Когато храненето се превръща в състезание

Внимание, представяме ти новия вид мания по вталяването - състезателното сваляне на килограми.

Внимание, представяме ти новия вид мания по вталяването - състезателното сваляне на килограми. За разлика от самостоятелните ти опити за диета, които вечно се провалят, тук пускане от хорото няма. Защото на принципа на бумеранга и колективния дух вие с приятелките ти непрекъснато се надъхвате една друга. И стартирате един опасен перпетуум мобиле.

Ако на някакъв етап от живота си си се движила или работила в предимно женска среда, най-вероятно следната ситуация ти звучи познато. Съвсем доскоро не си отдавала голямо значение на теглото си, но напоследък започваш да се измерваш с изпитателен поглед в огледалото и да си повтаряш колко невероятно слабички са колежките, приятелките, съседките... всъщност изобщо всички наоколо. И мисълта, че искаш да изглеждаш също толкова секси и да носиш къси полички и тесни дънки, упорито се завърта в главата ти. Изведнъж те налягат угризения за пакетчетата ядки, които унищожаваш с неутолима страст, и дни наред помниш нечии вдигнати вежди, съчетани с поглед върху талията ти, или изпуснат коментар в обедната почивка: "Ама наистина ли ще ядеш още? Аз ако погълна толкова, буквално ще се пръсна." А след поредната небрежна странична констатация: "Хм... тази блузка не ти ли беше по-широка?", започваш да се питаш "Наистина, дали не трябваше да е? Май не изглеждам никак добре". Разстоянието оттук до раздялата с любимите ядки, плюс всички останали силно калорични храни, е половин крачка. Още половин и по примера на приятелка се отказваш от обяда. Още цяла и... честито, вече си в клуба на състезателното недохранване.

Повсеместна тиха мания... или лудост?!
Според специалистите с днешна дата жертва на въпросно явление стават милиони жени - както на работното си място, така и в рамките на приятелския си кръг. Нагледен пример за механизма на протичането му дават звездите - да си всеки ден на снимачната площадка редом с не просто слаби, а скелетовидни, гладуващи до смърт жени, които изглеждат страхотно, често оказва ефекта на доминото върху останалата част от екипа. Сещаш ли се как през годините звездите от Приятели и Али Макбийл се стопяваха на екрана пред очите ни, а в момента и героините от Отчаяни съпруги вървят по техните диетични следи? Достатъчно е да погледнеш супер вталените Ева Лонгория и Тери Хечър, за да си дадеш сметка, че в екипа на тази хипер продукция явно цари съревнование на тема “перфектни телесни мерки”. В крайна сметка е нормално всяка от тях да иска да изглежда не по-зле от останалите. Или както признава Марша Крос, която играе Брий: "Ако си актриса, не бива да ядеш. На теб ти плащат, за да не ядеш."

По същия начин стои положението със световноизвестните приятелки, които нонстоп пълнят светските хроники и са любимото блюдо на жълтата преса. След като започна да се движи със супер крехката Парис Хилтън, Линдзи Лоън се превърна от закръглена в откровено кльощава. А бившата най-добра приятелка на Парис - Никол Ричи, през последната година трябваше да подмени основно гардероба си, защото всичко в него започна да й виси като на закачалка. И двете обаче има още бая хляб да (не) ядат, докато стигнат състоянието на една друга хипер-пръчковидна звезда - Мери-Кейт Олсън. Въпреки факта, че в края на 2004-а бяха наречени от американски таблоид Отбора на скелетите, след което те не спяха да повтарят, че се хранят здравословно и са в напълно нормалните граници килограми. "В сравнение с много от актрисите на моята възраст аз съм всъщност дебела - казва Лоън. - Има толкова много наистина слаби момичета!" Ето го неувяхващият хъс на сравнително-състезателния синдром. Който, трябва да се признае, върши страхотна мотивираща работа в груповите курсове за хората с наднормено тегло. С уточнението, че ако прекрачиш долните граници на допустимата за физиката и здравето ти телесна маса там, инструкторите ще са първите, които ще започнат да те убеждават да не продължаваш в същия дух.

