Виж темите без отговор | Виж активните теми Дата и час: Чет Сеп 18, 2014 2:37 am



Отговори на тема  [ 148 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5 ... 10  Следваща
 Сексуална Kултура 

Какви контрацептиви използвате?
Презервативи 58%  58%  [ 579 ]
Противозачатъчни 16%  16%  [ 156 ]
Други 1%  1%  [ 9 ]
Не използвам 25%  25%  [ 246 ]
Общо гласове : 990

 Сексуална Kултура 
Автор Съобщение
Аватар

Регистриран на: Сря Мар 01, 2006 6:43 pm
Мнения: 13783
Местоположение: моят свят е далече от хората, някъде в неизвестно измерение
Мнение 
Срамни въшки

Срамните въшки са паразит, който живее от човека. Те са жълтеникаво-сиви на цвят, 2-3 мм. на дължина и се виждат ясно. Също така са много дребни и приличат на миниатюрни рачета. Прилепват главно към окосмението по гениталиите, но може да се разпрострат и по други части на тялото, където расте коса, като подмишниците и гърдите. Може да се заселят и върху миглите. Рядко се случва срамните въшки да се пренесат на главата, освен у малки деца. Въшките снасят яйца, които се наричат гниди. Гнидите се закачват за косъма и растат с него.

Начини на предаване
Срамните въшки се предават основно чрез интимно докосване, като при полов акт. Когато се диагностицират срамните въшки съответният индивид и неговия партньор трябва обезателно да бъдат прегледани и за други БолестиПредавани по Полов Път(БППП). Срамните въшки могат да бъдат предадени и чрез бельо или спално бельо, ако не са изпрани много добре. Предаването може да стане и в солариум, ако пейките не са изчистени правилно.

Симптоми
Когато въшките смучат от кръвта, кожата се раздразва, което причинява сърбеж. Повечето симптоми се проявяват около гениталиите, но може да се появят и на други места, където се намират въшки. Сърбежът често пъти започва няколко седмици след предаването. Гнидите се излюпват за 5-10 дни, но оставят черупката си и често е невъзможно да се различи гнида от празна черупка.

Диагноза
За да се диагностицира тази болест, лекар трябва да прегледа съответния партньор и да вземе проби и за други БППП, които често се срещат заедно с въшките. Срамните въшки се диагностицират като се забележи жива въшка или гнида в косъма.

Лечение
Специален лосион за убиване на въшки и гниди се намазва добре върху всяко окосмено място на тялото, освен скалпа и се отмива след 12 часа. Лечението се повтаря отново след седмица. Ако въшките влязат в миглите, лекарят трябва да предпише специални кремове. Срамните въшки могат да живеят до 48 часа без приемник ако са в топла среда, например, спално бельо.

_________________
Кеди.
Щори, дограма, парапети, завеси от КАСИОПЕС


Сря Мар 01, 2006 7:27 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Мар 01, 2006 6:43 pm
Мнения: 13783
Местоположение: моят свят е далече от хората, някъде в неизвестно измерение
Мнение 
Мек шанкър

Мекият шанкър представлява остро инфекциозно заболяване, което спада към групата на т.н. класически венерически болести. То се предава по полов път. Характеризира се с поява на болезнени язви по половите органи и усложнения - поява на бубони /възли, пакети/ в регионалните лимфни възли. Болестта се среща по-често в тропическите, субтропическите и предимно в слаборазвитите страни. У нас са наблюдавани единични случаи.

Мекият шанкър се причинява от специфичен стрептокок. Инкубационният период на болестта е 1-5 дни.

Всъщност, развитието на инфекцията започна веднага след заразяването. На мястото на проникването /половите органи/се появяват едно или няколко зачервени петна, които се превръщат последователно в малки възелчета, гнойни мехурчета и язви. Язвите на мекия шанкър са болезнени, с кръгла, овална или неправилна форма, рязки граници с околно зачервяване, с некротично дъно, покрито с гноен налеп. В момента на заразяването или по-късно вследствие автоинокулация /самостоятелно само заразяване от собствените язви върху незаразените участъци на тялото/ се наблюдават окологенитална и извънгенитална ло кализации - около ануса, по бедрата, ръцете, пръстите, устните, езика.


Усложненията на мекия шанкър са:

1. Кръвоизливи - на местата с разязвени тъкани;

2. Възпаление на лимфните съдове по гърба на пениса със или без малки възловидни уплътнения, които нагнояват и образуват след разпад вторични язви;

3. Регионален лимфаденит /възпаление и уголемяване на слабинните лимфни възли; Лимфаденитът възниква 3-4 седмици след началото на заболяването вследствие проникване на стрептокока в регионалните лимфни възли, най-често едностранно. Засегнатите лимфни възли се увеличават и достигат големина до кокоше яйце и повече.

Възпалението обхваща и околните тъкани, включително кожата, която е зачервена, опъната и глатка. При разпад на засегнатите лимфни възли се образуват дълбоки кратерообразни язви с гноен ексудат. Лимфаденитът протича с повишена телесна температура. След възстановителен процес за 1-2 месеца язвите постепенно заздравяват с образуване на груби ръбци.

Лечението се провежда от лекар-специалист. Прилагат се сулфонамиди, стрептомицини и тетрациклини.

_________________
Кеди.
Щори, дограма, парапети, завеси от КАСИОПЕС


Сря Мар 01, 2006 7:28 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Мар 01, 2006 6:43 pm
Мнения: 13783
Местоположение: моят свят е далече от хората, някъде в неизвестно измерение
Мнение 
Ингвинална лимфогрануломатоза

Ингвиналната лимфогрануломатоза принадлежи към групата на класическите венерически заболявания, заедно със сифилиса, гонореята и мекия шанкър. Тя представлява инфекциозно вирусно заболяване, което се предава по полов път.

Болестта протича с първични увреждания по половите органи и последващо ранно възпаление на регионерните лимфни възли /най-често в слабинната област/. По-късно настъпват нарушения в лимфната циркулация с поява на елефантиаза /слоновост на краката/.

Заболяването е характерно за страните с тропически или субтропически климат. У нас то се среща много рядко, у временно пребиваващи граждани от такива страни.

Болестта се причинява от вирус с големина около 150 милимикрона. У животни вирусът се локализира в мозъка, а у човека - в лимфната тъкан. Инкубационният период варира в широк диапазон /от 7 дни до няколко месеца/.

На мястото на проникване на инфекцията /най-често половите органи/ се появява малко възелче или възелче с гнойно мехурче, което се пуква и след това епителизира. Измененията не причиняват оплаквания, поради което остават незабелязани.

Болестното развитие се характеризира с ранни възпалителни промени в регионалните лимфни възли и късни нарушения на лимфната циркулация - развитие на елефантиазно състояние /застой в лимфните съдове/ в областта на половите органи, ректума и около ануса. Ранните промени започват 2-4 седмици след началните изменения и се придружават от общи признаци. Едностранно и по-рядко двустранно се подуват ингвиналните /слабините/ и бедрените лимфни възли, които стават болезнени. Възпалителният процес засяга околните тъкани и кожата. Може да последва резорбиране на инфилтрата /отока/ в лимфните възли.

Най-често обаче настъпва размекване, образуване на фистули, от които изтича гъста-жълтеникава гной, а по-късно - серозно-кръвенист секрет. В късния стадий на болестта се образуват плътни дълбоки ръбци, които затрудняват лимфната циркулация. Вследствие на това се развива елефантиазно състояние в областта на полови те органи и долните крайници. У жените по-често се засягат тазовите лимфни възли.

Лечението се провежда от лекар-специалист. Прилагат се сулфонамиди, пеницилин и широкоспектърни антибиотици. По показание се прибягва до хирургично лечение.

_________________
Кеди.
Щори, дограма, парапети, завеси от КАСИОПЕС


Сря Мар 01, 2006 7:28 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Мар 01, 2006 6:43 pm
Мнения: 13783
Местоположение: моят свят е далече от хората, някъде в неизвестно измерение
Мнение 
Брадавици и рак на шийката

Гениталните брадавици се причиняват от вируси (Human Papilloma Virus - HPV). Има много видове от тези вируси и някои от тях причиняват брадавици и по например, ръце и крака. Гениталните брадавици, обаче, се предават по полов път. Стотици млади хора търсят лекарска помощ за тях всяка година. В последните години се наблюдава голямо увеличение на тази БППП, особено у млади хора на възраст 15-19 години.

Някои от тези вируси могат да причинят изменения в клетъчния състав на шийката и да доведат до рак.

Начини на предаване
HPV преминава в хората чрез контакт на лигавицата по време на полов акт.

Симптоми
Вирусите причиняват леки розови или с цвят на кожата брадавици върху или около гениталиите и аналния отвор. Повърхността на брадавиците обикновено е изпъкнала и растат на гнезда, които могат да станат доста големи. Когато брадавиците са толкова големи, те могат лесно да се видят, но когато са гладки това не е толкова лесно. Понякога единствените симптоми са неравности с цвят на кожата или възпаления евентуално с лек сърбеж. Брадавиците се забелязват трудно и ако са вътре във вагината или шийката.

Брадавиците обикновено се появяват 1-3 месеца след предаването, но може да минат и 12 месеца преди да се появят. Този дълъг инкубационен период може да направи търсенето на минали партньори трудно, но е абсолютно задължително, за да могат те също да си направят изследвания.

Клетъчните изменения в шийката или рака на шийката се появяват за пръв път години или дори десетилетия след инфекцията.

Диагноза
При съмнение за генитални брадавици е необходимо да се направи пълен медицински преглед на гениталиите и на мъжа, и на жената, дори с микроскоп. За улеснение на диагнозата се слага лека оцетена смес върху областта, за да могат брадавиците да се видят по-добре. При съмнение за инфекция с генитални брадавици се взимат проби и за други БППП.

