Балканска музика от клуб Drom- Ню Йорк

    Влада Томова завършва джаз пене в Бъркли.  Тя изпълнява балканска музика с джаз  и съвременни елементи....

 
 

Влада Томова завършва джаз пене в Бъркли.  Тя изпълнява балканска музика с джаз  и съвременни елементи.

Гастролира на едни от най-престижните в музикални сцени, като Карнеги Хол и Линкълн Център в Ню Йорк, и Монреалския Джаз Фестивал; изпълнява филмова и театрална музика; създава и ръководи първият български женски фолклорен хор в Ню Йорк.

В клуб Drom- Ню Йорк където пее, се запознава с Петя Максимова, която е завършила международни отношения в Сан Франциско и продуцентство в Мадрид, и е работила в компании като CNN и Bausan Films Barcelona. Двете започват работа по клипа на песента – Калиманку , която е част от албума Балкански приказки. Клипът ще  може да се види по  българските музикални телевизионни канали от есента на 2014г.

Какво те накара да представиш песента  в България, ти вече си имаш аудитория далеч зад граница?

Въпреки че, живея и работя предимно в чужбина за момента, връзката с българската публика винаги много ме е вълнувала. Албумът „Балкански Приказки“ е в голяма степен израз на любовта ми към България и българската песен, усетена по особено силен начин от разстояние. Щастлива съм, че музиката ми резонира с публика в различни страни по света, но когато ме ценят български слушатели се чувствам най-дълбоко възнаградена за труда си. Фактът, че албума е записан в Съединените Щати с музиканти от цял свят също е от голямо значение. Желанието ми бе да представя българската народна песен на световния пазар по един съвременен начин. Искам тя да бъде поставена редом с широко популярната по света бразилска, испанска, индийска, афро-поп музика. Имам желанието  да намеря как най-удачно българската музика се вписва в глобалната музикална етно култура. Песента е най-неподправения и директен израз на душата ни. Мисля, че за българската публика усещането, че музиката ни се цени, разбира и търси на световния пазар е от изключително голямо значение.

 

Как реагира публиката в клубовете в Ню-Йорк, след като чуе песните ти?

Чувам възгласи като:“Невероятно!”, “Заредихте ни със страхотна енергия” ,“Прекрасни песни” ,“Страхотен глас” ,“Омайно”, “Много оригинално”,“Искаме още”,“Разплакахте ме” (което най-много ме трогва) или “Пренесохте ме с музиката далеч от тук”, понякога казват и “Искам и аз да се науча да пея така” или пък изникват предложения за сътрудничество, като стана с Balkan Beat Box

 

Освен тук, на родна земя, къде на друго място смяташ да представяш албума и песента?

 Продължавам да изнасям концерти с Балкански Приказки в Съединените Щати, планирам турне в Канада през 2015, и много се надявам да имам шанса да посетя Аржентина, Бразилия и други страни в Латинска Америка с концерти, както и Япония и далечния Изток.

 

Мислиш ли, че в Америка разпознават балканските ритми, без да си им казала от къде си?

Абсолютно! Имах интересен период в живота и кариерата ми, когато неотдавна станах майка. Една от приятелките ми, с която пеем заедно народни песни, роди по същото време, и често репетирахме докато разхождахме синовете ни в парка с количките. За наше учудване, забързаните нюйоркчани честичко се заслушваха и спираха да ни послушат, да ни поздравят за хубавата песен, да ни попитат къде да дойдат на концерт, или пък просто да възкликнат “Аааа, това е българска народна песен!”

 

Има ли разлика в енергията на българската и американската публика?

 И да, и не. Мисля, че когато публиката харесва едно изпълнение, това винаги се усеща, където и да си по света. В Америка, като че ли публиката е малко по-спонтанна и дава по-бурен израз на чувствата си. Българската, струва ми се, е малко по-резервирана в началото. Но когато чуе една любима песен, сърцето на българина моментално се отваря широко, и той запява, а ако мелодията е ритмична – скача и на крака!

 

Къде могат да се чуят вашите песни?

На живо – на концерт, или пък като си пея вървейки по улицата на някъде. Също така, в Дюкян Меломан, и на YouTube – ето два линка:

Balkan Tales  

The Lazarus Rose  

 

Клипът е много автентичен, кой е екипа, който стои зад създаването му?

Петя Максимова е продуцент на клипа, режисьор е испанецът Алваро Убеда, минтажист Хоуп Ким, в ролите са Ива Калинкова и Хенри Питзер, а Петя е и режисьор.

 

И двете живеете от много години в чужбина, а песента е много „етерична” както казва Петя. Клипът, макар и сниман в Ню-Йорк, носи български красота и заряд. Как се успя да се получи това?

Щастлива съм, че се усеща този дух и заряд! Ако като изпълнител, творец и човек носиш определена вяра, естетика, разбиране, усещане в себе си, то няма как да го скриеш, дори и да се опитваш. За мен искреността е едно от най-важните качества на твореца. България е толкова красива, древна, мъдра, силна, магична  - обичам я всякаква и винаги. Тя е в мен - където и да съм по света си оставам първо българка.

 

снимки: Калин Руйчев, Лила Рупа, Иво Христов