Lady Popular Cosmopolitan
С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Живот като на кино: Иван и Андрей

Ива Екимова, снимки: Иван и Андрей
 

Оценка: (0/5)

 

Живот като на кино!

Първите 15 години са посветени на израстването и игрите, типични за момчешките приятелства. Дали по Рей Бредбъри или по Марк Твен вероятно ще разберем, ако Иван и Андрей решат един ден да опишат живота си в книга.

Живот като на кино: Иван и Андрей

Телевизията е просто логично продължение, което още 15 години по-късно е един успешен и доходоносен бизнес за двамата продуценти. Въпреки, че животът им е на показ и в прекия, и в буквалния смисъл на твърдението, Иван и Андрей все пак успяват да скътат някои и друг момент, в който се вглъбяват или просто от време на време изключват. Интелигентни, възпитани и любезни, Иван Христов и Андрей Арнаудов са всеотдайни и благодарни на екипа, с който работят. Едно е сигурно всичко, което правят е изпипано и професионално до последния детайл, в него няма заложени капани и целта е да забавлява.

По пътя към следващата станция продуцентите от Междинна станция дадоха ексклузивно интервю за cosmopolitan.bg.


За миг си представете, че Иван е Андрей, а Андрей – Иван. Каква щеше да е действителността?
Иван: Действителността, щеше да е абсолютно същата. Мирът и любовта пак щяха да царуват и в природата пак щеше да е спазен божествения баланс. Иначе сериозно. Мисля, че не мога да живея неговия живот, ще ми бъде много уморително.
Андрей: В професионално отношение същата, а в личен план предпочитам да си запазим местата така.

Живот като на кино: Иван и Андрей

До къде може да стигне един продуцент за да получи нужния рейтинг?
Иван: Това е въпрос, на който реалността постоянно дава отговори. Едни излъчват рязане на глави в ефир, други никога не променят скучното си и безсмислено ефирно съществуване. И двата примера са вредни. Ние се опитваме да търсим баланса между качествения, но и достъпен продукт. То това зависи основно от телевизиите, а не от продуцентите. Дали медиите могат да дадат достатъчно време на едно качествено, но не скандално предаване да се наложи или притеснени от лошите рейтинги биха го спрели още в началото за да го заменят с простотия, която ще се гледа.
Андрей: По всичко личи, че доста далеч, но разбира се, в определени моменти всеки остава насаме със собствената си съвест.

Живот като на кино: Иван и Андрей


Къде ви е по-забавно на сцената, пред камерите или на стола на който пише „Продуцент”?
Иван: Най-забавно ми е с Ирина и децата на море:-):-):-). Разнообразието в работата ни е едновременно най-забавното, но и най-изтощаващото нещо. Звучи шизофренно, но е вярно.
Андрей: Няма такъв стол, а иначе и пред и зад кадър е много забавно.  Нашето е някакъв вид шизофрения, която в България може да разбере само Слави Трифонов.

Колко дълъг е най-дългият период, за който сте се разделяли?
Иван: Не повече от две седмици. Не виждам защо мрънка Петя Буюклиева, че от тридесет години е с мъжа си. И ние сме заедно от толкова, но не се гордеем особено много с това.
Андрей: Месец и половина, но бихме искали да е повече. :-)

Как започна телевизионното ви приключение?
Иван: Започна преди около 15 години в телевизия Демо. Андрей се познаваше с Нина Селвелиева, която беше шеф там. Отидохме с предложение и концепция за едно предаване. Казваше се „Кому е нужно”.
Андрей: В една сграда в Дружба, на шестия етаж на една панелка, с едно предаване, което никой не помни, а и не трябва да помни… в една телевизия, която вече не съществува.

Кои бяха най-трудните моменти, тези които останаха зад кадър?
Живот като на кино: Иван и Андрей

Иван: Най-трудните години в бизнеса, аз изживях в НОВА ТВ. Някак си не ни потръгна там. Давахме всичко от себе си, но много трудно ставаха нещата. Слава Богу все още сме достатъчно млади и можем да считаме за полезни дори неуспехите в бизнеса си. Натрупахме доста опит в НОВА. От там ни остана и едно прекрасно приятелство с господин Кеворк Кеворкян. Човек, който ни позволи да станем част от славната история на Всяка неделя.
Андрей: Ние сме имали много трудни моменти, защото не сме от хората, на които нещата им се получават лесно и без усилия. При нас нещата стават с много напън и много драми, но може би така успехите са по-трайни.


