Tвоят приятел и враг храната

Гладуваш, после преяждаш, после тичаш на пътеката във фитнеса до пълно изтощение, вината се редува с еуфория... Защо храната има толкова голямо значение за това как се чувстваш?

Гладуваш, после преяждаш, после тичаш на пътеката във фитнеса до пълно изтощение, вината се редува с еуфория... Защо храната има толкова голямо значение за това как се чувстваш?
 

Войната с храната

 

Не искам да звуча мелодраматично, но мисля, че ще помня това момче до края на живота си. Бях на 17-18, а той беше най-високият, привлекателният и интересният мъж в компанията. На един музикален фестивал след няколко бири се заговорихме за „смисъла на живота“. Докато умело балансирах между имиджа на секси интелектуалка и заблудена девойка (за да не го доминирам), въпросният господин ни в клин, ни в ръкав изтърси: „Абе говори си колкото си искаш, ама философ с голям задник няма!“

Бях облечена с ленен панталон и потниче без гръб и се чувствах като най-секси мадамата в радиус от поне 50 километра, а този тип за секунда ме размаза. Буквално. Принципно никога никой не ми е казвал, че съм дебела и като цяло се харесвах, докато не навлязох в пубертета. Тогава майка ми започна да ми подхвърля ей-така между другото „Не слагай тази блуза/пола/панталон, ханшът ти е широк и не изглеждаш добре така“ и „Най-важното е да не напълняваш“. В момента съм на 27 години, висока съм 170 см, тежа 60 килограма и се възприемам като „леко закръглена“. Освен майка ми и онова момче, до този момент никой никога не ми е намеквал, че съм пълна. И въпреки това се намирам за „закръглена“.
Познато нали? Дори твоят случай да не е същия, съм сигурна, че имаш приятелка, която има подобна история. Приятел, враг, украшение, спасение, чудовище – всяка от нас има своята „афера“ с храната, дори и да не иска да си го признае.

Спечелена битка, изгубена война

Стела е бранд мениджър на новинарски сайт. От 4 години закусва само кафе, защото сутрин няма апетит. На светло сред колеги е мега мацката, която може да изкара деня на 3 кафета и една супа. Приема предизвикателствата с усмивка и всеки от близките й би казал, че е най-свежият човек, когото познава. Докато не се стъмни. „В напрегнатите периоди покрай работата храненето става отдушник и тогава качвам килограми, защото ям късно вечер. Обожавам вредната храна. Обичам салати, но нищо не може да се сравни с добре приготвената паста, или свинско със зеле...“
За своите 26 години Стела е минала през всички кръгове на ада: анорексия в пубертета („Заради гадже, което веднъж в парка ми каза - „Ей като тая мацка искам да се заформиш“); за да угоди на треньора си по спортни танци („Един ден дойде в залата, хвана ме от двете страни на кръста и каза: "Тия неща, които хващам тук, до месец да ги няма"); безконтролно тъпчене и повръщане преди състезания, когато комлексите взимат връх... Твърди, че е по-умна, отколкото лакома, но кой знае. Говорихме в светлата част на деня.

Спомняш ли си как като малка мразеше зеленчуци. Дори мога да си те представя как разхвърляш храна из цялата кухня – чувстваше се супер, докато всички наоколо се занимават с теб. Но още по-добре се чувстваше, когато след омразната порция зелен фасул, получаваше наградата - бисквитена торта. Правиш го все още, нали? Пица и бира след цял ден на салати и вода, като бонус за търпението. Всички го правим, както казва психолог Силвия Давидова от Студио за психотерапия „Синтагма“: храната е най-достъпното удоволствие и в много ситуации най-голямата награда. Повече хапване - повече удоволствие, дори и с риск да се почувстваш физически зле и виновна след това. Нека ти споделя една добра новина от света на психологията: психиката на здравия човек е насочена към търсене на удоволствието и избягване на страданието. Между здравословното търсене на комфорт и патологичното тъпкане с храна обаче понякога стои само една кутия шоколадови бонбони.  Макар да има моменти, когато само те могат да те накарат да се чувсташ щастлива. Или безумно нещастна пред пред тоалетната чиния с пръсти в гърлото.

„Майка ми ми повтаряше от малка, че изглеждам супер, но да си избия от главата, че някога ще приличам на манекенка. Ужасяваше ме идеята, че използва този пример. Не понасях да ме сравняват с някой, исках да ме харесват“, продължава изповедта си Стела. И вече знам защо винаги си сипва допълнително паста. Всяка вкусна хапка запълва не стомаха й, а кухната в сърцето й, която майка й, уж за нейно добро, е отворила на времето. Търсиш любовта на другите, но попадаш в прегръдките на калориите; страхуваш се да не те отхвърлят и се нахвърляш на пържолата и сладоледа, които никога няма да те погледнат критично.

