|
Шокиращите пластики на звездите: разбери какви са от галерията долу.
Галерия: Шокиращите пластични операции на звездите
►►►Асиметрия, инфекция, белези - какво беляза известните личности?
Мая
Тя страда от болестта епидермолизна булоза. Това означава, че кожата й става на мехури и ерозира. От триенето в различни тъкани тези мехури се пукат и се появяват рани. По-рано положението й е било по-добро и тя е можела да крие раните под дрехите си, но в последно време състоянието й се е влошило. По-голяма част от деня й минава в опити нещо да направи с кожата си и да се справи с болката, която я преследва постоянно.
„Сега повече от всякога се налага да си напомням, че съм предишната добра аз. Че все още съм красива и че това е състояние, с което се налага да живея до края на живота си. Но въпреки това то не ме характеризира като човек. То винаги ще е огромна част от живота ми, но аз няма да позволя на болестта да ме управлява.“
Мая казва, че е приела да участва в проекта не само заради себе си, но и за да разберат хората за съществуването на тази болест, която в много случаи е животозастрашаваща.
Мърси
„Получих белезите си след домашно насилие. Бях обгорена, когато бях на 29 години, и трудно намерих покой. Открих утеха в мислите, че този недостатък ме направиха жената, която съм в момента. Наричам ги своите скъпоценности. Оцелях. Ако видът на белезите ми може да помогне на някого, ще съм безкрайно щастлива.“
Трейси
Тя е на 45. Всичко започва като обикновено простудно заболяване. Никой не подозира в какво може да се превърне това. Но здравето на Трейси се влошава с всеки изминал час. Докато един ден тя моли дъщеря си да направи вечерята, качва се в стаята си и ляга на леглото. И повече не се събужда.
Дъщеря й вика Бърза помощ. В болницата Трейси е диагностицирана с менингит. Вкарват я в изкуствена кома за месец. Когато идва на себе си, тя не може да говори. По-късно се появяват проблемите със сърцето и хирурзите сменят една от клапите. След още един месец лекарите й правят трахеостомия, за да може Трейси да общува. Дълго време жената прекарва по болници, учи се отново да ходи, да говори, да се облича сама и да се храни.
Агнес
„През 1997 г., когато бях на 7 години, до мен избухна газова бутилка. Направиха ми 27 операции по реконструкция на лицето. Винаги съм се чувствала комфортно с белезите си, за мен са прекрасни, разказват моята история. Те са особени.“
Меган
„Бях на 14 г, когато спасих заблудилия се кон Флай. Просто се влюбих в това животно. Един ден, както обикновено, хранех кончетата в полето и Флай се опита да ритне друг кон зад нея, но не улучи и копитото попадна в лицето ми. Отначало бях в шок: точно под лявото ми слепоочие имаше огромна рана. Бях тийнейджър, сама в полето, обляна в кръв.
След няколко посещения в болницата от удара остана само белег. Той се превърна в част от моето лице. Оттогава минаха 4 години и белегът се измести върху скулата, затова сега е толкова забележим. Но дори да ми бяха предложили да го махнат, аз нямаше да позволя. Убедена съм, че красотата не трябва да е симетрична.“
Сам
„Когато бях на 14, намерих отнякъде огнестрелно оръжие и започнах да си играя с него. В резултат ще остана в инвалиден стол до края на живота си. За да не ме разберете погрешно, никога не съм се чувствала жертва заради положението си. Духовните и физическите ми белези ме правят по-силна. Исках да стана тенисист – и започнах да играя тенис. Пожелах да бъда модел и... Познайте! Станах модел. Работя в модната индустрия, показвайки, че хора като мен срещат ограничения, но самите ние не сме ограничени. Ние обичаме, борим се, губим, печелим.“
Изабела
„Днес все още малко се нервирам на този свят. Нервирам се, защото минаха две години и два дни, а все още не се чувствам завършена. Рязаха ме, шиха ме, но и досега не се чувствам цяла. Нервирам се, защото спомените ми и сънищата се смесиха с настоящето. Минаха две години и два дни и все още ми е лошо. Но това ще се промени.“
Хлое
„Обезобразих се на 13 години и все още се боря с това. Проблемът е, че става все по-зле. Това е зависимост. Стигаш до точка, когато хирурзите ти казват, че не могат да заличат белезите ти и че ти остава единствено да ги обикнеш толкова силно, че всички негативни спомени, свързани с тях, да изчезнат. Заедно с болката. Моите белези разказват личната ми история и няма да позволя на чужди мисли или мнение да промени този факт.“
ИзаБела
„През лятото на 2015 г. домът ми изгоря. Дрехите и животът ми изчезнаха в пламъците. Прекарах лятото в отделението по изгаряния. Белезите и кожата ми продължават да се променят, но аз никога не съм се чувствала по-красива от сега.“