Lady Popular Cosmopolitan
С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни. разбрах

Виж темите без отговор | Виж активните теми Дата и час: Сря Ное 14, 2018 8:11 am



Отговори на тема  [ 37 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3
 Излей си душата :] 
Автор Съобщение
Аватар

Регистриран на: Сря Май 16, 2012 3:59 pm
Мнения: 1806
Мнение Re: Излей си душата :]
MiMiT0 написа:
Радвам се, че има такава тема... хубава идея, браво. :wink:

И така... да излея и аз каквото имам на душата... Естествено, става въпрос за мъж. С въпросния господин се виждаме вече две години и половина. От самото начало усетих, че си паснахме доста добре, в смисъл, че се разбирахме много добре...можехме да си говорим с часове, за какво ли не. Освен това, и сексът си беше на ниво. Не знам защо, но има някаква невероятна химия помежду ни и тази част от общуването ни :shock: :lol: , така да го нарека, никога не е страдала от проблеми, но... той в самото начало заяви, че не знае дали иска връзка. Аз също не мислех, че искам, но пък ми харесваше да се виждаме и нямах намерение да спирам и да ограничавам себе си, т.е. да вървя против желанията си. :)
Мина една година, той взе, че си хареса някакво друго момиче и искаше да се получи нещо с нея. Не ми стана приятно, понеже беше изненадващо за мен, но го оставих да прави каквото си иска. Бях сигурна, че прави грешка, но както и да е...След като той започна да излиза с нея, аз случайно също започнах да излизам с друго момче. Не бях спирала да говоря с първия, така че той бързо разбра за новия мъж в живота ми и още на другия ден поиска да се видим. Разпитваше ме ...накрая се стигна до секс, разбира се...Не се гордея особено, но се случи. И малко след това той осъзна, че няма смисъл да се занимава с другото момиче - тя не беше за него. Както и аз спрях да се виждам с другия.
Всичко между нас се оправи, започнахме дори да излизаме повече и тн. С две думи: всичко супер. Минаха още шест месеца може би. Тогава вече дойде кошмарът хаха... Може би кошмар е силна дума, но все пак. Беше декември и усещах, че нещо се случва с него. Беше по-нервен и по-любвеобилен от всякога. Чудех се какво го е ударило. :lol: Не след дълго разбрах...
Навръх рождения му ден си призна, че е преспал с бившата си приятелка на нейния рожден ден... Беше ми ясно, че той таи чувства към нея, така че не се учудих особено. Но все пак, това вече ми дойде в повече и му казах да не ме търси повече. Естествено, имаше скандал...питах го защо не ми е казал по-рано и разбира се, отговорът беше "не исках да те загубя". Сигурна бях, че е така. Това обясняваше странното му поведение през последните дни. И така, точно на рождения му ден уж "скъсахме" окончателно и решихме да си останем само приятели.
Измина една седмица, през която не бях на себе си буквално... бях говорила с моите приятелки за това, което се случи, без да спомена подробността за изневярата. Сякаш усещах, че това не е краят...по една или друга причина. Исках да съм сигурна, че наистина сме приключили за да мога да кажа всичко... Обаче, една вечер си писахме и все едно нищо не се е случило...казах му, че искам да го видя, той се дърпа известно време...че не можело така, нали сме щели да бъдем само приятели и тн. Е да, но накрая поддаде. И отново започнахме да се виждаме по същия начин като преди...Поне се успокоих и всичко тръгна постарому. Да не говорим, че той самият започна да показва все повече и повече...ревнуваше ме, показваше колко много се радва за мен и моите успехи (точно тогава бях започнала нова, по-хубава работа) и тн. Сякаш след най-лошото дойде най-хубавото. Започнахме да излизаме и повече с мои приятели, не само с негови. Мисля, че създадохме по-голямо доверие помежду си...дори и да звучи невъзможно, впредвид обстоятелствата. Не знам, но тази ситуация сякаш ме накара да прогледна ...колко много всъщност обичам този човек. И как нито аз, нито той искаме да останем един без друг. Въпреки всичко. Но не е това, което ме гложди. Гложди ме това, че цялата ситуация и всичко случило се го пазя в тайна...То дори не е тайна, но някак не мога да говоря за това, а искам... Искам да го кажа на най-добрата си приятелка, но се страхувам, че тя няма да разбере защо съм се върнала при него след всичко. С нея живеем заедно и всеки ден си мисля за това и никога нямам смелостта да зачекна темата. Не искам да развалям настроението на никого, не искам да очерням него или себе си...но ми тежи. Въпреки че за мен всичко е в миналото, а може би не е... Може би самата аз още не съм простила напълно и за това имам нужда да говоря за това. Е, аз съм човек, който обича и цени истината...откровеността. Винаги съм била откровена и винаги съм споделяла всичко с важните за мен хора. Но това не можах...и за това в момента ме боли толкова. Знам как изглежда отстрани - ако някой на мен ми каже нещо такова, аз бих му казала "Е как може, той е бил с друга, какво правиш пак с него?" Но истината е, че някои неща острани не могат да се видят или усетят толкова добре. Самата аз съм изненадана от себе си и реакцията си, но не съжалявам. Съжалявам само за това, че не говорих за проблема навреме, а бях съсредоточена в разрешаването му. И не знам какво да правя сега, сигурно вече 10 месеца след това...



