Lady Popular Cosmopolitan
С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Трябва ли да си Барби, за да намериш своя принц?

 

Оценка: (0/5)

 
 

В ерата на неангажиращия секс е все по-трудно да срещнеш „прекрасен млад мъж“, когото баба ти би одобрила. 

Трябва ли да си Барби, за да намериш своя принц?

ДЖЕНИФЪР САВИН тръгна да преследва мъже по света, за да открие къде се спотайва най-добрият.

ГОЛЯМ ЛЮБОВЕН ХОРОСКОП ЗА ЛЯТО 2018 (галерията долу):

Какво те очаква в любовта през лято 2018

Във Франция съм – страната на шампанското, синоним на романтиката, рицарството,Тиери Анри...

Това е единствената страна на земята, където простичкото изкуство да си поговориш с някого е считано за практикувана форма на изкуство. Алабастрови смокинги и обувки Лубутен режат като ножове за подстригване зелените поляни на хотел Domaine les Crayeres. Гореща лятна нощ е, елегантността е в изобилие, а аз надничам иззад една мраморна колона. Защо ли? Всъщност аз съм тук на крайно важна мисия – да открия има ли истински джентълмени, останали по земята – нали знаете, онези мъже от легендите и приказките. Мъже, които са искрени, никога не биха ти пратили снимка на пениса си като „подарък“, биха ти задържали вратата, няма да очакват от теб да платиш сметката за двамата и ще са нормални. А ако имат собствена изба или шато? Това е бонус. Да пресечеш Ла Манша, за да търсиш мъж, може да звучи крайно, но аз съм била на 25 първи срещи, откакто се преместих в Лондон преди три години, като повечето от тези хора намерих чрез приложения, така че реших, че е време да потърся нови риби в напълно непознато море. В края на краищата, както Айнщайн е казал: „Лудост е да правиш едно и също нещо и да очакваш различни резултати.“

Трябва ли да си Барби, за да намериш своя принц?

Давам ти като пример последния мъж, с когото излизах на приливи и отливи през последната година – срещнах го в Bumble. Играч с амбиции, който накара сърцето ми да бие толкова бързо, че веднъж усетих, че ще повърна преди срещата ни за вечеря. Нашите неустановени „заплетени отношения“ бяха изцяло по неговите правила. Оправданията от рода на „Загубих си телефона. Мислех, че не е сериозно. Няма да ти пречат осем седмици мълчание“ – бяха в изобилие. Наскоро постна ухилено селфи, на което носи шапка с буквата „Г“ на нея и надпис „Г = Гладен за мацки“. Изпаднах в осемчасов дневен запой на една сватба, когато го видях, и се озовах ревяща на терасата. Онзи смущаващ рев, когато нещо вътре в теб неочаквано се счупи като клечка за зъби и лицето ти изгаря, защото осъзнаваш, че си сама и пияна, а всички наоколо празнуват любовта. Тръгнах си от партито и с танцова стъпка се запътих към хотелската стая, където заспах, свита на топка и напълно облечена в 9 вечерта. Най-накрая осъзнах, че заслужавам нещо по-добро.

►►►Правилата за любов на принцеса Даяна

И така се озовах в Шампан, който за първа година спонсорира градинското парти Soiree Blanche. Иконично събитие на 90 мили извън Париж, заобиколена от звънтящи чаши и блещукащи фенери. Слуховете твърдят, че билетите се разпродават за 20 минути и че събитието е посещавано от каймака на френския хайлайф, а възможността да забележиш и да бъдеш забелязан от някого през лятото, е огромна.

Трябва ли да си Барби, за да намериш своя принц?

Поляните са изпълнени с красиви хора, облечени от главата до петите в бяло. Погледът ми се спря на висок французин с хубав тен и с ослепително бяла риза. Насочих се към него да се запознаем. „Как попаднахте на това невероятно място?“, попитах небрежно. „ Аз съм франсе… Вие говорите много бързо. Братовчед ми е DJ-ят тук.“ Говорихме си повече за времето, през което е учил в Лондон, за работата му като воден инженер и за любимата му музика. „Музиката е повече за това как се чувствам. Харесвам всяка музика, която е подходяща за момента.“ Това момче е повече французин от това да изядеш 20 кг сирене Бри. По това време вече ми идеше да избягам (защото усещах очите си изтръпнали от опитите да не ги въртя скептично), но въпреки това взех номера му и се надявах, че с помощта на iTranslate ще пусна няколко шегички в WhatsApp по-късно, за да видя дали би могло да се появи тръпка там. Опитах да се получи рандеву за по питие тази вечер, но той не отговори. Така че аз се потопих отново в бялото море, като си поговорих с местните, за които това е най-важната вечер в годината. Срещнах се с управляващи директори на марки луксозни коли, мъж, който поправя климатици, и личен готвач, истински калейдоскоп от интересни хора, които обикновено не срещам. Но езиковата бариера ме кара да чувствам, че аз съм единственият човек, който не говори езика на любовта, и мога да общувам само на езика на знаците с единствената си свободна ръка (другата, както се подразбира, стиска изящна чаша, пълна с шампанско).

