Lady Popular Cosmopolitan
С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Любовно невъзможна

Нина Стефанова
 

Оценка: (4/5)

 
 

Въпросният сюжет май започва да ти тежи. Сякаш всички невероятни, готини и подходящи за чувствата ти субекти или са се скрили вдън земя, или са се изпоженили, или според някакъв извратен закон на Мърфи се движат по траектория, коренно разминаваща се с твоята.
Преди да изпаднеш в тежка депресия, да стигнеш до заключението, че май ще си останеш стара мома, или да пръснеш сума пари по врачки, които да ти развалят черната магия, прегледай внимателно нашия тест. Вярваш, или не, не е изключено сама да удряш спирачки пред щастието си - при това, абсолютно несъзнателно. Според психолозите съществуват четири основни грешни подхода при избора на партньор, които са особено разпространени и вредни. Провери дали не си жертва на някой от тях.

Любовно невъзможна

Как се влюбват различните зодии - виж в галерията долу.

Как се влюбват различните зодии

1."Гадже ли?… Въобще не ми е притрябвало!"
Никога не съм казвала: "Обичам те" първа.
Последните ми няколко влюбвания бяха обречена работа – той имаше сериозно гадже/жена, не ми обръщаше внимание.
Когато някоя двойка се прегръща и целува прекалено шумно на публични места, ми става неловко.
Най-вълнуващата част от една връзка е играта на котка и мишка в началото.
Ако се подписваш под поне две от тези твърдения, спирачката, която собственоръчно натискаш по пътя към любовта, се казва...

...Страх от обвързване
Съвсем доскоро се считаше за патент на мъжете. Иронията на ситуацията е, че докато ги сочим назидателно с пръст, самите ние сме развили не по-зле въпросната фобия. Нещо повече, при нас синдромът е по-завоалиран и съответно далеч по-труден за разпознаване. Не вярваш ли? Хайде да си представим следния сценарий: положила си началото на кариера, влагаш големи усилия в нея, свикнала си да разчиташ само на себе си и да си самостоятелна - финансово, пространствено и времево. Би ли склонила лесно да се разделиш с голяма част от свободата си, да нагодиш живота си към някой друг и непрекъснато да се съобразяваш с него? Защото една сериозна връзка изисква точно това. Ето ти я причината да се отдръпваш от поредния мъж след две-три срещи. Казваш си, че се е оказал далеч не толкова интересен/сладък/възпитан/начетен, колкото си си мислила в началото, но истинската причина за бягството ти е именно страхът, че се налага да го допуснеш в живота си. Ти несъзнателно търсиш причини да се разочароваш. А който търси, намира.

►►►Ето как да флиртуваш с финес.

Любовно невъзможна

Махни крака си от спирачката: Представи си фазите, през които минава всяка здрава връзка, като пететажно здание. За да достигнеш до най-последния етаж, където ще можеш да се насладиш на невероятни отношения, трябва да минеш благополучно през всички по-долни: запознанството, първоначалната размяна на повърхностни реплики, задълбочаването на контакта, където говорите за светогледа и интересите си, и тестът доколко си пасвате като току-що създадена двойка. За начало практикувай максимално задържане във втората фаза на контакта. То ще ти помогне да продължиш по-нагоре, когато се отпуснеш достатъчно и си готова да го направиш. Не насилвай нещата и не робувай на готови формули от сорта на: "Щом вече минаха пет срещи, а още не сме доникъде, явно нищо няма да се получи", или: "Щом се виждаме по веднъж седмично, нашето не е точно връзка." Нивата и скоростта на обвързване са индивидуални показатели - ако срещите веднъж седмично устройват и двама ви и сработват нещата за момента, няма място за притеснения. И най-важното в края: не превръщай издирването Му в идея фикс, не излизай с мисълта, че днес вече ТРЯБВА да го срещнеш. Вместо това си намери приятелки, които са на същото дередже (няма начин да нямаш такива), и започнете да излизате редовно заедно. Така ще елиминираш зловредната мисъл, че само ти не си успяла да си наредиш живота и си абсолютен провал.