Доста заплетена история. Според мен си постъпила правилно, че си му простила. Когато човек обича, трябва да прощава. Аз , заради изневярата на мъжът, когото обичах най-много, го загубих... А и според мен това, че е бил един път с бившата си, нищо не променя. Просто е осъзнал, че теб те обича повече. Това, че ти е признал за изневярата си и, че не иска да те лъже, показва, че той държи на теб и те обича. Не трябва да ти пука, ако кажеш на приятелката си какво ще си помисли тя. Това си е твоят живот и можеш да правиш с него каквото си поискаш......

_________________
Отличителната черта на богинята е,че тя си играе с хората,а не те с нея....
Изображение


Нед Яну 04, 2015 3:44 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Май 16, 2012 3:59 pm
Мнения: 1806
Мнение Re: Излей си душата :]
MiMiT0 написа:
Радвам се, че има такава тема... хубава идея, браво. :wink:

И така... да излея и аз каквото имам на душата... Естествено, става въпрос за мъж. С въпросния господин се виждаме вече две години и половина. От самото начало усетих, че си паснахме доста добре, в смисъл, че се разбирахме много добре...можехме да си говорим с часове, за какво ли не. Освен това, и сексът си беше на ниво. Не знам защо, но има някаква невероятна химия помежду ни и тази част от общуването ни :shock: :lol: , така да го нарека, никога не е страдала от проблеми, но... той в самото начало заяви, че не знае дали иска връзка. Аз също не мислех, че искам, но пък ми харесваше да се виждаме и нямах намерение да спирам и да ограничавам себе си, т.е. да вървя против желанията си. :)
Мина една година, той взе, че си хареса някакво друго момиче и искаше да се получи нещо с нея. Не ми стана приятно, понеже беше изненадващо за мен, но го оставих да прави каквото си иска. Бях сигурна, че прави грешка, но както и да е...След като той започна да излиза с нея, аз случайно също започнах да излизам с друго момче. Не бях спирала да говоря с първия, така че той бързо разбра за новия мъж в живота ми и още на другия ден поиска да се видим. Разпитваше ме ...накрая се стигна до секс, разбира се...Не се гордея особено, но се случи. И малко след това той осъзна, че няма смисъл да се занимава с другото момиче - тя не беше за него. Както и аз спрях да се виждам с другия.
Всичко между нас се оправи, започнахме дори да излизаме повече и тн. С две думи: всичко супер. Минаха още шест месеца може би. Тогава вече дойде кошмарът хаха... Може би кошмар е силна дума, но все пак. Беше декември и усещах, че нещо се случва с него. Беше по-нервен и по-любвеобилен от всякога. Чудех се какво го е ударило. :lol: Не след дълго разбрах...
Навръх рождения му ден си призна, че е преспал с бившата си приятелка на нейния рожден ден... Беше ми ясно, че той таи чувства към нея, така че не се учудих особено. Но все пак, това вече ми дойде в повече и му казах да не ме търси повече. Естествено, имаше скандал...питах го защо не ми е казал по-рано и разбира се, отговорът беше "не исках да те загубя". Сигурна бях, че е така. Това обясняваше странното му поведение през последните дни. И така, точно на рождения му ден уж "скъсахме" окончателно и решихме да си останем само приятели.