Една порция страх

На 30 Ина изглежда като 18-годишна мацка. С халка на носа, почти без грим, винаги дяволито усмихната. Година преди това е била анорексичка. В продължение на 16 години. След откриване на болестта, повечето анорексици живеят не повече от три години. Ина е имала късмета да не затъне прекалено, да се издърпа за косата като барон Мюнхаузен и най-после да хареса заобленото си коремче. С анорексията я „запознава“ момче, с което се обзалагат, че може да отслабне. Перфекционистката Ина се съюзила с Упоритата Ина и заедно решили, че въпросните 5-6 кила са фасулска работа. Започват война с тялото си. „Kолкото повече свалях, толкова повече се харесвах и след като стигнах 55 (това беше лесно), ми светна лампичката - кво ще правя сега?! Kак ще задържа килограмите?! Идеята да кача обратно дори един, ми беше като тотален провал. Ако загубех, значи нищо не струвам“, признава Ина. Косата й започнала да капе, зъбите – да се клатят, цикълът никакъв го нямало. Баща й я водил насила на лекар, тъпчели я със супички. „Подсъзнателно усещах, че съм болна, но изпитвах ужас, че мога да се върна в началото.“

Постепенно Ина се превърнала в безпощаден математик: представяла си тялото си като тръба, в която влиза едно количество храна и ако не излезе същото количество отпадък, се чувствала отровена и неспособна. Настроението й зависело от кантара.
Когато страха от храната те изяжда, първо започва да страда тялото ти. То се топи, а намаляващите порции храна са монетата, с която плащаш на вълшебното огледало само и само да те покаже като най-красивата на земята. Вместо това огледалото се изкривява с всеки изминал ден. Но Ина събира сили и сама чупи огледалото. Питам я как е успяла да се излекува. „При мен външният вид определя почти на 100% вътрешния ми мир. Когато пораженията върху тялото ми се показаха, сметнах, че не е рентабилно до съм слаба, ама с кофти коса, много стрии, прецакана кожа...“ Стремежът да бъде перфектна я тласнал към бездната и пак той и подал ръка. След цели 16 години.

Моят най-добър приятел

Мая е суровоядка и има дъщеричка на 3 години. Никога не е обичала месо, но след като забременява, лекарите я карат да се „тъпче“ с червено месо, „за кръв“. Като самоотвержена бъдеща майка в продължение на две години и половина (включително докато кърми) Мая послушно поглъща огромни количества от храната, която ненавижда, за да роди и изхрани здраво и силно бебе. „Започнах да се чувствам зле“, разказва тя. „Търсих си хранителен режим, който да ме удовлетворява, защото исках алтернатива на месото, с което се бях отровила в продължение на 2,5 години. Имах нужда от изчистване и поддържане на изчистването и не знаех как да го постигна.“ Тогава разбира от свои приятели за суровоядството и постепенно преминава на този режим. Сега се храни с плодове и зеленчуци от градинката си, с хранителни добавки, приготвя сама всяко свое блюдо. На недоверчивия ми поглед отговоря с „Този начин на хранене се нарича 'съзнателно хранене', което мен като подход към живота много ми допада, защото аз искам да подхождам съзнателно към живота си във всякакъв аспект“.

Мая и нейният начин на хранене са елегантен пример за една от най-големите заблуди на днешния свят – че теглото и фигурата не са биологична реалност, а въпрос на личен избор и инициатива. Всички ние сме безкрайно амбициозни момичета и мислим, че можем да аранжираме тялото си, както степенуваме ежеднвните си задачки. Живеем в ерата на полуфабрикатите, и никога храната не била толкова близо до нас. От съзнанието ни обаче никога няма да изчезне  усмихнатата баба/мама със запретнати ръкави в кухнята, която сервира димящи чинии с първо, второ, трето... Колко много сме искали да приличаме на нея – като се започне с кюфтетата от кал, сервирани на куклите, и се стигне до кулинарните блогове, прегледани набързо между две кафета на бюрото. Колкото и да го играем ледената офис кучка, някъде в нас живее представата за майката домакиня, която заедно с яхнията, поднася и сърцето си на най-близките си хора. Но как да разпределим оскъдните минути между всеки и всичко, което има нужда от нас. Най-добрият ни приятел, тялото ни, винаги е налице. В комбинация с храната, която не може да се съпротивлява, то се превръща в личното ни убежище. Нямаш време за домашно приготвен полезен обяд? Пасираш малко сурови зеленчуци, мяташ в блендера ядки и се чувстваш Господарка на вселената – кипиш от енергия, а докато миеш пасатора се чувстваш по-близо до всесилната мама в престилка, която знае какво е най-добро за нея и семейството й. Контролът е най-сладкият десерт.

