Lady Popular Cosmopolitan
С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Рут Колева - жена и певица, за която няма граници!

Гергана Ботева, снимки: Рут Колева
 

Оценка: (0/5)

 

Живот и творчество без граници!

Рут Колева винаги си гледа часовника. Успявам да се наместя в натоварения й график между снимки за фотосесия на модна марка, интервю в радиостанция и преди да хукне да менторства на младите таланти в реалитито Музикална академия.

Рут Колева - жена и певица, за която няма граници!

Поводът да се видим е предстоящата премиера на новия й албум – RUTH, която ще е във Военния клуб на 25 октомври от 20 ч. В четирийсетте минути, които прекарваме заедно, тя говори по телефона поне 5 пъти – все по работа, но все пак  успяваме да си побъбрим обстойно не само за наистина вълшебно хубавата й музика, която е създала за последния си проект, но и за разни други важни за нея неща, които я мотивират да върви напред.  

Да започнем с албума – разкажи ми за него. Вярно ли е, че го завършваш повече от година?
Историята е много дълга. Още преди 3 години мои познати музиканти ми препоръчаха студиото на Винсент Хелберс в Амстердам. Малко след този разговор аз отидох там, запознах се с Винсент и той ми показа студиото. Аз напълно се потресох. Не бях виждала такава техника и не бях чувала такъв саунд – страхотно модерно съоръжение. Той ми пусна някакви неща, парчета, по които работеше, и аз останах абсолютно, как да кажа… обезмълвена. После му пуснах някакви мои неща, той ги хареса, предложи ми да работим заедно, обаче аз не се чувствах много готова да се впусна в такова нещо все още. Разбрахме се да се чуем след време, защото аз исках да се чувствам по-подготвена, на мен не ми беше излязъл още дебютния албум. Разликата между това, което правех тогава и това, което той правеше, беше доста голяма и ми се искаше да мине време и аз да натрупам някакъв опит. Да се намерим някъде. И тъкмо вече бях позабравила за нашите разговори след време, защото ми се случиха много неща, преди една година той ми писа и каза, че е гледал мои клипове и е чул последните ми неща, които много му харесват и ме покани в новото си студио в центъра на Амстердам. Предложи ми да работим заедно и на мен просто не ми се вярваше, че може да ми се случи такова нещо, че този човек ще ми предложи да създаваме музика. Но нещата всъщност се подредиха добре, защото аз вече обмислях да правя втори албум. Той стана музикален продуцент на албума, избрахме музикантите, с които ще го запишем, по-късно отсяхме парчетата, които ще влязат. Аз много държах на участието на Шарлийн Хектър и Ричард Спейвън, които са работили с имена като Хосе Джеймс, Емили Санде, Basement Jaxx, Guru и много други. В крайна сметка оставихме 11 парчета и албумът звучи перфектно. От музикалния материал, който отпадна, си оставихме за по-нататък, идеите са страхотни, може би ще ги използваме.


Не е ли трудно за млад човек на 23 години да реши да прави сам албум в чужбина?

Рут Колева - жена и певица, за която няма граници!

Никак не беше лесно. След като взех решението, изпаднах в нещо като дупка – интересуваше ме само музиката ми, нищо друго. Което, разбира се, доведе и до някакви негативи – спрях да се виждам с приятелите си, нямах време за нищо друго… Беше труден период, дори мога да кажа – един от най-трудните в живота ми. През цялото време мислех и работех само за това нещо. Донякъде и участието ми в различни реалити предавания в последната година беше свързано с желанието ми да завърша албума и той да види бял свят. Защото освен време, желание и емоции, този проект гълта и много средства, особено когато го продуцираш сам и  цялото финансиране зависи от теб. И, да, за 23-годишен човек в България  това е почти непосилна задача. Трябваше да впрегна освен цялата си креативна енергия, за създаването на музиката, но и всичките си останали сили, за да мога да работя и да финансирам това, което правя. В общи линии се получи, но дълги месеци режимът ми беше изтощителен. Едно такова себеотдаване може да те остави доста самотен, това установих.  


Само покрай изработването на албума ли си била така „на педал“? Изглеждаш ужасно заета непрекъснато – фотосесия тук, участие там, концерти по клубовете, телевизиите непрекъснато те придърпват за някой нов проект... Успяваш ли да се справиш с всичко?
Не, не успявам. Почти не ми остава време да репетирам, да слушам нова музика, което е пагубно. Слушам музика на телефона, докато пътувам в таксито или по време на снимки – човек никога не трябва да спира да слуша и да се занимава с това, с което се занимава. Ето, скоро ходих на концерта на Pink Martini, седях в залата и си мислех: „Това съм аз, тук ми е мястото, да седя, да слушам и да се обогатявам по някакъв начин“. А аз се занимавам с доста странични неща наистина… Макар че, сега в „Музикална академия“ е различно, пак е свързано с музика и е много готино, защото да работиш с други хора и да се опитваш да ги обучаваш и да им даваш насоки, означава, че и ти сам се учиш – да слушаш по-добре, да знаеш как по-добре да обясниш. Много е полезно, защото, за да обясниш нещо добре, първо трябва да го обясниш на себе си. Ще съм много горда, ако някой от моя отбор стигне до финала и го спечели.


