Lady Popular Cosmopolitan
С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Една Самодива в Америка

Лора Тодорова
 

Оценка: (0/5)

Една Самодива в Америка

Една година по-късно в Cosmo сме прочели Самодива на български и аз имам късмета да взема второ интервю от Краси Зуркова.

Тя е на турне тук, стартирало от родния и град Елена. Не ме изненадва, че книгата й се харесва на много хора. Изненада ме, че в нея има музика и поезия, заедно с историческите препратки към родни легенди, съвременно момиче в Принстън и една малка бяла самодива. Когато затворих книгата, си помислих, че неслучайно беше по върховете на американските класации. Помислих си, че ще трябва и да послушам малко Шопен, да почета поезия, защото звучаха толкова добре написани. Като истинска книга – Самодива е пълна с вдъхновения.  Краси- също. Научих, че човек може да намери повече от 24 в денонощие, да работи и като адвокат, и като писател, да се храни здравословно, да спортува, да намира време за изкуство. И покрай всичко това да напише магическа книга.

Как се вдъхнови за да напишеш книгата?

В Чикаго бях женена, щях да ставам партньор в адвокатската фирма– американската мечта. Гледах един филм и в някакъв момент се развълнувах. От очите ми потекоха сълзи от вълнение.

Краси Зуркова
Краси Зуркова

И изведнъж спрях и си казах: ”Какво стана с това момиче?”. Аз бях друг човек, когато дойдох в Америка. Вълнувах се, преживявах нещата, интересувах се от изкуство, а сега съм човек, който работи, отива с мъжа си на ресторант, живее в хубав апартамент. Но усетих, че най- богатото нещо в мен съм го загубила, не се вдъхновявам от нищо и просто циркулирам . Попитах се кога съм го имала и кога съм била най-щастлива. Сетих се, че е било, когато съм била дете в родния си град Елена. Исках да си ги върна тези духовни моменти и така започна всичко. Когато дойдох в Америка, щях да уча икономика, но реших да запиша история на изкуството. Исках да имам тази смелост да рискувам. Да започна да преследвам мечтата си. Започнах пак да слушам музиката на Шопен, да чета поезия.

Неща , които бях спряла да правя. В днешно време сме бомбардирани с шум, информация, маркетинг и трябва целенасочено да си създаваш стена. Като ми кажат, че си пускат телевизора за фон, се чудя. Какъв е този фон? Засипваш се с информация, която е по-добре да не си чул. Затова трябва тишина, забави малко хода, за да чуеш собствените си мисли и да бъдеш това, което искаш.

Всичко в книгата е базирано на научни исторически факти, така ли?

За мен беше много важно, ако един човек се е влюбил в историята и хване детайл, да отиде в интернет и да го потърси.

Как се подготви за писането?

Когато започнах да пиша книгите, си купих книги за това как се пише роман. Купих си 20 книги.

Как се пише диалог, как се описва герой. За героите пише, че трябва да си избереш истински актьори, да ги виждаш като на филм. Да са истински личности, а не да ги измислящ, за да не се превърнат във версия на теб. Единият брат  е Джонатан Рийс Майерс, той е много демоничен, затова. Има една сцена на Рис под душа с жълт потник. Такава снимка има на Джонатан Рийс Майерс. Обичам да се придържам към нещо истинско. Другият е Джейк, на Джейк Гиленхал.

Те знаят ли, че са те вдъхновили?

Да. После осъзнах, че Рийс има и друго значение и когато правих проучване, разбрах, че в митологията рисът е свещеното животно на Дионис, пазител на тайните.

А Теа коя е?

Тя беше в началото Аманда Сайфрид, а после я смених с Клои Грейс Морец.

А другите?

Сайлън, който беше моят люби герой, е Ал Пачино.Тери икономът беше Питър О тул. Елза е Мена Сувари.

По колко часа на ден работеше?

Преди работех пълна ставка – 10-12 часа. Пишех и книгата. Ставах рано.

