Lady Popular Cosmopolitan
С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Кучето Ева, което покори Еверест

текст: Роси Иванова-Дитрих, снимки: Искра Георгиева(личен архив)
 

Оценка: (5/5)

 

Ева и нейната история с хубав край!

В последно време из социалните мрежи четем за много жестоки истории с всякакви видове животинки, техните  небрежни стопани, лоши хора и т.н.

Кучето Ева, което покори Еверест

Историята на спасеното куче Ева не е по-различна. Но ние от Cosmo искаме да разкажем тази история не само заради Ева, а и заради хората, които са направили eдин прекрасен жест към нея и тя към днешно време е едно здраво и щастливо куче.

Няма да говорим за другите хора и  да осъждаме тяхното лошо отношение. Искаме да ви разкажем за Искра  и нейния приятел  Кирил – спасителите на Ева и защо те въпреки че, имат свои сериозни професии, занимания и личен живот са направили това добро дело за едно непознато куче, пострадало лошо от непознати хора.

Taка започва историята на кучето Ева, спасено от Искра, Кирил и техните приятели Лъчо и Йоана. 

Кучето Ева, което покори Еверест

"Нейният Еверест беше висок 7 метра, но живот имаше на върха. А долу я чакаше само бавна и мъчителна смърт.
Всичко започна с телефонно обаждане от приятели, които питаха дали има организация за животни, която да извади куче от пещера (която всъщност представлява дупка в земята). Намираха се при пещера Голяма Гарваница, над Крушуна. Казах им: „Ако вие не я извадите, няма кой“. Да де, обаче те не раз
полагаха с нищо. Така, два дни по-късно, след като видяхме, че те няма да успеят да направят нищо (а пък ние имаме екипировка, понеже сме се занимавали с катерене), с приятеля ми решихме, че няма друг начин, освен да отидем и да извадим кучето, при положение, че е още живо, разбира се. Към спасителната акция се присъединиха още двама души – Лъчо, който познавам покрай други кучешки истории и неговата приятелка Йоана.
И така, след като докупихме части от екипировката, които ни липсваха, на 7ми август потеглихме към пещерата"
.

От твоя разказ се разбира че, че твои приятели са ти се обадили за кученцето Ева и така вие сте решили  да предприемете тази спасителна акция.  Какво ви накара да спасите кученцето и какво бе водещото за вас в такива ситуации?

Кучето Ева, което покори Еверест

Като цяло, те тези случаи никога не свършват –много хора изхвърлят постоянно животни на улицата – малки, стари, болни, породисти. И доста хора проявяват страшна агресия към тези животни -  агресия, която никога няма да мога да си обясня.. А, за мен и за нас водещото е любовта към животните – те са толкова чисти, беззащитни и предани. Ева е живото доказателство за това. Въпреки всичките причинени страдания, тя продължава да обожава хората. Не мисля, че един човек след такова нещо би бил способен на това.

 

Вероятно ти се е наложило да отсъстваш от работа – какво обясни на шефа ти?

За щастие на Ева, учителка съм по английски и работя за себе си. Но дори и да имах шеф и да не можех да отсъствам от работа, щях просто да отида след работа.

 

В случая с Ева имаше ли у теб съмнение дали въобще да предприемате тази спасителна акция, тъй като положението е било доста комплицирано?

Kолкото и да е сложно, колкото и далеч да беше (в случая бяха 200км), пък и екипировка трябваше да докупуваме, единственото, което ми беше в главата беше, че едно напълно беззащитно същество, изпитващо болка и мъка, глад и жажда, стои някъде там и умира бавно и мъчително. Тъжно и неразбиращо е защо му се случва всичко това и защо неговите хора са го изоставили.

 

Как лично ти се почувства, когато стигнахте до кученцето и го видяхте все още живо?

Облекчена, разбира се. През целия път до там на всички ни беше нервно и колкото повече се приближавахме, толкова повече ми се свиваше стомахът. Зарадвах се също, че не беше и чак толкова високо, колкото ни бяха казали (7м вместо 15м). Но най-хубавият момент беше когато я извадихме – радвах се и ми се плачеше в същото време.

Кучето Ева, което покори Еверест

 

Правили сте три опита, докато изтеглите Ева от дупката. Какво си мислеше през цялото това време?

Опитите бяха три, но всъщност бяха доста бързи – просто първите два пъти я спускахме обратно почти веднага, тъй като почваше да се изхлузва от импровизирания нагръдник. Но на третия път видях къде още трябва да закачим карабинера и после момчетата я извадиха за секунди. А какво си мислех – ами надявах се да не падне. Преди да отидем, си мислехме, че може да се противи на връзването и на вдигането във въздуха, но тя знаеше, че й помагаме и нито звук не издаде, нито помръдна дори. Така че, поне това не трябваше да го мислим.

 

Защо дадохте точно това име на спасеното кученце?

Кучето Ева, което покори Еверест

Дадохме й го, защото тя покори своя малък Еверест, своя връх, който трябваше да изкачи, за да живее.

 

Как кучето Ева е попаднало в онази 7 метрова дупка?

