Почти две години след като тази история приключи, гледам заздравелите си белези и мисля, че съм преживяла доста тежка операция. Първите симптоми бяха лек сърбеж, който премина в силна треска и халюцинации, в един момент даже ми бяха казали, че е злокачествено. Наложи се да ползвам скалпел. Образуванието бе изрязано, пациентът оцеля. Диагнозата беше: връзка с женен мъж.
Има една такава мисъл, че най-истинската любов е неизживяната. Според тази мисъл хората се делят на страхливци и безразсъдни, на предпазливи и такивa в стил живей-бързо-и-умри-млад. Ако си на 20 и няколко, има голяма вероятност да си от вторите. Не му мислиш много, какво толкова може да стане, отвсякъде ти говорят, че животът е прекалено кратък, за да имаш принципи (или нещо в този стил), палиш се от всяка дума, като те ударят, отвръщаш. Искаш да се доказваш. На себе си, но и на другите. Вече имаш известен опит във връзките, даже може би имаш връзка на 3-4-5 години и започваш да се чудиш „Хм, това ли беше всичко? Сега ще трябва да се женя, а какво ще правя през оставащите 40-50 години?”.
Начална сцена
И в един момент се появява някой. Не кой да е. Ситуацията е като в онези статистики за най-неприятните престъпления, според които извършителят е онзи, когото най-малко очакваш. Може да ти е колега, приятел на приятел, братовчед на приятелка, някакъв мъж, който дори не ти е по вкуса. Общувате рядко или официално. Скоро той започва да те провокира, флиртува, заяжда се и се прави на жертва едновременно. Докато ти се чудиш как да се отървеш от него, започваш да го забелязваш. Всичко в него те възбужда. Освен жена му. Но не се чувстваш виновна. А и няма за какво. Ще го направите един път, и двамата имате нужда от „освежаване”. Тук прозвучава ироничен кикот.
Втора сцена
Пътувате към най-близкия голям град. На разходка, за уикенда. Той прилежно е информирал жена си къде се намира. В командировка, разбира се! Странно защо клишетата не ти пречат. Колата хвърчи, музиката на макс, като обезумели сте. Възбудени, красиви, нахилени, вината е звезда на хиляди светлинни години от вас. Естествено, спират ви за превишена скорост. Оставаш в колата, докато той отива да се разправя с ченгетата. Когато оставаш сама, вината се стоварва върху теб от нищото. Reality check! Все едно поглеждаш на ситуацията отстрани. Представяш си тираджия, който заспива на волана и те отнася, прави те на кайма пред неговите очи и ченгетата. Възмездието!
Сменяш песента и си казваш, че това са глупости. Пристигате в хотела, бързо минавате през рецепцията. Ако изпитваш някакъв дискомфорт, той е само на рецепцията, докато персоналът ви оглежда. Двойките, които взимат стая за секс за една нощ в подобен хотел, не са много. Хората ходят да се чукат в мизерни хотели с имена като Дискрет и Романс, за по 1-2 часа. Вие пристигате като шибани знаменитости в разкошни хотели и не ви пука за нищо.
Как си падна по този мъж? ... ами, след толкова години харесване на умни, арогантни, лоши момчета, които по-скоро събуждаха комплекси у теб – че не си достатъчно умна и забавна. Въобразяваше си, че обичат да доминират. Но, повярвай ми, ако тези мъже те доминираха като партньори, в битието си са били слаби, доминирани от самия живот. В моите очи те бяха нещастници, на които съм дала незаслужена и неограничена власт над себе си. Докато не се появява г-н Женен и не те превърща в своя Муза. Муза на секса, храната, виното, изкуството. Защото решаваш, че вие не просто правите секс. Вие ходите на вечери, вие разговаряте сериозно за работата си, за литература и изкуство, за детството си. И това – гарнирано с много секс. Всичко е точно, договор между приятели. И така минава почти една година. Той е с нея, за теб те са служители на корпорацията “Семейство”, а капиталът им е колата, къщата, децата.