Открий чертите, които те правят кофти гадже в наши хороскоп (галерията долу):

Кои характеристики на зодията те правят кофти гадже

На другия ден, докато небрежно преглеждам списание във влака със замаяна глава, поглеждам в очите на Меган Маркъл и си давам сметка, че съм пропуснала да направя един трик. Дааа, всъщност аз съм 87% по-непривлекателна от нея, но все пак е важен фактът, че тя, обикновената гражданка, се приготвя за наследница на трона. Мъж, на когото животът му протича, наблюдаван под микроскоп, трябва да има само безупречни маниери (или поне аз мисля така). Искам да кажа, че не мога да си представя принц, който да изневерява на някоя, и после да прати sms, в който да пише: „Неее, не изчуках още пет други момичета, хахах, бяха всъщност шест“ (както едно мое бивше гадже направи…след три години връзка). Но тъй като братята Уиндзор вече са заети, аз трябва да потърся другаде, ако искам да опитам да съблазня истинско кралско величие.

Трябва ли да си Барби, за да намериш своя принц?

Четири часа следобед е в мъглата на Западен Лондон. Сред блогъри с клонирана външност и пози от типа „Поставих си косата зад ушите и о, чудо! В какво се спънах?“, колона от спортни коли изпълва улици, като Quality Street. Блестящи златно-розови, изумрудено сини и канарено жълти състезателни коли, украсени с дебели джанти: суперколите на града, докарани тук за лятото от заможни мъже от Кувейт, Саудитаска Арабия и Емирствата. Зад затъмнените им прозорци седят принцове от далечни земи, дошли за юли и август, за да избягат от изгарящата жега в техните страни. Настаних се на добро място пред Cafе L’Opera в Найтсбридж в топъл неделен следобед в края на юли и наблюдавах как потегля друг брониран джип. Шофьорът отваря вратата за пътниците. От колата излизат двама мъже с bluetooth слушалки, облечени с елеци върху раирани тениски Armani. Аз съм невидима за тях, въпреки че раздавам усмивките си за „Оскар“. Минават още мъже. Никой не ме поглежда. Пия второ лате за 5 паунда. Най-накрая идва някакъв мъж. „Може ли да седна да изпуша една цигара?“ „Не съвсем“, казвам аз, като затварям лаптопа си. Защото не искам да поставям никакви бариери между мен и бъдещия ми съпруг. Дори и той да изглежда около шест години по-малък от мен, а аз да имам повече мустаци от него. „Харесва ли ти да живееш тук?“, отново включвам небрежния тон. Толкова ми се пишка, че единствената ми мисъл е как да отида до тоалетната (но не смея, защото има риск да загубя това място на първа линия до улицата.) „Не, аз съм турист. Идвам тук, за да си оправя английския.“ Чудесно. Изстрелвам още въпроси. Той учи за инженер в Кувейт, но иска да се прехвърли в Манчестър и, за да се случи това, трябва да научи езика. „А ти, ти от Полша ли си?“ „Близо,“ казвам му, „От Есекс съм“, докато той си гаси цигарата и ми благодари за мястото. Отбелязвам си наум да си направя кола маска възможно най-скоро.

Следващата петък вечер се връщам, като взимам със себе си моята приятелка Ясмин (безотказен придружител в такива ситуации). Нещата на улицата стават доста по-интересни по тъмно. Сприятеляваме се със собственика на Cafе L’Opera, който ни препоръчва Zefi’s на улица Walton, като „вашето място с вашите хора.“ Не съм напълно сигурна какво иска да каже, но ако говори за две момичета без кинти, които живеят в южен Лондон и се опитват да срещнат мъже другаде, освен в местното им барче Wetherspoons – значи е право в целта.

►►►Една любов за цял живот: възможно ли е?

„Какво ще кажеш за пича, който току-що влезе? Прилича на арабския Крейг Дейвид и телефонът му е от розово злато, значи сигурно е милионер?“, побутва ме Ясмин, докато се подпираме на бара и отпиваме от водките с лайм и сода за 10 паунда, които трябва да ни стигнат за два часа. Питаме всеки мъж, който влезе, какво пие (коктейл Blue Buddha най-вече) сякаш това е най-очарователното питие на планетата. Брокери, които живеят в Дубай, спряха да си поговорим. „Моята амбиция е да работя като брокер за други хора, за да мога да забогатея“, казва Али. Готино. Не мога да си представя, че той има други дрехи, които да не са на рае. Освен че е амбициозен, той е доста арогантен тип. Както и неговият приятел (и евентуално бодигард), личен треньор на име Фархад, който живее в Северен Лондон. Мога да преброя всяка една от плочките по корема му през тясната тениска – и, за да бъда откровена, готино ми е да го правя. Но той не ме гледа в очите, докато си говорим, после изважда телефона си – най-модерният убиец на разговори. Докато се движим из бара, срещаме Карим, който е излязъл с брат си Адам. За разлика от всички, които срещаме тази нощ, Карим е единственият, с когото успявам да си поговоря най-свободно. Часът е един през нощта и аз съм изтощена, но упорствам. Той пита дали аз и Ясмин сме сестри, което много ни разсмива (защото е очевадно, че тя е от Мавриций, а аз не съм). Друг гигантски джип потегля отвън. „Яко, нали?“ имитирам аз ентусиазъм. „Не, аз карам Фиат“, отговаря той. Ясмин го чува и веднага ни поръчва Uber.

