Броенето на зрънцата грозде, преживянето на треволяци (и то само от един вид, за да е „разделно“), вечно празния хладилник, за да не се изкушаваш, нарочното пресоляване, за да ядеш по-малко... както виждаш, не е необходимо да си с „истинско“, диагностицирано хранително разстройство, за да имаш странна, нездравословна връзка с храната.
Не е лесно да ядеш храни само от един цвят... но някои успяват.
Ели е на 26 години и ако я питаш, до влизането в университета никога не се е интересувала особено от темата диети и полезно хранене. Обаче когато става студентка, се уверява от първа ръка колко нездравословен може да се окаже самият стремеж към здравословно меню. Съквартирантките й в общежитието всеки ден правят едно и също: през деня консумират само зеленчуци на пара (от готовите замразени опаковки) и кафе, и то ако им остане време, а вечер толкова подивяват от глад, че им става лошо и към десет отскачат до магазина, откъдето се връщат с бисквити, шоколад и сладолед. Естествено, омитат всичко докрай. „Направо се нахвърляха като подивели“, си спомня Ели. „А после се заричаха, че утре са само на вода.“ Чувала си подобни истории, нали?
Събери произволна групичка жени, отвори темата за килограми и калории и шансът да научиш какви ли не теории и случаи на лечение чрез глад, невероятни хапчета за отслабване, преяждане от нерви, плюс 1001 хитрини за борба с кантарчето надвишава 100-те процента. Просто стремежът към манекенско тяло за нашия пол е някакси в реда на нещата. Онова, което не е в реда обаче, е фактът, че макар че по статистика малък процент хора имат ясно изразено и категорично установено хранително разстройство, на практика огромна част от нас страдат от сериозно разстроен режим на хранене.
В какво се състои той? Ами, в това да си поставиш строги ограничения и да се вкопчиш в тях като удавник за сламка с идеята, че маниакалното им спазване показва колко желязна воля имаш. Ето няколко примера: хапването на 20 стафиди за закуска, пресмятането на точната цифра калории на всяко от храненията ти или менюто само от плодове и зеленчуци, така нареченото суровоядство, вечерята преди 18 часа и т.н.
Тъй като подобен режим е нереален, ненормален и изнервящ, когато спазващата го личност наруши самоналожените правила, обикновено изпада в другата крайност: неконтролирано натъпкване с храна. Всъщност западно проучване, проведено неотдавна, открива, че системното преяждане е два пъти по-разпространено от анорексията и булимията. Звучи ли ти познато този навик?
Самоограничението и безконтролното преяждане затварят един порочен кръг. Ти стягаш юздите на храненето си супер изкъсо с идеята така да ограничиш теглото си, също както са правили съквартирантките на Ели, опитвайки се да живеят на замразени зеленчуци и кафе. Но в крайна сметка не издържаш и му отпускаш края.... в другата крайност.
Което от своя страна води до нов опит за драконовско ограничение – все пак трябва да неутрализираш спешно току-що погълнатата калорийна бомба. И ти започваш да правиш всичко по силите си да запазиш контрола: броиш калории по опаковките, делиш порцийките на няколко части, или си въвеждаш странни ритуали, като например яденето на храни в определен ред, цвят или комбинации, или според това кое време от деня е.
Всъщност не всяко силно ограничено хапване бива предхождано от преяждане, но страхът да не се изгуби ценният контрол витае ностоп в главите на хората, които имат проблеми с храненето. „Една приятелка пече цяла тава сладки, хапва няколко, а останалите изхвърля, за да не се изкуши да ги изяде по-късно“, обяснява Вяра (25 г.)
Ето я и супер кофти новината: този вид екстремно поведение може да повлияе зле не само върху фигурата на една жена. Често срещаните странични ефекти на разстроеното хранене включват понижено либидо, липса на енергия и депресия. Специалистите, занимаващи се с хора с хранителни разстройства, разказват, че имат пациенти, които стигат дотам, че всеки път, когато излязат някъде, прекарват времето в постоянна мисъл как да направят така, че да избягнат яденето. Надали е особено забавно. Друго неотдавнашно проучване открива, че мозъците на кралиците на хранителния самоконтрол реагират значително по-слабо на миризмата на храна, в сравнение с мозъците на угаждащите си индивиди. Тоест, техните сетива са замъглени. И това сетивно „затъпяване“ може да се разпространи и върху други жизнени области, които нямат нищо общо с хапването.
