Наскоро отидох на първата почивка с новата си приятелка Ана. Дебютът като пътуваща двойка, далеч от досадното ежедневие, е важно събитие във всяка връзка. Подобно на ядрен реактор, ако нещата потръгнат, всичко ще се облее в ярка светлина. Но при провал положението заприличва малко на Чернобил. Ето какво научих това лято:
Цялото снаряжение за поддържане на косата е жизнено важно.
Мислех си, че сешоарът в хотела ще суши коса, защото е произведен точно с тази цел. Но очевидно от женска гледна точка той ефективен колкото леко покашляне, така че в банята трябва да бъде изграден мини фризьорски салон, който да свърши работата. Смятам, че говоря от името на повечето мъже, когато задавам въпроса: „Защо ви е да имате едновременно преса за изправяне на косата и маша за накъдряне?“ Вероятно става дума за коафьорския еквивалент на това да носиш в себе си цял стек цигари и инхалатор за астма.
Мъжът трябва да мисли за всичко.
Ние сме лоши организатори. Непрекъснато забравяме нещо и затова Господ ни е дал торбичка за тестисите – иначе със сигурност щяхме да си ги зарежем някъде по невнимание. В случая аз пропуснах да проверя кога има автобус от Девин за Триград и ни се наложи да изтърпим шест часа проливен дъжд в кафето на автогарата. Мисля, че в този момент Ана тотално ме беше отписала. Трябваха ми два дни примерно поведение, за да се върна обратно в сметките й (като при това бях вписан съвсем лекичко – с молив). Налегна ме злокобното предчувствие, че някой ден ще стоя пред гражданското изтупан в сватбен костюм, а на среща една много ядосана булка ще ми крещи: „Нали трябваше да вземеш кумовете. Как си представяш, че можем да се оженим без тях!?“
Жените опаковат всяка една дреха, която притежават.
Мъжете винаги пътуваме с малко багаж. В повечето случаи се стремим да вземем толкова неща, колкото биха се побрали в онези носни кърпи, вързани на клонче, които носят пастирите в народните приказки. Често срещана мъжка реплика е: „Може би трябваше да си взема и другия комплект бельо.“ Жените, от друга страна, трябва да имат възможност за избор: 600 колана, 25 чифта обувки, шест чанти... Със сигурност ако ви се наложи да тръгнете за Антарктида в най-студения период, ще си сложите в куфара и официална рокля „за всеки случай, ако отидем някъде по-така“.
Неизбежно ще се скараме за тоалетната
Когато сме заедно в едно затворено пространство за първи път, със сигурност проблемът с тоалетната изниква в рамките на няколко часа. Май вече започвам да схващам каква е схемата: ако един мъж се чувства добре с една жена и не се притеснява от нея, той може съвсем спокойно да се изпишка пред очите й. Но ако една жена се чувства добре с един мъж и не се притеснява от него, тя ще му позволи да бъде в същия град, докато пишка – разбира се, на безопасно разстояние от поне един километър.
Спортните събития ще се конкурират с някакви... ами, глупости.
Така както вие имате интуиция, ние имаме „спортно чувство“. То винаги ни подсказва кога ще дават важен мач, дори да не сме надничали в програмата на телевизията от седмици. Изпитваме жизнена необходимост да хвърляме по едно око на терена, дори когато сме в отпуска. Жените пък надушват магазините „за симпатични боклучета“ от другия край на търговската улица и със завързани очи. И остават залепени за рафтовете, преливащи от кич, някъде до средата на първото полувреме. Така че може би трябва да ни влезете в положението – изобщо нямаме желание да отговаряме на въпроса: „Харесва ли ти това, виж колко е сладичко?“, когато нашият отбор вкарва вече втори гол.
В крайна сметка всичко мина по мед и масло. Върнахме се в София с по-здрава връзка, и най-важното – с купа, направена от рапани.