Клетъчни изменения и рак на шийката могат да бъдат открити само чрез пълен медицински преглед, поради което е особено важно да се правят редовни изследвания.

Лечение
Лечението обикновено започва с лекарство за брадавици, наречено podophyllotoxin. То представлява силна течност, която може да предизвика щипене и парене ако се използва на здрава кожа. Кремът се нанася върху брадавиците в продължение на 3 дни следвайки точно лекарските инструкции, а след това се повтаря през една седмица или по-често. След няколко седмици се извършва отново лекарски преглед, за да се види напредъка на пациента. Ако това лечение се окаже неуспешно се взимат други мерки, като горене на брадавиците с лазер или електричество, или с азот. Други методи за лечение под формата на крем са в етап на разработване.

_________________
Кеди.
Щори, дограма, парапети, завеси от КАСИОПЕС


Сря Мар 01, 2006 7:29 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Мар 01, 2006 6:43 pm
Мнения: 13783
Местоположение: моят свят е далече от хората, някъде в неизвестно измерение
Мнение 
Синдром на поликистозните яйчници

ДЕФИНИЦИЯ: Синдромът на поликистозните яйчници е комплекс от хормонални разстройства, които въздействат върху цялото тяло на жената и найното здраве. За пръв път е описан през 1935 г. от Stein и Leventhal при жени със стерилитет, затлъстяване, окосмяване, аменорея и поликистозни яйчници.

СИНДРОМ ИЛИ БОЛЕСТ на поликистозните яйчници? Повечето лекари приемат понятието синдром, защото клиничната проява е съвкупност от различни симптоми, причината за които е една и съща - хормонални нарушения.

ДРУГИ НАИМЕНОВАНИЯ: Синдром на Stein-Leventhal, склерополикистозни яйчници, поликистозен овариален синдром, хиперандрогенна хронична ановулация и др. Понятието хиперандрогения овариалис е по-широко, въпреки че в тесен смисъл се разбира синдром на поликистозните яйчници /СПЯ/.

ЧЕСТОТА: Установява се у 5-10 % от жените в репродуктивна възраст и е една от водещите причини за стерилитет и безплодие.

ПРИЧИНИ И ТЕОРИИ ЗА СПЯ: Точната причина не е известна, въпреки многобройните изследвания в тази област.
Хипоталамо - хипофизарна дисфункция – нарушение на ритъма и/или на количеството на някои хормони, както и на техните взаимовръзки.

Ензимни дефекти в продукцията на хормони от яйчниците и надбъбречните жлези.

Инсулинова резистентност и хиперинсулинемия - инсулиновата резистентност е състояние, при което инсулинът не осъществява ефектите си поради намаление на броя и чувствителността на инсулиновите рецептори в прицелните клетки. Това води до компенсаторна хиперинсулинемия /повишаване на инсулина в кръвта, поради повишената му продукция от панкреаса/. Когато клетките на панкреаса изчерпят възможностите си за синтеза на инсулин, постепенно се развива нарушен глюкозен толеранс и захарен диабет. Проучванията от последните години показват, че повишеното ниво на инсулина в кръвта води до повишена продукция на мъжки полови хормони /андрогени/, повишен риск от диабет, сърдечно-съдови заболявания и някои злокачествени заболявания. Хиперинсулинемията стимулира синтезата на андрогените чрез:

• - директна стимулация на лутеинизиращия хормон /ЛХ/, който от своя страна стимулира андрогенната продукция от яйчниците;
• - намаляване на нивото на белтъка, свързващ тестостерона. По този начин се увеличава нивото на свободния /активен/ тестостерон/;
• - стимулация на активността на ензимите, участващи, както в яйчниковата, така и в надбъречната продукция на стероидни хормони, специално на андрогени.

Генетична теория - заболяването е свързано с генетичен дефект в Х хромозомата на бащата /предава се от баща на дъщеря/. Въпреки установяването на фамилност на заболяването, засега няма убедителни данни в подкрепа на генетичната теория. Както при захарния диабет, съществува генетична предиспозиция за развитието на СПЯ.

Теория на Samjuel Yen за повишеното адренархе /започването на надбъбречната стероидна секреция и отключване на пубертета/. Адренархе е свързано с повишено отделяне на мъжки полови хормони от надбъбречните жлези, които се метаболизират до женски полови хормони /естрогени/ в подкожната мастна тъкан. Естрогените повишават чувствителността на хипоталамуса, в резултат на което той произвежда повече ЛХ, отколкото фоликулинстимулиращ хормон /ФСХ/. Това води до разрастване на тека интерна на яйчниците, нарушаване на растежа и развитето на фоликулите, повишаване на продукцията на андрогени, които се метаболизират в подкожната мастна тъкан до естрогени. Така се поддържа непрекъснато един порочен кръг.

Според някои автори поликистозата на яйчниците не е отделна нозологична единица, а е логичен завършек на всяко негативно въздействие, водещо до хронична /персистираща/ ановулация.

КЛИНИЧНИ ПРОЯВИ: Менструални разстройства. Най-честата проява на СПЯ са разредените /олигоменорея/ до липсващи /аменорея/ менструални цикли. За олигоменорея се говори, когато са налице 8 или по-малко менструални кръвотечения за една година. В други случаи се наблюдава обратното - по-чести цикли /полименорея/ или по-силни кръвотечения по време на цикъла /менорагия/ или извън него /метрорагия/. Тежките кръвотечения говорят обикновено за други причини - миоми, полипи и други тумори на матката. Причината за менструалните нарушения е нарушената функция на яйчниците, поради което не може да се отдели яйцеклетка всеки месец. В зависимост от възрастта на болната или хормоналния статус отговорът към нарушената яйчникова функция е различен - олигоменорея, аменорея, полименорея или дисфункционални кръвотечения. При една и съща болна е възможна смяна на периоди на аменорея с периоди на мено-метрорагия.
Ановулация - при всеки цикъл се развиват фоликули в яйчниците, но те не достигат необходимия размер за настъпване на овулация и се превръщат в малки кисти. По правило жените със СПЯ имат 5 или по-малко нормални /овулаторни/ цикли за една година.

Хиперандрогенизъм - повишаване на нивото на андрогените /мъжките полови хормони/ - тестостерон, андростендион, дехидроепиандростерон сулфат /ДХЕАС/.
Стерилитет - неспособност за забременяване в продължение на 6-12 месеца при редовен полов живот - средно 2 пъти седмично. При СПЯ стерилитетът се дължи на ановулация или дизовулация /при повече от 70% от болните/.
Инфертилитет - неспособност да се износи бременността до раждането на жизнеспособен плод - най-често се дължи на лутеинова /прогестеронова/ недостатъчност в първите три месеца от бременността - 30% от случаите.
Хирзутизъм - увеличаване на окосмяването на типични за мъжете места /лице, около ареолите и между гърдите, по срединната линия на корема, гърба, бедрата, пръстите/. Степента на изява на окосмяването е в пряка зависимост от нивото на андрогените, наследствено обусловената чувствителност на космения фоликул към действието им, както и от расовите особености.
Алопеция /оплешивяване/ и дефлувиум /разреждане/ на косата.
Акне, омазняване на кожата и себорея /т. н. пърхут/ - повишената продукция на мъжки полови хормони води до повишаване на секрецията на мастните жлези, което при наличие на бактериални или гъбични инфекции често води до акне и себорея.
Акантозис нигриканс - потъмняване и загрубяване на кожата в тилната област, под мишниците, но понякога в областта на ръцете, гърдите, между пръстите, лактите, колената. Не е известна причината за тези кожни промени. Рядко се наблюдава при СПЯ. Може да се срещне и при други ендокринни разстройства /хипоталамичен синдром/.
Яйчникова микрополикистоза - класически поликистозата се описва като “огърлица от перли” по периферията на яйчниците. Не винаги яйчниците изглеждат поликистозни.
Уголемяване на яйчниците - обемът им се увеличава обикновено от 1,5 до 3 пъти. Понякога яйчниците са с нормални размери. При преобладаване на склерозата на яйчниковата строма /голяма давност и липса на лечение/, яйчниците имат по-малки размери от нормалните. Хронична тазова болка /болка, която продължава повече от 6 мес./ - вероятно се дължи на уголемяването, напрежението на яйчниците и дразненето на болковите рецептори в обвивката им, поради отделянето на тъканни медиатори на болката.
Обезитет /затлъстяване/ - болните повишават телесното си тегло, като запазват феминния си /женствен/ вид - 40% от случаите. Не винаги има повишаване на телесното тегло, обратно възможно е поднормено тегло.

Инсулинова резистентност и хиперинсулинемия. Около 30 % от жените със СПЯ имат инсулинова резистентност и хиперинсулинемия. Хиперинсулинемията е фактор, допринасящ за повишения сърдечно-съдов риск при жените със СПЯ. Най-лесно инсулиновата резистентност се доказва чрез определяне на съотношението кръвна захар: инсулин на гладно.
Нарушен глюкозен толеранс и захарен диабет тип 2.
Дислипидемия - част от болните имат повишени холестерол, триглицериди и повишен риск за развитие на атеросклероза - повишен "лош" холестерол /LDL - холестерол/ и понижен "добър" холестерол /HDL - холестерол/.
Хипертония - Кръвното налягане обикновено е нормално, но нерядко е над 140/90 mmHg.

ДИАГНОЗА:

КОЙ ЛЕКАР МОЖЕ ДА ДИАГНОСТИЦИРА И ЛЕКУВА ЗАБОЛЯВАНЕТО ?

Всеки дипломиран лекар може да диагностицира заболяването, но най-добре е това да става от специалисти - акушер – гинеколог и/или ендокринолог, които се занимават с ендокринна и репродуктивна гинекология и имат опит в областта на ехографската диагностика на заболяванията на яйчниците. Някои симптоми могат да се лекуват от дерматолози, психотерапевти, диетолози, кинезитерапевти и др.