През дупките, докато чакам да ми се обади клиент, пак пиша. Вечер пишех до 1-2 през нощта , докато не мога повече, прибирам се от другата страна на улицата, където живея, спя и пак. Това в продължение на две години, докато един ден не заспах, вървейки и разбрах, че това не може да продължава повече така. И започнах да работя по шест часа или както тук се казва, половин работен ден.

Клиентите ти знаят ли, че имаш книга?

Те са страхотни хора, много им е интересно. Даже някои от тях са чели книгата ми. И от фирмата ми много ме подкрепиха. Ти адвокат ли си, писател ли си. А и аз съм партньор във фирмата, което може в някаква степен да ми позволява да правя каквото си искам. Те ми казват, ако за мен е важно, добре, стига да си върша работата. Ето и сега, когато съм в България, аз отговарям на клиентите си.

А колко дена ти е отпуската?

Нямаме определен брой дни. Аз на година трябва да имам 1200 часа , описани какво съм правила през тях,  за да ги плати клиентът.

Продължаваш ли да учиш?

Да. След срива на икономиката непрекъснато излизат нови закони и правила , какво могат или не могат да правят клиентите ми.

Какво точно правиш?

Договарям финансови продукти за преразпределяне на риск.

Какво следва сега?

Като се върна в Америка, трябва да реша какво ще правя. Единият вариант е да започна да пиша втората, но ми се върти в главата съвсем различна история, типична тийн литература.

И пак да е в стил магически реализъм, но съвсем друга тематика. Във връзка с това чета повече тийн литература – Джон Грийн, Дженифър Нивън. Повечето книги от тази категория са еднопластови. Върви си една линия и свършва. Докато Самодива е по-сериозна, по за възрастни. Като стил ми казват че се чете лесно, че езикът е изчистен. Книгите за възрастни обикновено са задръстени с  думи. В тийн литературата думите са по- директни. Искам да видя да не бъде само история за момичета и момчета, искам да има легенда, модерна, младежка. Ще го има университетския кампус, действието ще е в Малибу и ще има връзка с морето. Да има приключение, общочовешки смисъл, тайни.

А втората Самодива задава ли се?

Със сигурност ще я напиша. Искам да си пиша за удоволствие, да пробвам по-друг жанр. Но искам продължението да е по-сериозно, да предам и наблегна повече на мистичното.

Само тук при нас ли има самодиви?

В други страни има някакви  разновидности на тези същества.

Никой в Америка на знае за тях и нестинарите, например. Там знаят за вампири и върколаци. Искам да пиша за тези неща.

Сега самодивите по-известни ли са?

В Америка да. Това е нещо, което най-много впечатли американците. Самодивите ги знаеха малко от Хари Потър. Те там са мажоретки и танцуват. Той ги гледа и започва да се влюбва в тях, но осъзнава, че ако продължи, ще се случи нещо лошо, защото са опасни същества.

Българки, как да е иначе?

Там е поднесено като за деца. Исках да го поднеса по-сериозно. Моите книги искам да са като поезия, радвам се, когато получавам такива отзиви, хората усещат магия. Казват, че докато четат, се чувстват заредени, светът става приказен. И аз така се чувствах и докато я пишех. Това на английски е „channeling”,  на гръцки му казват Музата. Ако си отвориш сърцето и следваш  това, което наистина те вълнува, ти започваш някак си по енергиен начин да въздействаш. Енергията, която влиза в теб, я вкарваш в думите и който чете, я усеща, и се зарежда с нея. Дали е така не знам. Аз така го усещах. Хора, които са чувствителни и са на тази вълна, го чувстват.

Кажи за пианото в книгата нещо. Ти такава пианистка ли си?