Ако имате машина на времето, къде бихте се върнали?
Иван: Без да се замислям - първи курс НАТФИЗ! Това е, ако става въпрос за място във времето от моя живот. Иначе в исторически план ... на много места. Защо говориш за връщане, дай по-оптимистично, къде в бъдещето бихме отишли ни питай:-)?
Андрей: На три-четири години с майка ми и баща ми, леля ми и чичо ми, и братовчедите ми в градинката на Кристал.
Живот като на кино: Иван и Андрей


Коя от грешките бихте искали да промените?
Иван: В един момент преди около три години не постъпих достатъчно решително, а трябваше. Това е много лично. Надцених благородството на един човек... Нейсе, минало. Като помъдрея един ден ще се окаже, че точно така е трябвало да бъде. То това важи за всички грешки, които човек допуска. След време повечето от тях се оказва, че са били за добро.
Андрей: Баналният отговор на този въпрос е, че не искам да променя нито една грешка, защото всяка от тях ме е научила на много неща, но аз не вярвам в това. Само, че списъкът е много дълъг и ще ви го спестя.

В какво вярвате?
Иван: Че хората по начало са добри.
Андрей: Най-вече в себе си, в приятелите и екипа ни и в нещо по-висше, за което не се говори.

От какво се страхувате?
Иван: От много неща. Страхувам се да летя със самолет. Сега за да не заразя и Ава с този страх, когато летим двамата се стремя да не го показвам и май малко по малко ми минава. Иначе се страхувам да не се взема прекалено на сериозно...
Андрей: Аз съм параноик, което само по себе си означава - от много нещо…, но преди всичко от котки.

Помните ли песните, които майките ви пяха, когато бяхте деца? Кои са?
Иван: Разбира се, че ги помня. Мила моя мамо... и още една камара детски мелодийки, които сега също пея, но в друга позиция.
Андрей: По-скоро не. Помня как пеех нотите с татко.
 

КЪМ АНДРЕЙ:

Живот като на кино: Иван и Андрей

Андрей, представи си, че се прибираш в бащиния дом, проф. Васил Арнаудов те посреща, какво би ти казал днес?
Андрей: Че съм леко повърхностен и не изпипвам нещата до край, но се гордее с моята енергия и амбиция.
Какво би искал твоята публика да знае за баща ти?
Андрей: За съжаление, мисля, че голяма част от моята публика не иска да знае нищо за баща ми, а останалите знаят достатъчно.
В едно интервю казваш:” Надявам се, че 2013 г. ще бъде връх в досегашния ни професионален път” – близо до края на 2013 – каква е равносметката?
Андрей: 2013 беше по-скоро една от добрите години в нашата кариера, изпълнена с много стрес и напрежение, и с някои доста добри резултати.


КЪМ ИВАН И АНДРЕЙ:
Направихте един от реалити форматите, за които най-много се говореше. В него нямаше преднамерено заложени интриги и капани за характера на участниците – вие самите бихте ли участвали в реалити формат?
Иван: Вчера казах на Андрей, че само и само да си почина малко бих влязъл в подобно предаване. Но това е май по-скоро майтап. Преди време щях да ти отговоря, че за нищо на света не бих участвал в такова предаване. Сега обаче в нищо не съм толкова сигурен.
Андрей: Във формат като Къртицата или Сървайвър - по-скоро да, а за Музикална академия определено не ставам.

Кога са били разбити Иван и Андрей?
Иван: Май не мога да си спомня... Много бързо ни минава като ни разбият.
Андрей: Много пъти, за кратко и после са се съвземали, а иначе „Разбий Иван и Андрей” беше много важно предаване за нас в личен план, защото промени много от навиците ни и започнахме да спортуваме редовно.

Кого бихте разбили вие?
Иван: Наистина никой. Много често акумулирам гняв и дори злоба към някого, но след десет минути няма и помен от това.
Живот като на кино: Иван и Андрей

Андрей: Не знам.

Ако животът ви беше книга – какво щеше да е заглавието?
Иван:
Два тома щеше да е. Том първи: „Как правейки се на селянин, станах селянин”. Вторият още не знам.
Андрей: Иван е измислил най-хубавото заглавие и аз просто ще го цитирам: „Как правейки се на селянин, станах селянин”.