Връщам се пак към албума ти. Имаш ли някоя много лична история с някое парче?
В повечето. (смее се) Текстовете ги писахме заедно с Рейчъл Роу, която работеше и по първия ми албум и сега някак просто надграждахме – продължихме нещата оттам, където бяхме спрели тогава. Аз имам съдбата повечето неща, които съм изпявала, да ми се случват след време. С голяма част от песните ми става така, че минава известно време и аз усещам, че този текст се превръща в реалност. Много странно.


Ще трябва да ми разкажеш поне за един такъв случай…
В първия ми албум имаше една песен – „Защо“. В момента, в който решихме да й правим клип и да я пуснем като сингъл, нещата, които пеех в нея, дума по дума просто се случиха… Няма да навлизам в повече подробности.

Рут Колева - жена и певица, за която няма граници!


Като стана дума за „Защо“, да те питам, отказа ли се съвсем от текстовете на български?    
Не, напротив. Аз се кефя да правя музика на български, но идеята на този албум беше да го пуснем на международния пазар и затова е изцяло на английски. (Албумът престои да бъде издаден в страни като  Япония, Индонезия, САЩ, Великобритания, Холандия, Германия, Белгия – бел.ред.). Пък и аз като цяло смятам, че езикът на музиката е универсален – не е на кирилица или латиница, той е нещо друго и дали ще бъде на български или на английски една песен, няма значение.

 

В този ред на мисли, как се чувстваш в България? Ти си живяла къде ли не по света – като дете в Тайланд, Индия и Бахрейн, а като тийнейджър – в САЩ, в Холандия… Усещаш ли, че тук ти е мястото?
Странно се чувствам понякога в България, но много се гордея, че съм българка. И винаги, когато имам участие в чужбина държа да отбелязвам, че съм българка. И даже изпитвам патриотизъм някакъв. Но нещата тук могат да бъдат доста сурови за един млад артист…

 

Тоест, не си емигрант по душа, а обикновен космополит?
Ами, на мен пъпът ми е хвърлен на летището в Рим, когато съм била на две годинки и после се оказа, че по-голямата част от живота ми съм я прекарала пътувайки. Аз приемам това като някакъв късмет, не ми е било фикс идея, не съм си казала, че искам да живея или да се развивам извън България, просто така са се е получило при мен. То е като някакъв дар.


Малко хора знаят, че имаш аерофобия – страх те е да летиш със самолет. Как се справяш с това предвид, че вечно си на път?
(прави физиономия) О, Джизъс!... Трагикомична съм понякога, но има моменти, в които успявам да се контролирам и да си самовнуша, че всичко е наред, убеждавам самата себе си, че това е най-безопасният метод за пътуване, говоря си някакви неща и се опитвам да се успокоя, после пия две вина и така…


Превърнало ли се е това непрекъснато преодоляване на страха ти от летене в начин, по който принципно да преодоляваш препятствията в живота си – със самоубеждаване и две вина?
(смее се) Ами, да! В общи линии. Опитвам се по някакъв мъжки начин да се надъхам, че ей сега ще го направя и „Мечка страх, мен не страх!“ и накрая, колкото и да е страшно въпросното нещо, се хвърлям и го правя.


Даваш вид на мъжко момиче така или иначе. Това не ти ли пречи понякога в живота или по-скоро ти помага?
Не виждам с какво може да ми пречи…


С мъжете например… Или мъжете харесват мъжки момичета, според теб?
Ми то има мъже и мъже. Тези около мен все са със силни характери и не си представям, ако аз бях твърде мекушава, как бихме могли да мелим брашно заедно. Не знам, за мен е важно партньорите в една връзка да имат характер, защото това е единственото условие за смислена комуникация.

 

Какво трябва да направи един мъж, за да те впечатли?
Инстинктивно, веднага се сещам за Любомир (сегашното й гадже, което срещна в реалитито Къртицата – бел.ред. ). Той нямаше как да ме впечатли в някаква позната за мен обстановка, защото имаме коренно различно обкръжение, различни среди, в която се движим и работим. Но колкото и да сме различни, също и много си приличаме. Това, с което ме впечатли той за първи път, е в една от битките от състезанието, в която вдигна 80 кила камъни на гърба си и ги занесе до финала през кал и гнусни карантии. Тогава някак си го погледнах с други очи за пръв път. Имаше нещо тогава. Не знам какво ми стана, беше едно такова: „Уау! Браво бе!“.

 

Значи мъжът трябва да изненадва очакванията ти, така ли?
Да, общо взето. Той освен това ме победи във всички игри, които играехме – от най-елементарния шах, та до някакви сложни неща. Аз се смятам за силна личност и обичам да усещам, че мъжът до мен е по-силен – когато ми навира в очите това, че е по-добър от мен в определени неща, хем ме хваща яд, хем съм и удовлетворена, че е мъж на място.

 

Непрекъснато ли се състезавате във всичко?
Да, и надали това ще спре скоро. Той непрекъснато измисля разни облози, за да видим кой ще спечели. Хващаме се на бас за някакви пълни глупости само и само за да има игра.

 

За нова татуировка мислиш ли?
Не, засега малко съм на пауза. Харесала съм си едни дантели, ама ще видим… (усмихва се загадъчно)


Имаш ли си някакъв ритуал, който спазваш всеки ден?
Има едно нещо, което се опитвам да правя всеки ден. Казаха ми го отдавна. Всяка сутрин като се събудя, още преди да изпълзя от леглото, си казвам „Днес ще е супер як ден!“. Хубаво е да тръгнеш с нагласа, че те чака нещо позитивно, нали?!

 
 


Виж още



Ново в Cosmo