Някои жени дори стигат дотам, че съзнателно и редовно заглушават сигналите си за глад („Пушиш една цигара, или чакаш да прегладнееш и готово“, както признава Виолета (24 г.). В резултат на това постепенно престават да се наслаждават на храната. Обаче когато изключиш това копче, автоматично изключваш чувствителността си и към още ред телесни наслади, в това число и секса. Какво да се прави, човек не може да надхитри природата.
Окуражаващата новина в мрачната картинка е, че има голям шанс да смениш начина, по който гледаш на храната, преди обсебеността ти да прерасне в клинична диагноза.
*Имената са променени.
Странните правила в живота на някои жени
Повечето кофти хранителни навици започват супер невинно, под формата на „диетичен“ съвет от приятелка или криворазбрано, фанатично прието напътствие от диетолог или фитнес инструктор. Ето най-често разпространените хранителни „мутации“:
Цветови код. По-известен като цветната диета. Някои жени решават во веки веков да консумират само неща от определен цвят, като най-прост начин да контролират порциона си. Обаче да преминеш само на зелено например е полезно и здравословно единствено ако става дума за светофар.
Похапване с препятствия. Тук влиза всяка дребна хитрина, която би забавила и затруднила процеса на хранене. Например, една позната си слага обяда в странично чекмежде от бюрото в офиса, за да й се налага при всяка хапка да се навежда и да го отваря. Същият „охлювски“ ефект се постига, когато храната „трябва“ да се изяде в определен ред – само лука, после грахчетата и т.н. Лудост, но факт.
Монотонно меню. „Жертвата“ му си избира няколко храни, от които смята, че не пълнее, и отказва да яде каквото-и-да било друго. Например: овесени ядки за закуска, салата без сосове за обяд, риба със зеленчуци за вечеря. И толкоз. Според психолозите това носи усещане за сигурност и чувство на контрол над живота - лъжливи, разбира се.
Особено лошо е, когато менюто на всичкото отгоре не е хранително и полезно. Маргото (22 г.) почти не е виждала съквартирантката си да яде, но веднъж докато чисти, се натъква на няколко празни опаковки от течен шоколад под леглото й. Оказва се, че много жени постъпват като въпросното момиче с логиката: „ОК, явно няма да мога да се лиша от това, така че просто ще ям само него. Така пак няма да напълнея.“
Броенето. Колко калории струва това, моля? Колко зрънца грозде или бейби картофчета трябва да има в една порция, така че да образуват правилната цифра Cal.? И колко грама би дало това, ако се сложи върху прецизната електронна везна? За някои жени това се превръща във форма на психично разстройство. Защото по някакъв подмолен начин психиката го свързва със самооценката „Ако преброя всичко и после се огранича с толкова, колкото съм си решила, ще се почувствам горда с волята си и... със себе си.“
Раздробяването. Лили (28 г.) от известно време насам мрази да излиза на обяд с една от колежките си, понеже тя си поръчва палачинка, нарязва я на микроскопични парченца, които трябва да се гледат с лупа, след което може да я гризе като мишка часове наред. Колкото и странно да звучи, някои жени се привързват към ритуала на накъсването на парченца, защото в упоритото му повтаряне се съдържа нещо успокояващо. Същото са правили вчера и не са качили грам, следователно ще го правят и днес... както и утре.
Тайното похапване. Жертвата на този разстроен хранителен режим в компания си поръчва салатка, а после се пресяга към пържените картофки и пицата в чуждите чинии, или просто чака да се прибере вкъщи и там да си похапне насаме и на спокойствие. И в крайна сметка изяжда пак толкова, ако не и повече, от приятелите си с пицата и картофките.