Изхвърлили са я там. След като я бяхме извадили, срещнахме един овчар, който разгневено разказа, че видял двама непознати в кола и после чул кучето да пищи. Там в дупката имаше и друго животно, от което беше останала само кожата и до нея - кости. Вероятно е било поредното изхвърлено, но не е имало късмет някой да го намери. Отново човешка жестокост, която не мога да си обясня, но е практика – такива места покрай села се наричат „сляп кладенец“ и хората, като решат, че животните вече не им трябват и нещо им пречат, просто ги хвърлят там да умрат от глад и жажда.. В такива моменти просто ми се иска да се махна от планета.

 

Какво може да ти даде  Ева?

Кучето Ева, което покори Еверест

Тя вече ми даде толкова много – най-вече любов. Защото кучетата винаги оценяват това, което си направил за тях, докато с хората не винаги е така. Кучето обича безрезервно и до смърт. То никога няма да изостави своя човек, а както виждаме, човеците редовно изоставят своите кучета. Ева ни обикна още от първия ден и сега, като ме види, ми се радва повече от моите собствени кучета. Така че, човекът, който ще я осинови, ще получи доживотна любов в огромни количества, вярност, благодарност, радост, щастие и, колкото и банално да звучи, най-добър приятел.

 

Намерихте ли вече кандидат осиновители?

За един ден албума на Ева има около 1000 споделяния – което ме изуми, между другото, не очаквах чак такава реакция. Да, надявах се, че историята й ще трогне повече хора, за да бъде осиновена по-лесно, но чак такова нещо... От вчера ми писаха десетки хора, които не познавам, просто за да ни поздравят. Всичко това ме радва безумно, разбира се. Досега имахме две запитвания, като едното е доста сериозно, така че да, има потенциални осиновители.

 

Каква беше реакцията на твоите приятели след случилото се?

Поздравяваха ни.  Два дни, след като извадихме Ева, имах рожден ден и бях написала на поканените, че ако не могат да измислят подарък, просто могат да дарят парите за Ева – за медицински грижи и т.н. Всички се включиха и много им благодаря!

 

Ти самата казваш, че имаш коте, от къде дойде то?

Аз имам 2 котета, всъщност, като едното е още бебе, както и две кучета. Всичките ми животни за спасени от улицата. Големият котарак ме намери сам, когато беше бебе и ме гони от църквата „Св. Георги" през цялото разстояние до бул. Витошка, след което скочи пред един мотор, за да пресече улицата и да дойде при мен. И то положението беше ясно.

 

Твоите приятели какви кучета и котки имат – породисти или не? Кое от двата вида, според теб е добре да се гледа?

Ами различно, някои са породисти, други – не. Имам приятелка, която има слабост към немските овчарки, например, има четири, като две от тях са спасени – единият е сляп, а другият е изхвърлен от стопанина си заради дефект по рождение и животното ходи много трудно и му е изкривен гръбнакът. Каквото и да гледаш – породисто животно или не – то все ще те обича. Но може би, все пак, едно спасено куче или коте ще оцени малко повече това, което има, след като си го измъкнал от мизерията. И е грехота при толкова страдащи животни по улици и приюти човек да отиде и да си купи. Има доста хора, които взимат кучета за украшения и затова купуват. За мен всяко куче е красиво и уникално, дори и непородистите.

 

С какво се занимаваш (работиш)? Освен скалното катерене, какво друго харесваш?

Както казах, учителка съм по английски. Друго, с което се занимаваме двамата с приятеля ми, е ветроходство – караме малки лодки на язовир Искър и ветроходни яхти в Гърция. Обичам да плувам и да играя табла. Също така обожавам да танцувам салса, макар че отдавна не съм го правила.

 

Какви са твоите 10 неща, които те правят щастлива в живота?

Кучето Ева, което покори Еверест

Приятелят ми, животните, шоколада, морето, приятелите, приятните изненади, учениците ми, лилавия цвят, танците и щастливите развръзки.

 

Ти смел човек ли си? И какво не би направила в този живот?

О не, никак даже. Обикновено приятелят ми ме подтиква към нови неща, а аз се дърпам. Всъщност, благодарение на него опитах много нови неща (той дори ме научи да плувам, аз не можех допреди две години). Не бих скачала с разни неща – парашут, бънджи и други такива подобни.

 

За какво не ти остава време?

Може би, за досадните неща, като чистене и подреждане – тях някак трудно успявам да ги вместя в програмата.

 

От постъпката ти с Ева според мен си човек, който успява да гледа на живота по различен начин. Какво ти дава идея и сили за тази различна перспектива?

Ами не мисля, че гледам по различен начин – има толкова много хора, които ежедневно спасяват десетки животни, грижат се за тях, лекуват ги, постоянно са в дългове към клиники, защото няма как един човек да се справи с толкова много и трябва да разчитат на дарения. Така че не съм различна, аз съм една от много и на всички нас сила ни дават самите животинки и любовта, която изпитваме към тях и която те ни дават в замяна.


Виж още



Ново в Cosmo