Той е най-страхотният мъж на света. И ти се влюби в него в разстояние на някакви си два-три часа разговор. Най-сетне срещна човек, който отговаря на всичките ти отдавна отписани идеали! Той също те гледаше като отнесен от вихъра и в живота ти нахлуха изведнъж ярките цветове на обедното небе, лудата жизнерадост и широката щастлива усмивка. С една дума, идилията беше пълна. Като се изключи халката на дясната му ръка. Струва ли си човек да си затвори очите за нея?
Признавам си, че темата е личната ми голгота. И тя ме отучи да казвам думата „никога”. „Никога” като в „никога няма да обърна внимание на женен мъж”. Винаги несъзнателно съм си представяла, че определението „женен” е нещо като смъртоносна форма на тиф и като започне да се навърта около теб, трябва да се спасяваш с бягане презглава в обратната посока. Докато не срещнах Него.
Естествено в началото се опитах да се самозаблудя с твърдението, че тази личност просто ми е направила силно впечатление и толкоз. Едва след няколко месеца си позволих да нарека нещата с истинските им имена - беше ясно като бял ден, че изпадам в щуро готино настроение, след като видя името му на клипа на мобилния ми, че не спирам да се удивявам колко лесно текат репликите помежду ни, че се интересувам от ставащото в работата му и се чудя как ми отделя толкова време и внимание при натоварената си програма. Оттук нататък започна мъчението със серия въпроси от „Добре де, какво правим сега?”, до „Защо, Господи, не го срещнах само две години по-рано?”.
Нямах усещането, че правя нещо нередно, просто бях адски щастлива! Ако не го знаеш, да ти кажа и това - всички приказки, как се терзаеш за жена му, са в сферата на хипотетичния морал. Угризения, разбира се, има, но всичко губи значение в невероятната еуфория, когато чуеш гласа му, получиш неочакван sms, направи някой мил жест за теб, или ти определи среща. Освен това той никога не говори за Нея, или ако си позволи да я спомене, е максимално лаконичен и хладен. Което нещастният ти влюбен мозък интерпретира като „Ами да, той не я обича!”. Както се изрази Маргарита, една позната: „Аз ревнувам от малкия му син, защото говори непрекъснато за него. От жена му - не, защото я е споменал един-единствен път. Тогава му казах, че вероятно не й обръща достатъчно внимание, а той отговори: „Аз съм й осигурил работа и пари. Забавленията да си ги търси сама”. Не се заблуждавай обаче, че мълчанието му задължително означава липса на чувства и готовност да загърби семейството си.
Диагноза „Любовница”
Поразрових се из разни интернет сайтове с изповеди и статии на тема „любовница” и изпаднах в изумление. В част от тях се извеждаше правило № 1 - „Живей си живота, важното е да нямаш никакви чувства!”. Според мен това е просто невъзможно! Колкото и закоравяла личност да си, няма начин да не минеш през определен момент на силно привличане. Като прибавим тръпката от забранените срещи, стремежът ви в броените минути, когато сте заедно, да се държите възможно най-мило и страхотния секс, става невъзможно да запазиш емоционален неутралитет.
След първоначалната идилия обаче неизменно идват кофти моментите: „На празници винаги е гадно. Защото той е при жена си и детето, а ти си стоиш сама – е категорична Надя (27 г.). – Става ти неприятно и когато не можеш да се покажеш с него на купони и коктейли, пред приятели, а толкова ти се иска...”. И да, не забравяй, че бракът му винаги си остава консумиран, при положение че живеят под един покрив, каквото и да твърди той. Както и че няма да обърне гръб на децата си при никакви обстоятелства, което няма нищо общо с любовта му към теб. “Все повече хлътвах и вече не ми достигаха тези един-два часа, за които се виждахме. – разказва предпоследната си връзка Ирена. – Не можех да му звъня, докато не е на работа. Чаках с дни той да ми се обади. Побърквах се. А когато един ден ми съобщи, че жена му е бременна, отидох до магазина и купих три бутилки вино. После се събудих вкъщи и до леглото ми беше най-добрата ми приятелка. Каза, че съм й се обадила, плакала съм, опитала съм се да изгълтам хапчетата от аптечката, чупила съм чинии и съм направила един куп глупости”.
Преди да се хвърлиш с главата напред, вземи предвид и обстоятелството, дали не работите в една и съща сфера. Защото тогава може да се окажете съвсем случайно в обща голяма компания на море например. „Тази почивка в Несебър завърши доста живописно. Аз се прибрах в София и три дни не можех да се съвзема от състояние на пост делириум тременс. А той беше откаран в Бургаската болница с алокохолно натравяне”, спомня си Вики.
