Lady Popular Cosmopolitan
С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Ексклузивно за Cosmo: Кристен Бел

 

Оценка: (5/5)

 
 

Кристен Бел, любимият на всички детектив от сериала „Вероника Марс“, се завръща като звезда  във филма „Голямата работа“.

Ексклузивно за Cosmo: Кристен Бел

В лентата "Голямата работа" Кристен играе ролята на Клер, самотна майка, която работи за безмилостната, избухлива и неприлично богата Мишел Дарнел (номинираната за „Оскар“ комедийна актриса Мелиса Маккарти).

Стилът на Кристен Бел през годините

За Дарнел изглежда няма забранени неща, но всичко се обърква, когато тя е арестувана за търговия с вътрешна информация и е изпратена зад решетките. Когато само няколко месеца по-късно излиза от затвора, надутата богаташка се сблъсква с живота на „бедните“ и тръгва на нова мисия – да върне богатството и славата си, като изгради брауни империя. Разбира се, в амбициозното начинание през цялото време й помага вярната Клер. Проблемът е, че тя трябва нонстоп да се справя с чудатостите на странната си шефка.

Филмът „Голямата работа“ е от днес в кината, а трейлърът можеш да видиш тук.


Ексклузивно за Cosmo, Кристен Бел говори за гадните шефове, трудностите около майчинството и какво е да играеш рамо до рамо с комедиен талант, какъвто е Мелиса Маккарти. Интервюто е предоставено с любезното съдействие на Форум Филм България.


Твоята шефка във филма е малко луда. Не можеш да се отървеш от нея, дори когато я вкарват в затвора. Работила ли си с някой, който е бил, знаеш...

Малко ку-ку?

Да, точно.

Не, това е забавното. Никога не съм имала лош шеф, да чукна на дърво. Но ако имах, щях да го игнорирам.

Как би се справила с някой като нея?

Аз определено не съм конфликтен човек. Зная, че казвам голяма дума, но в истинския живот просто игнорирам подобни ситуации. Ако засегнете приятелите ми, тогава ще се намеся. Така че, ще търпя за известно време, точно както прави и Клер във филма. Ще си мълча, докато в един момент не ми кипне. Смятам, че това е доста разпространен начин на мислене сред хората, тъй като повечето успешни шефове имат голямо его. Все пак, те са „голямата работа“ и искат да си пазят територията.

Мишел Дарнел (Мелиса Маккарти) не се интересува от каквито и да било норми на благоприличие. Нейно хоби е да тормози своята подчинена, Клер (Кристен Бел) по всевъзможни начини, включително да се подиграва на облеклото й.
Мишел Дарнел (Мелиса Маккарти) не се интересува от каквито и да било норми на благоприличие. Нейно хоби е да тормози своята подчинена, Клер (Кристен Бел) по всевъзможни начини, включително да се подиграва на облеклото й.

През голяма част от филма ти се държиш като загрижена майка, опитваща се да озапти избухванията на Мелиса. Коя страна на комедийната монета предпочиташ да бъдеш – тази на енергичната ненормалница или на съвсем нормалния човек?

Обожавам да влизам в ролята на енергична ненормалница, но моята енергична ненормалница няма да е толкова забавна, колкото тази на Мелиса. Така че, зависи от ситуацията. Според мен в комедийния жанр ти трябват определени съставки, за да ти се получи рецептата. Няма начин да си перфектен, защото в комедията всичко опира до това да не си идеален, да правиш грешки. Но винаги трябва да има персонаж, който е с всичкия си. Аз съм част от шегата, именно защото играя ролята на този напълно нормален човек. Харесва ми, че играя рамо до рамо с Мелиса, въпреки че моят персонаж е на противоположния полюс от нейния. Тя е комедиен гений и е страхотно да я наблюдавам как работи.

Имала ли си някога ментор, надяваме се по-добър от Мишел Дарнел, или ти самата била ли си ментор на някого?

Не съм сигурна дали съзнателно съм била ментор за някого, но се старая да живея живота си така, че да се гордея с него, дори ако се наложи да го защитя в съда. Стремя се да взимам решения, в които влагам умисъл, ако ще те да са в разрез с нечие мнение. Имала съм много ментори в живота си, не само един. Много хора, от които съм научавала неща. Щастливка съм, че познавам доста личности, които са гъвкави и се приспособяват лесно към обстоятелствата. Това за мен са едни от най-важните качества.

Като говорим за Мелиса, има множество сцени във филма, в които ти просто стоиш и приемаш нейните истерии. Имаше ли моменти, в които си била на ръба да избухнеш в смях?