Не. Аз започнах да свиря на шест години и първото ми пиано беше лист хартия с нарисувани клавиши. Това, което съм написала в книгата, беше точно така. Дядо наистина е зъболекар и ми донесе едно старо, изхвърлено на боклука пиано, ремонтира го и започнах да свиря на него Когато заминах за Америка, продължих да свиря, както съм описала, в столовата на университета. Там навсякъде има пиана. В общежитието в лобито също има. Бях решила, че с първите пари, които изкарам, ще си купя пиано. Така и стана. То си е навсякъде с мен, където живея.

Описаните мелодии слушаше ли ги, докато пишеше?

Да, това са  моите любими парчета.

Там ходиш ли на концерти?

Много. За мен това е много важно. Трябва да го правя непрекъснато.

Как успяваш и на концерти да ходиш?

Защото не гледам телевизия, може би. Гледам само филми, които идват по пощата. Обичам да ходя на театър, класически концерти и в музеи.

Като истински писател ми кажи каква е работата на редактора. Защото винаги първо на него се благодари?

Защото това е човекът, който решава, че иска тази книга да бъде издадена, след това се обръща към издателството и кандидатства пред техния борд, или там каквото е, и защитава цялата идея. Защо тази, а не друга книга. Това се прави без те да са я чели. Тоест, първо се гласува бюджет, за да се купят правата и след това трябва да накара целия този отбор юнаци, екип, маркетинг, арт отдел и т.н, да я прочетат, да се влюбят в книгата, да си вложат всичките усилия, защото те работят по 20 книги наведнъж. Освен това пък, ако започне да ти дава коментари за самия текст, ти помага да запълниш дупки, да поправиш това или онова, затова се благодари. Там е като в джунгла, хаос. Много книги и всички работят по много. Редакторът е воинът, който води всички битки.

С първия хонорар от книгата какво си купи?

 Върнах си заемите, които бях натрупала, докато пишех книгата.

А чанта?

Не. Минах през период, в който осъзнах, че да намеря себе си и да не мисля материално, означава да не си купувам и дрехи. И разбрах, че свободата за мен е да разчистя кредитните си карти и да си изплатя колата.

Разбрах, че ти си превела откъсите от произведенията в книгата?

Аз ги преведох и на английски. Имаше преведени различни варианти, но не ми харесваха. Исках да е всичко изчистено. Исках да са както аз ги усещам. Имам си моя представа какво е изчистен език. Не обичам високопарни думи и приповдигат стил.

Променила ли се е София?

Да, руши се много. Но видях и хубави сгради в някои квартали. Помислих си, че може би бих се върнала за година, две или повече. И двамата с приятеля ми Майкъл пишем, затова ми трябва време. В Америка не разполагам с такова.

Не разполагаш, но си намерила.

Да, но искам да се отпусна, да усетя един ден как ми става скучно. Да си кажа: „сега какво да правя?”. Харесват ми София и България. За малко, за творческа отпуска.

А ако се откъснеш от адвокатската работа, ще можеш ли да се върнеш?

Ами може би не. Затова ще взема такова решение, ако дойде моментът.

Къде обичаш да ходиш в София?

На две места. За дюнери на Петте кьошета и в кафето зад Археологическия музей.

Спортуваш ли?

Сутрин ходя по час и половина. Ходя, а не тичам. Пускам си на повторение една песен, например When the doves cry и се получава нещо като медитация, докато се движа. След половин час си взимам кафе и по-късно мозъкът ми си поема свои посоки. Усещам, че си давам сметка за неща, които ми предстоят през деня. Давам си отговори, които ако седна в стресирания си ден, няма да си ги дам. Хрумват ми неща, които да пиша.

Какво обичаш да ядеш?

Това, което трябва, а не го правя, е да закусвам. Но работя по въпроса. Опитвам по едно пържено яйце с малко авокадо. Обичам въглехидратите. Ям киноа, която е като ориз и хляб. Моята магическа рецепта е кейл, краставици, домати , киноа, балсамов оцет и зехтин. И няма значение колко ядеш.

Кажи някой полезен съвет, който си научила от книгите, от които си се учила да пишеш.

Никога не отвеждай читателя, където иска да отиде.


Виж още



Ново в Cosmo