КАК ДА СЕ ПОДГОТВИ ПАЦИЕНТКАТА ЗА ПЪРВОТО СИ ПОСЕЩЕНИЕ ПРИ ЛЕКАРЯ ?

Напишете си въпросите, които ви вълнуват!

Не се стеснявайте да съобщавате факти от фамилната анамнеза /по бащина, майчина линия, а също за братя и сестри/ - диабет, наднормено тегло, повишени липиди и атеросклероза, високо артериално налягане, сърдечно-съдови заболявания, стерилитет, повишено окосмяване, нередовен мензис, започването и евентуално спирането на менструалната функция на майката.

Определете най-съществените си проблеми - наднормено тегло или затлъстяване, окосмяване и акне, нередовен мензис или стерилитет.
Споделете вашите желания и планове за евентуална бременност.

Когато става въпрос за стерилитет, носете всички изследвания, които сте направили в тази насока /хистеросалпингография, ехографски изследвания, базална температиура и др., изследвания при съпруга/партньора/

КАК СЕ ДИАГНОСТИЦИРА ЗАБОЛЯВАНЕТО ?

Няма един единствен тест или изследване, който да постави категорично диагнозата.

Анамнеза - началото на първия мензис /менархе/, нередовен мензис, начало и прогрес на акне, хирзутизъм, себорея, кръвно налягане, промени в телесното тегло, бременности, аборти и т.н.

Статус - общ и локален /гинекологичен/ - определяне на степента и вида на хирзутизма /окосмяване/, акне, стрии, напълняване, обща конструкция на тялото, развитие на вторични полови белези и гинекологичен преглед /вид на външни полови органи, големина на клитора, дълбочина на влагалището, състояние на маточната шийка, матка, яйчници/ и др.

Ултразвуково /ехографско/ изследване на малкия таз /яйчници и матка/ - желателно е да се извършва трансвагинално, ако пациентката не е девствена; в противен случай се извършва трансабдоминално /през корема/ при пълен пикочен мехур (1 час преди прегледа да болната трябва да е изпила 1 литър вода).

Класическият ехографски образ на поликистозните яйчници е:

- множество периферни кистички /т. н. "огърлица от перли"/, над 8 –10 на брой във всеки яйчник, не по-големи от 10 мм.
- задебелена уплътнена /рефлектираща/ капсула, хиперехогенна /уплътнена/, увеличена строма /междинна тъкан в центъра и около кистичките/,
- увеличен обем на яйчниците - от 1,5 до 3 пъти,
- долнограничен или намален размер на матката.

МОЖЕ ЛИ ДА ИМА ПОЛИКИСТОЗНИ ЯЙЧНИЦИ БЕЗ НАЛИЧИЕТО НА СИНДРОМА /КОМПЛЕКСА ОТ ДРУГИТЕ СИМПТОМИ/ ?

Около 20-30 % от жените имат поликистозни яйчници при ехографското изследване, без да имат другите характерни симптоми на синдрома /окосмяване, акне, менструални нарушения, стерилитет обезитет и др./. Ехографската поликистозна структура трябва да се счита само като един често срещан симптом, който в никакъв случай не е достатъчен за поставяне на диагнозата СПЯ.

МОЖЕ ЛИ ДА ИМА СПЯ, БЕЗ ДА ИМА ЯЙЧНИКОВИ КИСТИЧКИ ?

Въпреки, че поликистозната структура на яйчниците е основен критерий за поставяне на диагнозата, възможно е да има СПЯ и без поликистоза. В този случай опорни точки за диагнозата са данните от килиниката и хормоналните резултати. Понякога /особено при трансабдоминално ехографско изследване/, не могат да се установят дискретните ехографски характеристики на синдрома /особено при леките форми и в началото на заболяването/.

Така че, липсата на поликистозна структура на яйчниците не отхвърля диагнозата, както и наличието на яйчникови кистички не я поставя със сигурност. Необходими са и други изследвания.

КРЪВНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ :

- ХОРМОНАЛНИ :

- FSH, LH и сътношението LH/FSH – в кръвна проба, взета на 3-7 ден от началото на менструалното кървене. Обикновено има покачване на нивото на LH и повишено сътношение LH/FSH. Нормално то е около 1. При СПЯ достига стойности над 1,5. Трябва да се знае, че не винаги при СПЯ съотношението LH/FSH е променено. Въпреки това, стойност над 2 се приема за важен белег в полза на диагнозата.
- Естрадиол – обикновено е около долната граница на нормата /в кръвна проба взета на 3-7 ден от началото на цикъла/. Измерването на естрадиола в средата на цикъла не показва характерния предовулаторен пик /24-36 часа преди предполагаемата овулация/. Общото количество на естрогените обаче е повишено, поради повишеното превръщане на андростендиона в естрон.
- Пролактин - при около 30% от болните със СПЯ се наблюдава лекостепенно повишаване на нивото на пролактина, което трябва задължително да се има предвид при вземане на решение за медикаменозно лечение, особено когато се цели забременяване.
- Прогестерон – /21 - 23 ден от началото на цикъла/ - винаги е нисък в лутеиновата фаза, което потвърждава липсата на овулация. В редки случаи, в началото на заболяването нивото на прогестерона може да е нормално.
- Тестостерон - в повечето случаи е повишен. По-показателен е свободният тестостерон, който представлява биологично активната част от общия тестостерон.
- Белтък, свързващ тестостерона /SHBG/ Повишената андрогенна секреция често води до намалената му продукция и по този начин се увеличава свободния /активния/ тестостерон.
- Андростендион - маркер за андрогенната продукция на яйчниците. Почти винаги е повишен.
- Дехидроепиандростерон сулфат /ДХЕАС/ - маркер за андрогенната продукция на надбъбречните жлези; обикновено е нормален или леко повишен при жените с наднормено тегло.
Инсулин – в кръвна проба взета сутрин на гладно, след гладуване най-малко 8 часа, но не повече от 16 часа. Възможно е да е нормален, но по-често е повишен. Нивото на инсулина изследва и след обременяване с глюкоза - обикновено то е силно повишено.

- БИОХИМИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ :

-кръвна захар, холестерол, триглицериди, липидограма, инсулин гликиран хемоглобин /HbA1c/, пикочна киселина, общ белтък, албумин, чернодробни ензими, урея, креатинин и др.

ДЪЛГОСРОЧЕН РИСК И УСЛОЖНЕНИЯ НА СПЯ

СПЯ е свързан с повишен риск от ендометриална хиперплазия и ендометриален карцином, инсулинова резистентност и захарен диабет тип 2, артериална хипертония, атеросклероза, сърдечно-съдови заболявания.

Ендометриална хиперплазия представлява задебеляване /разрастване/ и структурни промени на ендометриума с развитие на абнормни клетки, които постепенно могат да се превърнат в ракови. Диагнозата се поставя чрез ехография /желателно е с цветен доплер/ и диагностичен кюретаж, който директно определя вида и структурата на ендометриума. Профилактиката на това състояние е приемане на стимулатори на овулацията, контрацептиви или най-често прогестеронови препарати /гестагени/ във втората половина на менструалния цикъл.

Какво трябва да се направи за да се намали риска от захарен диабет тип 2 - подходяща диета, двигателен режим, отслабване на тегло и при нужда употреба на медикаменти подобряващи инсулиновата чувствителност. Такъв достъпен медикамент е Метформин /Сиофор/.

Профилактика на дислипидемиите - подходяща диета, двигателен режим, редукция на телесното тегло, а при нужда и след лекарска преценка – медикаменти, намаляващи липидите в кръвта.

Профилактиката на артериалната хипертония и сърдечно съдовия риск се базира на същите принцити. Изключително важни са тясното сътрудничество между лекаря и пациента, както и редовния контрол на кръвното налягане и общото състояние на болните.

Синдром Х или метаболитен синдром е комбинация от инсулинова резистентност или захарен диабет тип 2, дислипидемия, артериална хипертония и затлъстяване. Възможно е съчетаването на СПЯ със синдром Х, но трябва да се знае, че това са две напълно различни заболявания.

ИМА ЛИ КАРДИНАЛНО ЛЕЧЕНИЕ НА СПЯ ?

За съжаление, не! СПЯ е състояние, което повече е изследвано, отколкото лекувано!

ЛЕЧЕНИЕ НА СТЕРИЛИТЕТА ПРИ ЖЕНИ СЪС СПЯ

Стерилитетът се дължи на липсата на овулация. Наличието на редовен менструален цикъл не е гаранция за наличие на овулация. Обратно, не винаги нередовният менструален цикъл се дължи на липса на овулация.

LUF syndrome /лутеинизиран неруптурирал фоликул/ - състояние, при което е налице директно превръщане на доминантния фоликул в жълто тяло, без отделяне на яйцеклетка. Често се наблюдава при жени със СПЯ. Употребата на нестероидни противовъзпалителни средства може да доведе до този синдром.

Първата задача при жените, желаещи бременност е да се проведат тестовете за доказване на овулация:

- базална температура – измерва се като термометърът се поставя в ануса /най-често/, във влагалището или в устата.

Условия -

• Измерването се извършва винаги в един и същи час сутрин, след минимум 8 часа сън, преди ставане от леглото, в лежащо положение на тялото.
• Термометърът трябва да се държи минимум 5 минути;
• По време на мензис и при липса на мензис /аменорея/ базална температура не се мери.
Данни за овулация има, когато температурата са повиши с повече от 0,4 градуса по Целзий през втората половина на менструалния цикъл и се задържи на това ниво повече от 10 дни.
Температурата се повишава около 24 часа след овулацията при настъпването на руптура /разкъсване/ на фоликула/.
- Бързи тестове за овулация – отразяват пика на секреция на ЛХ, който настъпва 12-24 часа преди овулация. Не са подходящи при жени със СПЯ, поради факта, че при тях нивото на ЛХ е трайно високо и тестът може да е положителен през цялото време.
- Фоликулометрия – ехографско измерване на броя и размера на фоликулите и установяване на тяхната руптура /овулация/. Значение имат и дебелината и структурата на ендометриума. Това е най-точният и най-информативният метод за доказване на настъпването на овулация.

