Ще преглътнем някак си факта, че не ни държат вратата и не ни подават ръка. Но нямаше да е лошо поне да се развиват и да показват малко активност на любовния терен. Защо днешните мъже не предприемат дори такива елементарни действия?
Нещо става с днешните мъже. Знаеш за какво говоря. Много индивиди от другия пол в прилично зряла възраст все още живеят в блажена симбиоза с родителското тяло. Станали са ужасно пасивни, да не кажем, откровено мързеливи, когато нещата опрат до отношения с жени. И на всичкото отгоре все по-често ходенето на работа ни най-малко не се вписва в творческите им планове.
Но определено невинаги са били такива. Всички познати, с които съм говорила по темата (а по този въпрос, повярвай, често се налага да си говорим), единодушно признават, че съвременният средностатистически представител на „силната“ половина от човечеството на двайсет-трийсет години силно се различава от своя предшественик. Сигурно и за това е виновен прословутият роден преход, промяната на правилата и на ценностите. Или пък глобалното затопляне и измененията в климата, които се отразяват зле на мъжката психика. Самите мъже обичат да се оправдават, че феминизмът ги е повредил, като тотално е объркал представите им за нещата и за това какво искат жените. Няма да си кривим душата, в това има доза истина, защото те вече не знаят как е правилно да се държат. Дали от тях се очаква да платят цялата сметка, или това ще прозвучи като обида? Кой кого трябва да покани на среща?
Има и друго обаче – на тези години те все още не разсъждават бог знае колко задълбочено (извинявам се за откровеността!) и далеч не са ориентирани нито по отношение на професионалното си развитие, нито по отношение на нежния пол. С две думи, и те самите не знаят какво искат в този живот. И така пред дилемата какво да правят, просто не правят нищо.
Причини и оправдания много. Но как изглежда положението, ако ходиш с такъв мъж? Дали той някога ще порасне и ще се вземе в ръце? Виж нашите отговори на въпросите, които се въртят в главата ти по темата за най-странното и особено неприятно мъжко поведение.
Защо някои от тях предпочитат да живеят вкъщи и не дават пет пари за реализацията си?
Мда, няма нищо по-приятно от това да се гушнете на дивана с гаджето след тежка работна седмица – само ти, той, DVD-то и... майка му. Опссс. Познато ли ти звучи? Тъжната истина е, че немалко мъже, изглежда, не държат особено да бъдат независими като големи хора, а се задоволяват с това да размахват дистанционното на телевизора, или да водят виртуални войни на компютъра, докато татко сменя маслото на колата, а мама приготвя вечеря. Ееех живот, друго си е да се грижи някой за тях, нищо че отдавна вече не са в невръстна детска възраст. (Сигурно затова се казва, че някои мъже цял живот си остават деца).
Вярно, едно време беше нещо нормално да се върнеш обратно вкъщи след завършването на висшето, да речем, а напускането на бащиното огнище беше по-скоро прецедент отколкото нормална практика. Такива бяха времената. Но днес всеки здрав и прав мъж, при повече добро желание и въпреки финансовите трудности, би могъл да дели квартира с приятели. Никой не казва, че е лесно да си самостоятелен. Нещо повече – с ръка на сърцето признаваме, че е доста трудно. Но истината е, че някои мамини синчета толкова обичат комфорта, че не виждат за какъв дявол им е притрябвало да си усложняват живота, след като може да не го правят... Просто и логично!
На първо четене сигурно приемаш такъв тип за най-обикновен лентяй. От негова гледна точка обаче нещата изглеждат малко по-сложни. Не че на днешните мъже им липсва амбиция. Също както едно време, те искат блестяща кариера, да разполагат със собствено жилище и някой слънчев ден да се оженят и да имат деца. Но не са в състояние да направят избор и да взимат решения, които да ги отведат до заветните цели. С други думи, ще им се да си спестят трънливия път до успеха (във всяко отношение) и ако може някак си да прескочат етапа със здравото бачкане, прибирането в някоя тясна квартира и срещите с потенциално неподходящи жени.
