Lady Popular Cosmopolitan
С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Хем го мразех, хем го обичах, докато той ме пребиваше

 

Оценка: (1/5)

Cosmopolitan публикува твоите истории за насилие над жени. Те са реални, случват се всеки ден и не само на теб. Затова наруши мълчанието. Твоето откровение може да спаси живот.

„Беше първият ми сериозен приятел, бях много влюбена и първите три месеца бяха повече от прекрасни. След това започна да ме лъже, а аз винаги го хващах. Но вместо да чувства вина, той започна да ме обезобразява.

Хем го мразех, хем го обичах, докато той ме пребиваше

По няколко часа се карахме и гонихме из апартамента, молейки му се да ме остави . Първият път беше през август, месец преди рождения ден на малкото ми братче, нямаше как да отида защото бях цялата посинена и подута, имах кръв по лицето, бях надрана по цялото тяло, нямах сили, ревях и се чудех защо ми се случи всичко това.

►►►Когато любовта се превръща в терор

Вече се бях преместила да живея при него. След първия такъв случай аз бях много отдръпната и разстроена, и след дълги разговори и обещания от негова страна, му простих и се опитах да го забравя, въпреки че винаги до следващия път съм чувствала страх да не се повтори.

След това се случи пак, и пак, и пак, и пак... Знаеше вече най-близката ми приятелка (защото спрях да ходя на училище и да излизам). Почти не се виждах с родителите ми и един от пътите майка ми ме прибра от тях пребита и обезобразена.

След два месеца раздяла се събрахме отново, защото ме причакваше и пак изпитвах някакъв страх, всички бяха против, но послушах него – някак беше с две лица.

Супер добре се държи, а в следващия момент ме обезобразява. Хем го мразех, хем го обичах, беше първият ми сериозен приятел. И в крайна сметка бях в депресия, единственото, което правех, е да ходя на психолог и да се прибера в тях. Отслабнах, пропуших и не споделях с никого.

Снимка: Личен архив на момичето
Снимка: Личен архив на момичето

#Отвори очи! #Сложи край!

Както се очакваше, това приключи с полиция и отново побой върху мен (заради това че съм се усмихнала на въпроса дали ще му отива този суитшърт на дънките).

Тъй като не го виждах, докато ме пита се засмях и казах – не знам, не те виждам.

И той връхлетя в банята крещейки, че пак съм му се подигравала и започна да ме блъска, изхвърли ми нещата през прозореца.

Започна да размята дрехите ми и многократно да ме замерва по главата с какво ли не.

Когато ме остави след един час борба, заключена в тях без телефон и без нищо, не можех да се изправя от земята няколко минути, а след това като си огледах тялото и като се видях в огледалото, си казах, че това е последният път, в който ми се случва това.

Хем го мразех, хем го обичах, докато той ме пребиваше

Дълго си ходех със синините под очите, краката, по ръцете все още имам белези, а след това последното и устата не ми беше добре, бях наистина обезобразена, беше ми оскубал косата. Изкарах си медицинско и ограничителна заповед.

►►►Отвори очи! Сложи край! Какво се случва зад затворената врата?

Общо взето, като се върна назад, си спомням как вечер си лягах до този човек и той заспиваше за секунди, а аз почти не спях нощем, седях и мислех как заспива така лесно. Много ми беше тежко, нямах вяра на абсолютно никого дори след един месец ходене при един психолог, започнах да си мисля, че психологът разказва всичко на майка ми, а тя имаше доста тревоги, не исках да я съсипя с моите истории... И спрях да ходя при него, намерих си сама друг, помагаше ми някак за деня, след това депресиите ми се връщаха...

Единственото, което ми помогна, бяха книгите и това, че останах сама със себе си, борех се с емоции, въпреки че бях супер безсилна, защото когато съм решавала да си тръгна, той ме е връщал за косата и се е държал супер грубо. Спомням си един от първите му побоища, бях легнала на леглото по корем, вече бях пребита и лежах и просто чаках да му мине истерията и да си погледна поредните поражения. И тъкмо когато стана тихо, той влезна в стаята, хвърли нещо по мен обаче уцели лампиона върху мен и той се счупи. Стъклата се посипаха върху мен, бях нарязана, а и нахапана от него по лицето и ръцете...“


Виж още



Ново в Cosmo