• Най-физиологичният начин за възстановяване на овулацията е намаляването на телесното тегло. В резултат на това намалява инсулиновата резистентност и нерядко се стига до спонтанно възстановяване на овулацията. Медикаментозно лечение

• Индукция на овулацията с антиестрогена Clomifen citrat /Кломид, Клостилбегит, Серофен, Серпафар и др./. Това е евтин и сравнително ефективен метод, при който се постига овулация в 70% от случаите. За съжаление, само при около 40% от болните със стимулирана овулация се постига бременност. Стимулациите се правят 3 до 6 курса. Растежът и развитието на фоликулите и овулацията се установяват чрез ехографския метод.

• Стимулация на овулацията с ФСХ - препарати / Metrodin, Puregon-/ и ЛХ /Pregnуl/ или с комбинирани ФСХ/ЛХ - препарати /Humegon, Pergonal/.

• Лечение с аналози /агонисти/ и антагонисти на освобождаващия хормон на гонадотропните хормони /ЛХ-РХ/ в съчетание с препарати на ЛХ и ФСХ. Лечението се извършва от специалист акушер-гинеколог под редовен ехографски и хормонален контрол. Ако дозата е недостатъчна и/или схемата е неправилна липсва ефект. При предозиране може да се стигне до свръхстимулация и образуване на големи кисти на яйчниците.

• В някои случаи /например, при болни с наднормено тегло/ се прилагат кортикостероидни препарати - Дексаметазон /Преднизолон Ф/. Целта е потискане на нощната секреция на адренокортикотропния хормон /АКТХ/ и оттам - намаляване на продукцията на надбъбречни андрогени.

• При болни с повишено ниво на пролактина /25-30% от случаите на СПЯ/ се прилагат допаминови агонисти – Бромкриптин /Парлодел/, Каберголин /Достинекс/ в ниски дози.

• Медикаменти, подобряващи инсулиновата чувствителност и намаляващи хиперинсулинемията - метформин – Siofor и по-новите -тиазолидиндиони. Подпомагат възстановяването на овулацията, особено в съчетание с други стимулатори.

• Прогестеронови препарати – Дуфастон, Провера и др. Прилагат се с цел потискане на повишения ЛХ. Прогестероновите препарати подготвят ендометриума за бъдещата бременност. Дидрогестерон / Дуфастон/ се прилага и за поддържане на бременността до края на 12 гестационна седмица. След този пероид плацентата секретира достатъчно количество прогестерон за поддържане на бременността.

• Хирургическото лечение на стерилитета – клиновидна резекция или лапароскопска фенестрация на яйчниците. С тези методи на лечение се постига бременност при около 60 % от болните. Възстановяване на менструацията се наблюдава при около 80 %, а намаление на хирзутизма - само при 10 до 30 %.

БРЕМЕННОСТ И СПЯ

Честотата на спонтанните аборти при жени със СПЯ е по-висока в сравнение със здравите жени – над 45%. Основни причини за това са :

• недостатъчната продукция на прогесгерон, както преди забременяването /води до некачествен предимплантационен ендометриум/, така и след настъпване на бременността. По тази причина е необходим контрол на прогестероновото ниво в кръвта и при необходимост прилагане на адекватно заместително лечение - Дуфастон или естествен прегостерон.

• повишената инсулинова резистентност и повишените нива на инсулина или кръвната захар могат да доведат до некачествена овулация и непълноценна яйцеклетка, а също така и до нарушения на ембрионалното развитие. Приемането на метформин в първото тримесечие на бременноста може да намали честотата на спонтанните аборти от 45 на 9 %. В някои случаи метформинът се прилага през цялата бременност. Не се разрешава употребата на метформин по време на кърмене.

Жените със СПЯ и бременност имат повишена честота на гестационен диабет /захарен диабет, който се развива по време на бременността и “изчезва” след раждането/. Това води до раждането на бебета с наднормено тегло, често с незрелост на белия дроб и с трудна адаптация към извънутробния живот.

ЛЕЧЕНИЕ НА СПЯ, КОГАТО НЕ СЕ ЦЕЛИ ЗАБРЕМЕНЯВАНЕ.

КОНСЕРВАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ. Използуват се много медикаменти /поотделно или в комбинация/ за въздействие върху различните симптоми.

Контрацептивни медикаменти – представляват комбинация от естрогени /етинилестрадиол/ и прогестини в различни сътношения. Желателно е да се използват монофазните, по-високо дозирани медикаменти, съдържащи новите гестагени /дезогестрел, гестоден, норгестимейт и др./. Смята се, че двуфазните и трифазните препарати имат ниска концентрация на хормоните в първите дни на приемането им, поради което не могат да потиснат началния растеж на фоликулите. Прилагането им може дори да увеличи микрополикистозата. Механизъм на действие на контрацептивните средства:

Прогестините намаляват нивото на ЛХ, който е основен стимулатор на андрогенната продукция от яйчниците; потискат антивността на 5-алфа-редуктазата /еннзим, който превръща тестостерона в дихидротестостерон - многократно по-силен андроген/ в кожата; потискат продукцията на ДХЕАС, намалявайки по този начин синтезата на андрогени от надбъбречните жлези.

Естрогените повишават нивото на белтъка свързващ тестостерона, като по този начин намаляват свободния /активен/ тестостерон и увеличават свързания тестостерон, който е метаболитно неактивен.

Комбинацията от естрогни и прогестини води до т. н. инактивитетна обратима атрофия на яйчниците като едновременно с това замества липсата на полови хормони в женския организъм. Лечението е обикновено продължително – 1-2 години. Най-често използвания контрацептивен препарат е Диане – 35 – съчетание от 35 мкг етинилестрадиол и 2мг ципротеронацетат – 21 табл. в блистер. Ципротеронацетатът е мощен синтетичен гестаген, който освен гестагенни свойства, притежава и силно антиандрогенно въздействие /блокира рецепторите за тестостерон в прицелните клетки и същевременно намялява активността на 5-алфа-редуктазата/. За засилване на антиандрогенния ефект на Диане – 35 може да се прибави дъпълнително ципротеронацетат. Лечението само с ципротеронацетат е неподходящо, защото няма сигурен контрацептивен ефект и при евентуална бремненност, би довело до нарушаване на половата диференциация на мъжкия плод и до хермафродитизъм. Ефектът по отношение на хирзутизъма настъпва най-рано след 6 месеца, а акнето и себореята се повлияват още в първите няколко месеца от началото на лечението.

3/. Спиронолактон – антиалдостеронов диуретик със сравнително слаб антиандрогенен ефект на рецепторно ниво. Употребява се като антиандроген в продължение на 1 - 2 години. Ефектът по отношение на хирзутизма настъпва постепенно след шестия месец. Подходящ е за болни с високо артериаолно налягане и склонност към задръжка на течности. Противопоказан е по време на бременност и кърмене.

4. Флутамид /Flucinome/ - нестероиден антиандроген. Ефектът му се състои в блокиране на андрогенните рецептори. Медикаментът не притежава хормонална активност и затова не подтиска гонадотропните хормони. Не повлиява надбъбречната функция. Може да се комбинира с хормонални контрацептивни таблетки. Използва се най-често в онкологията за лечение на рак на простатата.

5. Финастерид - представлява инхибитор на ензима 5-алфа редуктаза. Блокира превръщането на тестостерон в дихидротестостерон /хормонът, който се свързва с андрогенния рецептор/. Ефектът му върху хирзутизма е подобен на този на спиронолактона. Основните странични ефекти на медикамента са стомашно-чревните оплаквания. Плазменото ниво на тестостерона може да се повиши по време на лечението с финастерид.

6. Кетоконазол / Низорал/ - противогъбичен медикамент, който води до подтискане на стероидната /в частност на андрогенната/ синтеза. Продължителността на лечението е обикновено 3 – 6 месеца. Ефектът му по отношение на хирзутизма и другите кожни промени е добър. В някои случаи медикаментът може да наруши функцията на черния дроб, поради което е необходим периодичен контрол на чернодробните ензими.

7. Агонисти на ЛХ-РХ – предизвикват функционално потискане на хипофизата, а оттам и на яйчниковата дейност. За потискането на андрогенната продукция от яйчниците е необходима по-висока доза, в сравнение с тази, необходима за потискане на естрадиоловата секреция. Използват се депо препарати - трипторелин /Decapeptyl/, госерелин /Zoladex/. Агонистите на ЛХ-РХ имат много странични действия /остеопороза, намалено либидо, аменорея и др./, които могат да бъдат избегнати при съчетавеното им с хормонални контрацептиви.

КОЗМЕТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ :

Акне – андрогените водят до увеличение на себума /секрет от мастните жлези и епидермалните клетки/, който запушва порите им и при наличие на бактериална инфекция се получава акне. Антиандрогенната терапия /ципротерон ацетат, спиронолактон, флутамид и финастерид/, както и контрацептивите /Диане-35/ водят до намаляване или изчезване на акнето. Използват се и антибиотици /обикновено тетрациклини в ниски дози продължително време/, а също така и козметични процедури.

Акантозис нигриканс - Лечението е с медикаменти предизвикващи т. н. химически пилинг /Ретин –А/, нестероидни противовъзпалтелни средства /Индометацин унгвент, Аспирин/. Алопеция и дефлувиум – лекуват се с антиандрогени, миноксидил /лосион и таблетки/, трансплантация на коса.

Хирзутизъм - Нормализирането на нивото на андрогените с антиандрогени, контрацептиви и медикаменти, подобряващи инсулиновата чувствителност води до постепенно намаляване на нежеланото окосмаване, но то никога не изчезва напълно. Затова е необходимо да се използват козметични методи за обезкосмяване, като допълнение към медикаментозната терапия.

