|
Какво те накара да представиш песента в България, ти вече си имаш аудитория далеч зад граница?
Въпреки че, живея и работя предимно в чужбина за момента, връзката с българската публика винаги много ме е вълнувала. Албумът „Балкански Приказки“ е в голяма степен израз на любовта ми към България и българската песен, усетена по особено силен начин от разстояние. Щастлива съм, че музиката ми резонира с публика в различни страни по света, но когато ме ценят български слушатели се чувствам най-дълбоко възнаградена за труда си. Фактът, че албума е записан в Съединените Щати с музиканти от цял свят също е от голямо значение. Желанието ми бе да представя българската народна песен на световния пазар по един съвременен начин. Искам тя да бъде поставена редом с широко популярната по света бразилска, испанска, индийска, афро-поп музика. Имам желанието да намеря как най-удачно българската музика се вписва в глобалната музикална етно култура. Песента е най-неподправения и директен израз на душата ни. Мисля, че за българската публика усещането, че музиката ни се цени, разбира и търси на световния пазар е от изключително голямо значение.
Как реагира публиката в клубовете в Ню-Йорк, след като чуе песните ти?
Чувам възгласи като:“Невероятно!”, “Заредихте ни със страхотна енергия” ,“Прекрасни песни” ,“Страхотен глас” ,“Омайно”, “Много оригинално”,“Искаме още”,“Разплакахте ме” (което най-много ме трогва) или “Пренесохте ме с музиката далеч от тук”, понякога казват и “Искам и аз да се науча да пея така” или пък изникват предложения за сътрудничество, като стана с Balkan Beat Box
Освен тук, на родна земя, къде на друго място смяташ да представяш албума и песента?
Продължавам да изнасям концерти с Балкански Приказки в Съединените Щати, планирам турне в Канада през 2015, и много се надявам да имам шанса да посетя Аржентина, Бразилия и други страни в Латинска Америка с концерти, както и Япония и далечния Изток.
Мислиш ли, че в Америка разпознават балканските ритми, без да си им казала от къде си?
Абсолютно! Имах интересен период в живота и кариерата ми, когато неотдавна станах майка. Една от приятелките ми, с която пеем заедно народни песни, роди по същото време, и често репетирахме докато разхождахме синовете ни в парка с количките. За наше учудване, забързаните нюйоркчани честичко се заслушваха и спираха да ни послушат, да ни поздравят за хубавата песен, да ни попитат къде да дойдат на концерт, или пък просто да възкликнат “Аааа, това е българска народна песен!”
Има ли разлика в енергията на българската и американската публика?
И да, и не. Мисля, че когато публиката харесва едно изпълнение, това винаги се усеща, където и да си по света. В Америка, като че ли публиката е малко по-спонтанна и дава по-бурен израз на чувствата си. Българската, струва ми се, е малко по-резервирана в началото. Но когато чуе една любима песен, сърцето на българина моментално се отваря широко, и той запява, а ако мелодията е ритмична – скача и на крака!
Къде могат да се чуят вашите песни?
На живо – на концерт, или пък като си пея вървейки по улицата на някъде. Също така, в Дюкян Меломан, и на YouTube – ето два линка:
Balkan Tales
The Lazarus Rose
Клипът е много автентичен, кой е екипа, който стои зад създаването му?
Петя Максимова е продуцент на клипа, режисьор е испанецът Алваро Убеда, минтажист Хоуп Ким, в ролите са Ива Калинкова и Хенри Питзер, а Петя е и режисьор.
И двете живеете от много години в чужбина, а песента е много „етерична” както казва Петя. Клипът, макар и сниман в Ню-Йорк, носи български красота и заряд. Как се успя да се получи това?
Щастлива съм, че се усеща този дух и заряд! Ако като изпълнител, творец и човек носиш определена вяра, естетика, разбиране, усещане в себе си, то няма как да го скриеш, дори и да се опитваш. За мен искреността е едно от най-важните качества на твореца. България е толкова красива, древна, мъдра, силна, магична - обичам я всякаква и винаги. Тя е в мен - където и да съм по света си оставам първо българка.
снимки: Калин Руйчев, Лила Рупа, Иво Христов