Lady Popular Cosmopolitan
С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Дидо от D2 танцува фокстрот заради мюзикъл

Илияна Димитрова
 

Оценка: (0/5)

 

D2 представят новия си албум „Феникс”

Дидо от D2 по цял ден танцува ча-ча-ча и фокстрот заради мюзикъла „Достатъчно"

D2 имат нов албум - "Феникс", който включва 10 песни и 5 бонус трака, а гости в парчетата са артисти като Мария Илиева, бийт-боксъра RED ONE, американската китарна легенда Lanny Cordola и Слаш от Guns N' Roses.

Дидо от D2 танцува  фокстрот заради мюзикъл

Обложката на "Феникс" изобразява метална жар-птица на фона на стилизирани пламъци.  Първият сингъл от албума носи името  "Феникс" и от днес се върти ексклузивно  в ефира на БГ радио. Бандата е пoдготвила и специален подарък за феновете си, защото в деня на промоцията пускат целия албум за стрийминг в сайта muzikata.bg–всеки ще може да слуша безплатно песните от „Феникс”, но бонус траковете ще бъдат включени само в CD версията. За албума, музиката като начин на живот и мечтите, си говорим с Дидо.

Дидо, с какво се занимаваш сега, след като новият албум на D2 е готов?

От няколко месеца танцувам като луд ча-ча-ча, фокстрот, джайв и танго. Виолета Горчева ме покани за малка роля в мюзикъла „Достатъчно”, чиято премиера ще бъде на 29 и 30 април в Музикалния театър. Музиката е на дъщеря и Емелина, а либретото – на Йоана Мирчева. Две седмици след като се съгласих за ролята на уличен музикант, ми предложиха главната роля. Та сега репетирам образ ана изискано конте, танцьор, който претърпява злополука, жена му го напуска, и той започва да търси идеалната си спътница в живота. Стават едни драми, страшно е. От месеци се уча да танцувам и от толкова ходене на пръсти прасците ме заболяха, но е страшно приятно, получава се много добре.

Защо „Феникс”се забави толкова?

Дидо от D2 танцува  фокстрот заради мюзикъл

През годините имахме много идеи, но реално работата по албума започна през 2010 г., когато цялата група се пренесохме в мобилно студио в резиденцията над с. Богослов. Първите шест месеца живеехме заедно там, за да сътворим нещо, което не е правено по такъв начин в България досега. Албумът е вдъхновен от любимите ни банди – Лед Цепелин, Ролинг Стоунс, Бийтълс. Те всички в кариерата си са правили подобно нещо – отиват на диво място, и се посвещават на музиката. Забавихме се с албума и защото през годините доста попътувахме – свирихме в Германия, в Холандия, Истанбул, в Чехия на два големи фестивала, на един от които излязохме пред 60 000 човека, а хедлайнери бяха Muse.

Всичко по албума ли се направи в България?

Записахме го тук, основните неща – в резиденцията. Допълнителни китари и вокали – в София, при Гого, който работеше с Gravity Cо, супер готин и позитивен човеке, много ни помогна да направим нещата, както ги искахме. Друга част записахме при Димитър Ганчев в студио Digital +, той смеси целия албум. Някои парчета пращахме за миксиране в студиа в Лондон и САЩ, а мастерирането се прави изцяло извън България. Човекът, който ще ги мастерира поиска да му пратим целия албум в подредбата, в която е, за да го направи с концепция, не на парче.

Защо потърсихте помощ отвън, нивото на звукозаписната индустрия тук не е ли достатъчно високо?

Дидо от D2 танцува  фокстрот заради мюзикъл

И това е част от осемгодишната сага по албума. Гледаме да правим нещата по възможно най-добрия начин. Всеки може да запише парче за два дни, и да си направи клип, не е грешен подход, но ние държим да е изпипано. Тук има страхотна техника, но хората навън имат много повече опит, нивото не може да се сравнява с това у нас.

Значи могат да се направят нещата на нивото на световните артисти?

Да, разбира се. Всеки сам си кове съдбата. Колкото труд полагаш, толкова и резултати ти се връщат. Дори да си много талантлив музикант, но нямаш качества като борбеност, пробивност, съобразителен, не се получават нещата. Трябва да общуваш непрекъснато с хора, които да ти помагат да осъществяваш намеренията си. Ние затова сме истинска банда – всеки притежава различни качества, и работи за групата.

Как ви приема публиката навън?

Много добре, нямат предразсъдъци, и ни харесват.

Защо правите текстовете на песните си и на български, и на английски?

Когато правим музика за България искаме хората да ни разбират. В новия албум 7 от парчетата са на български, предишният беше 50:50. Не е претенция да имаме песни и на английски. Просто аз съм израснал с поп и рок музика, написана на английски, свикнал съм с фонетиката, и ми се получава лесно. По-трудното е после парчето да се направи на български, защото то се ражда на английски. Пише се наново, не се превежда.

Консултирате ли се някого за текстовете?

Английските ги пиша предимно аз, като за албума от 2006 г. ни помогна продуцентът Лени Кордола. После поработихме с Борис Чиширков. Българските текстове в новия албум правихме с най-якия поет според нас – Александър Петров, който е написал едни от най-хубавите български текстове въобще. Той е много толерантен  -  съобрази се с идеите ни, с посланията, които искаме да предадем на публиката.

За 6 месеца цялата група се е затворила в мобилното студио на резиденцията. Близките ви как го приеха?