Методи на обезкосмяване :

Отскубване с пинсети или с електрически епилатори - евтин метод, но често води до инфекции на кожата.
Бръснене – трябва да се прави почти ежедневно. Често прадизвиква нараняване, но противно на досегашните схващания, не води до промени в структурата, цвета и растежа на космите. Изрусяване на космите – извършва се с перхидрол или бои, обикновено 2 пъти месечно. Космите стават по-малко забележими, но растежът им не се променя.

Депилатоари – химически вещества под формата на пяна или крем, които временно премахмат окосмяването. Трябва да са прилагат няколко пъти месечно. Често предизвикват алергии и увреждане на кожата.

Кола маска – скъп и болезнен метод. Използва се специален клей, който след изсъхване се отлепва и отскубва космите. Има голям риск от инфекции /особено за заболявания преносими по полов път, когато се използува за обезкосмяване в половата област/. Обикновено се извършва 2 пъти месечно.

Електролиза /електроепилация/ - унищожаване на космения фоликул с електричество посредством игла. Когато обескосмяването е направено професионално, то е окончателно. Не остават белези, но е болезнено, скъпо и има риск от инфекции. Употребата на пинсета и гелове, които подобряват електропроводимостта е по-малко болезнено, но е с по-слаб ефект в сравнение с иглената електролиза.

Лазерна или фотоепилация – изгаря само черните косми до корена. Методът е скъп, предизвиква болка и може да причини пигментни промени на кожата. Необходими са няколко процедури за постигане на ефект.

Всички методи за обезкосмяване лекуват следствието, а не причината. Много е важно да се нормализира нивото на андрогените в кръвта, преди да се започнат козметичните процедури. Ако андрогените са повишени, ще се появят нови косми, въпреки електролизата и лазерепилацията.

ДИЕТА И ФИЗИЧЕСКА АКТИВНОСТ
Най-често жените със СПЯ са с наднормено тегло /обикновено лекостепенно затлъстяване/, но има и такива с нормално, дори с поднормено тегло. Основна роля за повишаване на телесното тегло играе инсулиновата резистентност, респективно повишеният инсулин, затова лечението с метформин /Siofor/, е изключително важно.

Диетата включва ограничаване на животинските мазнини, тестените изделия и лесно усвоимите захари. Желателно е да се приемат до 2000 калории дневно.

Двигателен режим – подходящо е упражняването на спорт с продължителни, но не силови натоварвания /бягане, плуване, тенис, аеробик, колоездене, танци, туризъм и др./. Повишената двигателна активност подобрява усвояването на инсулина, подобрява кръвотока, намалява липидите, подобрява физическия и психическия тонус.


ПСИХОТЕРАПИЯ :

Жените със СПЯ обикновено са с различна степен на депресия, поради козметичните и репродуктивни преблеми, спътстващи заболяването. Често имат изразен предменструален синдром /съчетание на физически и психически дискомфорт от няколко дни до две седмици преди мензиса/. С подходяща психотерапия и автопсихотренинг могат да се постигнат много добри резултати. Много е важна атмосферата в семейството, в работата, подкрепата на приятелите.

ОБОБЩЕНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ

Очаква се одобрението от FDA / Food and Drug Administration / в САЩ на нов медикамент /Vaniqa/, който се нанася върху кожата на лицето двукратно дневно и води до намаляване на окосмяването при 70 % от болните. Медикаментът блокира ключовия ензим, който стимулира космения растеж.

В заключение, СПЯ остава и до днес една енигма в ендокринната гинекология. Този синдром се представя с палитра от клинични и биохимични характеристики, които трудно могат да бъдат обединени в едно заболяване. Изучаването на синдрома надхвърля далеч чисто репродуктивните проблеми.


Д-р Н. Генов-ендокринен гинеколог




Поликистоза на яйчниците
Основен патогенезен фактор на яйчниковата поликистоза е увеличената продукция на мъжки полови хормони /андрогени/, които нормално са в минимални количества.
Най-често увеличението им се дължи на повишената продукция на яйчникови хормони, но те могат да се произвеждат и от надбъбречната жлеза. Настъпват нарушения в нормалната хормонална продукция на хипоталамуса и хипофизната жлеза. Високото ниво на мъжки полови хормони пречи на нормалното зреене на яйчниковите фоликули, вследствие на което те не узряват и не отделят зряли яйцеклетки.
Крайният ефект е настъпване на стерилитет. Яйчниците се уголемяват, образуват се множество кистозно разширени фоликули в тях, а в по-късен стадий се установяват и склеротични изменения.
Болните жени се оплакват от нарушения в менструалния цикъл. Той е удължен или количеството на кръвотечението е малко. Налице е стерилитет. Повишеното количество на андрогени води до увеличаване на окосмяването. Около 30% от болните с яйчникова поликистоза затлъстяват. Болните са раздразнителни, емоционално лабилни, оплакват се от главоболие и нарушен сън.
Лечението е оперативно и медикаментозно. При неуспех от единия начин на лечение се прибягва до другия. И двата вида лечение имат еднаква ефективност. За по-младите жени обикновено се предпочита оперативно лечение. Медикаментозното лечение цели регулиране на менструацията и стимулиране на овулацията - т.е. отделяне на годна за оплождане яйцеклетка.

Интересно изследване, направено от д-р Хауърд Джейкъбс (Лондон) показва, че този синдром на яйчникова поликистоза също може да бъде причина за повтарящи се спонтанни аборти. При този синдром яйчниците произвеждат голямо количество от лутеинизиращия хормон (LH). Този хормон влияе вредно върху яйцеклетката, затова по време на овулация отделената яйцеклетка e възможно да се увреди. Ако такава яйцеклетка бъде оплодена, ембрионът също е предразположен да бъде увреден и следователно отхвърлен от тялото след 6-8 седмици чрез спонтанен аборт.

Снимки:
http://img167.imageshack.us/my.php?imag ... yst5ii.jpg
http://img167.imageshack.us/my.php?imag ... sts0pm.jpg
http://img167.imageshack.us/my.php?imag ... ome7vv.jpg
http://img167.imageshack.us/my.php?image=z1638dq.jpg

_________________
Кеди.
Щори, дограма, парапети, завеси от КАСИОПЕС


Сря Мар 01, 2006 7:30 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Мар 01, 2006 6:43 pm
Мнения: 13783
Местоположение: моят свят е далече от хората, някъде в неизвестно измерение
Мнение 
Ендометриоза - често срещана, но все още непозната

Ако погледнем последните медицински статистики, ендометриозата е едно от най-разпространените гинекологични заболявания. То е на трето място след възпалителните процеси и миома на матката.
Силни болки по време на месечния цикъл – не само в корема, а в най-различни части на тялото: ендометриозата е една загадъчна болест, точните причини за нейното възникване все още не могат да се разгадаят.

Какво е ендометриозата?
Просто казано, ендометриозата е една “грешно направлявана” менструация.
Всеки месец, като подготовка за потенциална бременност, тъканта на матката се уплътнява, за да осигури храна на фиксираната яйцеклетка. Ако не настъпи зачатие, вътрешната лигавица (т.нар. ендометриум) бива изхвърлена - това е ежемесечното кървене.

Но при това заболяване специализирана тъкан (епител), нормално постилаща единствено кухината на матката (ендометриум), се открива в други области на тялото. Най-често това са яйчниците, следвани от маточните (фалопиеви) тръби (те участват в поддържането на матката) и маточната мускулатура (това състояние се нарича аденомиоза). Такава тъкан може да се открие и по червата, пикочния мехур, понякога дори на куриозни места, като пъпа, белите дробове, в белези и шевове от операции - знак за това, че клетките пътешестват из тялото ни по кръвен и лимфен път. И точно както в лигавицата вътрематочно, така и приемниците на клетките извън нея реагират на онези хормони, произвеждани и изхвърляни по време на цикъла. Когато те сигнализират, че ендометриумът трябва да започне ежемесечното си нарастване, тогава и разпръснатата тъкан нараства и кърви по време на менструацията.. За разлика обаче от нормалното място на ендометриума, в тази области липсват естествени отвеждащи канали, поради което кръвта и разпадните продукти се натрупват в тъканите, предизвиквайки болка, възпаление и увреждане на околните тъкани. Това може да доведе до значително образуване на ръбцова тъкан и е една от причините за безплодие при жената.

Причините за появата на ендометриозата
Причините са все още неизяснени.
Не се знае какво предизвиква ендометриозата, защо се появява при някои жени, а при други не. Защо засегнатите са жените само по време на цикъл и най-вече със свръх продукция на женски полови хормони, защото тези хормони изграждат маточната лигавица.
Различни изследвания показват, че това нарушение се унаследява.

Не изключено, че да отключат заболяването могат стреса и преумората по време на цикъл. Също е забелязано, че ендометриозата може да възникне след хирургическа намеса: аборт, цезарево сечение и др.

Какви са симптомите?
Преди всичко ендометриозата се среща при жени от 20 до 45 години.
Коварството на тази болест се състои в това, че дълго време протича безсимптоми. След време жената чувства силни болки преди и по време на месечния цикъл, които се излъчват към гърба и бедрата и не отпускат, дори след приемане на аналгетици. Цикълът трае по-дълго и е по-обилен.
Появяват се болки при полово сношение или при уриниране(зависи кои орган е засегнат).
В някои случай единственото оплакване е невъзможността за забременяване.

Кое е опасното?
В 40-60% от случаите ендометриозата предизвиква безплодие, защото тези клетъчни натрупвания могат да запушат яйцепроводите и да направят матката функционално неспособна.

Лечение
Eндометриозата се лекува чрез хапчета и хирургическа намеса.
С помощта на хормонални препарати се ограничават значително огнището и подтискат месечното кръвотечение, при което ендометриозата атрофира.
Времето на лечението е 3 до 12 месеца.
Неприятното е, че предизвикваната по изкуствен начин критическа възраст, включително и неприятните придружаващи явления - горещи вълни, увеличаване на теглото, нарушения в съня, акне или мазна кожа и т.н.

