Lady Popular Cosmopolitan
С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Той я пребива зад маската „Обичам те! Прости ми!“

 

Оценка: (0/5)

 
 

Cosmopolitan и Калина Паскалева, създател и мениджър на сдружението „Вярвам в теб!“ заставаме зад жените, претърпели насилие и им подаваме ръка в усилията им да излязат от омагьосания кръг, в който се намират.

Ние знаем, че не е лесно, но също така знаем, че никой не може да ти вземе нещо, което не ти е дал: свободата, щастието, достойнството да бъдеш жена, майка, съпруга, обичана и уважавана.

Затова започваме да публикуваме твоите истории, тези, които идват от душата ти и са изказани със смелост да нарушиш тишината и да провокираш и другите да говорят. Защото мълчанието в този случай не е злато. А разгласяването на истина спасява животи.

Направи първата крачка, като говориш за проблема за насилието – над теб, над твоя близка, приятелка, съседка, позната, роднина. Не затваряй вратата, зад нея няма да намериш това, което може би се лъжеш, че търсиш, там не те очаква воят живот и твоята истина.

Той я пребива зад маската „Обичам те! Прости ми!“

Пиши ни в страницата на Cosmopolitan.bg във Facebook или на страницата на кампанията Сложи край.

Не на домашното насилие върху жени!

„Всичко започна на четвъртия месец след като тръгнах с това момче! Запознанството ни беше изключително интересно и много готино се получи всичко между нас. Още на втория месец връзката ни стана много силна, тъй като доста неща ни свързваха от миналото и обкръжението ни. На четвъртия месец, при едно от излизанията ни навън се скарахме и това беше първият ни по-сериозен скандал. Бяхме на едно тайно, романтично и усамотено място. Той издивя, полудя, изпадна в нервна криза, започна да кара колата като ненормален. Крещях да спре и да сляза, че ще се прибера сама до вкъщи, но приятелят ми все едно не ме чуваше. Бях способна дори да скоча в движение, но той заключи колата. Закара ме извън града, където живеем, тръгна към едно село, по пътя намери отбивка, спря и ме извади насила от колата. Дърпаше ме, хвана ме за косата, след което застана зад мен и започна да ме души. Нямах силата дори да го ударя, какво остава да го. Аз се свлякох на земята, но той явно дойде на себе си и ме пусна. Започнах да го бутам, за да се махне от мен, но той вече съжаляваше. Започна да плаче с мен, но въпреки това още виждах в очите му злобата, която започна преди да тръгнем от мястото, където бяхме преди това. Помолих го да ме закара вкъщи, и да не казва нищо. Направи го. Не исках да го виждам известно време, за да осъзная дали този човек отново ще ми причини нещо и дали наистина искам да съм с него. Той всеки ден ме търсеше, молеше ми се и аз се върнах при него с много условия и страх. Следващите няколко месеца бяха прекрасни, той все едно се промени. Да, ама не! Отидохме на почивка с него и негови приятели, които познавам, и за момент не съм се почувствала излишна, а бях единственото момиче в компанията тогава. Докато не дойде кошмарната вече, в която планирахме да вечеряме навън. Започнахме да се караме, аз го бутнах, той ме хвърли на спалнята и започна отново да ме души, да ме удря с плесници по цялото тяло, удари главата ми няколко пъти в стената. Нямах почти никаква сила да изкрещя, за да ме чуят останалите и да дойдат, за да го махнат от мен. Заплаши ме да не си и помислям да казвам, че съм бита, иначе ще ме „смаже от бой“, когато останем сами.

Той я пребива зад маската „Обичам те! Прости ми!“

►►►Искаш ли това, което се случва зад затворената врата, да продължава?

Отидохме на вечеря с приятелите ни, имаше и мои познати. Прегръщахме се за „добре дошли“, а тялото ми гореше от болка. Прегръщах ги със сълзи в очите и се опитвах да пренебрегна мъката, която изпитвах. Когато се съблякох на следващия ден по бански, бяхме на плажа, вече се бях заровила психически под пясъка от срам от синините и големите рани по цялото ми тяло, най-вече в областта на врата и ръцете. Всички погледи бяха вперени в мен, но никой не посмя да ме попита как съм или какво се е случило.

Свърши този ужас и като си тръгнахме на 10-я ден, аз бях изключително резервирана, че когато отново се върна към ежедневието си, пак ще бъда с този човек. Три седмици по-късно отново бях пребита... На рождения ми ден. Той беше пил... Бях брутално пребита и захвърлена. Тогава разбрах, че той има друго момиче. Отново мина доста време, него го беше срам да ме вижда, само ме питаше как съм и дали са ми минали раните. Разбира се, не минават толкова бързо, но аз се преструвах, че се възстановявам, отвътре бях повече от пребита. Мислех, че се е променил, мина доста време, не ми беше посягал, нито ми беше вдигал ръка. Аз също се промених след като видях някаква промяна в него, но беше много за кратко, докато не започнах работа, в която повечето ми колеги бяха момчета. Работехме на 5 минути разстояние един от друг и имахме възможност доста често да вечеряме заедно, което отново ни сближи, докато в един момент той не реши,че моите закъснения от работа и по-малкото внимание по време на работа, което му обръщах, се дължеше на това, че аз излизам с някой от колегите си. Няма нищо вярно в това. Уикендите ги прекарвахме заедно, но го хванах отново да си пише с друга и да ме лъже. Не бях аз тази, която излизаше с колегите си, а той с други жени.

Той я пребива зад маската „Обичам те! Прости ми!“

Тръгнах си от него, но явно много бързо осъзна, че той не може без мен и че съм аз неговото момиче. Малко след това, отново в кавга от ревност, ме преби. Побоят беше брутален - разбита уста от вратата на колата, скъсани дрехи, обиди, клетви, че не иска да ме вижда повече, че съм долна курва и най-големият боклук на света. Тръгнах си, не исках да го виждам.

►►►Кога любовта се превръща в тормоз?

Така мина половин месец, аз се възстановявах и лъжех всички, че съм хванала грип, а родителите ми ги излъгах, че съм ухапана от оса. Два месеца по-късно заминахме на почивка в Гърция, само ние двамата, без приятели. Тръгнах с капчица страх, но явно нямаше за какво да се притеснявам. Беше различен. 9 дни, след като се върнахме отново ми налетя на бой - настъпване по главата, съблече ме чисто гола, изхвърли ме като куче пред вратата му, риташе ме в главата, в ребрата, в кръста, навсякъде почти. Унижи ме брутално. След което ме качи в колата и започна да реве и да си блъска главата – защо ми го е причинил. Слязох от колата, без да му казвам нищо. Занесох си всички рани вкъщи и започнах да плача. Сама. Час по-късно той ми се обади съжалявайки. Казах му, че вече е късно за съжаляване и извинения и че не смятам, че отново ще мога да го докосна. Така и стана, бях отдръпната и не говорех с него.

Два месеца по-късно отново бях наритана, захвърлена и насинена. Бях качена в една кола от непознати, а бях тръгнала към него. Той дори не ми повярва, изживях брутален страх. Това се случи дни след Коледа, когато бях направила и невъзможното, за да е празникът за него повече от прекрасен. Удари ми няколко шамара, след което няколко плесника в стомаха и в гърба.

И така приключи всичко.

Три месеца вече съм жертва само психически тормоз, но поне без физически..."

#сложиКРАЙ

#отвориОЧИ

 


Виж още



Ново в Cosmo