Приятелската преса
Когато се състезаваш с приятелка или колежка обаче, няма кой да ти каже да спреш. Двадесет и три годишната Кремена се хваща на това хоро още в гимназията: "Бях в езиков профил, изцяло женска паралелка. И атмосферата беше много напрегната. Непрекъснато се шушукаше коя какви дрехи носи, колко са й големи задните части, в кой размер се побира и т.н. Беше отвратително, понеже не се изпускаше и най-малката подробност. Един мъж никога не би забелязал дали си качила 1-2 килограма, а на жените не им убягва дори кога си се подула преди менструация например." Днес, когато поглежда назад, Кремена си дава сметка, че всичко е тръгнало от ядрото на пет нейни  съученички - маниачки на тема тяло. "Те изглеждаха супер и всички момчета се избиваха за тях. А ние останалите, "задръстенячките", искахме да сме на мястото им. При това положение не ми оставаше нищо друго, освен да последвам примера им - анализира положението тя. - Вманиачих се на тема обиколка и сантиметри, дадох сума пари за електронна везна, записах се на фитнес. Като си гледам снимките оттогава, съм била кожа и кости. А си мислех, че трябва да отслабвам още!" Отнема й няколко години да преодолее погрешната представа за собствената й външност. И то след абитуриентския бал, когато най-сетне се откъсва от нездравословната среда.

Според психолозите стечението на обстоятелствата в тази история не е ни най-малко изненадващо, защото тя е класически пример за силата на груповата психика. Въпросното сериозно изкривено усещане за начина, по който трябва да изглеждаме, е често срещан феномен, когато няколко жени се съберат на едно място, твърдят те. Факт, в който можеш да се увериш и без помощта на науката - спомни си какво се случва, когато по женски се отвори темата за килограми и диети. Дори потресаващо слабите ти приятелки искат да свалят още и това те изумява, нали така? Да не говорим, че красавиците, чиито прелести признава целият свят - манекенките, също не са във възторг от размерите на определени части на тялото си. В общи линии май все още не се е родила жена, която да харесва абсолютно всеки милиметър от себе си и да не страда доживотно от комплекса "аз съм все още далече от титлата Мис Съвършенство". Изненадата е, че от биологична гледна точка този начин на разсъждение е напълно закономерен. Тъй като докато мъжете по принцип се самоопределят чрез това, какво са постигнали и какво притежават, ние жените се отъждествяваме с външния си вид. И докато самостоятелно се борим с желанието да се превърнем в Супержена (като свалим килограми, естествено), положението е горе-долу под контрол. Но когато се съберем в по-голяма групичка, се надъхваме взаимно и губим тотално усещането кое е нормално.

Екип психотерапевти и медици в Щатите определя явлението като “колективна лудост” и предупреждава, че положението може да стане неконтролируемо опасно, защото: "ако групата си е поставила стандарта от, да кажем, 47 килограма като нормално тегло, оттук-насетне всичките й членове ще се стремят към него, независимо от височината, плътността и тежестта на костите и всички останали индивидуални особености, които са супер важни в здравословно отношение. И онези, които са най-близо до цифрата, ще се считат за победители."

Психичен механизъм на явлението
“Всичко опира до това да покажеш, че си силна личност, която може да контролира себе си... и всички останали - твърди Мина (29 г.), бивш служител в мобилен оператор, която доста дълго време се е състезавала хранително с колежка. – В момента, в който минех на плодове за два дни, тя го правеше за три. Аз оставах на кисело мляко четири дни, тя издържаше пет. Започнах да тичам сутрин в парка по 40 минути и тя се пренесе да живее във фитнес залата. Това не беше някаква проява на лоялност и подкрепа, това си беше кошмарно, жестоко съревнование чия воля е по-силна. Всяка се дразнеше и беснееше, ако другата успее да свали повече.”

Двете отдавна не работят заедно, но Мина е убедена, че ако цялата истерия е продължила малко по-дълго, е могла да доведе до сериозни и емоционални, и психични последици. “Стресът беше невероятно голям. Аз непрекъснато смятах калории и се обвинявах в невероятно малодушие и слабохарактерност, ако не успея да се сдържа и изям още половин пликче солети например. Знам, че звучи странно, но беше точно така! Сега съм много по-щастлива и доста по-малко заета с мисълта за теглото си. Облекчение е да не живея с цялото това напрежение ден след ден." Макар че по онова време не е разбирала какво се случва, сега тя вижда проблема кристално ясно. “Диетата беше средство да докажем кой има по-силен характер, се владее по-добре и е в състояние да държи положението в офиса под контрол. Неусетно съревнованието се беше пренесло от работните и в личните ни отношения, като и двете непрекъснато се опитвахме да демонстрираме надмощие. Беше адски изтощително и съсипващо, накрая цялата ми имунна и нервна система се сринаха.”

