С посинена уста и разранена душа – любов ли е това

Жертви на насилие разказват своите истории, за да те накарат да прекъснеш мълчанието и да се бориш против насилието.

 
 

„Надявам се повече хора да прочетат историите на малтретираните и унижавани жени, да нарушат мълчанието и да се отърват от такива мъже. Този тормоз трябва да приключи и да бъде наказван!!!“

Калина Паскалева

►►►Какво се случва зад затворената врата?

Разказваме ти историята на още едно момиче, което е малтретирано от ревност. Тя все пак събира сили да напусне мъжът, който е насилва, но ето какво е преживяла в годините, през които е била с него.

„Запознах се с мъж 6 години по-голям от мен през 2013 година. Влюбихме се и всичко беше, както казват хората „цветя и рози“, но след 3 месеца получих първия си „подарък“ от него във вид на шамари, а също така и от съдбата, че съм срещнала точно този мъж. Първият бой , който „хапнах“, беше защото таксито, в което се возех, тръгна по по-далечен път от уречения, и той побесня, след което изядох два тупаника по главата, за които само чай той се извиняваше.

Не мина много време за втори рунд, в който ревността му надделя над самия него, след многобройните му клетви и обещания, че няма да ми посегне повече. Вторият случай беше в един парк, пред тълпа от хора през лятото и аз получих пак един тупаник в главата и удар с телефон в устата, затова че във вайбър имах момче в контактите, което ми беше приятел от детството. С посинена глава и разбита уста нямаше какво да кажа на родителите ми и естествено излъгах, че съм паднала по стълбите (както предполагам много момичета са лъгали).

И това отмина... След много уговорки и обещания отново се събрах с въпросния човек, но побоят продължи, и то дълго време. Бях бита от ревност, защото някой колега от университета ми е казал „Здравей!“. Поради огромния ми страх към него също ядях бой, бой, който продължи 4 години. През цялото това време бях заплашвана, че ако не съм с него, ще изпрати хора да ме отвлекат и да ме направят проститутка в Германия, че ще запали къщата ми, заедно с мен и семейството ми, докато спим, че където ме намери или види там ще ме остави... Последният бой, който получих, беше през 2015-а на морето, на което бяхме отишли с приятели. Една сутрин на басейна ми звънна стар приятел за работа, след като проведох разговора на високоговорител, получих един здрав тупаник и ритник в гърба, синини и охлузвания от падането ми на земята, побой 4 дни, обиди от сорта на „курва“, „боклук“, „парцал“...

След този случай прибирането ни в София беше последната ни среща и повече не се видяхме никога, макар че той продължаваше да ме търси и да ме заплашва, да ми се моли да се върна при него, но молбите му бяха напразни. Вече 3 години живея спокойно, но винаги има едни дни, в които се озъртам да не би той да ме дебне от някой ъгъл...“

#сложиКРАЙ #отвориОЧИ