И ти ли? Че то кой всъщност не си пада? В момента, в който срещна жена, която да произнесе отчетливо: "Еди-кой си е толкова примерен, че съм влюбена до ушите в него! Искам го, въпреки че умирам от скука в неговата компания!", аз ще започна да тренирам лов на глигани с голи ръце в Троянския балкан, или да си падам по жени. Това обаче очевидно няма да се случи, защото светът може да е пълен с добри примерни мъже, но ние жените винаги ще си останем по условие влюбени в лошите момчета. И ще си патим от това. Виж няколко истински истории и проумей защо баба ти и майка ти са прави да повтарят: "На теб ти трябва да си намериш едно добро момче."
История Първа
Да си сложиш главата буквално в торбата
Не е необходимо да се казваш Кейт Мос и да се забъркаш с наркомана, побойник и недооценен музикален гений Пийт Дохърти, за да кривнеш от правия път и сериозно да объркаш живота си. Всъщност такива сюжети се разиграват на само в Холивуд и по света, но и у нас. При това – с още по-драматични параметри.
Няколко дни след като се опитаха да ми разбият входната врата, седяхме на маса с един приятел от СОТ и логично стана дума за кражби. Той разказа следната история. Хванали наркоман да разбива аптека. Той имал криминално досие и това не му било първото подобно провинение. С него имало момиче – негово гадже, което по време на обира стояло отстрани и чакало. Когато станало ясно, че момчето отива директно в затвора, момичето се примолило да попълнят протокола така, все едно тя е извършител на престъплението. Служителите на реда й обяснили неколкократно, че това означава край с чистото съдебно минало и че става въпрос за клеймо, което ще носи до края на живота си, но тя настоявала: "Няма да размисля. Аз го обичам и искам да стане така." Била на 18. Една елементарна сметка: крайно е съмнително, че на 28 тя ще продължи да е с него, но е сигурно, че и на 78 ще фигурира в криминалната база данни. Независимо че вече отдавна ще е променила решението си.
Преди да отвориш уста и категорично да заявиш: "Аз никога няма да направя подобна глупост!", хвърли едно око на случая на Мария*, която твърдеше същото. А после доста време ходеше с тъмни очила и един пръст пласт фон дьо тен, защото – колкото и да не ни се вярва – за някои хора животът е точно това.
История Втора
Да твърдиш редовно, че вчера си паднала по стълбите
Най-странното е, че спокойно можеш да бъдеш и малко над 30-те и пак да направиш някоя невероятна по размери (и глупост) жертва. И то отново от любов, смесена с някакъв вид страх. В случая на Мария това беше страхът да не остане самотна майка на две деца, застрашително балансиращ на границата с параноята. Каква беше всеобщата радост, когато срещна невероятно готин мъж, можеш само да си представиш – в общи линии приличаше на зарята на 2-ри юни и парада на 6-и май, взети заедно. Той не само че пришпорваше отношенията им, нямаше нищо против децата, но и беше стъпил на краката си, супер самоуверен, властен, знаещ какво иска, взел си всички поуки от един несполучлив брак. Имаше само един леко притеснителен недостатък, но както се изрази Мария, идеални хора няма все пак! А недостатъкът беше, че всичките им романтични вечери завършваха антиромантично, след като той обръщаше бутилка вино. Палеше фитила, заплашваше готвачи, обиждаше сервитьорки, веднъж ги бяха изхвърлили от един ресторант, след като беше напсувал и налетял на бой на келнера и управителя. С една дума, беше мъж темпераментен, кибритлия: “Аз точно такива обичам – защитаваше го Мария. – Омръзнало ми е от мухльовци, дето трябва непрекъснато да ги влачиш на гръб и нямат собствено мнение!”
Трябва да му се признае, че се държеше добре с нея и след около два месеца тя се нанесе да живее при него заедно с децата. И тук красивият лебед се превърна в грозното патенце – ревнивец, алкохолик и побойник. Мария търпеше, защото в трезво състояние той продължаваше да е чаровната „темпераментна“ личност, в която тя се влюби, и най-вече защото беше убедена, че това е “последният й влак”. След 11 месеца, когато шамарите решиха да поемат траектория и към децата, тя се престраши да изостави версията: "Вчера паднах по стълбите". Изнесе се при родителите си, заплаши го, че си е извадила медицинско и ще го съди, ако реши да я тормози, и до ден днешен си живее спокойно. От известно време насам – със супер кроткия и примерен счетоводител, когото срещна след това: “Той не пие, обича децата и носи всички пари вкъщи”, не спира да повтаря с усмивка. А като стана дума за пари....
История Трета
Да попаднеш на иманяр, издирващ банкови сметки
"Илиян сега работи гадже на Роси, а преди това беше на заплата при Дани... А Асен откакто се хвана с мацката с кабриото, така се наду, че с него не може да се говори." Какъв късмет, че чух този разговор тъкмо в деня, в който беше запланувана първата копка на статията! Значи темата е с общочовешко значение, литературоведски казано. Групата студентки седеше на няколко крачки от мен и водеше най-небрежна раздувка, все едно става дума за времето. И аз като същинска лелка на средна възраст отбелязах мислено: "Мда... по наше време за това явление не се говореше на висок глас, пък днес дори се пускат обяви по вестниците и в Интернет." Ето каква си бях преписала преди няколко дни: "Добре изглеждащ студент търси неангажираща връзка с жена с финансови възможности, заплащане по договаряне, тел... вечер." Естествено, че ще му звънна днес към 20 часа...