Къде е решението
Да, фактът, че можеш да контролираш себе си и да държиш здраво юздите на положението, безспорно носи усещане за удовлетворение и сила. То обаче е измамно, защото контролът над храната не е равен на контрол над всички обстоятелства в живота ти и над околните, които хапват повече от теб. Според психолозите най-доброто лекарство в случая е да се опиташ да пренасочиш състезателния си импулс в други области - кариера, спорт, хоби, език, специализация... Защото чувството на удовлетворение, което ще изпиташ, ще замести еуфорията от свалените грамове, без да подложи здравето ти на риск.

За начало опитай да се дистанцираш емоционално от личностите, които подклаждат страстта ти към още по-слабо тяло, и си наложи да не обръщаш внимание на злобничките забележки, свързани с външния ти вид. Ако някой смята да прекара целия си съзнателен живот в сравнение между своите и чуждите пропорции, негова си работа. Ти знаеш добре, че човешкият мозък е способен на далеч по-велики дела. В момента, в който си дадеш сметка, че личността, която се състезава с теб, или те критикува, избива комплекс за малоценност, ти става далеч по-лесно да пропуснеш изказването й покрай ушите си.

Бъди нащрек и за “извъртането на фактите”. Тоест, за случаите, когато в дадена критика има микроскопично зрънце истина, което обаче става повод за генерално обобщение. Тоест, да кажем, че имаш малко по-широк ханш (не е углавно престъпление, а естествен белег за женственост). Което някой използва като изходна точка да направи коментар за цялата ти фигура. И те описва като закръглена, което ти си превеждаш с “дебела”, дори при положение, че огледалото ти казва нещо, съвсем различно. Глупаво, нали? Ако си поемеш дълбоко въздух и помислиш трезво, ще установиш колко алогично е държанието ти.
Отново трябва да помислиш внимателно, преди да се хвърлиш в какъвто и да било групов план за отслабване. Ако става дума за определен хранителен режим, проучи предварително нещата и в момента, в който се почувстваш некомфортно, бий сигнал за отстъпление. "Преди години моята приятелка се беше подложила на лечение чрез глад заради здравословни проблеми - разказва Атанаска (30 г.) - За две седмици и половина беше свалила два размера дрехи и както твърдеше сама, се чувстваше страхотно. Аз тогава бях закръглена и все не можех да отслабна, затова реших да се присъединя към нея. Имаше едно специално място, където си правеха сбирки последователите на системата, и ходехме там веднъж седмично. Всеки разказваше колко по-добре се чувства, четяхме статии на тема здравословно хранене и живот и всичко това ни действаше страшно нахъсващо. След около месец изнемогвах от умора, виеше ми се свят и исках да изкупя и изям цял магазин за хранителни стоки. И в същото време бях в странна еуфория и знаех, че няма да го направя, дори ако трябва да умра - изпитвах презрение към хората, които ядяха каквото им падне, при това по няколко пъти на ден. Един следобяд припаднах на улицата." Това е моментът, в който Атанаска проумява, че в начина й на хранене има капитална грешка. Отива на преглед при специалист и минава продължителен период на захранване. "Откриха ми гастрит. Едва тогава си дадох сметка, че онова, което са правили с нас, е било чисто промиване на мозъците. Тъй като там не е имало медици, никой не е ръководил процеса и не ни е обяснил рисковете. Като например, че този тип режим не се прави в пубертета, когато организмът все още се развива, както и че не можеш да не ядеш нонстоп. Помня, че по същото време вестниците писаха за няколко случая на изтощение от глад, включително за някаква жена, която била приета в болница и я захранвали венозно, защото била стигнала 45 килограма и повръщала всичко, прието през устата."
Май няма смисъл да пишем строго поучително заключение...