И в радост, и в тъга: истината за влюбването

►►►Влюбваш ли се правилно. Отговорът е тук.

Биолози, философи, психолози и неврофизиолози обясняват различно желанието да се влюбваш. Сред версиите им е продължаването на рода, силните усещания заради мощното отделяне на хормони, понижаването на стреса. Тези теории имат право на живот.

Но ние мислим, че най-важната причина да искаме да се влюбим, е стремежът да удовлетворим най-базовите физически и психосоциални потребности.

От най-ранно детство всеки от нас е привлечен от определен тип хора, а причината те да ни харесват – и до ден днешен си остава загадка.

Ние едновременно удовлетворяваме множество физически и психологически потребности: грижа, любов, сигурност, приемане, сексуално удовлетворение. В същото време забравяме за мъката, за душевната болка, за старите рани, за трудностите. Имаме усещането, че животът е обсипан с рози и ние сме способни на всичко.

Кои са най-добрите любовници? Ще разбереш от галерията със снимки долу.

Какво получаваме, когато се влюбим?

1. Грижим се повече за себе си.

   Следим за добрия си външен вид, за тялото, прическата, грима, дрехите. Промяната на имиджа носи радостно вълнение, надежда за нещо по-добро. Появява се нова цел.

2. Организмът ни изработва „хормони на радостта“.

   Още при мисълта, че ще разговаряш с любимия човек, в организма ти се отделят хормони и невротрансмитери. Влюбеността предизвиква бликване на допамин и серотонин, което ти подарява екстаз, приятно вълнение, чувство на щастие и енергия.

3. Променя се отношението към живота и настроението.

   Настроението е приповдигнато. Щастливи сме и искаме всички да са като нас, радваме се за себе си и за останалите. Чувстваме се по-привлекателни и уверени. По-малко зацикляме върху негативни мисли, мечтаем често, фантазираме и се усмихваме. Общуваме активно и искаме да споделяме с приятелките, имаме надежди и сме оптимистични.

4. Удовлетворява се потребността от приемане и одобрение.

   На нас хората, а и на животните ни е нужно да усещаме, че обществото или групата ни приема и одобрява. Имаме биологична потребност от социални връзки. В културата наличието на партньор означава, че ние сме обичани, стабилни и щастливи. Самият факт, че някой иска да е с нас, доказва, че сме достойни за любов.

5. Повишава се самооценката, появява се увереност в бъдещето.

   Както казахме и по-горе, ако околните ни приемат за щастлив човек, ние самите започваме да вярваме в това бързо. Вече не се тормозим, че сме нещастни и необичани. Когато имаме партньор, винаги имаме къде и с кого да отидем, дори приятелите ни да са заети.

6. Предвкусването на нещо ново винаги носи радост и вдъхновява.

   Често ни привлича познатото и обичайното, но поддавайки се на това изкушение, лесно може да стигнем до депресия. Мозъкът е длъжен да твори, да измисля нови неща и непрекъснато да се развива. Получавайки нови впечатления, научавайки се на нещо ново, експериментирайки, стимулираме образуването на нови невронни връзки, развиваме ума и укрепваме здравето.

   Когато сме влюбени, сме много по-любопитни. Стремим се да научим колкото се може повече за обекта си на любов, а това ни носи удоволствие, важно за пълноценното щастие. Макар че тези чувства можем да получим и от други източници.

Има ли негативни последствия любовта?

Във филмите влюбеният човек често е нещастен. Този стереотип е толкова разпространен в културата ни, че много от нас са убедени, че влюбеният е емоционално нестабилен. Любовта е свързана със стрес, изхвърляне на адреналин.

Известно количество от този хормон е необходимо за концентрация на вниманието и приятно вълнение от предвкусването на новото. Но прекаленото очакване може да ти донесе и страх.

►►►Колко време ни е необходимо, за да се влюбим. Виж отговора!

Ако сме особено раними и уязвими заради преживени психологически травми, скорошна раздяла, ниска самооценка, самота или тежки спомени за минали отношения, влюбването може да предизвика силен стрес. Това е свързано с факта, че организмът започва да изработва повече адреналин от „хормоните на радостта“. Обикновено резултатът е безсънни нощи, натрапчиви мисли, постоянно прозвъняване, тревога, страх да не те отхвърлят, ревност и непрестанно изясняване на отношенията.

За съжаление много хора по време на влюбеността и в началото на връзката приемат тези отношения за нормални и естествени.

Те продължават да търпят това положение, докато стресът не стане непоносим, след което връзката приключва. Но след известно време новото влюбване води до повтаряне на ситуацията.

Има и друга категория хора, които се надяват, че състоянието на влюбеност ще продължи вечно. Когато чувствата изстинат, те започват да скучаят и губят всякакъв интерес към тази връзка. Точно както наркоманите в търсене на поредната доза, такива хора се намират вечно в гонене на „истинската любов“.

Реалистичният поглед на нещата

Пламенната влюбеност и истинската любов – са различни неща. Когато страстта поизстине, идва моментът на оценката доколко ти и той сте съвместими. Тогава започва строежът на дългите отношения.

Готовността да си партнирате, да правите компромиси и да сте си верни, създава истинската любови душевната близост. За нея може да се говори единствено след години взаимна вярност и преминати изпитания. Когато двамата си имате пълно доверие и сте абсолютно откровени един към друг. Когато се учиш да приемаш партньора, растете заедно и се развивате, поддържате здрав баланс между индивудалността си и отношенията.

Но за да почувстваш пълнотата на живота, да се усещаш любима и желана, не е задължително да търсиш помощта на друг човек. Без значение дали си сама, или във връзка. За да си щастлива, е достатъчно да обичаш себе си.