Lady Popular Cosmopolitan
С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Шарлейн Харис: "Аз съм голяма късметлийка", авторка на „Мъртви преди мрак”

 

Оценка: (0/5)

undefined
Интервю с Шарлейн Харис по повод книгата й  „Мъртви преди мрак” и сериала на НВО „Истинска кръв”

 

Как ви хрумна идеята да напишете книга с главна героиня, която има телепатични способности и се увлича по вампири?
   
Винаги съм обичала научната фантастика и често се замислях върху идеята да напиша роман с елементи от научната фантастика и съспенса. Исках не само да съчетая всичко това, но и да създам свой собствен стил, да имам характерен почерк, по който автоматически да разпознават книгите ми. Идеята започна да се оформя. Запитах се каква точно жена би обикнала вампир. Отговорът дойде от само себе си: някоя, която - подобно на вампирите, изпитва трудност да се впише в обществото. Това е жена, която трудно общува с другите хора, която познава усещането да си различен. След куп подобни въпроси, в крайна сметка картината ми се изясни.

Колко време ви отне написването на „Мъртви преди мрак”?
   
След като идеята изкристализира, останалото беше лесно. Написах книгата много бързо и истински се забавлявах. Но агентът ми въобще не хареса идеята. Отвърнах му, че ще потърся друго мнение. Изпратих ръкописа на моя колега и приятел Дийн Джеймс. Предварително знаех, че той ще хареса „Мъртви преди мрак”, защото и той като мен си пада по истории с вампири. Когато Дийн се изказа много ласкаво за книгата, агентът ми се съгласи да потърси издател. Беше ни много трудно, но аз не се отчайвах. Две години след написването на „Мъртви преди мрак” бях на път да подпиша много неизгоден договор, когато получих добро предложение от голямо издателство.
Действието в „Мъртви преди мрак” се развива в провинцията на северната част на Луизина, а във втората книга – основно в Тексас. Вие от дете живеете в южните щати на страната и познавате местните хора и обичаи. Ще ги открием ли в поредицата? 
Разбира се. Героите реагират на дадени събития по начин, по който би реагирал почти всеки американец от южните щати. Със сигурност мога да кажа, че във всеки от персонажите има частица от мен – добра или лоша.

В цялата серия има много черен хумор. Това ли е начинът да се смекчат кървавите сцени?
   
Не съм търсила този ефект целенасочено. Просто обичам да се смея и да се забавлявам. Искам и хората, които четат „Мъртви преди мрак” и останалите ми книги, също да се забавляват.

Много силно застъпвате идеята, че различността е проклятие. Това твърдение важи особено за Суки и Бил. Тази различност определено им пречи, а с какво им помага?
   
Бил никога няма да даде на Суки всичко, за което тя мечтае. Те не могат да сключат брак. Тя не може да му звънне на работата и да го помоли да се отбие напът за вкъщи до магазина, за да купи мляко. Той не може да я придружи на неделната служба. От друга страна, тя притежава дарба, която повечето хора нямат. Бил пък има свръхестествени способности и е много силен. И се обичат – това винаги помага.

В „Мъртви преди мрак” развивате темата, че има и по-лоши неща от вампирите и че те се таят в сърцата и умовете на обикновените хора. Доразвивате тази тема и в другите заглавия. Защо?
   
Защото не обичам предубежденията. Първоначално планирах книгата да се превърне в метафора на хомосексуалистите в Америка, но скоро идеята надрасна проблемите на тази общност и сякаш обхвана всички различни и неприемани от обществото хора.
И деветте книги от поредицата бяха седмици наред в бестселъровата класация на „Ню Йорк Таймс”, сериалът „Истинска кръв” се радва на изключителен успех. Защо хората толкова много харесаха историята за Суки Стакхаус?  
Честно казано, не знам. Но всичко това много ме радва. Освен блестяща кариера, имам любящ съпруг, три прекрасни деца и три кучета. Едно нещо знам със сигурност: аз съм голяма късметлийка.
Съвсем наскоро сте завършили работа по десетата книга от серията „Мъртви в семейството”. Ще се радваме да научим повече за нея. 
Както показва и самото заглавие, в книгата се разглеждат семейни въпроси. В семействата на Суки, Бил и Ерик възникват проблеми. Тази книга е малко по-сложна, в смисъл че има повече герои от другите заглавия в серията.

Ще споделите ли как ще свърши поредицата?

В момента обмислям следващото заглавие, но не мога да кажа колко нови книги ще има в поредицата. Вече съм решила какъв ще бъде завършекът на серията, но няма да разкрия нищо.

Доволна ли сте от начина, по който е претворен светът на Суки Стакхаус в сериала „Истинска кръв”?

Избрах Алън Бол да продуцира екранизацията на „Мъртви преди мрак”, защото напълно се доверих на визията му за това как да пресъздаде книгата на малкия екран. Всъщност дори не знаех какво точно е решил. Крайният резултат ме учуди, развълнува и очарова. Алън не ми се бърка за книгите, аз пък не се меся за сериала. Просто си вярваме.

Какво мнение имате за подбора на актьорския състав и актьорската игра?

Ана Пакуин е прекрасна млада жена. Вече не мога да си представя сериала без нея. А Стивън Мойер е вероятно най-точният човек за ролята на Бил.
Любимците на публиката Ана Пакуин и Стивън Мойер във втория сезон на „Истинска кръв”
Поне аз така си го представях. Още като го гледах в първата серия, си казах: „Боже мой, какво добро попадение!”. Двамата с Ана си паснаха много добре.

Имате малка роля в епизод от втория сезон на „Истинска кръв”. Как се чувствахте на снимачната площадка?

С Алън обядвахме в бара „При Мерлот”. Много се забавлявах. Възхитих се от експедитивността и професионализма на целия екип. Участието ми в серията е кратко. В бара съм, говоря си със Сам на заден план. След деня, прекаран на снимачната площадка на „Истинска кръв”, си тръгнах заредена с положителни емоции и незабравими спомени.

 


Ново в Cosmo