Измина една седмица, през която не бях на себе си буквално... бях говорила с моите приятелки за това, което се случи, без да спомена подробността за изневярата. Сякаш усещах, че това не е краят...по една или друга причина. Исках да съм сигурна, че наистина сме приключили за да мога да кажа всичко... Обаче, една вечер си писахме и все едно нищо не се е случило...казах му, че искам да го видя, той се дърпа известно време...че не можело така, нали сме щели да бъдем само приятели и тн. Е да, но накрая поддаде. И отново започнахме да се виждаме по същия начин като преди...Поне се успокоих и всичко тръгна постарому. Да не говорим, че той самият започна да показва все повече и повече...ревнуваше ме, показваше колко много се радва за мен и моите успехи (точно тогава бях започнала нова, по-хубава работа) и тн. Сякаш след най-лошото дойде най-хубавото. Започнахме да излизаме и повече с мои приятели, не само с негови. Мисля, че създадохме по-голямо доверие помежду си...дори и да звучи невъзможно, впредвид обстоятелствата. Не знам, но тази ситуация сякаш ме накара да прогледна ...колко много всъщност обичам този човек. И как нито аз, нито той искаме да останем един без друг. Въпреки всичко. Но не е това, което ме гложди. Гложди ме това, че цялата ситуация и всичко случило се го пазя в тайна...То дори не е тайна, но някак не мога да говоря за това, а искам... Искам да го кажа на най-добрата си приятелка, но се страхувам, че тя няма да разбере защо съм се върнала при него след всичко. С нея живеем заедно и всеки ден си мисля за това и никога нямам смелостта да зачекна темата. Не искам да развалям настроението на никого, не искам да очерням него или себе си...но ми тежи. Въпреки че за мен всичко е в миналото, а може би не е... Може би самата аз още не съм простила напълно и за това имам нужда да говоря за това. Е, аз съм човек, който обича и цени истината...откровеността. Винаги съм била откровена и винаги съм споделяла всичко с важните за мен хора. Но това не можах...и за това в момента ме боли толкова. Знам как изглежда отстрани - ако някой на мен ми каже нещо такова, аз бих му казала "Е как може, той е бил с друга, какво правиш пак с него?" Но истината е, че някои неща острани не могат да се видят или усетят толкова добре. Самата аз съм изненадана от себе си и реакцията си, но не съжалявам. Съжалявам само за това, че не говорих за проблема навреме, а бях съсредоточена в разрешаването му. И не знам какво да правя сега, сигурно вече 10 месеца след това...



Доста заплетена история. Според мен си постъпила правилно, че си му простила. Когато човек обича, трябва да прощава. Аз , заради изневярата на мъжът, когото обичах най-много, го загубих... А и според мен това, че е бил един път с бившата си, нищо не променя. Просто е осъзнал, че теб те обича повече. Това, че ти е признал за изневярата си и, че не иска да те лъже, показва, че той държи на теб и те обича. Не трябва да ти пука, ако кажеш на приятелката си какво ще си помисли тя. Това си е твоят живот и можеш да правиш с него каквото си поискаш......

_________________
Отличителната черта на богинята е,че тя си играе с хората,а не те с нея....
Изображение


Нед Яну 04, 2015 3:45 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Съб Апр 15, 2006 4:37 pm
Мнения: 1238
Местоположение: гр. Силистра
Мнение Re: Излей си душата :]
missX написа:
MiMiT0 написа:
Радвам се, че има такава тема... хубава идея, браво. :wink:

И така... да излея и аз каквото имам на душата... Естествено, става въпрос за мъж. С въпросния господин се виждаме вече две години и половина. От самото начало усетих, че си паснахме доста добре, в смисъл, че се разбирахме много добре...можехме да си говорим с часове, за какво ли не. Освен това, и сексът си беше на ниво. Не знам защо, но има някаква невероятна химия помежду ни и тази част от общуването ни :shock: :lol: , така да го нарека, никога не е страдала от проблеми, но... той в самото начало заяви, че не знае дали иска връзка. Аз също не мислех, че искам, но пък ми харесваше да се виждаме и нямах намерение да спирам и да ограничавам себе си, т.е. да вървя против желанията си. :)
Мина една година, той взе, че си хареса някакво друго момиче и искаше да се получи нещо с нея. Не ми стана приятно, понеже беше изненадващо за мен, но го оставих да прави каквото си иска. Бях сигурна, че прави грешка, но както и да е...След като той започна да излиза с нея, аз случайно също започнах да излизам с друго момче. Не бях спирала да говоря с първия, така че той бързо разбра за новия мъж в живота ми и още на другия ден поиска да се видим. Разпитваше ме ...накрая се стигна до секс, разбира се...Не се гордея особено, но се случи. И малко след това той осъзна, че няма смисъл да се занимава с другото момиче - тя не беше за него. Както и аз спрях да се виждам с другия.
Всичко между нас се оправи, започнахме дори да излизаме повече и тн. С две думи: всичко супер. Минаха още шест месеца може би. Тогава вече дойде кошмарът хаха... Може би кошмар е силна дума, но все пак. Беше декември и усещах, че нещо се случва с него. Беше по-нервен и по-любвеобилен от всякога. Чудех се какво го е ударило. :lol: Не след дълго разбрах...
Навръх рождения му ден си призна, че е преспал с бившата си приятелка на нейния рожден ден... Беше ми ясно, че той таи чувства към нея, така че не се учудих особено. Но все пак, това вече ми дойде в повече и му казах да не ме търси повече. Естествено, имаше скандал...питах го защо не ми е казал по-рано и разбира се, отговорът беше "не исках да те загубя". Сигурна бях, че е така. Това обясняваше странното му поведение през последните дни. И така, точно на рождения му ден уж "скъсахме" окончателно и решихме да си останем само приятели.
Измина една седмица, през която не бях на себе си буквално... бях говорила с моите приятелки за това, което се случи, без да спомена подробността за изневярата. Сякаш усещах, че това не е краят...по една или друга причина. Исках да съм сигурна, че наистина сме приключили за да мога да кажа всичко... Обаче, една вечер си писахме и все едно нищо не се е случило...казах му, че искам да го видя, той се дърпа известно време...че не можело така, нали сме щели да бъдем само приятели и тн. Е да, но накрая поддаде. И отново започнахме да се виждаме по същия начин като преди...Поне се успокоих и всичко тръгна постарому. Да не говорим, че той самият започна да показва все повече и повече...ревнуваше ме, показваше колко много се радва за мен и моите успехи (точно тогава бях започнала нова, по-хубава работа) и тн. Сякаш след най-лошото дойде най-хубавото. Започнахме да излизаме и повече с мои приятели, не само с негови. Мисля, че създадохме по-голямо доверие помежду си...дори и да звучи невъзможно, впредвид обстоятелствата. Не знам, но тази ситуация сякаш ме накара да прогледна ...колко много всъщност обичам този човек. И как нито аз, нито той искаме да останем един без друг. Въпреки всичко. Но не е това, което ме гложди. Гложди ме това, че цялата ситуация и всичко случило се го пазя в тайна...То дори не е тайна, но някак не мога да говоря за това, а искам... Искам да го кажа на най-добрата си приятелка, но се страхувам, че тя няма да разбере защо съм се върнала при него след всичко. С нея живеем заедно и всеки ден си мисля за това и никога нямам смелостта да зачекна темата. Не искам да развалям настроението на никого, не искам да очерням него или себе си...но ми тежи. Въпреки че за мен всичко е в миналото, а може би не е... Може би самата аз още не съм простила напълно и за това имам нужда да говоря за това. Е, аз съм човек, който обича и цени истината...откровеността. Винаги съм била откровена и винаги съм споделяла всичко с важните за мен хора. Но това не можах...и за това в момента ме боли толкова. Знам как изглежда отстрани - ако някой на мен ми каже нещо такова, аз бих му казала "Е как може, той е бил с друга, какво правиш пак с него?" Но истината е, че някои неща острани не могат да се видят или усетят толкова добре. Самата аз съм изненадана от себе си и реакцията си, но не съжалявам. Съжалявам само за това, че не говорих за проблема навреме, а бях съсредоточена в разрешаването му. И не знам какво да правя сега, сигурно вече 10 месеца след това...