По-ефективен метод е хирургическият.
При традиционната хирургическа намеса се отваря коремната кухина и засегнатите тъкани се изрязват или освобождават.
Преди 15 години към ендометриозата са подхождали радикално, изрязвали са матката с маточните тръби и яйчниците, което имало за жената тежки душевни последствия. (Днес също при по-тежки случаи се отстраняват изцяло матката и яйчниците, но това би трябвало да се прави само ако болките са наистина нетърпими и не изчезват след прилагане на други средства.)
Когато липсват яйчниците, жените автоматично влизат в климактериума и то най-често с по-силни оплаквания, отколкото ако това стане по естествен път. В хормоналния баланс може да настъпи пълен хаос.

Днес модерен и далеч по-щадящ начин е лапароскопията. Чрез миниатюрен разрез в коремната стена лекарят оперира посредством ендоскоп, в чийто край е закрепена малка камера и миниатюрни инструменти.
Върху монитор лекарите следят процеса.
Предимството на лапароскопията: тя се извършва амбулаторно, не оставя белези, по-малко боли и има много по-малка опасност от усложнения.
При диагностицирането лекарите все по-често се възползват от тази техника.

Алтернативни лечения
Алтернативните лечения са много: акупунктура, хомеопатията, различните препоръки за начина на хранене и т.н.
Всяка жена трябва сама за себе си да разбере кое помага най-добре:

Намалете съдържанието на мазнини (най-вече животинските) в храната си.
Някои жени са забелязали, че когато преминат на вегетарианско хранене, симптомите на ендометриозата намаляват. Ясно е, че мазнините принуждават организма да изработва допълнителни и излишни количества естроген, което затруднява женския организъм да се справи с тежестта на проблема.
Употребявайте повече биофлавоноиди.
Откритите в цитрусите, чесъна, лука и много други зеленчуци и плодове биофлавоноиди, са съединения, свързани функционално с витамин С. Освен останалите си полезни качества, те допринасят намаляването на кръвотеченията, укрепвайки капилярните стени. Специалистите препоръчват всекидневно да се приемат по 1000 мг биофлавоноиди под формата на подходящи таблетки от аптеката.
Взимайте витамини от група В. Те са нужни на черния дроб, за да отделя естроген. Препоръчва се всекидневна доза от 50 - 100 мг витамини от група В, а за жените, които употребяват противозачатъчни хапчета - до 300 мг витамин В6. (!!! При продължително приемане на витамин В6 в количество над 50 мг походката може да стане неуверена, а в стъпалата да се чувства отмаляване. Затова го взимайте само под лекарски контрол.)
Редовно се занимавайте с някакви физически упражнения - това ще намали риска от ендометриоза в тежката й форма, ще укрепи имунната ви система и ще тушира депресията /странично явление при употребата на някои препарати, които се предписват при ендометриоза/.
Възползвайте се от методите на традиционната китайска медицина.
Акупунктурата, акупресурата и китайските билки ще помогнат за облекчаване на болката.

Упражнявайте йога и автогенен тренинг.
Други техники на отпускане (релаксация) също са подходящи най-вече за избягване на стреса по време на цикъла. (Матката и ендометриозните кисти реагират особено чувствително на стреса).

Пременструалната и менструалната болка често са свързани с ендометриоза.Това е достатъчно разпространено заболяване, което се характеризира с появата на клетки на ендометриума (лигавицата на матката) на места, където не трябва да бъдат: в стената на матката, маточните тръби, яйчниците, на перитонеума, пикочния мехур, правото черво и в по-отдалечени органи. Струпването на клетките в нетипичните места се нарича "огнища на ендометриоза”. Тези клетки се държат точно така, както когато се намират в матката, т.е. ежемесечно "менструират", едновременно с менструацията на жената може да има кръв в храчките, урината. Нерядко в яйчниците се образуват ендометриозни кисти.
При жени, страдащи от ендометриоза, всеки месец за 3-10 дни до менструацията настъпват "черни дни", характеризиращи се с болки в корема с различна интензивност - от лек дискомфорт до необходимост да се лежи, да се приемат обезболяващи средства и даже до пълна загуба на работоспособността. Преди менструацията и в първите дни от нея болки могат да появят в правото черво, опашната кост, седалището, краката, гърба и т.н. Особено силни могат да бъдат болките при полов контакт, което го прави невъзможен. Може също да се наблюдава подуване на корема, главоболие, виене на свят, гадене, повръщане.
Има обаче и случаи, когато даже изразената ендометриоза не се проявява.
Ендометриозата нерядко се съчетава с безплодие, което се обяснява с наличието на сраствания в малкия таз и нарушение на процеса на съзряване на яйцеклетките. Важно е да се подчертае, че далеч не при всички болни с ендометриоза се отбелязва безплодие и много учени считат връзката между тях за недоказана, ако проходимостта на тръбите е запазена.

Как се разпознава ендометриозата?
Описаните по-горе симптоми на ендометриозата и данните от ултразвуково изследване позволяват да се заподозре това заболяване. Но точно да се установи диагнозата може да стане само по пътя на ендоскопията, хистеро- и лапароскопията, които позволяват да се огледа кухината на матката и органите в коремната кухина, без да се прибягва към голяма операция.

Какви методи съществуват за лечение на ендометриозата?
Основни цели на лечението: да се избави жената от болки; да се намали кръвозагубата и свързаната с нея анемия; да способствува за настъпване на бременност.
Съществуват три основни метода за лечение на ендометриозата:
• І - неоперативен - с помощта на лекарствени средства;
• ІІ - хирургичен;
• ІІІ - комбиниран - съчетание на хирургично и лекарствено лечение.
Напоследък все по-често се осъществява оперативното лечение по време на лапароскопията.

Какво се използува за неоперативно лечение на ендометриозата?
Продукти, подтискащи овулацията или напълно подтискащи функцията на яйчниците. Последните имитират състоянието на климакса и могат да предизвикат съответните явления; горещи вълни, сухота на лигавиците и др., които впоследствие изчезват след прекъсването на лечението. Съвременните продукти се въвеждат веднъж в месеца, курсът на лечение обикновено продължава 6 месеца. След приключване на лечението, менструалният цикъл се възстановява след 30-80 дни.
Естественият гестаген Дуфастон също се приема за отслабване на симптомите (особено болките ниско в корема) и за регресия на поразените участъци. Това се постига без потискане на овулацията, затова при болните в процеса на лечение се съхранява способността за забременяване.
За съжаление и симптомите на ендометриозата нерядко се завръщат, но паузата от болките и кръвотеченията е изключително важна за тази категория жени.

Снимки:
http://img481.imageshack.us/my.php?imag ... te17vu.jpg
http://img177.imageshack.us/my.php?imag ... e1a8fa.jpg

_________________
Кеди.
Щори, дограма, парапети, завеси от КАСИОПЕС


Сря Мар 01, 2006 7:32 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Мар 01, 2006 6:43 pm
Мнения: 13783
Местоположение: моят свят е далече от хората, някъде в неизвестно измерение
Мнение 
Ето един сайт със снимки на болести, предавани по полов път -> http://www.healthac.org/images.html

_________________
Кеди.
Щори, дограма, парапети, завеси от КАСИОПЕС


Сря Мар 01, 2006 7:32 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Мар 01, 2006 6:43 pm
Мнения: 13783
Местоположение: моят свят е далече от хората, някъде в неизвестно измерение
Мнение 
Кратки анатомо-физиологични данни за женската полова система

Половата система на жената е изградена от полови органи, обединени в две големи групи - външни и вътрешни полови органи. Към външните се отнасят: голями и малки срамни устни, предверие на влагалището, девствена ципа и клиторът. Към вътрешните полови органи се отнасят: влагалището, матката, маточните тръби и яйчниците.

Двата яйчника разположени от двете страни на матката в малкия таз, тежат средно по 5-8 грама единият и са с размери 3 на 1 см. У новороденото момиченце те съдържат до 400 000 незрели яйцеклетки. От тях едва 500 успяват да узреят, а останалите претърпяват обратно развитие. Всеки месец се отделя по една зряла /готова да бъде оплодена/ яйцеклетка - процесът се нарича овулация. Яйчниците продуцират и женски полови хормони, които определят индивидуалността на женския организъм.

Двете маточни тръби, по които яйцеклетката достига до маточната кухина, са с дължина 10-12 см всяка една.Те имат по един външен, по-широк край, обърнат към яйчника и по един вътрешен, по-тесен край, който се отваря в горната част на маточната кухина.

Матката представлява мускулен орган с крушовидна форма и се състои от горна широка част /тяло/ и долна тясна част /шийка/. Отвътре маточната кухина е покрита с лигавица, реагираща в определена последователност на промяната в концентрацията на половите хормони в женския организъм.

Тези промени са с определена цикличност: маточната лигавица увеличава обема си и при липса на оплождане се излющва, като предизвиква менструалното кръвотечение /мензис/. Целият цикъл е със средна продължителност 28 дни и се нарича менструален цикъл. През шийката на матката преминава канал, свързващ маточната кухина с влагалището.

Влагалището представлява своеобразна мускулна тръба с дължина 8-10 см и ширина 3 см, покрита отвътре с лигавица. Неговият заден /вътрешен/ край обхваща шийката на матката. В предния край на влагалището се намира девствената ципа или нейните остатъци. Тя представлява ципеста преграда с пръстеновидна форма у повечето девойки. Предният отвор на влагалището е покрит от двете малки срамни устни. Пространството между малките срамни устни се нарича предверие на влагалището. В горната си част двете малки срамни устни се съединяват.