Кристен едва се е сдържала да не се разхили по време на сцената с протезата за избелване на зъби.
Кристен едва се е сдържала да не се разхили по време на сцената с протезата за избелване на зъби.

Първо, аз бих се примирявала с налудничавите изцепки на Мелиса до края на света. Толкова много я обичам. Може би най-абсурдната сцена беше тази с избелването на зъбите. Мелиса беше видяла снимка на някаква нейна приятелка, която е ползвала такава протеза и затова реши да напише сцена за странното устройство. Когато дойде време за снимките, тя си сложи протезата в устата и стоя с нея около два часа. Не знам как не й изтръпна лицето. А аз трябваше да се опитвам да си казвам репликите само на няколко сантиметра от нея. Което е почти невъзможно – да стоиш до широко отворената уста на някого и буквално да му гледаш дълбоко в гърлото. През това време Мелиса трябваше да говори с Тито и те двамата ми се подиграваха, а аз стоях с избелващата химикалка в ръце. Тогава определено едвам не избухнах в смях. Освен това, тя искаше да импровизира по време на цялото нещо и аз не знаех какво ще й хрумне да каже. Всичко, което каза беше смешно, наложи ми се да хапя вътрешната страна на бузата си, за да не разваля ситуацията.

За съжаление, комедийният жанр е почти изцяло завладян от мъжете. Смяташ ли, че в Холивуд положението се променя към това силни и забавни женски персонажи, подобно този на Мелиса, да се харесват все повече?

Да, така мисля, но може би съм твърде наивна и виждам само това, което искам да виждам. Актриси като Тина Фей и Ейми Полър, Джулия Драйфус, Мелиса Маккарти, Ейми Шумър и Сара Силвърмен променят правилата на играта. Дори в момента ми хрумват много повече имена на успешни комедийни артисти от женски пол, отколкото на такива от мъжки. Да, стигмата над този жанр беше факт дълго време, но нещата се обръщат.

Хора, които се занимават с изкуство, като теб, обикновено не се справят с „нормални“ професии. Какъв е твоят опит с професии, които не са творчески насочени? Имало ли е сфера, в която си била достатъчно добра или всичко представляваше предизвикателство за теб?

Аз не съм достатъчно креативна или талантлива, за да ме оприличават с вятърничава странница в реалния живот. Била съм добра или малко повече от добра във всички професии, с които съм се заемала, защото умея да следвам правилата. Затова лесно се приспособих към актьорската кариера – в нея трябва всеки ден да следвам правилата на режисьора, с това си изкарвам хляба. Никога не съм се изпречвала на системата, тъй като не изпитвам потребност да го правя. Но някои хора я имат. Съпругът ми, например, винаги действа срещу системата, независимо какви са правилата. Работила съм в магазин за продажба на кисело мляко и в магазини за дрехи на марките J.Crew и French Connection. Докато бях в университет, работих известно време и в Сохо. Винаги съм се справяла прилично. Бях добър, средностатистически продавач. Никога не съм правила най-големите продажби. Според мен хората идват в магазина, за да си купят дрехи, които са им нужни. Не съм се опитвала да им продавам ненужни за тях неща. Ако си тръгнат от магазина с прекалено голяма сметка, това ще ми тежи.

Колко браунита ти минаха през ръцете по време на снимките? Изобщо, искаш ли да погледнеш брауни отново през живота си?

Зарекох се никога повече да не ям браунита. Опитах едно, още в началото, и беше много вкусно. През първите седем дни ми беше интересно, но след втория месец, когато използвахме един и същи поднос, пълен със замразени браунита, спрях да се впечатлявам. Те все още ухаеха вкусно, но просто не можеш да ги понасям. Направо предозирах с браунита. Накрая сменихме истинските с пластмасови, защото трябваше да се замерваме с тях и трябваше да са по-издръжливи. Беше голямо облекчение за мен.

Ти си майка на две деца и живееш със съпруга си. Можеш ли да си представиш да беше самотен родител?

Макар че играе самотна майка в "Голямата работа", Кристен Бел е щастливо омъжена за актьора Дакс Шепърд. Двамата имат две дъщери - Линкълн (3 г.) и Делта (2 г.).
Макар че играе самотна майка в "Голямата работа", Кристен Бел е щастливо омъжена за актьора Дакс Шепърд. Двамата имат две дъщери - Линкълн (3 г.) и Делта (2 г.).