И така, каквото и да си говорим, връзките с женени мъже са разпространени като дъжда през май. Почти всяка от приятелките ми е имала такава история, но като се замисля, мога условно да ги разделя на три типа.
Рецидивистката
Всъщност задавала ли си си въпроса защо има жени, които тръгват само с женени мъже? Аз го направих, след като срещнах Таня. Тя (тогава на 20 г.) беше жена, която определено се грижи за себе си... и определено май не прави нищо друго. От впитите дрешки върху перфектното й тяло (няма да си кривя душата, изглеждаше страхотно), през съвършения маникюр, маниерното пушене и безкрайното пиене на кафета, до бедния речник, всичко в нея крещеше „да живее материята”. Та още във встъпителното си изречение въведе темата „Жоро”. И до края на деня не я сменихме. Разказа ми как го срещнала в дискотека, как той й наел апартамент на втория етаж, от чийто прозорец изхвърлила неговите неща при последния им скандал, понеже не й обръщал внимание. Как после той се разкаял и я поканил да се премести при него и да гледа 15-годишния му син. И как сега той редовно закъснявал след работа и ходил в командировки и тя пак си била сама, само че с детето. „Детето”, което можеше да й бъде гадже, кротко седеше и мълчеше през цялото време. В хода на разговора стана ясно, че Таня от 14-годишна насам ходи само с женени мъже, защото „ами не знам, все така се случва”. Влюбва се във всеки един от тях, страда ужасно много, дава всичко от себе си, те не напускат жените си и тя се утешава със следващия. По време на целия монолог звънеше през 15 минути на Жоро (как въобще успя да свърши нещо тоя човек?!) под претекст: „Здрасти, мишенце, знаеш ли какво направих тази сутрин? Сложих си от онзи лосион, блестящия... ммм... сещаш ли се? Ти кога ще си дойдеш?... Хайде, чакам те, нали знаеш какво ти мисля... Знаеш ли преди малко кого видях...” и т. н.
Насочих разговора към детските й години и, както би казал Фройд, нещата се изясниха. Оказа се, че бащата ги е зарязал, когато е била много малка, майката е водила вкъщи поредица от „приятели” и тя 1. е ужасно цинична по отношение на т. нар. семейни ценности, 2. си търси заместител на бащата и 3. притежава силен страх от обвързване. Третият от мъжете, с които е била, е подал молба за развод, но тя разбрала точно преди делото и скъсала с него. Сега обаче има чувството, че Жоро е Мъжът и ще се разведе. Моята истина: всъщност Жоро живее години наред отделно от съпругата си без развод и явно с младата любовница+детегледачка си му е добре. Доказателство: докато тя режеше салатка със сина в кухнята, той се опита да ме покани на среща.
Независимата жена
Но да се върнем на историята на Маргарита, която споменах в началото. Тя е от малкото на брой жени, които знаят какво искат от живота си и не изпадат в екзистенциални дилеми от типа на „ама дали е добре да направя това, да кажа онова, да постъпя еди-как си”. Един много готин, отворен и откровен човек, чиято позиция обикновено се изразява така: „Добре де, като не ти харесва нещо, или не ти се излиза повече с даден човек... ами кажи си го, какво толкова ще ти стане! Нали сте заедно, за да ви е добре! Защо са тези игри?”.
Няколко седмици след като се запознах с нея, един ден усетих, че не е така жизнена и енергична както обикновено. От дума на дума се оказа, че след порция от ужасно мили думи и държание Стефан за пореден път е изчезнал от хоризонта. Сюжетът вкратце: дългогодишна приятелска връзка, взаимна тръпка + обещание да не се жертва приятелството в името на това увлечение, тъй като той е женен и нещата ще се усложнят + нарушение на обещанието. Всичко е розово, щастливо и прекрасно до момента, в който той хлътва повече от предвиденото и минава в нелегалност. Не си вдига телефона, не може да бъде намерен в офиса, не отговаря на sms-ите и подаръците й...
След предишното подобно изпълнение, когато се е появил, сам е споменал думата развод. Питам я не я ли измъчва фактът, че трябва да го дели с друга жена: „Зависи какво търсиш от връзката. Не съм от жените, които биха тръгнали с даден мъж заради кола или апартамент. Искам финансова независимост. А за да я имам, трябва да имам време да работя. Затова и тази връзка ме устройва. В началото се разбрахме, че нищо няма да се промени. Обаче нямаше как, влюбихме се. И когато нещата се задълбочиха, той направи най-лесното нещо. Избяга”.