На това място, над външния отвор на уретрата, се намира клиторът. Той се състои от главичка, тяло и корен и представлява силно умалено копие на мъжкия полов член. Клиторът е богато снабден с нервни окончания, поради което е много чувствителен. При полова възбуда той увеличава до известна степен размерите си.

Най-отвън върху малките срамни устни са разположени успоредно две големи кожни гънки - големите срамни устни. По външната си повърхност те са окосмени, а във вътрешността си имат добре развита мастна тъкан и множество кръвоносни съдове и нервни окончания.

Физиологични полови реакции у жената

Първата реакция на сексуална възбуда у жената е повишена секреция на влагалищната лигавица - т.н. лубрикация. Тя се появява 10 до 30 секунди след началото на сексуалното дразнение и улеснява интромисията на мъжкият полов член. Влагалищните стени реагират на сексуалното дразнение чрез просмукване на слуз. Първоначално по влагалищната стена се концентрират отделни малки капчици, които постепенно се сливат и образуват равномерен хлъзгав слой слуз по цялата влагалищна лигавица. В следващия етап влагалището променя размерите си - разширява се и се увеличава предимно за сметка на вътрешните си две/ трети. По време на кулминацията на сексуалното дразнение, преди настъпване на оргазма, към вътрешната една/трета на влагалището нахлува мощен поток от кръв и заедно с малките срамни устни се образува оргазмената зона /оргазмена маншета/, която е физиологичната основа на оргазма.

Разширяването и удължаването на влагалището променя разположението на матката - тя се изтласква нагоре към големия таз, а маточната шийка заема най-благоприятното за оплождане положение.

Оргазмени контракции по време на оргазъм се получават и у жената. Първите пет контракции са най-интензивни, в еднакъв интервал с този у мъжа /0,8 секунди/, но продължителността и броят им у жената са по-големи. Възможно е при по-силна полова възбуда оргазмът да започне с една по -силна и по-продължителна /2-4 секунди/ контракция. След критическата възраст влагалището се скъсява, намалява количеството на влагалищния секрет при полова възбуда, по-бавно се осъществява лубрикацията, намаляват броя и силата на оргазмените контракции и е по-трудно образуването на оргазмена зона.

Клиторът е силно чувствителна на сексуално дразнение зона. В сравнение с мъжкия полов член клиторът реагира по-бавно на половата стимулация и у почти 50% от жените не се наблюдава промяна в размера на клиторната главичка и липсва клиторна ерекция. Независимо от разположението на клитора по време на половия акт мъжкия полов член много рядко влиза в пряк контакт с него. Половата стимулация на клитора е индиректна - от разтварянето на малките срамни устни в резултат на фрикционните движения.

Значителни промени при половото дразнене претърпяват и малките срамни устни. При сексуална възбуда и особено по време на оргазъм, в резултат на притока на кръв, те увеличават размерите си, като заедно с външната трета на влагалището образуват оргазмена зона.

Останалите реакции на женския организъм в резултат на сексуалното дразнение са ускорява не на дишането - до 40 вдишвания/минута, ускоряване на сърдечната дейност - до 180 удара/минута. Стойностите на артериалното налягане могат да достигнат 200 /120 мм в кулминацията на половия акт. У нераждали жени се наблюдават и промени на гърдите - гръдните зърна се удължават и увеличават диаметъра си, а самите гърди по време на оргазъм увеличават размера си. У някои жени при максимална възбуда се появяват розови петна по кожата на гърдите, които изчезват след затихване на оргазма.

Източник: www.infotel.bg


_________________
Кеди.
Щори, дограма, парапети, завеси от КАСИОПЕС


Пет Мар 03, 2006 6:26 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Мар 01, 2006 6:43 pm
Мнения: 13783
Местоположение: моят свят е далече от хората, някъде в неизвестно измерение
Мнение 
Изображение

Външни полови органи при жената

От пъпа надолу, там, където започва срамното окосмяване при зрелите жени, се намира Венериният хълм. Точно под него се намират външните (големите) срамни устни. Те са един вид защитна обвивка за много чувствителните полови органи на жената. Там, където започват вътрешните (малките) срамни устни, се намира клиторът. Той е малък като грахово зърно и е най-чувствителната точка при жената. Затова реагира силно на докосване и - както пенисът при мъжа – се уголемява при възбуда. Това играе важна роля при секс, за което ще кажем повече в следващата глава.
Под клиторът се намира малък отвор – уретрата – през който се отделя събраната в пикочния мехур урина. Под нея се намира входът на влагалището, по-точно би било да се каже – входът и изходът. През този отвор не само влизат мъжките сперматозоиди, но и изтича кръвта при менструация, а и се раждат бебетата. Входът на влагалището при момичета, които още не са имали полов контакт, най-често е покрит от една тънка и еластична ципа, наричана “девствена ципа” (химен). Тя изглежда, подобно на яката на пуловер-поло.

Вътрешни полови органи при жената

Влагалището започва след девствената ципа. Вътрешните му стени са покрити с безброй малки жлези. При сексуален контакт, тези жлези отделят секрет, който овлажнява влагалищната стена. В края на влагалището се намира входът на матката, откъдето се попада директно в нея. Матката има големина и форма на малка круша, която е обърната върху дръжката си. Цялата матка е изградена от слой мускули, който е бекрайно разтеглив. Така трябва да бъде, защото по време на бременност, бебето нараства в нея. Тогава “крушата” изглежда повече като надут балон.

Вдясно и вляво на матката се намират яйчниците, които са свързани с нея чрез маточните тръби


И нещочко за мъжката полова система:

Изображение

Външни полови органи при мъжа

За разлика от момичетата, при момчетата отвън могат да бъдат наблюдавани много повече неща. Да започнем с члена (пенис). Неговият връх се нарича главичка. Когато момчетата не са обрязани, главичката е покрита с кожа (препуциум). Дългата част на пениса се нарича тяло. В него са скрити три образувания от кръвоносни съдове и мускулни влакна, които се наричат “кавернозни тела”. В тях, при възбуда, нахлува кръв и пенисът се изправя, ставайки твърд. Това се нарича ерекция. Тогава препуциумът се дръпва назад и главичката се вижда. Между другото, главичката при момчетата е най-чувствителната точка от тялото, също както клиторът при момичетата.

Върху главичката отпред се намира малък отвор, през който изтича урината и се отделят спематозоидите. Със сперматозоидите мъжът участва в зачеването на бебета. Когато един сперматозоид се съедини с една зряла яйцеклетка, от така оплодената яйцеклетка, в матката на жената се развива дете.

Това, което се вижда още отвън, е торбичката на тестисите или скротума. За всичко, което се намира вътре, можеш да прочетеш в следващите редове.

Вътрешни полови органи при мъжа

В скротума се намират тестисите. В тестисите се образуват сперматозоиди. Тестисите могат да бъдат опипани отвън и имат формата на яйца, затова и често биват наричани така. Това е по-скоро остаряло наименование. Готовите сперматозоиди се събират на място, което частично лежи като каскет над тестиса, наречено медицински “епидидим”. От епидидима, семепроводите отнасят сперматозоидите отначало в семенните мехурчета, след това в една жлеза, наречена простата. Простатата определя, кога през външния отвор да изтича урина и кога – сперма. Сперматозоидите излизат само, когато пенисът е твърд, тоест е в ерекция. При полов акт или при галене, възбудата за главичката на пениса е толкова силна, че се стига до семеизпразване, което се нарича еякулация. Млечноподобната течност, която се отделя в такива моменти, се нарича сперма. Тя съдържа, освен сперматозоиди, течност от семенните мехурчета и от простатата, които правят еякулата течен и по-подвижен. Това има решаващо значение за оплождането, тъй като само бързи и подвижни сперматозоиди могат да достигнат до яйцеклетката.

Източник: www.az-jenata.com

_________________
Кеди.
Щори, дограма, парапети, завеси от КАСИОПЕС


Пет Мар 03, 2006 6:30 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Мар 01, 2006 6:43 pm
Мнения: 13783
Местоположение: моят свят е далече от хората, някъде в неизвестно измерение
Мнение 
Ето и едно кратко речниче :arrow: http://www.paradizo-sex.com/malepages/m ... ossary.htm

_________________
Кеди.
Щори, дограма, парапети, завеси от КАСИОПЕС


Пет Мар 03, 2006 6:39 pm Профил
Site Admin
Аватар

Регистриран на: Сря Мар 01, 2006 2:46 pm
Мнения: 10227
Местоположение: Утопия
Мнение 
:idea: “Зона G”, “точка Г”, “G-spot”, “зона S” или “точката на Графенбърг” :idea:

Това са все наименованията на това жлезисто образувание, което се намира на около 5 сантиметра от входа на влагалището между предната вагинална стена и уретрата,с размер колкото на грахово зърно и притежава висока еротична чувствителност.
При всяка жена е разположена индивидуално.

Удоволствието, което изпитва една жена от стимулирането на Точката на Графенбърг е много различно. Някои жени го намират дори за неприятно.
При правилно стимулиране на точката Г, а и когато това е успоредно със стимулирането на клитора настъпва мощен оргазъм.

Някои учени оприличават “точката на Графенбърг” на женския еквивалент на мъжката простатна жлеза.
При някои жени точката Г е свързана със система от каналчета, които се отварят към уретрата. Освен наличието на секторните клетки, които много наподобяват тези, намиращи се в простатата при мъжете, Точката на Графенбърг се характеризира и със значително струпване на нервни окончания, което я прави особено възбудима при сексуална стимулация. Поради тази причина жените, при които това образувание е на лице, отчетливо предпочитат именно докосванията в тази област по време на сексуален контакт, което при тях е и основният начин да достигат до оргазъм. Нещо повече - при някои от тези жени се установява и отделяне на секреция от каналчестата система, свързана с “Точката на Графенбърг”, което настъпва по същия начин, както се получава еякулацията при мъжете. Става дума за отделянето на незначително количество секреция, която по химичен състав е различна от лубрикиращата течност, преминаваща през капилярите на вагиналната стена.

