Lady Popular Cosmopolitan
С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Аз съм зависима! Или не, по-скоро бях такава

Савина Петрова
 

Оценка: (0/5)

 
Купуваш, за да живееш, или живееш, за да купуваш?

Не съм наркоманка, зависимостта ми е съвсем друга. Но все пак ме държи в лапите си. Действа ми като лекарство в моментите, в които съм напрегната и има нужда от „хапче“. Хапчето, наречено "шопинг зависимост". Нека ти разкажа как се излекувах.

Аз съм зависима! Или не, по-скоро бях такава

Усмихни се с тези зевзеци, които ходят толкова зле облечени в метрото. Виж снимките в галерията долу.

Най-скандално облечените хора, заснети в метрото

Да си призная, рядко избушвам емоционално, но пък когато ми се случи, е качествено. И за да не стават свидели близките ми на разразилия се тайфун (колегите ми пък изобщо не трябва да виждат подобно нещо), аз изхвърчавам към мола, близкия магазин, „Витошка“...

Докато в един прекрасен ден осъзнах, че не купувам, за да живея, а живея, за да купувам.

►►►Шопинг рискове те дебнат от всеки гъл.

Шопохолизмът е истински недъг на обществото. Ониоманията, както са го кръстили мило психолозите, или непреодолимият стремеж да купиш всичко, което е модерно днес, марково, рекламирано, красиво, ярко, блестящо и т.н. е пленило съзнанието на много хора. Многобройните молове, търговски центрове, хипермаркети, бутици, шоурумове, те оплитат в мрежите си с примамливите си предложения от витрините.

„Нова колекция“, „Sale“, “Ликвидация”, „Акция“, „-70%“, „Специални предложения“ – как да не лапнеш въдицата?

На теб не ти ли се е случвало да влезеш в магазина за едно нещо и да излезеш с няколко торби и полупразна дебитна карта? На мен стотици пъти.

Аз съм зависима! Или не, по-скоро бях такава

Ако и ти се съмняваш, че си заразена, провери кои от следните признаци откриваш в поведението си? И ако дори в няколко от тях се разпознаваш: честито! Ти си заразена!

  • ► Ходиш в мола, без да имаш яснота какво точно ще купуваш;

  • ► Оказвайки се в магазина, ти усещаш прилив на сили, обзема те еуфория, настроението ти се подобрява, весела си;

  • ► Гардеробът ти е пълен с нови неща, на някои от тях още дори не си свалила етикета;

  • ► Винаги си готова за поход по магазините, дори да си скапана от работа;

  • ► Ако дълго не си ходила на шопинг, не се чувстваш добре, тъжна си и в апатично настроение;

  • ► След конфликтни и стресови ситуации търсиш друг начин да се успокоиш и да дойдеш на себе си, освен пазаруването;

  • ►Но пред всеки друг начин, все пак предпочиташ шопинга.

Нужно ли е да изброявам повече? Та аз сложих тикче почти на всички предположения. Веднага се попитах: „И какво от това, означава ли, че съм болна? В крайна сметка тези неща не вредят на здравето.“

Да, от здравословна гледна точка не са опасни, но от психологическа – не може да се каже същото. Чувство за вина, депресия, затлачването на дома с „боклуци“ и безкрайните караници с близките – това са все симптоми, които трябва да накарат червената лампичка да ти светне на секундата.

При това психолозите са убедени, че по-големият процент от покупкозависимите са жени.

Аз съм зависима! Или не, по-скоро бях такава

Но нека те разходя първо малко из стаята ми, за да придобиеш бегла представа за какво ти говоря. Заповядай, настанявай се! Всъщност настанявай се, ако има къде. Защото от прага те посрещат увиснали от тежестта на дрехите гардероби, 30-тина кутии за обувки, за които не намерих място нито над, нито във шкафовете, купища чанти, включително е 10-тина плажни, с всевъзможни щампи, текстури и големина, килограми козметика (Боже, каква страст ми е, като имаш предвид, че аз дори не се гримирам, нича че всеки ден се заричам да започна!), симпатични тефтерчета (само през последните две седмици си купих 3), статуетки, десетки еднакви, но по своята същност различни чашки, щедра колекция от плюшени играчки... Как да не кажеш „Спри!“

Но как да се спра? Може отстрани да не изглежда трудно, но истината е, че е много сложно.

►►►15 сигнала, които 100% те уличават в шопингхолизъм

Защото...

Причините за болезнената пристрастеност към пазаруването са сходни една с друга. Обединява ги неудовлетвореността в себе си и често – ниската самооценка. Говорим за липса на внимание в детството, стрес, лъжливо чувство за превъзходство, илюзия за власт, разочарование, породено от фрустрацията...банална скука.