Доста заплетена история. Според мен си постъпила правилно, че си му простила. Когато човек обича, трябва да прощава. Аз , заради изневярата на мъжът, когото обичах най-много, го загубих... А и според мен това, че е бил един път с бившата си, нищо не променя. Просто е осъзнал, че теб те обича повече. Това, че ти е признал за изневярата си и, че не иска да те лъже, показва, че той държи на теб и те обича. Не трябва да ти пука, ако кажеш на приятелката си какво ще си помисли тя. Това си е твоят живот и можеш да правиш с него каквото си поискаш......


Да, права си и ситуацията наистина е сложна...той след всяка грешка, след всяка караница и тн...сякаш все повече и повече се привързва към мен. Цялата работа е, че явно не съм простила. Подцених влиянието на постъпката му върху себе си, мислех само как да се оправят нещата, а не помислих и за себе си...Там е проблемът. И истината е, че прошката е цял процес и отнема много време. Не съм се излекувала от болката, която ми нанесе признанието му, макар че прекрасно осъзнавам и неговата позиция...че е бил гузен, че не е искал да ме загуби и че в крайна сметка намери сили да ми признае... На мен все още ми иде да изкрещя и да го наредя, дето се казва. :lol: Но в същото време и искам да го видя, да си поговоря с него, да го прегърна... Малко съм раздвоена като че ли, но ще се оправя. :lol: :lol: :lol:


Пон Яну 05, 2015 1:53 am Профил WWW
Аватар

Регистриран на: Сря Май 16, 2012 3:59 pm
Мнения: 1806
Мнение Re: Излей си душата :]
Да, права си и ситуацията наистина е сложна...той след всяка грешка, след всяка караница и тн...сякаш все повече и повече се привързва към мен. Цялата работа е, че явно не съм простила. Подцених влиянието на постъпката му върху себе си, мислех само как да се оправят нещата, а не помислих и за себе си...Там е проблемът. И истината е, че прошката е цял процес и отнема много време. Не съм се излекувала от болката, която ми нанесе признанието му, макар че прекрасно осъзнавам и неговата позиция...че е бил гузен, че не е искал да ме загуби и че в крайна сметка намери сили да ми признае... На мен все още ми иде да изкрещя и да го наредя, дето се казва. :lol: Но в същото време и искам да го видя, да си поговоря с него, да го прегърна... Малко съм раздвоена като че ли, но ще се оправя. :lol: :lol: :lol:[/quote]



Ами мила, то се вижда, че си раздвоена и объркана, ама и явно си намерила доста сила в себе си, за да му простиш. Но както казах вече, ако човек обича истински може да прости.... Въпроса е, че колкото и време да мине на теб ще продължава да ти тежи неговата измяна.Но, ако наистина обичаш този мъж се бори за него.... Една нощ с другата нищо не означава. Сега пак е с теб , и пак теб иска... Според мен трябва да си продължите напред заедно, и без повече лъжи. А и от това, което чета за неговото държание към теб, не мисля, че пак ще сгреши спрямо теб.....

_________________
Отличителната черта на богинята е,че тя си играе с хората,а не те с нея....
Изображение


Пон Яну 05, 2015 12:26 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Съб Апр 15, 2006 4:37 pm
Мнения: 1238
Местоположение: гр. Силистра
Мнение Re: Излей си душата :]
....


Последна промяна MiMiT0 на Пон Юли 30, 2018 5:02 pm, променена общо 8 пъти



Пон Юли 30, 2018 12:58 am Профил WWW
Аватар

Регистриран на: Съб Апр 15, 2006 4:37 pm
Мнения: 1238
Местоположение: гр. Силистра
Мнение Re: Излей си душата :]
....


Пон Юли 30, 2018 12:59 am Профил WWW
Аватар

Регистриран на: Пет Мар 05, 2010 7:38 pm
Мнения: 27
Мнение Re: Излей си душата :]
MiMiT0 написа:
....

Защо? :-|


Пон Юли 30, 2018 9:15 pm Профил
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Отговори на тема   [ 37 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3

Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Форум от рhрВВ © рhрВВ Grоuр.