Саботирането на изкушенията. Може да се каже, че това е най-враждебното възможно отношение към храната. Някои жени вкъщи поливат с препарат за миене на чинии остатъците в чинията си, за да ги направят негодни за ядене. А в ресторанта процедират по същия начин със солта, оцета, соевия сос... Ралица (23 г.) си признава, че изсипва пакетчета захар в чинията си, за да се спре да посяга към нея. Тъжно.
Защо това се превръща в лудост
Различни фактори причиняват нарушенията в храненето, но има няколко основни виновници: личностни характеристики като перфекционизъм или ниско самочувствие, родителски натиск по темата кое тегло е нормално за едно момиче и негласната социална принуда, която се изразява в постоянно заливащите ни от медиите кадри на кльощави до смърт знаменитости. Ролята на близкото ти обкръжение от приятели и познати също не е за пренебрегване, особено в студентските години. Ако да речем съквартирантката ти не яде нормално, нищо чудно това да повлияе и на твоя начин на хранене. Като гледаш как тя хапва само по веднъж дневно и то в скромни количества, може да започне да те човърка съмнението, че това твоето си е направо тъпчене и също да решиш да „се вземеш в ръце“.
Лошото е, че цялата работа напомня на омагьосан кръг. Влезеш ли веднъж в схемата на хранителните ограничения, отношението ти към яденето изобщо се разстройва трайно - говорим за онези случаи, когато редовно си си броила хапките и калориите в тях и системно си си налагала да захранваш тялото си с по-малко гориво, отколкото то иска. Учените потвърждават тази порочна зависимост. Наскоро било направено изследване по въпроса, което показало любопитни резултати. На група хора, които се ограничават в яденето, било казано, че от следващия ден трябва да започнат едноседмична диета. Те на секундата се спуснали към бюфета, където погълнали много повече калории в сравнение с онези, които също внимават какво ядат, но не трябвало да минават на диетичен режим и нормално хранещите се. Заключението на учените гласи: дори само планирането на ограничително хранене кара хората със специфични навици да погълнат големи количества енергийна храна. Това доказва тясната връзка между спазването на хранителни схеми и преяждането.
В истинския живот нещата не стоят кой знае колко по-различно: много жени си казват, че са на диета и по цял ден не слагат залък в уста. Но когато вечерта се приберат вкъщи, наваксват пропуснатото като омитат накуп калориите за целия ден, че и отгоре, защото смятат, че са си изпълнили дълга и заслужават да се поглезят. На следващата сутрин „диетата“ започва отначало.
Няма да открием топлата вода ако кажем, че и в храненето, като при всичко друго, важи старото златно правило, че забраненият плод е най-сладък. Потвърждава го и друг научен експеримент. Изследователите казали на две групи хора – едните със странни хранителни навици, а другите с нормални, да се опитат да потиснат всякакви мисли, свързани с ядене и открили, че в първата група мислят за това дори повече, отколкото преди началото на опита.
След продължително вето в един момент самоконтролът ти отива на кино и се поддаваш на изкушението. В мига, в който задръжките ти паднат – било то в резултат на стрес, алкохол или емоционален срив, нищо чудно да хукнеш да си утешаваш мъката с онова, което дотогава си си забранявала, и то в двойни и тройни дози. Всяко лишение играе ролята на мощен стимулант. В Националния институт на САЩ за умствено здраве установили, че хората, на които е било забранено да консумират храна в продължение на 6 до 24 часа, на физиологично равнище реагират по-силно (включително и с ускорен пулс) на снимките на разни гозби в сравнение с онези, които не са били ограничавани по никакъв начин.
Как да поддържаш здравословни навици
Най-сигурният начин да не се озовеш заклещена в някой порочен хранителен режим е да не спазваш какъвто и да било, дори най-ефикасната диета на всички манекенки на света, взети заедно. Ако вече имаш специфично отношение към храната, съветите по-долу ще ти помогнат да се върнеш в правия път.
Зарежи тайното похапване. Позволявай си да ядеш това, което искаш, пред другите, вместо да се тъпчеш скришом у вас насаме със себе си и с хладилника. Според психолозите така ще се наслаждаваш на вкуса на всяка хапка и по естествен начин ще си създадеш здравословни навици на хранене.
