Големият въпрос: защо мъжете не могат да танцуват?

Всичко е част от ритуала по намирането на партньор за продължаване на рода, твърди г-н Дансинг Чупка, известен повече като Иван В.

Всичко е част от ритуала по намирането на партньор за продължаване на рода, твърди г-н Дансинг Чупка, известен повече като Иван В.

Големият въпрос: защо мъжете не могат да танцуват?


Нека караме подред: мъжете могат да танцуват – не толкова, ако са наши сънародници. Или хетеросексуални. Което ще рече, за твое съжаление, драга ми читателко, че ако ти си също хетеросексуална и жител на тази страна, тромавите ни поклащания на дансинга са нещо, с което просто ще трябва да се примириш.
Обаче признай си – това ти харесва, нали? Моите некоординирани приклякания и подскоци, изненадващите ръкомахания, глупавото полуусмихнато-полуконцентрирано изражение... всичко може би изглежда глупаво, но и някак очарователно, а? Пък и означава, че изпитвам достатъчен комфорт със себе си, за да не се притеснявам че изглеждам като пълен смотаняк. Освен онзи случай, когато спечелих една бутилка водка с магическия си робо-танц. Всяка се снима с мен и нито една не ме огря, срам, срам и ън-тагване във фейса!

Мислиш си, че танците са грация, поза, изражение – или поне вяло движение в ритъм с музиката. Истината е съвсем, съвсем различна. Танцът е нещо далеч по-дълбоко и когато опрете до подбор на мъжкар, охлювът, който се суче около теб на дансинга има доста по-големи шансове от всеки друг да те ангажира и за едно креватно танго по-късно.

Учените във Великобритания провели изследване за танцуването при мъжете и жените, включващо 14 000 души. Мъжете, проявили несигурност в танцувалността си, били предимно в средата или късните си двадесет. Разбираемо е – до тази възраст или не танцуваме, или и да го правим, всичко се ограничава до едва видими стъпчици и поклащания „от място“.

Проблемът е, че веднъж щом добием някаква сигурност, движенията ни стават по-мащабни и по-изразителни. Както и по-малко координирани. Учените намират иронията – тъкмо добием увереността да се врътнем с апломб под блица и липсата на естетическо умение лъсва като маймунски задник.

И това не е всичко – танцуването е въпрос и на хормони. Начинът, по който жребецът пред теб танцува е повлиян и от нивото на тестостерона му. Ако е високо, то галопът му е доста по-сложен ритмически, както и що годе съгласуван с грациозните ти движения. Това означава, ако и да е странно за някои, че движенията ви са отражение едно на друго (не казвам, че танцуваш като мъж, скъпа, не ме разбирай погрешно). Тези високотестостеронни фредастеровци не са задължително приятни за гледане, но по-добре да денсиш с тях, отколкото с поредния напет носорог, готов да те настъпи всеки момент.

Признавам си, не съм от добрите танцьори, не ставам за „България търси талант“ (дори съм по-зле и от тези, на които цяла България се смее). Но едно от гаджетата ми каза веднъж, че разпознала в мен нейния Човек по време на едно парти в Студентски град, когато обиколих целия клуб няколко пъти с подскоци. Не толкова заради това, че бях нещо забележително, колкото заради факта, че не ми е пукаше от нищо и никого. А фактът, че впоследствие тя често се присъединяваше към подобни танци потвърждава и тезата за хормоналната свързаност. Яко, а?

Тъй че, следващия път, когато съзерцаваш някой от нашето окаяно племе да друса кълки по диагоналите на дансинга в поредния як клуб, не съди прибързано. Това е мъж, който има доста тестостерон в диско-гащите си, мъж, чиято увереност е пораснала достатъчно, за да не му пука какво мислиш ти или останалите. Не трябва да ни се смеете, дами. А да се пробвате да танцувате с нас.