Lady Popular Cosmopolitan
С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Да си хомосексуалист: проклятие или късмет?

 

Оценка: (0/5)

 
 

Cosmo се разходи из света, надникна и у нас, за да поговори с хора от различни националности за това какво е да си хомосексуалист днес и кое прави тези хора различни. 

Да си хомосексуалист: проклятие или късмет?

Или пък точно обратното – има ли всъщност разлики в човеците заради сексуалната ориентация, не е ли в крайна сметка човекът най-вече човек, без значение от какъв пол е половинката му?

Cosmo ще те запознае с Ким Хисънг или Хийзи Янг, както го наричат всички, открит гей, човек на изкуството, фотограф, художник, драг куин и един от най-изявените активисти за LGBT права в Южна Корея, и българска двойка жени, социолог и доктор по хуманитарни науки, които по тяхна молба ще наричаме Боби и Царина.

Виж нашата колекция "лесбо еротика" в галерията долу:

Колекция "лесбо еротика"

Какво е да си хомо? Много хора дори не разбират смисъла на този въпрос и с отвращение извръщат глава встрани. Но да си „хомо“ означава едно, да си „хомосексуалист“ – съвсем друго. Обединява ги човешкото. Тези хора живеят сред нас, работят с нас, те са децата ни, родителите ни, съседът от горния етаж. Но защо тогава все още отношението към тях е различно?

Любимият ни Pew Research Center, не толкова отдавна във времето, публикува изследване, кръстено простичко „The Global Divide on Homosexuality“ и демонстриращо отношението към хомосексуалистите в различните страни по света.

Понеже тази тема е едва ли не централна в България (особено след шума, който се вдигна около спора с подписването на Истанбулската конвенция), е невъзможно да се подмине мълчешком.

Да си хомосексуалист: проклятие или късмет?

И така, в проучването на Pew в почти 40 страни от целия свят бил задаван един и същи въпрос: „Длъжно ли е обществото да приеме хомосексуализма?“ А изводите са такива:

1. По отношението им към хомосексуализма страните могат да бъдат разделени на 3 групи: лоялни, негативни и неопределили се. Към лоялните се отнасят Северна Америка, голяма част от Латинска, цяла Западна Европа и голяма част от Централна.

Неопределилите се страни са тези, в които броят на противниците и подкрепящите хомосексуализма е почти еднакъв: Израел, Полша, Гърция, Венесуела, Боливия, Южна Корея и Япония, а също и България. В страната ни 37% (от проучване през 2002 г.) са на мнение, че обществото е длъжно да „приеме“ хомосексуализма.

Към негативните страни се причисляват голяма част от Азия (освен Израел, Япония, Филипини, Южна Корея и Австралия), цяла Африка.

2. През последните години в повечето страни отношението към хомосексуализма се е подобрило. Така например в Южна Корея броят на одобряващите е нараснал с 21%, в САЩ с 11%, в Италия – с 9%. Има страни и в които отношението се е влошило: Франция (-6%), в Турция (-5%), в Росия (-4%), в Чехия и Полша (-3%).

►►►7 неща, които да научиш от лесбийките

3. В повечето страни младите хора имат по-добро отношение към хомосексуалистите от по-възрастното население.

4. Като цяло жените са по-толерантни от мъжете по отношение на хомосексуалистите. Само че джендърната разлика не е много голяма и за повечето страни, включително и за България, тя е в пределите на 10%.

5. Съществува рязка отрицателна корелация между нивото на религиозност на населението на дадена страна и отношението към хомосексуализма. Колкото по-голяма роля има религията, толкова по-лошо се отнасят местните към хората с нетрадиционна ориентация. Прекрасен пример е Израел. Сред ортодоксалните евреи хомосексуализмът се приема едва от 26%, докато сред по-светските им сънародници – от 61%. Забележително е, че сред израелските мюсюлмани процентът е едва 2%.

Въпреки това правилото си има изключения и България е едно от тях. В страната ни, както и в Китай, без значение от ниското ниво на религиозност на населението, отношението към хомосексуалистите е по-скоро негативно, отколкото положително. А пък в Бразилия и Филипините католиците са настроени толерантно към секс малцинствата.

Да си хомосексуалист: проклятие или късмет?

Гей бракове

Повече от 16 години след като Холандия стана първата страна в света, която позволи брака между лица от един и същи пол, Германия, най-голямата държава в Западна Европа по население, я последва в начинанието и така се превърна в 15-ата европейска нация, която промени законите си, за да допусне гей бракове. Еднополовите бракове в Англия и Уелс са легализирани, Северна Ирландия остана единствената част от Обединеното кралство, която каза „не“ на този вид съюз.

Италия, която има исторически връзки с Римокатолическата църква, през 2016 г. започна да признава гей браковете, докато в страните от Централна и Източна Европа не позволяват хомосексуалните бракове, макар и да е узаконено фактическото им съжителство. На Балканите определено има съпротива дори срещу подобно решение.

Къде сме ние?

От 1991 г. Конституцията на България определя брака като „съюз между мъж и жена“, като забранява гей браковете. И ако при въпроса за приемането на хомосексуалистите нещата стоят горе-долу наравно с европейските страни, то за гей браковете не може да се каже същото. Статистика от 2006 г. показва, че близо 12% от българите подкрепят еднополовите бракове срещу 70% противници на тази идея. На въпроса дали гей двойките ще могат да сключват брак и да осиновяват деца, министър-председателят Бойко Борисов отговаря: „За да се случи нещо подобно, обществото трябва да бъде готово за това.“


Виж още



Ново в Cosmo