Родителските грешки, които сме забравили да надраснем

Няма защо да страдаш от последиците на възпитанието си.

Колкото и да се кълнем в пубертета, че никога няма да станем като родителите си, истината е, че, без да искаме, внасяме във връзката си резултата от прекалената им строгост или безразличие, наказанията или разглезването. Няма защо да страдаш от последиците на възпитанието си – превъзпитай детето у себе си.



Това не е статия за домашното насилие. Въпреки цялата си сериозност, то не е единственото, което може да остави трайни следи в живота ти. Тук ще погледнем сивата среда по отношение на възпитанието, за която много рядко се замисляме. Отношенията ти с родителите и начинът, по който те са те възпитали, са предопределящи за цялостното поведение и по-специално в отношенията с любимия човек, когато от момиченце се превърнеш в самостоятелна жена. Ако размислиш в тази посока, сама ще видиш как прекалената строгост или недостатъчното внимание, наказанията, дори разглезването, които са приложили родителите ти в процеса на възпитание, впоследствие се проявяват във всички сфери на живота ти и често дори пречат в отношенията ти с околните.

Случва ли ти се понякога, когато се скараш с любимия си човек, в разгара на скандала да се върнеш, без да искаш, към детски спомени? Изведнъж се превръщаш в майка си, която се кара и заплашва с наказание непослушното дете; или гаджето ти се превръща в своя баща, който наказва с възпитателно мълчание. „Наказвате се“ един друг като всеки седи в отделна стая. Или във ваше лице виждаш родителите си, които си крещят, без да се слушат, сърдят се един на друг и оставят усещането за вина и непоправимост в душата на детето с думите си: „Ако правиш така, няма да те обичам повече!“.

Всяко семейство е различно и отношенията и подходите за справяне с възникналите проблеми са различни. В моето семейство, например, конфликтите се изглаждат с дълги сериозни разговори, които с брат ми като по-малки наричахме „лекции“. И двамата реагирахме различно на тях – той просто спира да слуша от самото начало и е спокоен до край, а аз бързо се емоционирам и избухвам в сълзи и обещавам да се оправя – всичко, само и само да приключим с тегавата „лекция“.

Сега, неговата приятелка споделя с мен, че изобщо не може да проведе сериозен разговор с него, защото той сякаш не я слуша. А аз пък бързо ставам емоционална пред любимия си в готовност да отстъпя само и само да приключим караницата.