Не, наистина, супер е?!

Колко често си казвала това, когато всъщност изобщо не е било супер? Време е да поемеш контрол.

 
 

Да седнеш на фризьорския стол е като да се приготвиш за полет. През повечето случаи пътят е лек и гладък, но понякога има турболенции. Всички сме били там: фризьорът изсушава новата ти прическа, ти се оглеждаш в огледалото и осъзнаваш, че някъде по време на пътуването към новата ти прическа, нещата са поели в напълно погрешна посока.Но когато фризьорът те попита дали се харесваш, през зъби казваш: „Супер е!“, а вътрешно се самоубиваш и се чудиш как ще се прибереш до вкъщи без никой да те види.

Няколко идеи от прическите на звездите можеш да видиш в галерията долу

Галерия: 36 звездни прически и техните трансформации

Виж всички снимки

►►►5 неща за перфектна прическа

Тиха и недоволна

Тези две думи описват най-добре начина, по който се чувствала Рени*, 25, по време на един работен обяд. „Поръчах си зелена салата с риба тон, но помолих сервитьора салата да е без  риба, защото съм вегетарианка и не ям никакво месо. Но когато той донесе поръчката ми в нея имаше риба тон“, разказва тя. „Не исках да правя сцени като връщам поръчката, затова започнах да отделям рибата и да ям останалото от салатата. Накрая, разбира се, останах гладна и ядосана на себе си, че не казах нищо“.

Защо си премълчаваш в такива ситуации? Според експертите по етикет и протокол това се дължи на обществения инстинкт, който е програмиран във всеки от нас. Ние по природа се съпротивляваме на конфликтите и много от нас биха направили нужното, за да ги избегнат. Положителното на това е, че не ходим насам-натам, казвайки си груби неща един на друг. Но недостатъкът е, че често след това оставаме нещастни.

Вината не е само в теб

В усилието си да избегне „правенето на сцена“, Рени не само че си създала повече ядове, вместо да си ги спести, но и не направила услуга на хората, които са я обслужвали.

Всеки, с когото сме говорили, ни дава зелена светлина да кажем мнението си.

Наш познат, управител на ресторант в София, казва, че предпочита клиентът да каже, ако има някакъв проблем. „Бизнесът ми зависи от това дали клиентите ми са доволни. Ако те не ни казват какво мислят, не можем да се развиваме“.

Към всяка мацка, която предпочита да носи шапка един месец, вместо да каже на фризьора си: „Не е точно това, което исках“ - време е да си нарушиш силно надценения комфорт на мълчанието. Като си премълчиш истината не правиш услуга нито на себе си, нито на коафьора, защото накрая си недоволна и няма да се върнеш при него.

„Предпочитам клиентката ми да каже, ако не е доволна от прическата, която се получи, - казва фризьорката ми. - Ако сподели с мен притесненията, си това ще улесни и моята работа. Когато клиентката е доволна, и аз съм доволна. А ако накрая остане разочарована, това винаги си личи и след това рефлектира и върху мен“.

►►►Колко е важно да казваш „НЕ“

Предимствата

Емилия*, 27, която е типичен пример за човек „не, няма ама никакъв проблем“ била приятно изненадана, когато не си премълчала при един подобен случай. „Закарах колата си на преглед в нов сервиз и бях втрещена, когато ми казаха, че трябва да я оставя там, за да ми се смени някаква част, която щяла да ми струва 300 лева. Обикновено в такива ситуации винаги вадя портмонето си, но този път учтиво отговорих, че нямам възможност да платя в момента и отидох в друг сервиз за второ мнение. Добре, че го направих, защото се оказа, че тази част си е била наред и изобщо не е имала нужда от смяна“.

По всичко личи, че това да си премълчаваш може да се окаже скъп навик – дори да става въпрос за едно боядисване на косата. А защо да даваш пари за нещо, от което не си останала доволна, като можеш да ги дадеш за толкова много други неща, които ще те направят щастлива. Включително и за среща при специалист, който да ти помогне да се научиш да изразяваш мнението си.

Вземи обратно юздите

Може и да не е кой знае каква победа да кажеш на жената, която те е прередила, че ти също чакаш на опашката и си преди нея, но всеки път, когато надигаш глас, печелиш увереност – независимо дали това се случва в заседателната зала пред шефа ти или в леглото, когато искаш да кажеш на гаджето си, че езикът му е далечко от целта.

Да кажеш на глас мнението си понякога е доста неудобно, но когато го направиш след това ще ти бъде по-лесно да се изказваш спокойно и решително във всяка ситуация, пред която те изправи животът.

Затова следващия път, когато удовлетворението ти попадне в турболенция, поеми отново контролния лост и направлявай сценария, който ти искаш. Но какво да направиш, ако вече е твърде късно и последствията са непоправими? Преглътни го. И си носи шапка в чантата, за всеки случай.