Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.разбрах

Любовен шах(мат?): Да си тръгнеш, или не

Нина Стефанова
 

Оценка: (5/5)

Ситуацията между вас двамата е шах. Още един ход и ще се стигне до мат, усещаш го. Въпросът е дали го искаш, или не. Уф, де да знаеше само...

Не че се е случило нещо генерално и трагично. Просто напоследък си се дразните, карате се за глупости или си мълчите като непознати. И честно казано, не ти е ясно има ли смисъл да продължавате въобще. Какво правиш, когато се озовеш на този кръстопът? Ами, депресираш се и се изнервяш. Разпитваш наред познати дали са изпадали в подобна ситуация и как са постъпили. Втурваш се да си изплакваш мъката в женски форуми и да ходиш по врачки. Задължително си следиш хороскопа. Удряш го бясно на живот напук. И през цялото време следиш стриктно всяко движение на другата страна, за да намериш знак дали да си тръгнеш, или да останеш, какъвто, уви, все не му се изписва на челото. Нищо чудно, че цялата тази каша те кара поне по сто пъти на ден да си сменяш мнението и да се оплиташ като пате в кълчища в собствените си емоции. 

Cosmo те моли: не се самоподлудявай по този начин! Вместо да очакваш решение "свише", седни и намери отговора сама. Трезво и логично. Защото много малко от кризите в една връзка са непреодолими. Естествено, за целта ти трябват търпение, малко работа над себе си и най-вече желание. Както и нашия план за ориентиране в ситуацията и чувствата ти. 


Ориентировъчен план Крачка 1
Зачеркни "любимите" стереотипи.

Колкото и да не си го признаваме, всички малко или повече робуваме на поне една от мислите по-долу. Просто така сме възпитани. 

а) "Щом не иска да се женим, значи не ме обича."

Ами, нормално е едни отношения да претърпят развитие във времето. И когато сте вече от доста време заедно, а нищо не се случва, е напълно естествено да се запиташ къде отидоха сладките му приказки от началото на любовта ви как "един ден, когато..." И колкото повече си мечтаеш той да ти предложи, толкова по-често в главата ти се навъртат кофти мисли: "Може би не съм достатъчно добра за съпруга? Май напоследък не ме държи често за ръката? Какво правим изобщо? Дали не си губя с него най-хубавите години?!" Глупава логика, обаче как да му я обясниш, като със сигурност няма да я разбере? Вместо това започваш да проявяваш все по-растящо раздразнение и да му вдигаш скандали за глупости. Естествено, той тъне в пълно неведение защо се държиш така, което допълнително те вбесява.

Шах...
Преди да го матираш с пешката, като му сервираш като гръм от ясно небе, че го напускаш, просто му кажи какво искаш. Понеже живеем в ерата на браковете без подпис, има голям шанс той да счита, че сте като женени, щом живеете заедно и всички знаят, че сте двойка. Както при болшинството от нас работи клишето "Искам бяла рокля и халка", така при болшинството от мъжете работи клишето "Ако нещо не е наред, тя ще си каже". Само внимавай да не се окаже, че всъщност се дразниш не от липсата на предложение, а от определени негови качества, постъпки и навици, но просто не ти се иска да си го признаеш честно даже пред себе си. Защото при това положение, ако той се навие за сватба, ще стане много неприятно.

б) "Щом ме е яд на него, значи не го обичам."

Връщаш се от работа късно и каталясала, а той се е лепнал за телевизора, удостоява те с един-единствен бегъл поглед и докато се опитваш да му се оплачеш от гадния ден, мълчи като... пън! На всичкото отгоре някак показно яде с лъжица кисело мляко. Всичко е ясно, това е демонстрация! Един вид се опитва да ти каже: "Защо не е сготвено и трябва да се мъча с тая гадост, докато ти кой знае къде скиториш, а?" Ясно е кой е виновният - този, който не се е прибрал навреме и не е направил вечеря. Кухненският робот с хиляда и една приставки, включително за секс. И тук ти идва да му изтръгнеш лъжицата от ръката и да го погнеш с нея.

Шах...
Първо, шансът да си права, клони към... нула. Знаеш, че мъжете не правят мълчаливи демонстрации като нас. Може би защото нямат толкова въображение и изобретателност, ха-ха. Шегичка, просто са директни. И второ, дори точно твоята половинка да е еволюирала и да ги е придобила, какво толкова? Факт е, че хората, към които имаш чувства, са в състояние да те вбесят най-силно, просто защото държиш на тях. Близките ти, освен че те обичат, поддържат и правят щастлива, те изнервят, дразнят и изкарват от равновесие. И колкото по-дълбоки са чувствата ти към тях, толкова по-неизбежно е това. Ако той ти беше напълно безразличен, щеше ли да му се сърдиш, обиждаш, правиш напук и т. н.? Глупости. Просто щеше да махнеш с ръка - "Въобще не ми пука", и да си гледаш живота. Следователно въобще не си права да мислиш, че щом ти се е приискало да му раздадеш правосъдие с лъжицата, значи вече не го обичаш.

