Дали не сменяш гаджетата си на йо-йо принцип?

Не въвеждай вредния навик от диетите и в личния си живот, скачайки от един тип мъж на коренната му противоположност.

Не въвеждай вредния навик от диетите и в личния си живот, скачайки от един тип мъж на коренната му противоположност.

Всички сме го правили – докато ближем раните си от аферата с типичното лошо момче, което ни е разбило сърцето и самочувствието, тръгваме нарочно с типичното добро момче. Само за да се отегчим от него до полуда в кратки срокове. И да се огледаме отново за тръпката от предната си връзка. Люшкането от крайност в крайност обаче (което между другото далеч не се изчерпва с очевидния контраст добро - лошо момче) никога не води до щастлива любовна развръзка. Виж защо не е здравословно да въвеждаш вредния йо-йо навик от диетите и в личния си живот.

И звездите също плачат
Да започнем с няколко световноизвестни примера. Както знаем, първият брак на Анджелина е със скромното сладурче Джони Лий Милър, а последната й любов е сладкото примерно ангелче на Холивуд Брад Пит. Обаче нали не забравяме, че помежду им стои Били Боб Торнтън – известен освен с 4-те си предишни брака още и с репутацията си на “от лошо момче по-лошо”? Любовната история на Кейт Мос също представлява люшкане между свестни типове като издателя Джеферсън Хек и буквално опасно черни овци като наркомана рокер Пийт Дохърти. В йо-йо списъка влиза и Скарлет Йохансон, която излизаше с бейзболиста от отбора на добрите Дерек Джетър, преди да се прехвърли върху пресъздалия всички възможни пороци на широкия екран Джаред Лето. После дойде ред на образцовия отличник на Холивуд със златно сърце Джош Хартнет, който също не се оказа мъжът на живота й. Класическа жертва на любовното махало е и Бритни: след любвеобилния Джъстин Тимбърлейк тя попадна на легендарния кофти герой на всички времена Колин Фаръл. Съвсем скоро Спиърс се омъжи и се разведе в рамките на часове за добрия си приятел от детинство Джейсън Аликзандър - вярно, че той има някое и друго сбиване в биографията си, но е света вода ненапита с сравнение с безнадеждната кауза, наречена Кевин Федърлайн.
Защо без единственото изключение Анджелина, която съумява да се задържи с Мистър добро момче, всички тези жени нонстоп пълнят жълтите хроники с разочарованията и проблемите в личния си живот? Според психолозите това е закономерно - ако се люшкаш от едната любовна крайност в другата, никога няма да намериш личност, която да ти пасне в дълготраен аспект. И рискуваш вечно да се връщаш към драматичната омайваща тръпка на лошите момчета, която действа пристрастяващо. Вярно, че след като приключиш поредната гадна връзка със сърце, все едно излязло от пасатора, се заричаш, че няма да допуснеш да ти се случи подобно нещо втори път – все пак имаш инстинкт за самосъхранение, нали така! Иронията е, че същият този инстинкт след време ти оставя само хубавите спомени, просто защото ако психиката ни не триеше умишлено негативните изживявания, щяхме масово да се самоубиваме от депресия и песимизъм. И след глътката любовна реабилитация, наречена добро момче, си готова да се впуснеш в поредното адреналинно изживяване и предизвикателство, наречено лошо момче. Нещо повече – колкото по-голям стаж с кофти мъже натрупваш, толкова по-трудно ти е да загърбиш този тип връзка, защото идва момент, в който нещастието се превръща в естествено психично състояние. Съзнанието ти започва да преувеличава дори микроскопичните порции щастие, тъй като ги сравнява с дълбоката дупка, от която са били предхождани и която – собственият ти горчив опит го подсказва - ще ги последва и така постепенно почваш да възприемаш доста изкривено понятието щастлив личен живот. Разбра ли сега защо Кейт Мос ще е най-последната личност на този свят, която ще проумее, че Пийт Дохърти я съсипва, докато за всички нас това е очеизвадно? 
След тези бляскави примери за любовно залитане в крайностите няма начин да не си се сетила за няколко личности от близкото си обкръжение, за които йо-йо правилото действа с пълна сила... ако не и лично за твоя милост. Ако е така, продължи да четеш, за да разбереш