Не си забранявай нищо напълно. Ако си кажеш „Никога повече няма да ям това!“ автоматично се настройваш в бойна готовност и мозъкът ти (както установихме по-горе) сам ще те тласка към изкушението. Ако си умираш за сладки лакомства, позволи си една страхотна бисквитка, нищо няма да ти стане!
Внимавай с алкохола. Пиенето лесно освобождава задръжките и след няколко чаши вино чревоугодничеството не ти се струва толкова голям грях. След което обаче съвестта те загризва и отново се подлагаш на лишения, този път още по-сурови.
Превъзпитай глада си. Да се храниш нормално значи да се вслушваш в тялото си. Хората, които от дълго време се ограничават, обикновено са забравили как се прави това. Цялата философия е да избягваш крайностите – нито да прегладняваш, нито да се тъпчеш. Най-смешното е, че много жени всъщност отслабват, когато най-накрая спрат с диетите и започнат да се хранят, както организмът им го иска. Така че вземи онова парченце кекс и с чиста съвест го изяж.
Историята на един гуляй
Разказана от Виктория Станева
За пръв път преядох, когато бях последен курс в университета. Преди това в продължение на година бях на стриктна диета – преживявах само на плодове, зеленчуци и кисело мляко като се опитвах да сваля шестте килограма, които бях качила по време на следването. Първият път реших, че е просто моментна липса на воля. Не съм си представяла, че тъпченето с храна до момента, в който вече не мога да дишам, ще се превърне за мен в начин на живот.
Вечерта, когато за пръв път преядох жестоко, със съквартирантките ми се бяхме прибрали от заведение и по пътя бяхме хапнали понички. Страшно вкусни бяха. След като всички си легнаха, аз се промъкнах, отворих шкафа и взех запечатана кутия шоколадови бисквити. Не спрях, докато не я изядох цялата.
Помислих си, че и без друго съм опропастила гладуването от целия ден, защо да не продължа. Отправих се към най-близката кръчма, където си поръчах пица с четири вида сирена, пържени картофи, торта и сладолед. Казах си, че на следващия ден няма да ям нищо и ще тренирам пет часа във фитнеса. Тези разумни размисли продължиха не повече от 30 секунди. В следващите 15 минути бях изпаднала почти в транс, в който виждах само как се пресягам и слагам храната в устата си. Погълнах повече от 10 000 калории.
Когато се събудих на другата сутрин, бях цялата издута - дори дупето ми. Тялото ми изгаряше от горещина и ме болеше при всяко движение. Изглеждах като в напреднала бременност. Този ден не можах да закопчея нито един чифт дънки, затова се наложи да пропусна лекциите и да си остана вкъщи. Ужасно ме беше срам. Заклех се, че никога повече няма да правя подобно нещо.
Но сега, три години по-късно, все още преяждам от време на време. Обикновено се храня доста здравословно и спортувам четири пъти седмично като поддържам тегло около 52 килограма. Но веднъж месечно се натъпквам до козирката с каквото ми попадне, понякога след като съм пила повече алкохол – все едно използвам храната, за да изтрезнея. Или когато някое гадже е обещало да се обади, а не го прави или дори, когато съм се прибрала след страхотна вечеря с приятели, на която съм пропуснала десерта. Знам, че това не е обикновено тъпчене с храна. Питала съм приятелки какво ги накара да се чувстват преяли и обикновено ми отговарят парче торта или дори чиния с пържени картофи след като са били на диета няколко седмици. Моето преяждане включва цяла тава баница със сирене, три купи овесени ядки, два пакета пуканки и половин бурканче мед. Опитвала съм да контролирам тези пристъпи, но съм издържала най-много два месеца.
Много ме потискаше фактът, че постоянно изпадам в такова състояние и че не успявам да се справя. Все едно нещо с мен не е наред. Затова отидох на психолог. Сега се опитваме заедно да открием защо имам нужда да се тъпча до пръсване и как да спра да го правя. За пръв път от години насам имам надежда, че един ден ще мога да се храня нормално.
