Lady Popular Cosmopolitan
С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Кризата на 20-годишните: мит или реалност

 

Оценка: (0/5)

 
 

Щом 20-те години от живота ти би трябвало да са най-хубавите, защо тогава пъплеща тревожност, крайна самота и „криза на четвърт възрастта“ мъчат толкова много млади жени?

Кризата на 20-годишните: мит или реалност

Дженифър Савин се подлага на метод, който изглежда ключов за разрешаването на проблема.

Виж как се справят със стреса и останалите зодии в галерията долу:

Как различните зодии се справят със стреса

Ако обичаш, представи си следната картина. Танцувам и припявам, като едновременно се налага да правя контакт с очите с шестима напълно непознати, в танцов салон, някъде високо сред испанските хъл­мове. Сякаш фактът, че правя всичко това наведнъж, не е достатъчен, а след това виждам в отражението на прозореца лицето си да се смее. Какво правя тук? Какво ние – шест привидно нормални млади жени от цял свят – правим тук? Нека ти обясня.

Кризата на 20-годишните: мит или реалност

Събрахме се в четиризвезден хотел в испанското село Бенаавис, за да прекараме целия уикенд в медитация, йога и веган ястия, прилагайки духовен екзорсизъм върху себе си. За да бъде тук, всяка от нас беше платила доста пари и попълнила старателно документи за кандидатстване. („Запозната ли сте с безглутеновото хранене, основаващо се на растения?“ Не, не съм, но мога да назова името на всяка пица от менюто на Pizza Hut, ако желаете?)

Причините за това пътуване са разнообразни: от 29-годишната жена в дивите дебри на периода след раздяла до 30-годишната управляваща директорка, която желае промяна в кариерата си и усеща натиска, че трябва да се ожени. И все пак, всички си приличаме заради едно: чувстваме се изгубени и отдалечени от пътя си в живота, който всяка от нас е смятала, че ще извърви.

Кризата на 20-годишните: мит или реалност

И ето ни тук, събрани под покровителството на 29-годишната основателка на лечението (потърпи още малко, ще стигна и до нея), за да търсим духовно напътствие и животоутвърждаващо начало. Дошли сме, както се казва в уеб сайта, защото всяка от нас вярва, че преживява „криза на четвърт възрастта“.

На 24 съм и нервният срив (или няколко такива) не е нещо непознато за мен. През последната година бях станала толкова тревожна, че изгубих сетивност от дясната страна на тялото си за седмица. Лекарите казаха, че причината е мигрена, причинена от стрес, или вторичните ефекти от тревожност­­та, и ме отпратиха с шепа антидепресанти. (Взимах ги само няколко седмици.)

►►►10 неща за връзките, които всеки на 20 трябва да знае

Не след дълго се отправих у дома при нашите за Великден, където плачех безспирно, отказвах да ям каквото и да било и не напусках стаята си цели четири дни поред. Спомням си как се обадих на приятелите си с думите: „Не мога да се грижа повече за себе си, твърде трудно е.“

Знам какво си мислиш в момента: такъв е животът, когато си на 20. Десетилетие на неспокойство и бъркотия. Ами...и да, и не. Всеки на двадесет и няколко е изпитвал напрежението от това, че трябва да успее, но изглежда, че бремето пречупва моето поколение по-тежко и бързо. Чувството на потиснатост при днешните 20-годишни бележи пикови нива. Една трета от нас между 18 и 34 г. все още живеят с мама и тате (или баба и дядо). Скорошно изследване показва, че нивото на безработица е 27,7% (най-високото от 2003 насам), 58% от което се отнася за млади хора на възраст между 15 и 34 г. И въпреки това ни смятат за разглезени и издържани от поколенията преди нас, които имат заеми, пенсии и „професии за цял живот“.