Дали мога да си го представя? Мога да опитам. Дали въображението ми е толкова добро, че да успея да предположа какви са всички проблеми от живота на самотната майка? Едва ли, защото аз имам много грижовен съпруг. Моята майка ме е отгледала сама и щом пораснах ми сподели доста от трудностите, с които се е сблъсквала. Oтглеждането на деца не е лесно и има своите плюсове и минуси. Дори мога да кажа, че е много, много, много трудно. Ако трябва да съм честна, изпитвам огромно уважение към самотните родители. Затова я има поговорката „Сговорна дружина, планина повдига“. Наистина ти трябва „сговорна дружина“, за да се справиш с децата. Не знам какво щях да правя без всичката помощ, която получава. За мен самотните майки са супергерои. И самотните бащи също.

При това положение с майка ти, какво беше детството ти?

Бях част от организацията на момичетата, които продават сладкиши от врата на врата с благотворителна цел. Беше много забавно. Ходехме на къмпинги и се събирахме всички момиченца. Аз бях прекалено дребна, за да играя някакъв спорт, затова тези разходки сред природата бяха чудесно извънучебно занимание. Аз посещавах смесено училище и смятам, че разделението на момичешки и момчешки клубове е много здравословно, защото създава една безопасна среда. Особено за подрастващите, които все още не се чувстват комфортно да говорят за някои теми пред противоположния пол.

Образът на Мелиса е на самоуверена и силна жена. Като майка на две деца, смяташ ли тези качества за важни и искаш ли да ги предадеш на твоите дъщери?

Като майка научавам, че двете ми деца са различни едно от друго. Няма как един единствен съвет да работи и за двете. Някои деца са родени с високо самочувствие, а други не са. Някои са по-отворени, а други са интроверти. Според мен, най-важното е съветите да са приспособени към характера на детето. Трябва да дадеш тези поучения, с които конкретното дете ще разцъфти. Старая се да окуража моите момичета да бъдат уникални, да открият какво ги прави уникални и да разберат, че техните различия ги превръщат в незаменими човешки същества. Ако се унифицираш с останалите, веднага се превръщаш в един от многото. Но намериш ли нещото, което те прави специален... без значение какво е то, в този процес няма добри или лоши качества. Може би едната ми дъщеря ще бъде щастлива, ако стане затворена в себе си писателка или бижутерка, а другата – ако бъде танцьорка и милиони зрители я гледат. Няма универсално решение, когато става въпрос за самостоятелни личности.

Твоята героиня постоянно я тормозят. Възможно ли човек да прости ругатните и критиките? А грубиянинът да се промени и стане добър?

Със сигурност може да се промени. Хората, които са били наранявани, обикновено изпитват удоволствие на свой ред да нараняват другите. По правило, ние реагираме отбранително, когато ни тормозят, но почти всеки заслужава прошка. Особено, ако този някой промени намеренията си. Със сигурност мисля, че прошката е един от най-ценните подаръци на света. Покаял се и осъзнал грешките си лош човек винаги заслужава прошка.

Как успяваш да балансираш между това да си свръхгрижовен родител и такъв, който разрешава всичко на децата си? Твоите деца са малки сега, но когато достигнат до възрастта, на която е дъщеря ти във филма, как ще постъпваш?

Разчитам на 50% на майчинския си инстинкт и 50% на информацията, която чета. Попадала съм на много съвети, които критикуват свръхгрижовните, диктаторски настроени родители, защото спират развитието на децата си. Някои от тях приемам, други не. Децата ти могат да имат безброй приятели, но имат само двама родители. За мен е важно те да ме възприемат като приятел, но искам да ме възприемат и като майка. Предпочитам да ги окуражавам да взимат решения за себе си, а не защото аз съм им ги казала. Човешкият дух се развива, когато сам избира каква посока да поеме. Искам моите момичета да падат и да се провалят, защото е необходимо да разберат какво означава провалът. Както и да осъзнаят как се чувства човек, когато успее.

Вече ни каза, че не си падаш по браунитата, но има ли някаква специфична храна, която е на почит във вашето семейство?

Гледаме да избягваме захарта, защото децата са луди по сладките работи. Същото се отнася за мен и съпруга ми, затова гледаме да не държим сладкиши вкъщи, колкото и да са вкусни. Често приготвям мъфини с тиквички и колкото и тъжно да звучи, с тях подкупвам дъщерите ми. Тези мъфини са обменната валута в нашия дом. Успокоявам се, че са сравнително здравословни, защото в тях има зеленчуци. Има и кафява захар, така че се получават доста апетитни. Когато децата не искат да станат сутрин, предлагам им мъфини с тиквички и готово. Добър трик.


Виж още



Ново в Cosmo