Lady Popular Cosmopolitan
С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Людмила Филипова: Сексът за мен е част от нещо по-голямо, не ме привлича самоцелно

Росица Иванова
 

Оценка: (4/5)

Людмила Филипова не е просто писател, а явление в съвременната българска литература. Тя отдавна е доказала, че книгите й заслужават да покорят литературната сцена в световен мащаб, защото сюжетите им не отстъпват на световните бестселъри. След общо пет успешни
романа зад гърба си, преди броени дни Людмила представи новата си творба "Аномалия". За премиерата от Италия специално  пристигна Принц Киджи, който е и прототип на главния герой. В интервюто дадено специално за Cosmopolitan.bg, Людмила Филипова разказва за запознанството й с принца, от къде е дошла идеята за новия роман и някои лични истории.
undefined

1.    Завършили сте икономически науки. А в момента се занимавате с много различно нещо. Какво ви накара да се запишете да учите нещо толкова различно от изкуство и литература?
Да истината е, че винаги съм имала наклонности към изкуството, но съм завършила две икономически степени и години наред съм работила в корпоративния сектор. Но причините са практически. Като ученичка години наред се готвех активно за художествената гимназия и академия докато един ден майка ми не ме заведе в градинката пред Кристал. Беше зима в една от гладните години на деветдесетте. Показа ми няколко премръзнали художници пред картините си и ми каза, че с рисуване мога да завърша и така. А ако изуча икономика например винаги ще мога да си намеря работа. Така и стана - завърших икономика, намерих си много добра работа и забравих рисуването. Десет години по-късно обаче прорисувах отново с думи в романите си.

2.    Какво Ви мотивира да пишете книги въобще? От къде черпите теми и вдъхновение за тях?
Опитвала съм да пиша още в началните класове. Пишех стихове, разкази, илюстрирах ги и си въобразявах, че подготвям дори вестник. Така че тази страст ми е доста стара. А темите и вдъхновението сами ме намират. Няма нищо по тъжно и мъчително от човек, който иска да пише но трябва да си търси теми и вдъхновение.

3.    Доколко има истински и лични истории, вплетени във Вашите книги?
Много са. Защото дори в онези истории с други имена, дори в онези, случили се по-различен начин, описаната с думи емоция е почти винаги преживяна от автора. Някъде, някога.

4.    Имате ли си любима книга от написаните от вас или герой и защо? Някой ваш герой носи ли ваши черти?
Почти всеки герой има някоя моя черта и аз съм във всички тях. Защото за да ги създам е трябвало да ги почувствам в себе си. То е като със зодиите – истината е, че можем да се открием по малко в хороскопа за всяка от тях, защото всички имат наши черти. А любима книга от моите нямам и затова трудно препоръчвам някой от романите си.

5.    Преди написването на всеки роман посещавате места, свързани със сюжета. Последното пътуване би трябвало да е било до Италия.  Разкажете ни за преживяванията си там свързани с романа и принц Киджи. Как се запознахте с него?
Преди две години бях в Рим и се срещнах с българска журналистка работеща в Италия. Помагаше ми в проучвания за Мастиления лабиринт и ми спомена, че съдейства по някакъв проект на известната от 10 века фамилия Киджи. Разказа ми толкова разпалено за знатните благородници и последните наследници – принцовете Марио и Флавио Киджи, че заинтригува и мен. Направих проучване и попаднах на легендата за ръкопис на Нютон, стигнал до фамилията им. Опитах да се свържа с тях, за да науча повече, но отговор не последва. Така или иначе, разкритото до момента ме вдъхнови и аз реших да го развия в друга посока. Попаднах на нови следи за мащабен проект на Пентагона за мозъчната мрежа. Хареса ми и започнах да я разнищвам. Година по-късно неочаквано ми се обадиха от Рим с новината, че принцовете Киджи проявили интерес фамилната им история да бъде романизирана от мен и така се получи интригуващата комбинация от истории в Аномалия. Самото ни запознанство също е вълнуващо. С принц Флавио Киджи вече бяхме започнали да обменяме кореспонденция, след което той ме покани в Рим, за да обсъдим финални детайли около романа. По време на полета до мен беше седнал безобразно пиян мъж, който създаваше проблеми на околните с поведението си. В един момент стюардесата дойде и повика по име принц Флавио Кижди, за да му обясни нещо, а той бе настанен пред мен. Оказа се, че пияният мъж до мен беше заел всъщност мястото на принца, а Флавио Киджи благородно бе заел неговото място. Аз се представих и така се запознахме на живо пътувайки за среща с него.