Наличието на “Точката на Графенбърг” не трябва да се възприема като признак за свръх-сексуалност. Само 10 до 25% от жените притежават въпросното образувание и този факт с нищо не ги прави по-сексуално развити от останалите, при които загадъчната точка не съществува :!:

Изображение

Oще по темата може да откриете ТУК

_________________
Down in a hole there are so many ways to find yourself some light


Последна промяна Blondelle на Вто Мар 28, 2006 1:14 am, променена общо 1 път



Пет Мар 03, 2006 7:17 pm Профил WWW
Site Admin
Аватар

Регистриран на: Сря Мар 01, 2006 2:46 pm
Мнения: 10227
Местоположение: Утопия
Мнение 
:idea: За бялото течение :idea:

През годините на зрелостта между клетките от стените на вагината се 'процежда' течност, която я предпазва и я поддържа влажна и гъвкава. Когато жената е сексуално възбудена, количеството на тази течност се увеличава и я овлажнява обилно. Течността, отделяща се от стенните клетки, и млечната киселина образуват бял секрет, чиято миризма прилича на рибешка. Поради стресово напрежение или други фактори количеството на секрета (левкореа) може да се увеличи или в него да се получат нехомогенни образувания, да се появи сърбеж или друго неприятно усещане. Ако жената усети сърбеж, или забележи, че вагиналното течение е по-силно или е придобило неприятна миризма, тя трябва да отиде на гинеколог, тъй като е възможно това да е признак на инфекция. Инфекциозните вагинални течения са три вида ; гъбички, трихомоназа, анаеробна влагалищна инфекция. Най-сигурния начин за да се определи вида на инфекцията е чрез вземане на проба от вагината.

• Гъбичката Кандида живее във влагалището. От 5 от 25 процента от жените на възраст между 15 и 50 години я имат. При повечето от тях не създава никакви проблеми, тъй като другите бактерии във вагината и пречат да се размножава. Но ако настъпи промямна във влагалищната среда - причината за това може да бъде стресово състояние, приемането на антибиотици или сношение с мъж, чийто пенис е бил заразен с гъбички. Процесът е придружен с неприятно вагинално течение. Течението е бяло на цвят и заедно с него се появява и сърбеж във вагината и вулвата. Лечението и е съвсем просто. Еднократно или в продължение на три дни жената поставя глобула от лекарството против гъбичките във вагината си. Това средство е ефикасно при на 85 процента от жените. Понякога гъбичката Кандида живее в червата на жената и се пренася от ануса във вагината, затова избърсването след дефеканция трябва да става отпред назад.

• Трихомоназата се причинява от едноклетъчния организъм Трихомонус. Той причинява инфекция на жените на възраст между 15 и 50 години. При повечето случаи трихомоназата се пренася по полов път. При мъжа тя обикновено не предизвиква никакви смущения, но при жената промяната на влагалищната среда може да доведе до течение и сърбеж. Трихомоназата се лекува с една доза до 4 таблетки или таблетка Flagyl по 3 пъти на ден в продължение на една седмица.

• Анаеробната влагалищна инфекция се нарича още вагинит. Симптомите и са сивкаво течение с много по-силна миризма. Появяването и е свързано с взаимодействието на две бактерии, които обикновено живеят във вагината. Инфекцията се открива, като се вземе проба от влагалището. Лечението на анаеробната инфекция е същото като при трихомоназата. Не забравяйте, че най-сигурният начин да се определи вида на инфекцията е да отидете на гинеколог!

_________________
Down in a hole there are so many ways to find yourself some light


Съб Мар 11, 2006 12:43 pm Профил WWW
Site Admin
Аватар

Регистриран на: Сря Мар 01, 2006 2:46 pm
Мнения: 10227
Местоположение: Утопия
Мнение 
ПМС или Предменструален синдром е термин, който се използва за група физиологични и емоционални симптоми, които се появяват в последната фаза на цикъла – 1-2 седмици преди началото му и понякога продължават и по време на менструацията. Обикновено симптомите се засилват в началото на цикъла Ви, след което изведнъж изчезват.Сред тези симптоми са наддаване на тегло, задържане на течности в тялото, подуване на корема, гърдите се подуват и стават чувствителни, по кожата се появяват акне-подобни петна, херпеси, болки в гърба, виене на свят, разсеяност, раздразнителност, сънливост, тревожност, промяна в настроението, внезапни разплаквания, желание за солена или сладка храна.

Болки при менструация

Болки при менструация, или спазми на корема, за съжаление са твърде често срещано явление в юношеството. Те се появяват обикновено няколко часа преди да започне менструалното течение. Ако това ще Ви успокои, искам да Ви кажа, че това не се случва всеки месец и след години болките изчезват. Упражнения за болки Ако имате силни болки при менструация, опитайте следните упражнения в продължение на три месеца, за да видите ще получите ли облекчение:
1. От легнало положение повдигайте главата и гърдите си, без да използвате ръце, докато торсът Ви се отдели от пода. Включете и ръцете и продължете издигането, докато гърбът Ви се извие. Повторете няколко пъти.
2. Легнете по корем, уловете глезените си с две ръце и ги придърпайте към гърба и главата си. Полюшвайте се напред назад и повторете упражнението няколко пъти.
Ако болката е толкова силна, че от нищо не минава, най-добре идете при Вашия лекар. Попитайте го дали контрацептивното хапче може да регулира цикъла Ви и болките, свързани с него.

Източник: www.femalelife.com

_________________
Down in a hole there are so many ways to find yourself some light


Съб Мар 11, 2006 2:13 pm Профил WWW
Site Admin
Аватар

Регистриран на: Сря Мар 01, 2006 2:46 pm
Мнения: 10227
Местоположение: Утопия
Мнение 
:idea: Mитове за забременяването :idea:

Не можете да забременеете по време на менструация

Не е вярно. Случва се овулацията да съвпадне с менструацията или да са твърде близко една след друга.


Не можете да забременеете в седмицата след менструация

Не е вярно. Можете. Овулацията започва много скоро, почти едновременно с менструацията. Забременяването е възможно особено ако имате кратка менструация.


Не можете да забременеете, ако веднага след акта се изкъпете

Напротив – можете. Сперматозодите са чудесни и бързи плувци. Изминават 28 мм (1 инч) за 8 минути.


Не можете да забременеете, ако мъжът не държи пенисът си във Вас

Не е вярно. Ситните капчици на любовта, които се появяват по пениса, веднага щом той се възбуди, може да съдържат жизнеспособни сперматозоиди. Особено ако мъжът е имал вече сексуален контакт по-рано през този ден.


Не можете да забременеете, докато нямате известен опит в половите контакти

Не е вярно. Можете да забременеете още първия път

_________________
Down in a hole there are so many ways to find yourself some light


Съб Мар 11, 2006 2:21 pm Профил WWW
Site Admin
Аватар

Регистриран на: Сря Мар 01, 2006 2:46 pm
Мнения: 10227
Местоположение: Утопия
Мнение 
Някаква интересна статийка просто:

Сексът и вие

През пубертета ще изпитвате повече сексуални усещания от преди. Всички нови усещания, свързани с кожата, с гърдите, с областта около гениталите Ви… Ще усетите, че момчетата Ви привличат, за разлика от преди.

Въпреки всичко любовта и сексуалното привличане са различни неща:
при любовта изпитвате силна привързаност към някого, например към приятел, към родители и т.н.

понякога това е плод на фантазията Ви или просто флирт

любов може да съществува и без сексуално привличане и обратното. Много хора са щастливи, когато и любовта и сексуалното привличане се споделят от двамата партньори.

Съществуват много различни начини да се насладите на секса. Някои са напълно безопасни, други – не.

На каква възраст?

На каква възраст?Всяка държава има свое законодателство за това на каква възраст може да започнете полов живот. Преди тази възраст Вие или Вашият приятел или и двамата се считате за закононарушители.
Законът има за цел да Ви предпази от непланирана бременност и от болести, предавани по полов път, както и от експлоатация от по-възрастни хора.


Избягване на рисковете

Съществуват две основни причини да избягват рисковите връзки, когато сте млади:

1.Може да забременеете

Ако имате намерение да започнете сексуална връзка, по добре е да знаете повече неща за противозачатъчните методи.

2.Може да се заразите с БППП (Болести предавани по полов път)
***

Безопасен секс

Сексът е естествена и приятна част от нашия живот. Възможно е обаче човек, който има инфекция да я предаде на друг чрез близък физически контакт, като този, който имаме по време на полов акт. Най-вероятно няма да Ви мине през ум, че това може да Ви се случи.

Инфекциите, които се предават по този път са известни като инфекции, предавани по полов път и болести, предавани по полов път (ИБПП БППП). Заразяването с БППП най-често стават чрез влагалищен, орален или анален секс. Не е необходимо да имате много сексуални партньори, за да се заразите, но колкото повече партньори имате, толкова по-вероятно е някой от тях да ви предаде своята инфекция.

Ако сте поели известни рискове и се тревожите, че сте се заразили от болест, предавана по полов път, много е важно да се прегледате. След време много от инфекциите, макар някои от тях да не се предават по полов път, може да увредят Вашата репродуктивна система и в крайна сметка да се окажете стерилна.

БППП могат да причинят много неприятности. Ако при вас вече има данни за подобна инфекция, и лекарят Ви е предупредил да споделите с партньора си, направете го, защото партньорът/ите Ви може да ви реинфектират или да заразят други свои партньори.

Освен синдромът за придобитата имунна недостатъчност (СПИН) и Хепатит Б, повечето БППП се поддават на лечение, стига то да се провежда както трябва и Вие следвате всички указания.


_________________
Down in a hole there are so many ways to find yourself some light


Съб Мар 11, 2006 2:38 pm Профил WWW
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Отговори на тема   [ 148 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5 ... 10  Следваща

Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group.