В собствените си очи такива мъже се възприемат едва ли не като максималисти. Защото не се задоволяват с какво да е, те държат на най-доброто! Твърдят, че искат идеалната работа, затова нямат намерение да се блъскат за жълти стотинки. Искат най-готиното гадже, което да пасва перфектно на собствената им неповторима личност. Най-хубавите дрехи, коли, почивка само в шестзвездни хотели, иначе няма смисъл... Бога ми, познавам един куп подобни индивиди и като ги слуша човек, наистина за момент би могъл да си помисли, че са вдигнали летвата на изискванията си много високо. Но лошото е, че междувременно животът си минава покрай тях, без да си мръднат и малкия пръст, за да се възползват от възможностите му. И това изобщо не ги притеснява. На справедливия ти гняв, че ти се изгърбваш от работа, докато той се шляе безметежно насам-натам, такъв мъж би ти отговорил, че не се излежава просто ей така пред телевизора, а „изкусурява“ големите си житейски планове. Които все някой ден ще реализира.
Въпросът в случая е как ти се отразява на теб тази история. Все повече жени се оказват обвързани с типове, които не са толкова мотивирани колкото тях. И се чудят дали могат да разчитат на мъжете си да бъдат равнопоставени половинки и да си делят отговорностите във връзката.
Онова, което търсят тази порода сладурчета, е някой, който да им облекчава живота. Те така и не осъзнават, че големите възможности, за които не се уморяват да говорят, няма да ги ударят по главите, докато се мотаят в жилището на родителите си и градят въздушни кули. В подобни случаи от теб се иска твърда ръка. Не се притеснявай да обясниш на твоя човек, че докато не се превърне в самостоятелна бойна единица и като начало не се изнесе от уютното гнездо, дори това да стане с цената на най-неприятната и нископлатена работа на света, никой няма да разбере за съществуването му.
Как стана така, че много мъже се страхуват да направят първата крачка на любовния терен?
Времето, когато мъжете тичаха след жените, а не обратното, май остана в близкото и по-далечно минало. В наши дни не може да не си се сблъсквала със станалата вече класическа форма на любовен мързел у силния пол. Ето как изглежда типичната модерна ситуация. Първо, от теб се очаква да им поискаш телефона. После да им се обадиш, за да ги изведеш на среща (само ако по това време нямат друг хиперважен ангажимент, като да си отспят след снощния купон), да избереш заведение, да поръчаш ядене и пиене, и за финал да ги изпратиш до тях. И не го намират за обидно, още по-малко за неприемливо. Даже напротив, чувстват се поласкани. Причината не е, че на днешните мъже не им е интересна флирт-играта. Нито пък че не си падат по теб, както е логично да си помисли човек. Просто разсъждават по различен начин.
От една страна, са по-малко склонни да рискуват. Защо да полагат излишни усилия, от което само може да пострада самочувствието им, или да си усложнят живота? Максимата на такива хора е: „Ако тя ме иска, ще дойде и ще ме вземе.“ Затова предпочитат да не се напрягат излишно, като те преследват, докато нямат сигурно потвърждение, че наистина се интересуваш от тях. Този вариант ги устройва идеално, защото не съществува риск да бъдат отхвърлени. От друга страна, са свикнали да мислят, че знаят и могат всичко, само дето никога не са опитвали. Така в крайна сметка стоят като препарирани и се чудят: „Нахално ли е, или е мъжкарско да сваляш жена?“
Ами сексът? Той е мъж все пак, така че бъди сигурна, иска го и още как. Но и по този параграф може да удариш на камък откъм активност. И тук поемаме вината – за това състояние на днешните мъже отново са виновни днешните жени! Така де, в 21 век можеш да срещнеш доста повече напористи девойки на сексуалния фронт, отколкото инициативни момчета. Проблемът е, че женската активност в по-големи дози хем ги възбужда, хем им секва ентусиазма. Понеже са убедени, че дамите така или иначе знаят какво искат и сами ще си кажат, на мъжете им се струва логично да те оставят ти да водиш парада в спалнята.
За да предотвратиш възможността това пасивно поведение в леглото да се превърне в сериозна пречка, нека новият ти възлюбен да се потруди малко по-упорито за теб. Примерно, не се навивай на среща веднага, след като той ти прати съблазнителен sms. Ако наистина държи да те покани, не е непосилно трудно да вдигне телефона и да набере номера ти. Ако не покажеш, че нямаш нищо против подобно лениво отношение, той едва ли ще се сети сам.
Помни, че той не е неспособен да направи каквото трябва, а само е неуверен. Затова не пропускай да му покажеш кога действията му уцелват десетката. Защото всеки нормален мъж има нужда от малко окуражаване, че е истински представител на „силния“ пол. И колкото повече му го напомняш, толкова повече той ще се държи като такъв.