в) "Щом не се разбираме, значи не сме достатъчно близки, значи не се обичаме достатъчно."

Свещената фраза, закопала по бързата процедура не една връзка, звучи по следния начин: "Толкова ли не проумява къде бърка?!"

Шах...
Заблудата, че любимото същество трябва без думи да знае от какво имаш нужда и да разпознава настроенията ти само с един поглед, е еднакво разпространена и при двата пола. Да си представим следната ситуация: имате уговорка да идете на пикник с приятелска двойка - колата от вас, скарата от тях. Чаканият ден идва, обаче ти се събуждаш с температура и без грам сили. А времето е само за пикник сред природата! Но ти не можеш да се мръднеш. Любимият те пита какво ще правите и ти го пращаш сам, уговорката си е уговорка. След което лягаш и започваш да ридаеш: "Как може да ме остави болна и нещастна и да ходи да си гледа кефа!" Така написано, черно на бяло, и на теб ти изглежда ле-е-ко неясно какво точно искаш, нали?

Ориентировъчен план Крачка 2


Направи сверка на целите ви.

Не ти се вярва, че подобно ефирно и романтично нещо като любовта между двама души може да е свързано с такава прагматична дума като цели? О, може. И още как. Като далеч не говорим за браковете по сметка, за тях - друг път. А този път ще ти разкажа една реална история. Имаше едно време един мъж, с когото се обичахме много, много. И понеже не бяхме финансово стабилни, не можехме да си позволим да излезем самостоятелно на квартира. Но обичахме да си мечтаем как ще бъде един ден, като го направим. Мина време, започнахме работа и заживяхме заедно. И издържахме няколко месеца. Просто не ни понесе преходът от бурния романтичен период на срещите за по няколко часа към монотонното сиво ежедневие, който си е супер сериозна криза. И за да я преживеете вие на наше място, съветват специалистите, трябва да си припомните на какво са основани всички връзки:

а) чувства
Какво да я коментираме тази точка? Тя е пределно ясна на всеки, който някога е бил влюбен. Главозамайването, леко неадекватните реакции и глуповатите реплики, широката усмивка, желанието да си говорите още и още, да го гушнеш, да бъдеш с него непрекъснато, да го докосваш... ако всичко това е налице, значи всичко е наред. 

б) задължения
На тоя свят няма само супер розови неща, иначе бихме се разглезили неимоверно много. Ето защо чувствата към даден човек си вървят и със съответните задължения - не може да твърдиш на някого, че го обичаш и да не полагаш никакви грижи за него. Или да не спазваш дадените обещания - от супер дреболии от сорта на това да свършиш нещо вместо него, до генералното обещание да бъдете заедно, докато смъртта ви раздели. Именно изпълнението на тези поети задължения укрепва доверието помежду ви и ви прави двойка.

в) общи цели
Ако се върнем на нашата минала история с онзи младеж, в началото ние имахме една обща цел - да заживеем заедно. След като го направихме обаче, не си поставихме някаква нова такава. И това успя да ни отдалечи един от друг в удивително кратки срокове. Една прекрасна вечер на по чаша вино в общия ни хол взаимно констатирахме, че вече нямаме допирна точка. Ето защо целите били толкова важни и за отношенията.

Ориентировъчен план Крачка 3
Елиминирай страничните дразнители.

Има кризисни точки, без които не минава историята на нито една сериозна връзка: болести, безработица, раждане, местене и ремонти. Само по себе си всяко от тези събития носи достатъчно стрес. Лошото е, когато се струпат повече такива изпитания едновременно, а както знаем, по правило едно зло никога не идва само. Да кажем, че сте във вихъра на ремонт, твоята половинка се разболява тежко, майка ти пристига на гости и на всичкото отгоре теб те грози опасност от уволнение. Е, тогава Господ да ви е на помощ! Такова високо напрежение се е събрало, че ако стане късо, ще надминете Чернобил. И просто не е ясно кое от всичко те дразни най-много в цялата работа. Обаче е кристално ясно едно - докато ти:

1)  уговаряш майстори

2) препускаш да им купиш бира, за да ги умилостивиш да вземат да свършат поне нещо