Те имаха право да ни посещават в „затвора” ни. Приятелките ни идваха всеки уикенд, понякога и през седмицата. Не сме се отделяли от света напълно, просто фокусът беше върху музиката.

Карате ли се с бандата за нещо, свързано с музиката?

Ние сме истинска банда във всяко едно отношение, отбор сме – разпределяме си отговорностите, а в музиката сме демократични. Всеки предлага идеи, после се събираме и решаваме какво да остане. Текстовете идват най-накрая, и то на „пилешки американски”, както го наричаме – фонетиката е важна, красиво звучи. Всеки от нас е готов да направи компромис за музиката, няма наранено его.

Забавлявате ли се заедно, или само по работа се събирате?

Повечето неща, които правим, са свързани с музиката, но излизаме заедно и по купони.

Искаш ли да живееш на друго място, където музикантите получават по-адекватна оценка за работата си?

От много години насам денят на цялата група започва по един и същи начин – хващаш китарата, и започваш да свириш. Стараем се да се развиваме като хора, като професионалисти. Остане ли човек на едно място дълго време, животът започва да минава покрай него. Слушаме новите банди, музика, за да сме адекватни. Много работим. Бих живял навсякъде, стига да правя това, което обичам, и да съм с близките ми хора. Парите ти дават свобода, но ние и тук, в България, живеем доста добре от това, което правим. Цялата банда се занимава само с музика, не работим друго, за да се издържаме.

D2 е една от групите, за които има най-малко негативни коментари, хейт. На какво се дължи това?

Не разбирам хейта, загуба на време е. Ако обичаш нещо, то те зарежда, дава ти енергия, получават се полезни неща. Отдавна не чета коментари. Даваме всичко от себе си, за да се получат най-добре нещата, но всеки е свободен да мисли и казва каквото поиска. Много съм благодарен на феновете, които ни подкрепят, това е смисълът на музиката ни. Но ако един музикант тръгне да се променя всеки път, когато някой нещо не е харесал, тогава той няма да е той.

Когато беше на 20, как си се представяше на 30?

С доста повече коса, но не се получи. От много малък съм мечатл да бъда в банда, да комуникирам с хората чрез музиката, и свободата, която тя дава. Обичам да виждам реакцията на хората, когато сме на сцената. Тази енергия се завърта от публиката към групата, и обратно, и комуникацията няма нужда от думи, минава на едно друго ниво. Да можеш така да даваш и получаваш винаги ме е мотивирало да продължавам. Не съм имал ясна представа къде ще се намирам на тези години, но съм доволен от това, което съм сега. Настоящият момент енай-важен.

Как се виждаш на 40?

Брадата и косата ще са ми побелели, аз ще греба с лодка на далечен остров с китарата, и ще правя парчетата за седмия пореден албум на D2.

Намираш ли време да си почиваш истински?

Движа се в двете крайности – или искам всичко да е много динамично и от сутрин до вечер да се занимавам с музика, или пък да изчезна за седмица с изключен телефон, да си изхвърля дрехите, и да съм на слънчево място с вода и гора наоколо.

Във вашата музика има много любов? Какво е за теб любовта?

В живота също има много любов, както в музиката ни. Любовта е да искаш да си с един човек, да правите нещата заедно. Аз сега съм доста щастлив във връзката, която имам. Има едно клише, че не е важно да се гледате един-друг, а да гледате в една посока. Това е за мен любовта – да знаеш, че вървите по един и същ път, че искате едно и също, дори моралът ви да е близък, така разпознавам любовта. Не съм срещал жена, от която да ми се подкосят краката, да й падна на коленете, и като Брайън Адамс да искам да й се разтапям в ръцете. За някои може и това да е любовта, но аз съм прекалено борбен, искам да постигам целите си, и не мога да се оставя да се разтопя. J Любовта е да искаш да се събудиш до някого, и ако искаш да избягаш, да искаш да избягаш с него, не от него.

Жената до теб трябва ли да прилича на теб, или да е много различна, за да се разбирате?

Нямам толкова богат опит. Имал съм две сериозни връзки, в момента – трета, която продължава вече 5 години.

Коя е идеалната жена?

Моята, защото ме търпи.

Много приятели ли имаш?

Не.

Успяваш ли да приемаш всички покани за приятелства в социалните мрежи и да обръщаш достатъчно внимание на феновете?

Приемам всяка покана. Ако някой ми постне чалга клип, или друго подобно, го игнорирам. Отговарям на почти всички въпроси на хората, но не мога да стоя постоянно пред компютъра, имам доста работа.

Кога е било по-лесно да оставиш ярка следа с музиката си – сега, или преди 50 години?

Музикантите, вдъхновили любимите ми „Бийтълс” и „Дорс” са супер неподправени, чаровни и брутални. Но какво значи „ярка следа” – ако е да имаш 300 млн. гледания, да си като Бийбър  например... не ми харесва. Тази музика за мен е повърхностна, въпреки професионализма на изпълнителите. Популярността не се измерва с броя лайкове и гледания, а с това колко си истински. Не може хем да си верен на себе си и на музиката си , хем всички да те харесват.

Искаш ли да имаш соло кариера?

Имам парчета, които не са за D2, но още не е дошло времето им.

Правиш ли си планове за напред?

Правя най-доброто, на което съм способен. Ако не ми се получи утре, а вдругиден, няма да е фатално, нали?


Ново в Cosmo