Защо се държим така?
Ами, защото се опитваме да действаме на принципа “парен каша духа”. Когато се стремим да допуснем поредния обект на чувствата ни в личното си пространство, ние в крайна сметка се самоопознаваме. Проумяваме докъде се простират границите на търпението, компромисите и ценностната ни система и кои определени черти на характера и поведението на човека до себе си просто не бихме преглътнали. Ето защо след края на всяка връзка си обещаваме следващия път да не повтаряме същия очевидно грешен избор, за да не страдаме отново. Проста първосигнална защитна реакция. Ходила си с женкар, който е превърнал в пух и прах представата ти, че щом двама души се обичат, значи ще си останат верни? Естествено, че следващият донжуан, чиито поглед и усмивка шарят по всички “мишени” от женски пол над 13 и под... всъщност без бастун околовръст, ще те жегне точно по болното място. И няма да има никакъв шанс, дори да е най-сладкият мъж на света, който те ухажва романтично, упорито и главозамайващо. Най-забавното е, че и челна стойка да направи, ефектът ще е същият, просто защото се е появил в неподходящ момент. По всяко друго време най-вероятно сама би се хвърлила в обятията му. Ирония. Пред смаяния му поглед ти избираш кротка, незабележима личност, която няма и една стотна от неговото обаяние, индивидуалност, речник, маниери, забавност и външност. Но има нещо, което в този момент е твой приоритет № 1 – неспособност да флиртува. Отново ирония. Докато доволно потриваш ръце, че този път най-сетне си успяла да си вземеш поука и си вече зряла личност в любовно отношение, в един момент усещаш как именно липсата на каквито и да било флирт умения прави настоящото ти гадже безинтересно... скучно... и вбесяващо недодялано след 2-рия месец. Спомняш си колко различно и вълнуващо е било с предишния, който винаги е знаел какво да каже и как да те погледне, за да ти подкоси краката, каква 9.99 по скалата на Рихтер тръпка е имало и как явно това те влече в мъжете, какво да се прави, орис и... честито, кръгът се затваря. Със следващото ти гадже – неустоим, сладък, завършен... класически... женкар. Докато си повтаряш стария сценарий (да не забравяме, че основно качество на психиката ни е силният афинитет към познатото и страхът от непознатото) и съответно си страдаш, не спираш да се чудиш защо няма радост за теб в тоя живот и защо май пак не уцели? Ами, защото, както се пее в не една англоезична песен, бейби, ти вече си била там. Или по нашенски казано, там, закъдето си тръгнала, е всъщност там, откъдето се връщаш.

Защо е толкова вреден ефектът на махалото?
Нали си забелязала, че винаги, когато подходиш с определена нагласа към дадена връзка, се получава нещо коренно различно? Много често отношенията, на които с лека ръка лепиш етикета “неангажиращи”, се превръщат в дълготрайни и сериозни. И обратно, почти винаги мъжът, за когото те е удряла като гръм от ясно небе мисълта “Майко мила, май това е Той!”, се е оказвал супер неподходящ при по-детайлно опознаване. Подобно развитие не е никак учудващо: макар да си мислим, че сме пределно наясно каква е идеалната ни половинка, в самия ход на трупането на връзки проумяваме от какво имаме нужда действително. Така че процесът на “проба и грешка” е задължителен. Точно той ни помага да установим зоната си на любовен комфорт – комбинацията от основни черти на характера у другия, която ни пасва максимално и ще ни доведе до дълга връзка. Ето защо не е страшно да сложиш точка с мъж, с когото тайно си се представяла “заедно в добро и лошо, докато смъртта ви раздели”. Страшното е, когато започнеш да излизаш с мъже, за които предварително си знаеш, че нищо няма да излезе. Понеже, както установява Илияна, това означава, че си се люшнала към познат стар сценарий: “Още на първата среща усещах, че няма да свърши добре. И пак хлътнах до ушите. После проумях защо съм имала това чувство. По характер той приличаше ужасно на едно мое бивше гадже, което се оказа пълен боклук и с което се разделихме на нож.”
Всъщност йо-йо принципът е най-разпространен и очевиден в залитането добро-лошо момче, но това не означава, че се изчерпва с него. По абсолютно същия механизъм ти може да редуваш връзки с емоционално нестабилни личности, които имат нужда от силно рамо, на което да се облегнат и от някой, който да им дава тон в живота, и връзки със завършени лидери, които като всяка силна личност държат да бъдат отгоре. Или подобно на Лили да кръстосваш между желанието да си глезлата Пепеляшка и мъжкото момиче Майка Тереза: „Миналата година бях с Красен, който ме водеше по скъпи ресторанти и ми купуваше маркови бижута – разказва тя, - докато по едно време не започнах да се чувствам като трофей. Той не ми позволяваше да платя за нищо и усещах, че губя самостоятелността си. След като скъсах с него, се влюбих в Милен, който сега завършва Художествената академия. На Свети Валентин нямаше пари да празнуваме, но ми подари мой портрет, направен с маслени бои. Признавам, че това беше най-романтичният жест в живота ми! Обаче само с романтика не се живее! Вече ми е дошло до гуша да плащам всеки път, когато излизаме. И сериозно се замислям дали да не си намеря някой с добър доход.“ С други думи, Красен № 2. Толкова ли е трудно да разбиеш тази схема, при положение че на тоя свят има огромно разнообразие от личности и съответно богато ловно любовно поле?

