10 неща, които си мислиш за срещите от „Тиндър”

Ако не върви, си тръгвам до час

 

Ако не
върви,
си тръгвам
до час

Ако срещата е тъпа, ще си тръгна до час. Дали да си навия алармата на телефона като подсещане да се запитам „Как е, забавляваш ли се, харесваш ли го, кажи си честно?”

Дори и да мине ужасно, ще разкажа на приятелките си за срещата. Те ще ме гледат със съчувствие и ще стигнат до заключението, че е по-добре да си останем без връзка, ако ще се налагат такива срещи. И после ще се напием. Не е толкова зле...

А ако срещна него, Единственият? Ще се налага да разказваме как сме се запознали: „Тиндър” ни събра, звучи тъпо, но...” А след това ще се споглеждаме с обожание... ех, модерна любов е това.

А ако той изглежда точно като на снимката, или изобщо не си прилича? Това ще е облекчение за мен, или гигантско разочарование, за което направо ще ми се иска да можех да го съдя.

Дали е убиец, или е сродната ми душа? Облечен е перфектно, забавен е. Да, или е убиец, или е Единственият, друг вариант няма.

Чуда се дали можехме да се срещнем в супермаркета например, а не в „Тиндър”. Най-вероятно, да, ако спирах да зяпам в захлас шоколадовите бисквити, чудейки се колко ще е яко да ги изям наведнъж.

Толкова се радвам, че му изпратих съобщение, въпреки, че на една от снимките си в профила беше направил псевдо дъг фейс физиономия. Май искам да го видя пак... О, боже, ще се видим пак, вторите срещи от „Тиндър” не са мит.

Ако след срещата отидем вкъщи, колко ли скоро ще мога да го накарам да слезе надооолу по мен? Не знам, понякога това ми желание е по-силно от желанието ми да хапна топла пица.

Как да комуникирам нормално с него, при условие, че искам просто да влезе в мен, да правим секс и никога повече да не го видя. Или пък от друга страна...

Как да му кажа, че не искам просто да се изчукаме на алеята зад бара и никога повече да не се видим? Това просто не е моят начин.