Да не отлагаш за утре: как да го постигнеш?

Знаеш ли какво е „прокрастинация”?

Тази сложна дума означава именно постоянно отлагане на днешната работа за утре. Един от най-сериозните изследователи на този феномен е Джоузеф Р. Ферари. Той е професор по психология и автор на книгата „Още ли си губите времето? Ръководство по приключване на недовършените дела”.

Според Ферари не всеки е прокрастинатор, а само 20% от населението на Земята. Цифрата е постоянна величина във всяка една страна, независимо от географските ширини – 20% постоянно отлагат важните задачи за после както във Венецуела, така и в Полша, Австралия и Саудитска Арабия. Закостенелият прокрастинатор не може да се промени сам, нужна му е помощ от психотерапевт, твърди авторът.

Отлагане и чувство за вина – кошмарен тандем!

Има ситуации, в които отлагаме да свършим нещо поради липса на време или поради изникнал друг важен ангажимент. Проблемът е, когато оставяме за друг път без конкретно извинение. Тогава неизбежно, осъзнато или не, се появява чувството за вина. След първоначалното облекчение, че ни се е разминало с неприятно задължение, идва болезненото усещане, че правим грешка и носим отговорност за нея. Този феномен на вина и стрес се поддържа от самите нас. Така е, защото от опит знаем, че отлагането може да доведе до неприятни последици. Понякога губим доста време и пари в наваксването на пропуснати действия.

►►►14 неща, които продуктивните жени правят всеки ден

Анализирай поведението си

Отлагането на днешната работа за утре не е черта от характера. Корените на този тип действие или по-точно бездействие се крият в детството, в семейната история. За да се промени картината, тя първо трябва да бъде разбрана. Задай си въпросите защо отлагаш, в личната или в професионалната сфера го правиш най-вече, трудно ли вземаш решения по принцип, лесно ли си намираш извинение за несвършена работа, бързо ли забравяш, че не си я свършила или лягаш и ставаш с гузна съвест, при какви обстоятелства си склонна да отлагаш. Този самоанализ ще ти бъде от голяма полза, за да намериш източници на мотивация за промяна.

Но за да напреднеш, не е достатъчно да имаш желание за това. Поведението, превърнало се в железен навик, трудно се премахва. Затова е нужно да потърсиш хитри начини просто да го избегнеш, като експериментираш нов подход.

Напредвай стъпка по стъпка

Важно е да не храниш илюзията, че нещата ще станат чисто нови веднага, а да заложиш на постепенността. Много често човек отлага, защото не знае как да постъпи. Когато попаднеш в ситуация, в която трябва да реагираш, първо я анализирай и реши как да направиш така че да избегнеш обичайната за теб тенденция към протакане. Премини от общото към конкретното, „разчлени” случая на прости и достъпни за разбиране детайли. Така ще улесниш работата на затормозения ти от твоето нежелание мозък. После всичко ще стане по-лесно и той ще ти предложи план за действие.

►►►Научи се да живееш в хармония със себе си

Не се цели прекалено високо

Постави си скромни цели, които ще постигнеш по-лесно и така ще добиеш необходимото ти самочувствие за по-нататъшни действия. Освен това си отреди правото на провал – първите опити обикновено са неуспешни. Вместо да правиш песимистични изводи, извлечи поука и опит от преживяното. Не се отказвай, премини към следващото „упражнение”.

Определеш ясно какво можеш да загубиш

Нашата епоха е епоха на свободния избор – от стотици видове продукти в супермаркета до десетки възможности за професионална кариера човек всеки ден е изправен пред необходимостта да решава. За много хора този избор е източник на стрес и страх. Всичко е по много, давим се в опции и варианти... В такива ситуации най-много помага опростяване то на нещата. На хартия или умствено създавай таблици „за” и „против”. Какво ще спечелиш, ако действаш веднага? Какво ще загубиш, ако отложиш? Вторият въпрос е особено полезен – така сме устроени, че по-лесно можем да си простим да не спечелим нещо, отколкото, ако изгубим нещо вече придобито.

Отдели време за визуализация на последиците от бездействието. Например, решаваш да не подадеш декларацията за доходите си в законния срок, защото просто не ти се занимава с нея. Тук идва ред на въпроса: какво ще изгубя, ако постъпя така? Първо, пари, защото ще има глоба. Второ, време, защото така или иначе, трябва да попълниш формуляра и да го подадеш, а може да изгубиш допълнително време и в опити да преговаряш, за да не плащаш глобата. Психолозите твърдят, че по пътя на тази логика, най-вероятното решение е акцията да не се отлага въпреки вътрешната съпротива.

Съвет

Работете в група, обкръжете се с хора, които успяват да свършат работата си навреме. Пробвай да следваш модела на поведение на този твой колега, който е най-ефикасен в действията си.

Работи върху съсредоточаването

Отлагането най-често поражда ситуация на стрес и впечатление за разпиляване на силите. За по-лесно съсредоточаване върху настоящия момент и за по-голяма готовност за пристъпване към действия помагат респираторните упражнения. Те отнемат по 3 минути дневно.

В право или седнало положение затвори очи и се съсредоточи върху дишането си с длан на корема. При вдишване пръстите на ръката ти трябва да се раздалечават, което става при издуване на корема. Направи 4 дълбоки вдишвания и издишвания, после за момент дишай нормално и направи още 4 дълбоки вдишвания и издишвания. Ако през това време ти навестят разни мисли, не ги контролирай, а продължи да внимаваш за дишането. Когато се почувстваш добре „настанени” в настоящия момент, отвори очи и продължи обичайната си дейност.

►►►Върни контрола над мобилния си телефон

Оцени времето

Хората във всички епохи са отлагали действията си, но днес имаме много повече средства, които ни улесняват или извиняват да го правим. Интернет е едно от тях. Разпиляваме се във виртуалното пространство, което няма граници и е изкусително разнообразно. Често направо изгубваме представа за времето, което прекарваме във фейсбук, туитър, в разни блогове, игри и чатове. Едновременно с това подценяваме нуждата от време за ежедневните ни задачи, които, вярно е, можем да отложим, но не и да анулираме.

Още един съвет

Проверявай електронната си поща веднъж на час. Не отговаряй на всички получени до момента писма, освен ако наистина не се налага. Въобще не отваряй писмата, ако в момента нямаш време да се занимаваш с тях. Трий веднага излишните съобщения, за да не се трупат в папката „Входящи”.

Не мисли много

Представи си, че си изправена пред написването на писмо, което вече трети ден не ти се иска да започнеш. Кажи си, че имаш пет минути, за да се подготвиш за тази дейност, и се придържай към този срок, без много да размишляваш. Напиши първите думи. После нещата ще потръгнат от само себе си. Опитът показва, че това, което ни спира, е прекаленото обмисляне. Отделяме доста време да си дадем основания да не направим нещо, което не ни се прави. А когато пристъпим към действие, процесът на мислене се прекъсва. И изведнъж забелязваме, че всъщност не е толкова трудно да свършим нещо неприятно.