Lady Popular Cosmopolitan
С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Ниъм Шоу: „Връзките в офиса са толкова сложни и рисковани”

Cosmo
 

Оценка: (5/5)

Малка черна рокля
Малка черна рокля
Влюбих се в „Малка черна рокля”! Какво те вдъхнови да я напишеш?

Много благодаря!
В интерес на истината нямах идея с какво се захващам, когато започнах „Малка черна рокля”. Първоначално я виждах като сатира на класическия любовен роман – „тя ахна, когато той я притисна до мускулестите си гърди”, но след първите пет глави се оказа, че е твърде дръзка и от само себе си се превърна в чиклит.

Приятели винаги са ми казвали „пиши за това, което познаваш” и това ме подтикна да избера голяма корпорация за сцена на действието. Намирам работното място с неговия затворен микро-свят – интриги, злодеи и герои, за много вдъхновяващи. А и връзките в офиса са толкова сложни и рисковани - дори когато не понасяш колегите си трябва да им се усмихваш мило, а сладурът, с когото спиш, трябва да подминаваш като пътен знак, за да не събудиш подозрение. Винаги малко ми е напомняло за традиционните роднински взаимоотношения.

Писането винаги ли ти е било слабост?

Изобщо не ми е, много повече обичам секса. Често сравнявам писането с фитнеса – все го отлагам и отлагам, докато накрая не започвам да чистя, за да го избегна за поне още малко. Но когато все пак отида на фитнес (започна да пиша), разбирам, че не е чак толкова ужасно, а след това се чувствам по-благороден и стойностен човек. Като куче и котка сме, образно казано.

Признавам обаче, че винаги съм обичала да разсмивам хората. Нямам много таланти /ако не броим, че мога да използвам китайски пръчици с пръстите на краката си, което, учудващо, не се приема добре в автобиографиите/, но смятам, че писането на комедии е част от тях. Често нещо смешно ми хрумва съвсем неочаквано, докато шофирам, плевя или се къпя, и винаги си обещавам, че ще го запомня и запиша, но обикновено не успявам. За това пиша почти така, както и говоря - без премислени фрази и подготвени реплики. Така стимулирам за работата на редакторите.

Каква е атмосферата, в която пишеш? Имаш ли някакъв специален ритуал, за да се настроиш творчески?

Обикновено започвам със скубане на пилета… не, момент, специален ритуал за творческо вдъхновение ли имахте предвид? Всъщност нямам, просто сядам на бюрото си и това е. Ще ми се да имах по-ефективна система от моя непостоянен и произволен подход, който често включва наблюдаване на делфини и други съвсем неписателски занимания. Но се старая да пиша поне по пет часа на ден, за предпочитане с винаги заредена кафеварка, музиката на Брус Спрингстийн за фон и богат набор ругатни за моментите, в които зациклям.


Ново в Cosmo