И ето ме мен, стояща пред жена на име Стефани Казолидес, която може би има отговор на въпроса. Тя основава проекта Quarter Life Health през 2016 г., когато преминава през криза след университета, която, както и при мен, я приковава към леглото. Казва, че успяла да се възстанови, когато нейна братовчедка я запознава с йогата и храненето, което се основава на растения, и подхожда по-цялостно към здравето си. Усещам как завъртам очи наум. Миналата година тя става домакин на седем подобни лечения, като това със стотици кандидати, които забелязали нейни листовки, стратегически поставени в студията є за йога, или попаднали на рецензии в здравни блогове. Курсът станал толкова известен, че трябвало да отхвърли 30 души, когато лечението било открито, казва ми тя, седейки с кръстосани крака върху море от бели възглавници.

Пристигнахме няколко дни по-рано на малки групи. Аз и Джема, на 29 години, споделихме пътя от летището насам. Разказа ми, че е работила почасово като инструктор по йога, наред с дейност­-
та си като фризьор и гримьор на свободна практика, но идва тук основно, за да отдели малко време за самата себе си и да си почине от жонглирането с два бизнеса и семеен живот. Споделям легло на два етажа в общежитието заедно с жена от Нова Зеландия на име Карла, също на 29. Визата є изтича до няколко месеца и няма идея какво да прави след това. Стефани казва, че клиентите є обикновено идват от забързани градове, където са на крачка от прегаряне, и използва анкетата, за да провери колко отворени ще бъдат гостите по време на престоя си.

►►►20 неща, които да направиш, когато си на 20

Много дълбоки вдишвания

„Кризата на четвърт възрастта обикновено се състои от четири етапа, които се проявяват в продължение на няколко години“, ми сподели от своя офис в Университета в Гринуич Оливър Робинсън, старши лектор по психология, който обширно проучва психичното здраве с идването на зрелостта. „Бих казал, че сривът е нещо, което се случва по време на криза, когато човек се чувства неспособен да се справи, и трябва да отстъпи от своите задължения за известно време.“

Кризата на 20-годишните: мит или реалност

Спомням си думите, когато Стефани пристъпва към нас и пита: „За какво копнее душата ви?“. Разхождаме се из стаята. Отговорите варират от „любов“ до „свобода“, а когато е мой ред, думата „компания“ се изплъзва от устата ми. Това е странно, защото излизам с приятели пет вечери в седмицата, но често се прибирам сама и имам усещането, че пропускам нещо. Що се отнася до мъже, съм виновна, че отблъсквам свестните и преследвам тези, които почти винаги ­­не са на емоционално разполо­жение.

На следващия ден, по време на обяд с фалафел и тахини, учител по кундалини йога и холистичен лайф коуч на име Нина, която, както ни информира, е учила невролингвистично програмиране, започва със споделянето на историята си. Лекува се от зависимост към наркотици и алкохол, а преди е била ръководител на клиника за пластична хирургия. Разказва ни как е преминала през строги тренировки в институт по изследване на йога, който „я разбил на части и изградил от нея нещо по-силно“. Това и казва, че ще направи с нас тази седмица. По-късно на фона на панджабски ритми имаме урок за физичните ефекти на стреса върху нервната система. Нина подскача върху постелката си за йога, викайки „Продължавайте!“, докато ние опитваме да се отърсим от напрежението. Оглеждам стаята, където всички се впускаме и движим заедно с музиката, и се чудя дали това е усещането да бъдеш част от култ.

Дотук с миналото

Вторият ден протича почти по същия начин. Ставаме заедно в 7 за закуска. Чиния с палачинки с елда предхожда още припяване преди да дойде време да „изчистим килера си“ (не е евфемизъм за вагинална парна баня).

На третия ден нещо се променя. Нина ни съобщава, че основното събитие на лечението е осъществяването на „умствено откритие“: изравяме болезнени спомени, а след това изхвърляме чувствата на боклука, за да успеем да ги превъзмогнем. Това е като да изчистиш гардероба си, само че от емоционален багаж. Помолени сме да прекараме деня, правейки списък от ­най-малко 25 души, към които сме изпитвали отрицателни чувства. Тогава задаваш серия въпроси: „Какво направих, за да се поставя в уязвима позиция, и защо?“, и „Какво търсех или постигнах в ситуацията?“. Запътвам се към планината, за да си подготвя списък.