Дотук това са срещите. Да търся мъже с външни белези на подходящи, изглежда също не ми върши работа. Време е за различен подход, за да намеря стойностен мъж, който има здрави корени в общността и нещо повече от акцент на Серж Генсбург или мотор за 800 паунда. Мисля, че знам точното място.

Трябва ли да си Барби, за да намериш своя принц?

Аз съм с махмурлук и облечена не много по-различно от инспектор Гаджет в усилието си да се смеся с останалите отнесени от вятъра присъстващи на панаира. Ежегодният Game Fair в Хетфийлд е (теоретично) пренаселен от местни ергени. Известен е с това, че привлича хора със страст към забавленията на открито и към провинциалните спортове, и е известен с прякора си „Гластънбъри за Бригадата на зелените маниаци“. Освен това, ако си фермер, със сигурност е трудно да се срещаш с жени, когато си заобиколен от сено, трева и агънца. С приятелката ми Кара започваме да разглеждаме сергиите. Тази със стрелбата изглежда многообещаващо с малки групи къдрокоси, почернели от слънцето мъже, облечени в Barbour, истинска артилерия. Обичайната ми тактика е да се приближа към потенциалния ми мъж и да помоля за огънче, но спрях да пуша. Тук новата ми тактика е да погаля кучето му – накъдето и да погледнеш, има черни лабрадори, хрътки и колита. Представителна селекция от кучета. Заговарям се с Майк – сериозно готин пич, който ми разказва за конете и земята, която притежава, но към когото изпитвам желание колкото към шот с езерна вода. От гигантски бради ми се повдига, тъй като те ми напомнят за образа на Мистър Туит, парчета зърнена закуска и самозалепващи се листчета, заровени надълбоко под гората от лицево окосмяване. Като вегетарианка от 15 години ми хрумва, докато подскачам около златната му овчарка (не е евфемизъм), че за мен, да стана фермерска съпруга, има толкова смисъл, колкото да стана математик. Мразя кал. Обичам градовете и гел ноктите. Просто не мога да харесам мъже, които носят червени панталони и описват домашните си любимци като „разцепващи“. В момента, в който аз и Кара излизаме, виждаме орди от хора, които отиват към палатките си. Шепотът на афтърпартито се носи из въздуха. Слуховете твърдят (OK, добре, попитах Майк), че нещата стават „доста диви“, когато слънцето залезе, но трябва да се връщаме в Лондон. Отбелязвам си да посетя отново The Game Fair догодина, но този път да си нося спален чувал.

Недоволна от начина, по който търсенето ми на истински романс върви, аз се запътвам към домашното парти на приятелката ми Джоси в Тутинг Бек (мястото на най-големия Chicken Cottage в Европа, какъвто за съжаление нямаме в Найтсбридж) с бутилка под мишница. Седем часа по-късно танцувам върху редица столове с момичетата. „Хей, може ли да ни снимаш?“, казвам и подавам телефона си на мъжа, който стои наблизо. Той го прави. Благодаря му. Заговаряме се. Казва се Бен*. Целуваме се. Той изпуска последния си влак до вкъщи. Предлагам му дивана си. Той приема и ни поръчва такси. Оставям го да спи в хола тази нощ до любимата ми възглавничка със снимка на Дрейк. Когато се събуждам на другата сутрин, Бен си е отишъл, но ми е оставил съобщение във Facebook: „Благодаря за разговора, чая и гостоприемството снощи. Искаш ли да ти се отплатя с питие? Страхотно танцуваш, между другото.“ Разбира се, бидейки жената-милениъл-с-интернет-връзка, която съм, първият ми отговор беше да направя скрийншот и да го изпратя на Джоси, която отговори: „О, Бен е страхотен. Винаги е бил внимателен с мен. И има плувен басейн. Баща му е основателят на Маталан**.“ И тогава аз осъзнавам, че въобще не ми пука, колко хлорирана вода има в басейна му, нито дали има лъскава кола.

Принц или просяк – няма значение. Той ме кара да се смея. Изглежда, че се познава добре и има свестен мозък, което напоследък при този експеримент ми показа, че е най-важното. Може и да не открих никого, с когото да се срещам във Франция, в страхотната провинция или в луксозните квартали на моя град, но сигурно така се случи, защото търсих съзнателно. Случи се вместо това, когато затворих очи да потанцувам с приятелките си и един прекрасен мъж се появи, когато ги отворих. Фактът, че няколко седмици по-късно открих, че спалнята на Бен е по-голяма от целия ми апартамент? Той е незначителен.


Виж още



Ново в Cosmo