„Това е най-ужасният период в живота ми до момента. С две думи: бременна съм. Чакам бебе и то от човека, когото обичам безумно много и сигурно всяка жена си мечтае за това (аз също, разбира се), но в момента съм на 17, не съм завършила дори средното си образование, не работя, не виждам как ще мога да отгледам бебе. Винаги съм искала да бъда майка за пример и да осигуря всичко на детето си, но ако родя сега, не знам как ще се случи това. Отгоре на всичко живея и с нашите, приятелят ми също живее с родителите си. Бяхме се разбрали догодина да станем студенти, да се изнесем на квартира, да завършим и евентуално тогава да създадем семейство. Не знам как се случи това. Колкото и смешно да звучи, приятелят ми не е свършвал в мен, но се пазехме „на доверие", тоест без презерватив, с прекъсване на половия акт. Така има минимален риск, доколкото знам, но аз винаги съм била „късметлийка" и... белята е станала. Единственият късмет в случая е, че скоро ставам на 18 (преди да е станало късно за аборт) и няма да ми се наложи да кажа на родителите си (просто няма да понеса разочарованието в очите им!). На никого не съм казала, имам приятелки, но не чак толкова близки, по-скоро ще го обърнат на злорадстване и поучения, отколкото на искрени съвети. Ще кажа само на приятеля си. Сигурна съм 100%, че той ще поиска да го задържим, но ще трябва да го убедя, че няма начин. И двамата сме много амбициозни, имаме други планове за живота. Аз съм отличничка, искам да уча, да се развивам. Имам нужда от съвети, от това какъв точно аборт да направя (клоня към химическия), къде точно (става въпрос за София), боли ли? Освен това не знам как да кажа на приятеля си. Изобщо какво да правя? Много съм изплашена.“ AwaYsS*

*Псевдоним от форума на Cosmo