Щастливката
Преди обаче нещата да придобият апокалиптичен вид, бързам да разкажа един щастлив сюжет. От собствения ми род. Тя е била разведена с дъщеря, той – женен със син. Били са любовници около година. С днешна дата са женени от доста време, имат процъфтяващ бизнес и децата им се разбират прекрасно. Въпреки неодобрението на силно консервативната част на рода, която все още живее с морала от тоталитарно време. Според който „развод” е равно на позорно петно в очите на хората, което не може да премахне и най-усъвършенстваната формула на „Ариел”. Докато виж, любовница е срамно, но пък стига хората да не научават... Пак се отплеснах. Мисълта ми беше, че има случаи на щастлива развръзка. И според личната ми статистика в голяма степен те се случват, когато даден мъж се е оженил твърде рано или поради морален казус. Колкото и странно да ти звучи, все още има мъже, които надяват халка, защото бъдещата съпруга забременява и те се чувстват длъжни да го направят. „Неговите родители нямаха щастлив брак и тогава той беше решен да направи всичко възможно да създаде здраво семейство - спомня си първата си връзка с женен мъж Яна. - А аз бях на 19 и ми беше голям купон. Бях и на сватбата, забавлявахме се щуро. Усещах, че съм истинската му любов, но решението да постъпи морално бе по-силно”.
Аз лично познавам трима мъже, оженили се поради понятието чест. Единият живее отделно от жена си, не се развежда пак заради детето и е много нещастен, вторият е постигнал с жена си съгласие за отворен брак. А третият вече три години живее с моя приятелка и се е развел. Самата тя признава, че нещата са започнали едва ли не на шега, но с времето са проумели, че си пасват идеално. Искаш да знаеш формулата на успеха й? Ще ми се и аз да я знам. Доколкото я познавам, тя притежава най-голямото търпение на света и е прекрасен дипломат. И както сама признава: „Натрупах известен опит в този тип връзки, преди да проумея как действат нещата. Трябва да знаеш точно какво искаш, да преследваш целта си и да си подготвена за всичко. Включително за факта, че бившата му жена не може да приеме раздялата и се държи неадекватно, а ти самата изведнъж се оказваш с дете, което при това не е твое”.
Така че хубаво прецени всички доводи за и против още в началото и бъди откровена за желанията си както пред него, така и пред себе си. Не забравяй, че „любовница” може да е както временен начин за забавление, така и преход към взаимното ви щастие. На кой етап ще спрете, зависи от личния ви адекватен избор.
P.S.: А какво стана в моя случай? След като една вечер ми се обади съпругата му, той спря да ми звъни. Според тоновете психология, която изчетох, колкото по-влюбен става даден мъж, толкова по-силно се плаши и отдръпва. Реших да не досаждам. Резултатът: и до днес името му ме кара да минавам през цялата емоционална гама - от отчаяние до ярост с елементи на богохулство. Неслучайно казват, че каквото сам си направиш, не може да ти стори и Господ.
Светът е пълен с женени мъже
Някои избират любовта пред брака... а други не
Когато Чочо Попйорданов среща Хилда Казасян, всички са единодушни, че те са създадени един за друг. Медиите описват брака им като идилия, а двамата наистина изглеждат безумно щастливи. Затова новината за раздялата и връзката на Чочо с Йоана Буковска идва като гръм от ясно небе. Малко са тези, които знаят, че безуспешните опити на двойката да има дете са вгорчили взаимоотношенията им. По ирония на съдбата Чочо не успява да си осигури така чаканото потомство и с Йоана, а капризите на актрисата ги разделят. В едно свое интервю той признава, че Хилда е истинската му любов.
Една от най-одумваните под сурдинка романтични истории на социалистическа България е тази на известните актьори Йосиф Сърчаджиев и вече покойната Пепа Николова. Любовта им е красива и бурна, а в резултат на нея се ражда красивата актриса Александра Сърчаджиева. Въпреки горещите чувства и прелестното бебе Йосиф избира да остане със законната си съпруга, Алекс се запознава с баща си едва след като тръгва на училище. По ирония на съдбата Алекс също се влюбва в женен мъж – Иван Ласкин – но развръзката при нея е по-щастлива, а вече двамата влюбени се сдобиха и с наследница.
Снимки (Чочо Попйорданов и Алекс Сърчаджиева): БГНЕС