Войната с храната

Забавлението храна

Няма по-силна връзка от тази между теб и женското ти тяло. Една от причните е твоят цикъл, който всеки месец напомня „Ти имаш тяло, не си идеална, а реална.“ При тези условия няма как да избягаш от усещането колко си свързана с материята. Външният свят пък постоянно бута пред очите ти моделки, актриси, офис кучки, бременни жени, наедрели майки, взискателни мъже... Не е лесно да бъдеш идеална в очите на другите, но само ти знаеш какво струва да си идеална в собствените си очи. Деси е решила проблема философски: „Не обичам храната да се приема фанатично – онова, което се случва по българските трапези на празници – закуската да прерасне в обяд и после във вечеря, полята обилно с алкохол. Също и не съм привърженик на първо-второ-трето – представете си какво се случва в корема ви... Храната просто пълни една бездънна бездна, затова не бива да се натоварва с толкова сериозно значение.“
Анета пък е бохемски настроена: „За мен храната е прекрасен сподвижник в света – т.е. тя може да е още една красива и интересна съставка от всички вкусове на живота (емоции, случки), които ни заобикалят. Тя събира хората. Помисли си колко е скучно да се храниш сам... Прекрасно е да обикаляш по света и да опитваш различни национални храни – това е истинско пълноценно преживяване.“

Тези момичета звучат щастливи, нали? Когато парчето щрудел започне да се превръща в горчива хапка вина, пробвай да се вслушаш в разума си. При следващия удобен момент се обади на приятели, съберете се на обяд или вечеря в любимото ви заведение и се насладете заедно на момента. Добре поднесената храна навън в компанията на приятен човек ще бъде  прекрасно допълнение към разговора и начин да прекараш няколко часа добре. Био кисело мляко, салата, спагети или крем-карамел – няма значение, стига да се чувсташ добре в кожата си и да бъдеш заобиколена от хора, които те обичат. Затова по-добре да инвестираш в приятели, вместо да преследваш абсолюти. Не принципите, а индивидуалностите движат света. Време е да подпишеш мирния договор.

Войната с хранатаДемоните в нас

Булимия нервоза Състояние, което се характеризира с повтарящи се епизоди на прием на огромни количества храна, съпроводено от чувство на загуба на контрол. Пристъпите обикновено почти ежедневни и поради чувството за тежест, вина, страх от напълняване са съпроводени от самопредизвиквано повръщане непосредствено след обилното нахранване. Булимията е често срещано разстройство, най-вече при млади момичета. Различни са причините, които могат да обяснят това състояние. Промени в серотониновата обмяна, висока амбициозност, депресия, конфликтни семейни отношения. Пациентите с булимия имат високи нива на импулсивно поведение, трудности в справяне с изискванията на юношеството, често се добавя и злоупотреба с психоактивни вещества. Могат да се срещнат и различни усложнения като електролитен дисбаланс, патологични изменения в лигавиците на стомаха и хранопровода, разрушаване на зъбния емайл. Булимията е състояние, което трябва да баде лекувано, колкото се може по- рано след неговото установяване. Лечението е индивидуализирано, прилагат се психотерапевтични интервенции, понякога се налага и прием на медикаменти.

Анорексията нервоза Състояние, което се характеризира с поддържане на много ниско телесно тегло, много под долната граница за съответния ръст и години. Определя се посредством т.нар. индекс на телесна маса (БМИ). Свързано е с тежко нарушение на възприятието за собственото тяло (въпреки драстично ниските килограми пациентите продължавата да твърдят, че са пълни). Обикновено пациентите с анорексия нервоза са свръхангажирани с диети, непрекъснато следят теглото си, стриктно изчисляват количеството на приеманите калории, ангажирани са с изтощителни физически упражнения, понякога злоупотребяват с лаксативи и диуретици и понякога повръщат самопредизвикано. Състоянието отново е по- често срещано при млади жени, свързано е с идеала за слабата жена. Анорексията е състояние, което може да доведе до сериозни последици по отношение на психо- физиологичното развитие на организма. Наложително е да се предприемат комплексни терапевтични мерки за връщане на теглото в нормални граници, изграждане на доверителна връзка и провеждане на психотерапевтични интервенции.   

Орторексия нервозa Заболяване, което се изразява в мания за здравословен начин на хранене. Орторексиците са готови да плащат големи суми пари за "храни с гарантирано качество", да обикалят цял ден по магазините в търсене на определени хранителни продукти и да откажат консумацията на всичко "със съмнителен произход". Чувстват се виновни, ако хапнат нещо "забранено" и избягват посещенията на места, на които не са сигурни какво ще им сервират за ядене. Начинът на приготвяне също е от значение.

Хранителна неофобия Страдащият подсъзнателно се страхува да не се отрови, ако не познае това, което вижда в чинията си.

- д-р Спиридон Алексиев, психиатър, психотерапевт, УМБАЛ "Александровска"