Преди няколко дни Калина Паскалева се прибира от събитие, отваря месънджъра си и вижда ужасяващи снимки...
Поредната жертва на домашно насилие - едно чудесно слънчево момиче със синини по лицето си... Пребито от приятеля си. Ето и нейната история. С която не искаме да ти вменим страх, а да те накараме да говориш. Защото с това помагаш на момичета в беда да намерят сили да вдигнат завесата на насилието и да поемат по пътя в борбата срещу него.
Отвори широко очите си, сложи край на твоя кошмар и не преставай да търсиш помощ. Свържи се с Калина Паскалева по всяко време на денонощието.
„Калина, здравей. Искам да споделя моята история...
►►►Тези признаци крещят, че ти имаш до себе си насилник.
Аз бях подложена на психически и физически тормоз от бившия ми приятел, с когото се разделихме преди два месеца. След последния скандал той ме преби доста брутално...
Думите, които ми каза, докато ми нанасяше ударите, бяха: „Боклук, искам да те убия“. Наричал ме е по какъв ли начин... Но успях да се отърва от ръцете му с помощта на семейството си... Споделям снимки как ме беше пребил...
Бъдете смели, момичета! Сложете край на тази агония! Вдигнете главите си! Спомнете си кои сте, какво искате и какво заслужавате! Не се страхувайте! Не се примирявайте! Борете се! Не позволявайте на никого да ви отнеме правото на щастие и спокоен живот! Не позволявайте на никого да ви мачка! Кажете КРАЙ! Защото този край ще е вашето НОВО НАЧАЛО...“
С.К.
Ние вярваме в теб
Ти избираш как да живееш. Никой няма да те съди. Но какъвто и да е твоят начин, помогни на други момичета да се отърват от насилника си, подай им ръка и ги поведи към изхода.
Калина Паскалева
„Според някои хора аз съм тъпа изкусителка, според други – имам тъмно минало, което се опитвам да изтрия.
Истината е, че съм обикновено момиче, което повече от 10 години се е лишило от пълноценен личен живот, за да следва мечтите си и да прави това, което обича. И те, за радост, се сбъдват. Щастлива съм, че най-близките ми хора са до мен и търпят депресиите и истериите ми, търпят да ме няма или да ме има за малко и да ги обичам по моя начин.
Няма да се променя, защото моята работа прави живота ми смислен. А сдружението ми „Вярвам в теб“ дарява любов и усмивки и запълва празнината, че все още не съм станала майка.“