6.    Как се “роди” последният Ви роман?
Идеята за романа Аномалия се роди на два етапа: докато гледах документален филм по Дискавъри за разчетените пророчества от Нютон и по-късно от няколко анонимни имейла, който получих от един непознат, който в последствие стана много добър мой приятел. За съжаление година по-късно почина.

7.    До колко има мистика в него и до колко  е силно реалистичен?
Реалността винаги присъства силно в романите ми. И Аномалия не е изключение – както в сюжетните линии, така и в чисто човешкото, което касае всеки един от нас. Действителността в последния ми роман е до степен, в която за първи път 5 от героите му носят истинските имена на прототипите си и чертите на характера им, в това число Исак Нютон и наследниците на една от най-влиятелните и знатни италиански фамилии – принцовете Марио и Флавио Киджи. Иначе книгата преплита уникално съчетание от теми, несъвместими на пръв поглед. А те най-общо са: най-голямото откритие на Нютон, според самия него, все още непопулярно по света; един от най-мащабните съвременни проекти на Пентагона за нова виртуална среда, легенда и тайни на десетвековната фамилия Киджи; онова което още не допускаме за мрежата, в която сме ежедневно и проблематики от живота на всеки съвременен жител на планетата. Всичко това е преплетено в история, в която въображаемото и реалното се сливат. Надявам се след тази книга читателят да e открил нещо повече за себе си, за силата на мислите и обичта, за способността на хората да намират илюзии, в които да оцеляват, за значението на малко човешко внимание, както и за рисковете от свръхамбициите на хората.

8.    Главният герой е самият принц Киджи. Ако се снима филм по книгата кой български актьор според вас би се справил с тази роля и защо? Принц Киджи бил ли изиграл себе си в филм по книгата?
С принц Киджи сме обсъждали подобна възможност и той с удоволствие би изиграл малка роля. Но с главната едва ли би се справил, не само защото за добър филм е нужен професионален актьор, но и поради липса на време. Съмнявам се и продукцията да е българска ако има такава живот и здраве някой ден.

9.    Вие самата какво четете в момента? Кои са предпочитаните от Вас автори?
Последните месеци до такава степен съм погълната от работа по Аномалия и липса на време, че се радвам дори когато успея да прочета някой вестник. Но този период скоро ще приключи. Иначе нямам предпочитания – всеки жанр може да ми хареса стига книгата да е хубава, а идеята й силна.

10.    Какъв съвет бихте дали на някой начинаещ автор?
Да вярва в себе си, да работи много упорито и дисциплинирано, да не се отказват, но и да не се взима никога прекалено насериозно.

11.    Важно ли е съпругът или гаджето на една жена  да е финансово по-добре от нея?
Макар и мнозина да отричат, за комфорта и на двете страни е добре партньорите да са поне на равно ниво. Или мъжът да има по-добра позиция от жената – може да не е финансова, а социална, професионална. Обратният вариант рано или късно винаги води до сблъсък в ролите, които пък тровят чувствата. Видяла съм много подобни примери.

12.    Вярвате ли в любовта? Ако трябва да избирате между любов и интереси, кое бихте избрали?
Аз съм много романтична натура и не бих могла да поставя интересите пред любовта. Поне не и до сега.

13.    Сексът може ли да е предлог за запознанство?
Да, милиони хора се запознават заради него. При мен обаче сексът е част от нещо по-голямо, и не ме привлича самоцелно

14.    Бихте ли се пробвали да пишете еротични романи? Ако да защо и ако не  защо?
На този етап не си представям да пиша в подобен жанр. А причината е, че не ме влече нито за писане, нито за четене. Но човек никога не знае какво го чака в бъдеще.

15.    Кой е любимият ви аксесоар?
Нося единствено каквото ми е нужно. Според времето и задачите.

16.    Опишете ми един ваш ден.
Съвършено различни са един от друг слава богу. Онова обаче, което винаги е константа в тях е че няма  ден, в който поне малко да не работя, било то дори на Коледа. Но работата за мен е още един начин на живот, който ме кара да се чувствам удовлетворена, че оставям по нещо в дните си. Че не отлитат безпаметно.

17.    Вие сте вече доста известна с книгите си. Имате ли други амбиции? Какво ще правите след 10 години? Може би нещо съвсем различно?
Най-хубавото е че не зная, но имам много идеи.


Виж още



Ново в Cosmo