Големите надежди

Дали мъжете сме толкова обсебени от намирането на Любовта на живота ни, колкото сте вие жените? Може би, признава Владислав Стефанов. Обаче това въобще не означава, че винаги търсим онова, което си представяте вие...

Дали мъжете сме толкова обсебени от намирането на Любовта на Големите надеждиживота ни, колкото сте вие жените? Може би, признава Владислав Стефанов. Обаче това въобще не означава, че винаги търсим онова, което си представяте вие...

Хич не е трудно да направиш един мъж доволен и щастлив. Ние просто искаме жена, която е: новатор в спалнята, професионален модел на бельо, освидетелствана нимфоманка, запален фен на тайландския масаж и сериозна конкуренция на Ути Бъчваров и Иван Звездев, също така майстор на пържените картофи и клубните сандвичи, вдъхновени от Джейми Оливър (твои вечни фенове сме, пич!). В един идеален свят моето гадже ще има вкуса на Guinness и ще й идва само в първия петък на всяка високосна година. Ако съм изтеглил 7-цата от тотото, тя ще изглежда като шеста членка на Girls Aloud и тогава вече няма да имам друг избор, освен с удоволствие да оповестя на света, че това е Единствената.  Казано с други думи, на нас е невъзможно да ни се угоди.

Даже да съм успял да срещна съкровище като Франческа (да се надяваме, че ще се казва точно така), само ще прецакам нещата по някакъв начин. Понеже, както гласи една древна китайска поговорка, „Ако наистина я харесваш, ще се издъниш и ще пре... всичко.” Както и да е, да се върнем обратно на въпроса. Каква е тая мания и истерия нон стоп да се опитваш да намериш Единствената? И има ли изобщо такава?

Фалстарт

Когато бях на 24, смятах, че съм Я срещнал. Направо си бях убеден. Тя се казваше Елена и се запознахме петък вечер в един бар. Остана в квартирата ми до понеделник, а във вторник си пренесе багажа. Извинявам се, ако ще прозвучи като лигава песен на Крейг Дейвид, но ние бяхме луди един по друг и бях сигурен, че тя е онази специална жена № 1, която съм чакал.

Ели беше забавна, красива и имаше невероятния талант да превръща всичко в нещо по-специално. Да кажем, разполагаш с най-обикновена вечеря от пържени картофи и бира пред телевизора. Тя ще нагласи някакви украси от салфетки и цветя, ще сложи свещи, ще се облече по-така и на теб ще ти стане едно готино. Тя беше първата жена, за която съм си представял как е до мен до края на живота ми,  което за мен си е достатъчна причина да я наречеш Единствената.

Имахме същата вълнуваща, бурна и секси връзка, като тази на мистър и мисис Смит (без оръжията и разрушената къща), макар че тогава звездата на Анджелина (ех, тая жена, тая жена…) още не беше изгряла. Всичко беше перфектно. Но...

Но се оказа, че Елена е имала вълнуваща, изпепеляваща връзка и с един англичанин. Открих, че ми изневерява – 11 месеца, след като заживяхме заедно. Акълът ми не можеше да го побере. Защо, по дяволите, защо?! ЗАЩО?!

Докато тя товареше багажа си в колата на един бивш общ и вече само неин приятел, мислено опаковах 11-те месеца страхотни спомени с жената, която исках да задържа завинаги, и ги изхвърлих на боклука.  Тогава за първи път се запитах дали наистина тя е била Единствената.
Стигнах до заключението, че вероятно не сме си пасвали толкова добре, колкото съм си мислел. Тя обичаше ABBA, докато аз си падах по Sepultura и Megadeth.  Елена почти не пиеше, докато аз бях фен на чашката. Всъщност в онзи момент реших, че е много добра идея да си налея нещо, а после и да отида за цигари...

Стъпил на земята

Когато дойдох на себе си, лекарите ми обясниха, че съм си изкълчил глезена, понеже съм бил толкова мъртво пиян, че съм паднал зле, отивайки за цигари. Освен това се е наложило да ми правят промивка на стомаха, понеже съм се натровил с водката и бирата… и мастиката. (Сега вече знаех защо Елена не си падаше по пиенето и коя е била най-вероятно главната причина да ме напусне.) Когато дойдох на себе си, видях майка ми и баща ми заедно за първи път от 5 години насам и като пълен малоумник се опитах да обясня ситуацията... смънквайки нещо за Елена.
Имал съм и по-добри сутрини от онази, но хубавото в цялата работа беше, че когато болката (и махмурлукът) поотмина, цялата тегава история ми разви странно шесто чувство за жените. И цял списък от изисквания, които задължително чеквам, преди изобщо да се замисля за връзка, какво остава за нанасяне под един покрив (и никога повече след 4-5 дни).
Почти веднага след Елена и като се пооправи изкълчването, бях отново на пазара, тествайки на практика новооткритата формула за Единствената. Психолозите сигурно биха казали, че сея паника и хаос сред женското природонаселение като вид отмъщение на онова, което ми беше причинила Елена, но ако питат мен, просто излизах с много жени и се ориентирах дали някоя от тях ще ми пасне. Много не успяваха, но пък и критерият ми доста се измени с времето и ставаше все по-адекватен.

Може и още да твърдя пред приятелите си, че си търся само „блондинки с крака до сливиците”, обаче истината е, че всичките приказки за моделките на бельо и богините на масажа са просто...  параван. Единствената, ако изобщо се появи най-накрая, ще е сладка, без да е лигава; мила, без да е захаросана; секси, без да е евтина; забавна, без да е клоун. И най-важното, ще има онова важно нещо, което не може да се пипне с пръст... и което един Господ знае какво е, аз не знам. То просто се усеща. Не съм изгубил надежда, че ще го открия.