След няколко часа тет­радката ми съдържа трима бивши, една шепа флиртове, трима членове на семейството и всички момичета, които бяха гадни към мен в училище. Открих, че всъщност е учудващо лесно да отприщиш негативност към човечеството. И това е проблемът. Поглеждам списъка и виждам някои имена, за които не съм мислила от години. Минали преживявания (бившият, който държаше ръката ми срещу радиатор, докато се появят мехури; момичето с тънки вежди, което след училище хвърли камъни срещу мен) започват да святкат, пращят и пукат из мозъка ми.

По-голямата част от тези хора и проблемите, свързани с тях, са били в зародиш преди години. Невинаги подредени и одобрени, но са се натрупвали в подсъзнанието ми. Досега не съм имала нещо против това. Но сега откривам, че се ядосвам, когато гледам имената. Все едно да повдигаш капаците на врящи чайници, опарвайки се отново и отново.

След това Нина ни инструктира да свържем със списък от прилагателни емоционалната си реакция към ситуациите и имената. Можем да избираме между „нисш“, „ревнив“, „осъдителен“, „лицемерен“ и още над 20 други, а после трябва да посочим „урок и благословия“, които сме спечелили от съответния сценарий. Тогава написах име на един познат, който ме кара да скърцам със зъби. След анализ на ситуацията осъзнавам, че проблемът всъщност е мой, а не неин. Той възниква, защото съм била твърде „осъдителна“ и прибързана в „яда“ си спрямо нея в миналото. Когато се отправям към хотела с постелка за йога на рамо, забелязвам една от другите жени да плаче до басейна, прегърбена над дневника си. Джема, на терасата с кръстосани крака, ми махва ведро и тихо.

►►►11 неща, за които да не се обвиняваш на 20

Да продължиш напред

„Снощи сънува кошмари. Имаше паническо дишане“, казва Карла, докато суши косата си след сутрешния душ. Сънувах, че нахлувам в къщата на бившия си, губя се в тъмното, а после отчаяно се опитвам „да открия всичко, което съм оставила“ там. Изпитвам емоционален махмурлук. По-късно през седмицата виждам, че не съм единствената, когато редица жени се разплакват по време на ежедневните ни меди­­тации.

Лечението е към края си. През последния ни ден Нина ни съветва да набутаме всичко „обратно в килера“. Моли ни да си представим живота като колело със спици, (работа, приятели, връзки), които излизат от него. Необходим ни е техният център – за да можем да се почувст­-
ва­­ме пълноценни, трябва да бъдем себе си.

Навън е тъмно, а Нина стои край огъня. Една по една си припомняме списъка с научени уроци от изминалата седмица и танцуваме като Кейт Буш, за да се порадваме на свободата. По-възрастните жени тържествено се заричат да продължат с медитация и йога, а от социалните медии изглежда, че са го направили. Може би младите момичета наистина имат нужда от лагер, който да ги научи да изграждат стратегии. На мен – не толкова. В самолета към вкъщи се чудя дали преживяванията ми през последната година могат да се определят като криза на четвърт възрастта, или просто като живот?

Оглеждам се и се чудя дали това е усещането да бъдеш част от култ.

Звезди, преминали през криза на четвърт възрастта:  вземи пример от известните личности, изпитали същото!

Адел

„Докато се олюлявах на прага на зрялостта, взех решението да се превърна в тази, която щях да бъда, без каросерия, пълна с отпадъци от миналото.“

Бритни Спиърс

„Харесвам 30-те си години повече от 20-те. Двайстото ми десетилетие беше ужасно! Забавно беше през тийнеджърството...но харесвам своите 30.

Лена Дънам

„Когато завърших колежа, си помислих, „Какво ще правя сега? Никой няма да ме наеме на работа, защото съм дебела.“ А само я виж днес...


Виж още



Ново в Cosmo