Когато си сама, си спокойна, уморена и щастлива, напълно свободна. С лекото усещане, че той е наблизо. Хем наблизо, хем достатъчно далече, за да не превзема изцяло света ти. Не е ли това перфектната връзка? Всеки е свободен, виждате се за по 2-3 часа, през ден, по един уикенд в месеца, споделяте най-доброто от себе си, без битовизми, сметки и мръсни чорапи. Всеки за другия е вдъхновение, всеки за другия е утеха. Какъв е смисълът от сватби, кредити, ремонти...
Трета сцена
След като приключваш седемгодишната си връзка с гаджето, се оказваш по-влюбена от когато и да било в твоя женен любовник. Не го очакваш. Тотално неподготвена си. Мислиш, че вече си открила мъжа, от когото един ден ще имаш деца. После тези видения започват да избледняват, до сега, когато си мислиш в що за състояние си била тогава, за да си въобразяваш такива небивалици.
Понякога наблюдаваш младите двойки с деца в моловете, в парка, по улиците. Тези странни мъже и жени, кои понапълнели, кои изсулени, в повечето случаи тотално несъвместими, неприятни… По лицата им е изписана неприязън и умора, не говорят с децата си или са груби с тях. Плаши те лъхащият от тях провал.
Една неделя се връщаш от поредния вълшебен уикенд с него и в момента, в който прекрачваш прага, целият ти свят се срутва. Светва ти. Всичките ти планове и надежди за този човек са безпочвени. Той говори за срокове, докога ще може да реши какво да прави, моли те за малка отсрочка, докато се случи нещо си, за да се разделят с жена му. Ти разбираш. Той никога няма да вземе такова решение. Казал ти е преди доста време, че вярва, че е обречен, че ще те изстрада, че ще направи каквото трябва. Казал ти е: „Не зная дали ще мога да понеса това” – имал е предвид раздялата със семейството си. Най-лошите ти очаквания са на път да се сбъднат. Почти си представяш как някой ден стоите на обяд и той ти казва, че е „по-добре да се срещаш с други мъже” или „да търсиш щастието си”.
Четвърта сцена
Един ден жена му разбира за вас. Не е издържала и е прегледала телефона му, докато той е спял. Прочела е всичко, разбрала е всичко. Когато го питаш какво ще правите оттук нататък, неговият коментар към теб е: „Това не променя нещата. Пак ще се виждаме”. Това е началото на края. Трябва да се спасяваш сама. Той се съпротивлява. Явно съществуването в две вселени няма да му пречи. Ужасяваш се и започваш мисия по изтегляне.
Бог ти е свидетел колко обичаш този човек и колко искаш да споделиш всичко свое с него. Любовта ти не може да спре ей така или да я ограничиш просто защото той има жена и евентуално дете. Дори някой ден да ти каже „Не те желая, отивай си!”, тази любов няма да изчезне. Това не е парче месо, което да отрежеш и хвърлиш на кучетата. Въпреки всичко, ти правиш точно това. Когато виждаш малки деца и двойки, те обзема завист, после гняв, после неприязън. Все повече се запътваш към образа на любовницата, която разнообразява живота на един отчаян съпруг. Постепенно се изхлузваш от него. Мислиш само за твоето оцеляване.
Финална сцена
Такива мъже засаждат в теб много „плевели” – ревност, страх, завист, ненавист. Но и отглеждат цели хълмове със звезди и облаци. Известно време след раздялата, когато поглеждаш малко дете, сърцето ти се свива, всеки сантиметър на тази планета, по който сте минали, е като драскотина върху сърцето ти. Мислиш, че няма да имаш сили за тази битка. През цялото време търсиш авторитет, който да дойде и да ти каже: „Браво, моето момиче! Това е пътят към щастието!”.
Чудиш се какви са ориентирите на другите хора. Как разбират, че са на прав път. Или равносметката в края никога не е в твоя полза. Достатъчно е да имаш дете. И да знаеш, че то те обича и е до теб. Като във филма Everybody’s fine. Важно е да казваш на любимите си хора, че ги обичаш, да не им спестяваш истини и да не се скъпиш на действия. Така или иначе повечето хубави неща в живота си ги губиш. Затова поне на душата си дължиш лекота.