Любовно невъзможна

2. "Горчивият ми опит ме отказа от идеята да се влюбвам повече."
Ако настоящата ми тръпка каже нещо, с което не съм съгласна, ентусиазмът ми да се опознаем по-добре значително охладнява.
Трябва да съм сигурна, че става дума за сериозна връзка, за да си легна с даден мъж.
Въобще не завиждам на брака и отношенията на родителите ми.
Много по-лесно ми е да се сприятелявам с жени, отколкото с мъже.
Ако се подписваш под поне две от тези твърдения, спирачката, която собственоръчно натискаш по пътя към любовта, се казва:

Минало незабравимо
Ако родителите ти са се разделили, когато си била малка, или и до ден-днешен мъчат несполучливи отношения, това неминуемо е прибавило доза цинизъм към понятието ти за брак и близост. Стигаха ли ти ласките и топлите думи като дете? А когато порасна, преживя ли разочарованието след дълга връзка да откриеш, че гаджето ти изневерява? Или че отказва да предприеме “решаващата крачка”? Тогава най-нормалната ти защитна реакция би била да се опиташ да заглушиш болката от станалото с констатацията: “Явно всички мъже са такива.” Емоционалният багаж, който всички си носим от преживяното до момента в минното поле на интимните отношения, е тежичък и в една голяма част недотам приятен. Няма нищо лошо или ненормално в това, стига той да ни е помогнал да си извадим съответните изводи, а не да се е превърнал в сериозна пречка към бъдещото ни щастие. Първата стъпка към премахването на отрицателния товар от миналото ти е да признаеш пред себе си, че имаш такъв и че той е изкривил до голяма степен начина ти на разсъждение. Защо това е адски важно? Когато се опитваме да си представим някоя ситуация, която предстои се да случи, съзнанието ни прожектира нещо като въображаема филмова лента, като се ръководи от натрупания ни личен опит до момента. Ако то е настроено на вълна “драма”, хепиендът на въпросния филм е невъзможен.

Махни крака си от спирачката: За да проумееш къде е проблемът от миналото, които блокира способността ти да се влюбиш, инвентаризирай в детайли всичките си връзки досега. Напиши имената на бившите си гаджета и срещу всяко - начина, по който си се чувствала по време на скандалите и кофти моментите ви. Изреди отделно всички негативни мантри, свързани с мъжете, които често си повтаряш, като: "Всички лъжат/изневеряват/са несериозни." После направи разследване коя връзка те е накарала да започнеш да мислиш така. Най-вероятно ще установиш, че става дума за един конкретен мъж, а не за общо правило. Спри се на всичките си любовни разочарования и им направи следната диаграма: плюсове, минуси, нови шансове и страхове. Например, последното ти гадже ти е изневерило. Плюс: "в момента нямам такава кофти връзка", минус: "това повлия върху самоувереността ми", нови шансове: "мога да срещна някой друг", страхове: "никога няма да срещна друг". Фокусирай се върху плюсовете и отворилите се нови възможности. Ще видиш колко несъществени и уязвими са минусите и страховете ти, написани върху хартия. И следващия път няма да позволиш на миналото да продължи да се меси в любовното ти настояще.

Любовно невъзможна

3. "Най-близките ми хора са приятелите ми."
Не мога да си спомня кога за последен път прекарах цяла вечер в уединение.
Свикнала съм мъжете да предприемат първата стъпка.
Мразя околните да си правят шеги с мен.
Гаджето, с което излизам, трябва да се разбира перфектно с тайфата ми.
Ако се подписваш под поне две от тези твърдения, спирачката, която собственоръчно натискаш по пътя към любовта, се казва:

Прекалена приятелска солидарност
Те са хората, на които можеш да разчиташ във всеки един момент и за всичко. Връзката ви е невероятно силна. И все пак понякога именно тя те спира да отвориш нова страница в личния си живот. Как се случва това?
Удобно е да си мислиш, че получаваш цялата нужна емоционална опора и заряд от приятелите си и да не признаваш, че имаш нужда от нещо повече. В крайна сметка така залагаш на сигурно – каквото и да направиш, те няма да спрат да те обичат, няма да те изоставят, или наранят. Освен това винаги ще са солидарни с теб: ще са готови както за щур купон, така и за сърцераздирателна изповед в два през нощта. Не се налага тепърва да се опознавате, защото вече си знаете и кътните зъби и сте напаснали характерите си. На всичкото отгоре са толкова готини и грижовни, че се мотаят непрекъснато около теб, за да не се чувстваш самотна. Всичко това е прекрасно с изключение на факта, че от ден на ден ти се превръщаш неусетно в "страхотната приятелка, която няма късмет с мъжете".

