Да бъдеш красива: границата между норма и патология

►►►Изглеждай добре, дори когато си болна. Ето как!

От една страна, желанието да изглежда добре, е естествено за всеки човек. От друга – безкрайното усъвършенстване на лицето и тялото често се превръща в патологична страст. Как да различиш нормата от патологията?

►►►Хитри съвети как да изглеждаш супер, когато си гола.

Нормално е да искаш да изгледаш красива. Справедливо желание е и за жените, и за мъжете. Между другото, в последно време мъжката индустрия за красота изпреварва по темпове женската: разширяват се линиите за мъжка козметика, появяват се салони за красота само за мъже... Съвсем нормално е мъжът да ходи на епилация, маникюр – и никой здравомислещ човек няма да свърже това със сексуалната му ориентация. Стремежът да се поддържаш, да се грижиш за лицето си, кожата, косата и тялото – означа, че имаш здравословно отношение към самия себе си. Дотук – нищо лошо.

Тук няма неприемане на външността, а стремеж да подобриш това, което притежаваш. Но има един много важен момент.

Когато човек иска да изглежда красиво – е нормално. Ненормално е, когато неговото желание звучи така: „Не искам да изглеждам некрасиво!“

Разликата в двете твърдения е огромна и сега ще разбереш по-подробно защо.

Когато човек не се харесва външно, той не се стреми към собствената си красота, не се „разкрасява“, а се опитва да направи такъв, какъвто би се харесал на другите. Усещаш ли разликата? От този синдром страдат най-вече хората (по-често, уви, жени) с ниска самооценка и комплекси.

Тези жени е лесно да бъдат разпознати по характерното им поведение. Те са склонни да оценяват външността на всички около тях (тази е страшничка, тази грозничка, онази пълна, другата неподдържана) и постоянно да се връщат на темата „Как да стана перфектна“. Те постоянно са на диета, изтезават се във фитнесите, тичат по козметици, гримират се професионално всеки ден, а в най-критичните случаи – посещават пластични хирурзи, за да прекрояват външността си. Търсят одобрение в социалните мрежи. Профилите са им пълни с непознати приятели, само и сама да събират колкото се може повече лайкове. Това вече е тежка патология. Това е неприемане на себе си на много дълбоко ниво.

С риск да се повторим, но... Да се гримираш, просто защото ти харесва – е напълно нормално. Също толкова, колкото когато избираш дрехи, които ти подхождат и ти стоят добре, аксесоари, които умело се съчетават с тоалета и изглеждат ефектно. Нормално е да се грижиш за кожата си, за да изглежда тя здрава. Нормално е да спортуваш, за да се поддържаш в тонус.

►►►Отиваш на първа среща. Тук са начините как да изглеждаш секси (и да се чувстваш).

Въпросът е за кого прави всичко това жената. Ако на нея самата й е хубаво – всичко е наред. Ако тя подчертава достойнствата си – прекрасно. Но в момента, в който започне борбата за вписване в стандартите, в момента в който момичето започне да иска да „бъде като някого другиго“, в момента, в който го споходи мисълта, че носът му не като хората, а гърдите не са този размер, който трябва – започва патологията.

Но да се върнем към пластичната хирургия. Сигурно си мислиш, че сме радикални нейни противници. Само че това съвсем не така. Ако има обективен физически недостатък, който откровено разваля външността ти, ние ще те подкрепим да потърсиш помощ при професионалисти, които ще те отърват от тази тежест.

Щом брадавицата на носа или прекалено големите уши са в дисхармония с лицето, или пък съществува някаква асиметрия, която може да бъде отстранена, или пък носът е изкривен в резултата на травма, или след кърмене гърдите са изгубили формата си тотално, а на теб ти се иска нещата да са както преди... Защо не?! Всичко това може и трябва да се коригира, щом съвременните технологии позволяват.

Прическите, с които ще изглеждаш добре преди и след секса, те чакат в галерията долу.

Това, в крайна сметка са твоите уши, нос, гърди. И след операцията в огледалото ще виждаш същата тази жена отпреди намесата на хирурга, а не чужд човек.

Но желанието да имаш чужд нос, чужди очи, чужд овал на лицето, чужди гърди – това вече е признак, че проблемът не е в гърдите ти, а в главата.

Това означа, че в мислите на такава жена отсъства осъзнаването, че всеки човек е прекрасен и уникален. Тя си е създала идеалния образ на красивото и е готова да руши себе си и уникалността си, за да постигне този измислен идеал.

Такива жени понякога се превръщат в постоянни клиенти на пластичните хирурзи, защото се преобразяват според вкуса на поредния си любим.

Сигурно точно в момента в съзнанието ти изплува образа на Джоселин Уилденщайн, която е истински пример за странната зависимост от пластични операции и наистина прилича на котка. Започва да се преобразява в това животно, защото един от мъжете й много харесвал котки.

Жената трябва да се обича заедно с всички промени, които настъпват с нея в различните периоди от живота й.

Тя няма да спре да се грижи за себе си и на 20, и на 30, и на 50, но едва ли ще си мисли, че когато вече не изглежда на 25, ще се превърне в безинтересен за мъжете обект. Защото тя уверено плюе на мнението на околните. Тя не се влияе от чуждото мнение. Тази жена е доволна от себе си.

И, повярвай ни, тя не страда от липса на внимание и няма проблеми с личния живот, защото е целеустремена, уверена в себе си, свободна, интересна, привлекателна и секси.

За разлика от тази, която носи тонове козметика, уголемява си устните, слага си импланти в гърдите и дупето, не слиза от 12-сантиметровите токчета, защото мисли, че поначало краката са й къси.

Искаш ли да си направиш най-лесния тест, който ще ти помогне да прекараш границата между тези две състояния?

Много е просто.

Представи си, че си станала сутринта, още не си взела душ, затова и не си облечена и гримирана. И изведнъж се сещаш, че нямаш вкъщи нито кафе, нито мляко. Ще можеш ли да си метнеш връхната дреха върху пижамата и ей така да отскочиш до магазина отсреща?

Ако отговорът ти е „да“ – всичко е наред. Ако си отговори току-що с „не“ – е повод да се замислиш. И да не прекаляваш. Дори с красотата.