Дотогава има време да разкажа една история по темата с поучителен ефект. Моя позната преди около две години се хвана с безочливо нагъл и хитър франт. Последното беше факт, който личеше от сто километра, но не и от два сантиметра – разстоянието, от което го наблюдаваше нонстоп тя, понеже се беше впил като пиявица в нея. Гледаше я непрекъснато в очите, държеше я за ръка, сипеше невероятни ласкави думи, отваряше й вратите, чакаше я след работа, водеше я на кино, говореше за музика, изложби, търговия и политика... с една дума, беше гаджето-мечта с убийствен външен вид и богата обща култура. Само дето не работеше, а прекарваше времето си в четене на вестници, гледане на телевизия и посещения на козметични салони, фитнеси и барове, в които се събираше столичната арт бохема. А тя превиваше гръб на плантацията от сутрин до вечер и плащаше квартира, сметки, билети за кино и театър, таксита, маркови дрешки и т. н.
Така беше първите девет месеца. В момента, в който му постави ултиматум, той започна да твърди, че учи 3-D Studio Max, Maya и Soft Image, за да може след това да се хване като CGI специалист в киното, да шашне целия свят с таланта си и да изкара луди пари. Всички околни бяха възмутени, но тя му повярва и... му плати супер скъпи курсове при някакво светило (кое и къде не счете за необходимо да провери). След два месеца случайно разбра как “усвоява” компютърните уроци в барчето на Художествената академия заедно с компания, “усвояваща” за негова сметка. Най-интересното беше, че му даде още един шанс. Но му отказа да тегли кредит за “една страхотна кола за никакви пари, невероятна далавера!” и престана да му отпуска “заеми”. Той издържа цели пет дни, преди да се обяви за неразбран, да пророкува, че един ден светът ще шепне с благоговение името му (“тогава ще видиш ти!”) и да абдикира обиден, но с гордо вдигната глава.
А що се отнася до Антон, моя човек с обявата... слушай внимателно. Добрата новина е, че с малко пазарлък срещу около 50 лева на седмица може да си осигуриш неотклонното внимание на супер симпатичен студент. То включва: компания за кино, служебни коктейли, сбирки от всякакъв вид, романтични вечери, разходки, секс, развозване с кола (допълнителните разходи от сорта на вход, бензин и т. н. са за твоя сметка). Още по-добрата новина: той каза, че бил моногамен и ако вече имал “жена до себе си”, не поемал и други, защото не обичал нечестните изпълнения. Лошото е, Антоне, че ние жените понякога ги обичаме. Или по-точно казано – гмурваме се презглава в тях, като от самото начало сме наясно за какво става дума.
История Четвърта
Да си една от многото
Сещаш ли се за Тузаря на Кари от Сексът и градът? Е, точно за този тип мъж си говорим. Когато попаднеш на него, си пределно наясно, че нещата рано или късно няма да излязат на добре. Това е един от малкото случаи, в които си спестяваш въпроса: “Той ли е, или не е”. Знаеш, че трябва да бягаш, колкото ти държат краката, и въпреки това, преди да се усетиш, той вече е в сърцето ти, а ти - в icq-то и телефонния му указател, в група “завоевания”.
Оттук нататък започва голямото ходене по мъките. Тъй като е енциклопедия на добрите обноски, винаги ти отказва среща с най-внимателно подбраните думи, които те карат да си мислиш, че умира да е с теб, но... всъщност се налага да поработи още/да си почине/да отиде с приятели на сърф. Понеже нашият пол обръща внимание изключително на думите (докато мъжете – на делата), ти продължаваш да летиш на розовите облаци на любовта и да чакаш в нисък старт да се появи. Което той прави от дъжд на вятър. С времето се научаваш да не съставяш никакви планове, защото с галантен жест ти ги правят на пух и прах. Да не вярваш на пламенните обяснения на тема чувства, защото те са актуални за момента, но след 20 часа например... кой знае с какъв тон ще ти вдигне телефона?! Да разбираш повече подробности за колата му (в която, не крие, са се возили доста жени), отколкото за роднините и приятелите му. И да не се опитваш да разбереш дали стоиш преди кариерата, тайфата, настроението и хобитата му, понеже отговорът със сигурност няма да ти е по душа. Накратко казано, свикваш да се въртиш като пумпал, пардон сателит около неговата личност, център на Вселената... докато в един “прекрасен” ден не се сблъскаш с някой от другите сателити.
Тогава проумяваш, че ти не си изключението от общото правило, което гласи: “Някои мъже не загърбват детското любопитство и ненаситност и в зряла възраст. Те непрекъснато живеят с усещането, че някъде може би ги чака по-съвършен и забавен модел играчка, още по-горна версия от тази, която имат в момента. И продължават да сменят и сменят в търсене на Перфектната. Докато съвсем не се отегчат и изхабят емоционално.” Лошото е, че след като мине през колекцията на такъв мъж, обикновено играчката се чупи и ремонтът й след това, поне от моя опит, отнема доста дълго време.