Кои са книгите на нощното ви шкафче?
Иван: В момента са: Джонатан Ливингстън „Чайката”, „Където се раждат ангелите” и втори том на „Селестинското пророчество”... Абе аз май съм сектант:-)
Андрей: За съжаление, между септември и юни - все по-малко. По принцип – политика и история.

Как би звучал саундтракът на живота ви? Каква музика ще има в него?
Иван: Много музиканти и огромната част от тях - гейове.
Андрей: От класика, през италиански канцонети до грозно сръбско.

Навлязохте ли в сериозната възраст?
Иван: Другите така казват, но аз не усещам...
Андрей: Не знам коя възраст е сериозна. Хората, които ни наблюдават отстрани, твърдят, че през последните години сме се променили, но като цяло в нас винаги са съжителствали в удивителна симбиоза отговорни и сериозни хора и тотални инфантили.

Кой е компромисът, залегнал в основата на успешното партньорство?
Иван: Не съм правил много компромиси в партньорството си с Андро. Изглежда сме такива хора, които се погаждат без особени усилия. То има ли усилие, пиши го бегало партньорството. Иначе търпението е хубаво качество и сега се уча на него:-)
Андрей: Не става с твърде много компромиси. За едно трайно партньорство трябва нещата просто да се получават.
Живот като на кино: Иван и Андрей


Сега на старта на Музикална Академия, реалити формат от създателите на Кърицта, не мога да не попитам: На какви размисли ви навеждат твърденията на Джордж Оруел, от романа 1984 - ВОЙНАТА Е МИР, СВОБОДАТА Е РОБСТВО, НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА ?
Иван:
Мисля, че никога не трябва да задаваш този въпрос на никой в Перник.
Андрей: Че Оруел е бил един доста объркан човек.

Според вас какво е мнението на зрителите за вас?
Иван:
С нахалство бих казал, че като цяло ни симпатизират.
Андрей: Няма такова мнение. Всеки зрител има собствено мнение, което се изменя през годините. Добрата новина е, че хората почти никога не са били безразлични към нас - или са ни симпатизирали, или дълбоко са ни ненавиждали.

Как си представяте читателките на cosmoploitan.bg?
Иван:
Трудно ми е да си представя унифициран образ. Предполагам, че разнообразието е голямо.
Андрей: Наистина ли искате да получите отговор на този въпрос от доказани сексисти. J

Какво бихте им казали?
Иван:
Че от опит могат да научат повече за секса от колкото от списание, пък било то и Космополитън.
Андрей: Да са живи и здрави и да се радват на живота.

КЪМ ИВАН:
Живот като на кино: Иван и Андрей

Иване, ти си баща – какви са амбициите ти за малката Ава?
Иван: Каквито и за мен. Да е щастлива и доволна от себе си, когато си ляга вечер.

От какво се увлича тя?
Иван:
Щастлив съм да забележа, че е много артистична. Обича да пее и да танцува. Справя се наистина много добре.

Кои са трите най-важни родителски урока, които би искал да й дадеш?
Иван:
Да обича хората, да вярва, че са добри и да е честна със себе си.

Ще се опиташ ли да я предпазиш от собствените си грешки?
Иван:
Разбира се. Надявам се да го направя по един неусетен за нея начин.

КЪМ ИВАН И АНДРЕЙ:
Кое не му е наред на новото поколение?
Иван:
Според мен са си екстра младите. Яд ме е, че по-малко играят футбол, но това е.
Андрей: Всичко си му е наред, просто е ново. Всяко поколение е мислело за следващото, че нещо не му е наред.

Трите ценни съвета, които бихте искали да дадете на младите и амбициозни хора, за които сте пример?
Андрей:
Да не се отказват при трудности, да знаят, че не могат да постигнат нищо значително без да открият сериозни съмишленици и ако наистина работят много да открият относително здравословни начини, от време на време да се изключват.

В крайна сметка - Кой наистина може да пее?
Иван:
В крайна сметка, това няма никакво значение, защото сега пеенето не е най-важното качество, което ти е необходимо за да станеш звезда.
Андрей: Фреди Меркюри и много български оперни величия.

Какви ще бъдат Иван и Андрей след 10 години?
Иван:
В момента се харесвам. Мисля, ако е рекъл Господ, след десет години да бъда същия.
Андрей: Всъщност никой няма отговор на този въпрос и това прави животът интересен.


Ново в Cosmo