Защо е трудно да разбиеш модела?
Оказва се, че е доста трудно. Понеже за добро или лошо човек намира точно онова, което търси... на подсъзнателно ниво. Особено в любовта. Случвало ли ти се е да седиш и да се чудиш: “Добре де, майка му стара, защо от толкова мъже, които се въртят около мен, пак попаднах на същия?” Попадна? Всъщност ти не си го изтеглила от лотарията, нито ти е бил спуснат на тепсия свише, а си си го избрала сама. Грешно. За да престанеш да го правиш, трябва да си дадеш сметка за причината, поради която постъпваш така. Може да си избираш добрите момчета, защото “така е редно”, защото ти е дошло до гуша от несигурност или просто за да може да ги покажеш с триумфиращ вид на родителите си: “Ето, вижте, че и аз мога да се справя!”, както и да продължаваш да залиташ по лоши момчета, защото така един вид доказваш на всички (и на себе си), че “той е секси, фатален и вълнуващ и след като ме харесва, значи и аз трябва да съм такава.” А може и конкретните причини за избора ти да са съвсем различни. Важното е, че общата картина е една и съща -  като всеки модел на саморазрушително поведение и йо-йо любовният принцип се корени в ниското самочувствие и комплексите. За които говорят онези притеснителни мисли, които само отвреме-навреме ти се мярват из главата и които никога не би си признала на глас (последното не е и необходимо). Макар че Дани (27 г.) имаше смелостта да си направи въпросната откровена равносметка пред нас: „Когато съм с отговорен, сериозен и здравомислещ мъж, се чувствам някак неловко. Непрекъснато си мисля, че един ден ще проумее колко съм лоша, глупава и ограничена, колко ми е скучно с него и как не съм от момичетата, които заслужават примерни момчета. Чувствам се един вид задължена, когато се държат прекалено добре с мен, защото съм свикнала да се държат зле. И следващия път си търся точно това.” Неведнъж си чела в книги по приложна психология как много хора поддържат кофти връзки не само защото ги е страх от неизвестното, но най-вече защото вътре в себе си смятат, че няма да могат да се справят по-добре. Е, ето как изглежда въпросната теория на практика. В основата на тази нагласа стои въпросът „Заслужавам ли някой по-добър?“ Добре де, ти наистина ли смяташ, че заслужаваш някой, с когото си нещастна? Не, нали? В такъв случай по-добре си вземи котка.

Къде е пътят към рехабилитация?
Иронията настрана, психолозите съветват точно това. Да останеш известно време сама. И ако имаш дневник, задължително да си го препрочетеш. Защото за разлика от подвеждащите филтрирани избирателно спомени в него се съдържат стабилни доказателства какви си ги надробила до този момент  - връзка по връзка, ден по ден, грешка по грешка. Безпощадно точно. Така че това е най-простият начин най-сетне действително да проумееш грешките си и следващия път да разпознаеш предупредителните сигнали… „че се започва пак...“
Вместо да се втурнеш презглава към поредните отношения, си дай няколко месеца любовна почивка. Инвестирай въпросното време в себе си, виж причините да търсиш определени черти у партньорите си и дефинирай точно нещата, довели до разрив с последното ти гадже. Възможно е да се окаже, че проблемите не са били в мъжете, а в теб самата. Междувременно прекарвай повече време с приятелите си, съсредоточи се върху кариерата си и върху нещата, които обичаш да правиш, защото това ще увеличи самоувереността, самочувствието и усещането ти за сигурност, което е резултат от състояние на вътрешно равновесие, а не на висене на нечий (мъжки) врат. Дори да не стигнеш до невероятно дълбинни философски прозрения за себе си, паузата откъм мъже ще увеличи многократно вероятността да избереш следващия си партньор на базата на качествата, които реално притежава, а не просто защото е коренна противоположност на последното ти гадже. Точно това се търсеше в условието на задачата, нали така.

5 знака, че той е йо-йо последовател

1. Названието на бившите му гаджета е или „Малкото сладурче“, или „Оная кучка безподобна“.

2. Ваканционните му снимки варират от стрийт паради за тинейджъри до тихи разходки в пенсионерски паркове, взависимост от гаджето, с което е бил в момента.

3. Намираш кутия с надпис „неща на бивши“, която съдържа готварска престилка и камшик.

4. Днес твърди, че е фен на дънките неглиже и маратонките, а утре прави физиономия, че все пак би могла да сложиш една рокля „по така“ и обувки на ток като всяка нормална жена.

5. В разгара на последния ви грандиозен скандал, с пяна на устата той се изцепва, че май е било по-добре да си остане с предното си гадже, което е правило всичко онова, което ти не правиш ... и въобще е било всичко онова, което ти не си!