3) а после ги слушаш да ти пилят на главата

4) докато работиш извънредно, за да затвърдиш позиции в офиса

5) и готвиш

едно същество ти се мотае из краката с трагична физиономия, наръч носни кърпички в ръка и желание за топла супа + внимание + информация кога ще си ходи майка ти. Направо усещаш как ти никнат рога и копита! Преди обаче да го наречеш "пълен некадърник и мрънкало", да сдъвчеш нещастния човечец словесно и да го изхвърлиш като мръсно коте, виж това: би ли постъпила по същия начин, ако се намираше в стабилно жилищно, кариерно и финансово (неремонтно) състояние? Не би, нали? Значи ако си отвориш устата и пуснеш огнедишащия дракон у себе си на свобода, ще направиш грешка. Защото единствената вина на твоята половинка е, че не е подбрал подходящия момент да се разболее. И ще си го отнесе и за всичко останало. За съжаление кризите по правило ти се стоварват на главата изневиделица, не държат пред себе си плакат "Внимание-е-е! Пази-и се-е!" и те сварват напълно неподготвена. Такъв е животът.

Ориентировъчен план Крачка 4
Не се предавай лесно.

Прояви инат. Най-лесно е да тропнеш с краче, да се врътнеш на петичка и да обявиш: "На си ти куклата, дай си ми парцалките". Обаче ако не се бориш за дадени отношения, никога няма да задържиш дълга, стабилна връзка. Борбата с всяка криза е, разбира се, словесна. Разговор му е майката - и то не стандартния за работата, ежедневието и проблемите на наши приятели, а за онова, което чувстваме и се случва с нас самите. Точно в хода на такъв разговор проумяваш, че често, когато другият е нацупен, ти въобще не си източник на раздразнението му (както и той - на твоето) и че причините за лошото настроение са съвсем други: умора, недоволство от себе си, страх за бъдещето и още сто неща. Обаче за да измъкнеш важната информация, трябва да подходиш Правилно. Да кажем, че той Отново! е забравил нещо - да те вземе след работа, да купи еди-какво си, да ти звънне и т. н. Какво му казваш? "Пак ли не можа да запомниш!", което си е равно на "виновен си!!". След което се нацупваш и положението става още по-зле. А златното правило за такива ситуации гласи: не говори за него, а за своите чувства: "Обидно ми е, когато не ме слушаш", "Ужасно се изнервям, когато не знам къде си", "Знам, че е глупаво да се сърдя така, обаче не мога да се контролирам. И побеснявам."

Обяснявай, а не обвинявай. Никой не обича да го критикуват и в такива моменти автоматично заема позиция на защита. Както знаем, най-добрата защита е нападението, тъй че вместо разбиране ще получиш същата порция агресия. Въобще не се учудвай! Не забравяй и това: когато обвиняваме някого, всъщност сме наранени от поведението му и дълбоко в себе си търсим съчувствие и ласки. Държим се като обидени деца, които чакат да ги погалят по главата, да ги приласкаят и утешат. Само дето за разлика от нас децата си казват, че им е кофти и си получават желаното. Докато ние крещим: "Защо около нас е пълно с жестокосърдечни, безчувствени гадове!" И после се чудим защо "гадовете" не ни разбират. Определено така не се решава криза.

"Не" на мълчанието!
Ако таиш разочарованието си от поведението на любимия, то се трупа и рано или късно избива. След такива избухвания омаловажаваш всички хубави случки от миналото ви. И в душата ти се появяват пустота, отчаяние и усещане за отчуждение и пълен крах. Плюс мисълта: "Ето! Най-сетне той показа истинското си лице!". Отсрещната страна също си казва: "Тя винаги си е била такава, обаче аз едва сега го разбирам!" Факт е, че заради тази временна фаза на нихилизъм се разпадат и напълно перспективни двойки, защото партньорите се втурват да търсят нови отношения, лишени от грам напрежение и негативни емоции. Обаче такова животно в природата НЯМА.

Кога е най-добре да си тръгнеш

1. Стигнали сте дотам, че не можете да постигнете съгласие дори по супер маловажния въпрос къде да обърнете две-три ракии вечерта и да се позабавлявате.

2. Вече не ви помагат да затоплите отношенията си дори най-сладките и горещи спомени от доброто старо време, защото будят само досадното "Ми, всяко правило си има изключение".

3. Абсолютно ви е все едно кога, как и дали изобщо другият ще се прибере тая вечер.

4. Неочаквано сте развили тотален егоизъм: Аз, Аз, и пак Аз. А Ние кой знае къде е изпаднало по пътя...

5. Сериозно обмисляте предимствата на отворената връзка. И смятате, че това е едно прекрасно нещо!


Виж още



Ново в Cosmo