А очарователното разнообразие в магазините, подмамващите усмивки и готовността на продавачите да направят всичко за мен, приятната музика, ароматите, които се носят в помещението, купищата пакети в ръцете ми – това си е висша степен на блаженство.

Аз съм зависима! Или не, по-скоро бях такава

Купувайки ненужни вещи, човек се стреми да запълни празнотата в собствената си душа, но ефектът от тази терапия е временен.
Шопънгът прилича на наркотиците: привързваш се, постепенно се потапяш в живота с тях, пристрастяваш се, затъваш все повече и повече – и докато се усетиш, вече си зависима. Страдаш и ти, и бюджетът ти, и жилището ти, и личното ти време, и взаимоотношенията ти.

Но, да си дойдем на думата! Как победих болестта шопохолизъм?
Искам да ти кажа, че на мен ми се получи. Е, не от първия път. Но с времето започнах да се справям все по-добре.

Първо, лимитирах средствата си. Отивайки в мола, не взимах кредитната си карта, а пари в брой, които не бяха повече от цената на това, което трябваше (трябваше, а не ми беше хрумнало просто ей така, че ми се иска!) да купя. Крайно желателно е да имаш в портмонето си кеш, защото по този начин, плащайки, ще усетиш взаимовръзката с парите и купеното от теб. Кредитната карта няма да ти даде това усещане. Ти не разбираш как сумата там се топи.

Второ, направих си списък с необходимите покупки. Пазех бележките и когато се приберях в нас – записвах какво, кога, с каква цел и за колко съм купила. Това ми помогна да анализирам рационално придобиването на една или друга вещ, тоест необходима ми ли е, или напротив.

Трето, започнах да избягвам срещите с приятелки в мола или на „Витошка“. Колко по приятно е виждането ни в парка, в градината на ресторанта до нас, в киното...

Аз съм зависима! Или не, по-скоро бях такава

Четвърто, търсех причини за лудостта си. Щом ми се приискаше да си купя ето тази супер, секси, готина, невероятна, атрактивна, оригинална рокля, сядах и пишех поне пет основателни причини да го направя, различни от „защото е много готина“. Посочвайки защо ти е необходимо едно или друго, ти ще се научиш обективно да оценяваш необходимостта от шопинг и ще контролираш необоснованото харчене на пари.

Пето: намерих си хоби. Взех си куче. Не, не съм поредната ненормалница, която си взима домашен любимец, за да си направи няколко селфита с него, да му се порадва и да го захвърли след време на улицата, защото при останалите плюшаци не му е мястото – „умъртвява“ ги и ги яде.

Сега прекарвам много повече време в парка, в планината, на пикник: цялото това време, в което кръстосвах по моловете, запълвам по доста по-приятен, а и ползотворен начин.

Аз съм зависима! Или не, по-скоро бях такава

Шесто, сетих се, че имам приятели и че те имат мен. А какво по-хубаво от това да се видя с хора, чиято компания ми е приятна? Нима шопингът е нещо по-добро от среща с приятели? И изобщо замисляла ли си се кога за последен път намери време за тях?

Изобщо набързо промених плановете си – разпродажби има винаги, но приятелите не са вечни. Започнах да ценя времето си и да го подарявам на хора, не на магазини.

Седмо, направих ревизия на гардероба си и пуснах в OLX и EBAY вещите, които „стават“, но не ползвам. Останалите подарих – на познати и в сайтове за целта.

Не съжалявам за нищо. Напротив – така освободих пространство за живот и се отървах от „боклук“. В крайна сметка, блузката от миналогодишната разпродажба така и така не съм я облякла нито веднъж, едва ли ще посегна към нея в следващите няколко години. А пък резачката за колбаси ми отнемаше повече време да я сглобя и измия след това, отколкото да изчакам в магазина да ми нарежат луканката, или пък самата аз да хвана ножа.

Осмо, „отписах“ се от всички онлайн абонаменти, които ме известяваха за привлекателни разпродажби. Но за сметка на това започнах да надничам в интернет книжарници, кулинарни сайтове и онлайн обучаващи програми, които са полезни за работата ми.

Съвет от първо лице:

Ако пред теб стои въпросът за шопинг манията, то първата крачка, която трябва да направиш, за да се отървеш от тази напаст, е да си изясниш сама на себе си, че всяко едно нещо се взима, изхождайки от това необходимо ли ти е, а не защото е намалено. Второто не е адекватен повод да го притежаваш, а просто хитър ход и маркетингов капан. Много от хората, купили си нещо на разпродажба, никога не го използват. Поне така сочи статистиката, а и личният ми опит.

 


Виж още



Ново в Cosmo