Махни крака си от спирачката: Явно се страхуваш от неизвестното и в това число влизат и новите връзки. Предпочиташ да останеш в очите на мъжете като загадъчната мистериозна непозната (или полупозната), защото тайно в себе си смяташ, че когато те опознаят по-добре, неминуемо ще се разочароват. Ето защо допускаш до себе си само приятелите, като често с една част от тях движиш от години. Как да преодолееш неоправдано занижената си самооценка? Положи усилия да изучиш и заобичаш собствената си личност. Не спирай да си повтаряш, че имаш страхотни приятели, с които си изградила невероятно силна връзка, следователно можеш и заслужаваш да обичаш и да бъдеш обичана. Напиши емоционално CV на всеки член на тайфата ти, в което изброй най-хубавите му качества. Това ще ти помогне да извлечеш данните на автобиографията си - ако с тези хора нямахте твърде много общи черти, не бихте си паснали и не бихте станали толкова близки. Следващия път, когато срещнеш мъж, който ти хареса, преговори своето CV. Това ще ти вдъхне самоувереността да придвижиш нещата напред.

►►►Запознай се с мъжките странности в началото на връзката.

Любовно невъзможна

4. "Готините мъже свършиха"
Напълно наясно съм какво търся в даден мъж. Имам си даже списък.
Един от най-големите ми кошмари е неочакваната промяна в плановете.
От време на време ми се случва да отменям срещи с приятели, защото трябва да наваксам с работа.
В училище записвах кръжоци по предмети, които ми вървяха. Предпочитах да имам най-високите оценки, вместо да пробвам нови неща.
Ако се подписваш под поне две от тези твърдения, спирачката, която собственоръчно натискаш по пътя към любовта, се казва:

Високи изисквания
Хубаво е, че се стремиш да вземеш най-доброто от живота: като се започне от кариерата, мине се през стандарта на живот и се завърши с най-важното - половинката. Все пак дали не се увличаш прекалено? Всяко твърдение, което започва с: "Аз по принцип си падам само по...", автоматично налага ограничения върху шансовете ти за щастие. А ако и завършва с "... мъже, които имат кариера, финансова независимост, зелени очи, знаят какво искат, грижовни, романтични, самостоятелни, над 1.80 са и т. н., и т. н.", сама разбираш, че мисията с влюбването ти става почти невъзможна. Зачеркна ли като вярна и точката с работата и срещите с приятели? Значи се отнасяш по същия безмилостен перфекционистки начин и към собствената си персона. Работиш неуморно, за да си най-добрата... и тихомълком превръщаш работата си в извинение, че не ти остава време за връзка. Истината обаче е друга - ти си свикнала да контролираш всяка стъпка от живота си и възможността да изпаднеш в зависимост от друг те плаши не нашега. Така че на повърхността продължаваш да търсиш Мистър Съвършенство, докато на подсъзнателно ниво си убедена, че такова животно няма.

Махни крака си от спирачката: Най-добрата любовна противоотрова за този тип проблем е да започнеш да излизаш с мъже, които не отговарят на предварителните ти изисквания. Защото така ще разшириш любовния си хоризонт. Отправи предизвикателство към собствените си убеждения каква трябва да бъде идеалната ти половинка. Нищо чудно скоро да изненадаш себе си и да установиш, че всъщност конкретният стереотип се базира на предразсъдъци, не и на реалността (което си е самата истина). Факт, насърчаващ усилията ти за емоционална безпристрастност: голяма част от най-щастливите връзки започват с компромис от едната страна. Погледни на отношенията между двама души като на нещо, което се гради постепенно, а не като на любовта от приказките, която те връхлита изневиделица, процъфтява безпроблемно и трае за цял живот. После пренасочи част от енергията, хвърлена в работата, към личния си живот.


Виж още



Ново в Cosmo