Защо не искат да поемат топката, дори когато вече имат връзка?
Естествено, че не очакваш общото ви бъдеще с твоето ново другарче да бъде основна тема на разговорите ви още на четвъртата среща. Но ако сте заедно от няколко години, идеята не звучи толкова налудничаво, нали? Е, ще те разочароваме. Новият тип мъже не си падат много-много по мисълта да направят следващата стъпка и спокойно можеш да забравиш за илюзиите, че той ще придвижи нещата напред. Сещам се за един познат, който веднъж ми разказа подробно за настоящата си връзка по повод на моя тогавашна любовна дилема. Накратко казано, човекът живее на съпружески начала с приятелката си, която наистина обича, и с детето им, и е убеден, че някой ден ще подпишат официално. Според него цялата тази работа се дължи на факта, че навремето тя е взела нещата в свои ръце. На финала на разговора ми заяви категорично: „Помни, че винаги жената решава!“
Може би в този момент си мислиш: „Да бе, как не!“, но ситуацията често пъти изглежда точно по този начин. Вярно е, че всеки мъж се нуждае от побутване, а понякога и от откровено сръчкване в ребрата. Особено пък когато нещата опрат до сериозни ангажименти. За това спор няма. Но импровизираното ми допитване по темата до близки и далечни познати установи, че всъщност промяната е по-дълбока и тя е в мисленето и ценностите. Как стояха нещата преди години ли? Тогава и мъжете, и жените нямаха толкова възможности за избор – знаеше се, че на 20 и няколко години (максимум!) се хващаш по-сериозно с някого и край, очаква ви почти задължително съвместно бъдеще, без значение дали щастливо или не толкова. Междувременно заедно градите кариера, заедно уреждате семейно огнище, заедно се борите за общото ви благо. Но както знаем, времената и нравите се променят. Сега всички дружно – и мъже, и жени, предпочитат първо да си поживеят, а чак когато (и ако) някои слънчев ден дойде подходящият момент, да се установят дългосрочно с някого. Затова в крайна сметка на хоризонта няма общи планове за бъдещето, или се разминават кардинално във времето и пространството.
Страничните фактори също оказват влияние. Един съученик, който от шест години дели един покрив с гаджето си, ми заяви: „Всичките ми приятели се ожениха и се разведоха. За какво ми е да го правя?!“ Сега няма да обсъждаме темата, дали е добре или зле да се жениш, но много мои познати и приятели от мъжки пол цитират разбитите бракове на техни приятели и познати като аргумент срещу подписа в гражданското. Очевидно предпочитат да оставят връзката си на самотек, докато не им дойде друг акъл в главата.
Всички тези причини не пречат да се чудиш защо, за бога, твоят човек се държи неадекватно. Дишай дълбоко – най-общо казано, въпреки че тези мъже не действат толкова бързо, колкото на теб ти се иска (в любовния си живот или в работата), те все пак имат амбицията да го направят. Така че раздвижване все някога ще има... евентуално. От теб се искат солидни дози търпение и здрави нерви.
Впрочем, най-добрият вариант е междувременно да се опиташ да извлечеш максималното от ситуацията. Свободна си да гониш служебните си цели, да обикаляш насам-натам и да се наслаждаваш на живота си със съгласието на гаджето, което е до теб, но по никакъв начин не те притиска. А може би когато той е готов да се обвърже наистина, тогава и за теб моментът ще бъде най-подходящият.
Знаците, че той е от новия тип мъже
Може би вече си забелязала някои странични явления в резултат на мисленето на съвременния мъж.
С прочувствен глас те информира, че не иска да има деца поне още десет години. Сега е на 31.
Инстинктите са изкоренени! Той наистина може да бъде „само приятел“ с теб, без тайничко да се опитва да се промъкне под бельото ти.
Не може да се види с теб довечера, защото има среща „по мъжки“ със свой приятел... и това не включва футбол или стриптийз-бар.
Тревожи се дали дупето му не е голямо, дали тази риза отива на избелените му дънки и какво мислиш наистина за фигурата му.
Единственото нещо, което иска да постигне до 30-годишна възраст, е „да намери себе си“... и най-накрая да се изнесе от къщи.
Не вярвай на учебниците по биология – един мъж наистина може да вегетира като растение.
