Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.разбрах

Спортът, който убива

 

Оценка: (0/5)

 
Синдромът на прекалените тренировки е твой враг

Чувала ли си за Синдрома на прекалените тренировки? Сега ще ти разкажем за него и защо в твърдението, че „Прекален светец и Богу не е драг“ има голяма доза истина.

Спортът, който убива

15 снимки, които разкриват истината зад „спортните“ женски фигури

„Не тренираш достатъчно!“ Слушам това цял живот. Още като малка родителите ми ме упрекваха, че не спортувам колкото е необходимо, не съм активна в часа по физическо, че предпочитам да чета, да уча езици и да се разхождам с кучето.

Спортът, който убива

Вече съм жена, живея в Европа и съм обградена от хора, за които спортът е задължителна част от живота. Днес кардио, утре – тренировка в залата, за която те плащат толкова, колкото за продуктите в магазина, които ги хранят цяла седмица. В другите дни – йога, канго джъмпс.

►►►Виж кои видове спорт вредят на кожата ти

Сигурно и ти познаваш доста хора, които правят същото. Единствената възможна реакция на това е: „Браво! Продължавай! Де да имах и аз твоята воля!“ Но в същото време, много от хората, които тренират интензивно, не са отслабнали дори с грам, откакто са започнали да правят това.

Спортът, който убива

В периодите, в които започвам да тренирам интензивно, аз също не отслабвам. И си мисля, че правя нещо неправилно. Но, нека се обърнем към статистиката. Показанията й са парадоксални. С всяка изминала година ние ставаме все по-активни: през 80-те години само 47% от населението се е занимавало със спорт, днес цифрата е 57%. В същото време процентът на хората с наднормено тегло също расте. Къде е разковничето? Нима физическата активност, така популярна и даваща предимства в борбата с някои заболявания, пречи на свалянето на килограми?

Ерик Равусин
Ерик Равусин

Според Ерик Равусин (завършил Университет в Лозана, Швейцария, специалност човешка физиология) „Спортът като метод за отслабване е абсолютно безполезно нещо“. Причината е в това, че изгаряйки калории, тренировките стимулират глада. Спортувайки, ние ядем повече. По този начин спортът може не само да не ни помага, но и да пречи да свалим килограми.

►►►Провери дали си пристрастена към фитнеса

Резултатът от тренировките е не само засилването на глада, но и чувството, че забраненото ти е позволено“

Спортът, който убива

През 2009 г. е направено забележително изследване под ръководството на колегата на Ерик – Тим Чърч. Група от 464 жени с наднормено тегло са разделени на четири групи. На три назначили персонален треньор, който се занимавал с тях съответно по 72 минути, 136 минути, 194 минути в седмицата, в продължение на шест месеца. В четвъртата група жените продължавали да водят предишния си начин на живот.

15 снимки, които разкриват истината зад „спортните“ женски фигури

В резултат всички жени отслабнали малко. Тези, които по няколко пъти в седмицата ходели във фитнеса с треньор, не били отслабнали повече от тези в контролната група. А имало и жени от всяка група, които качили килограми.

Спортът, който убива

Тим Чърч описва този ефект като компенсация: тренировките не само предизвикват засилено чувство на глад, но и чувство за „позволеност“ на забраненото, на възможността сега, когато си положила усилия в залата, да се насладиш на любимата си храна напълно. А и едновременно с увеличаването на продължителността на тренировките в спортната зала се снижава и обикновената двигателна активност – ти се разхождаш по-малко, по-малко се движиш из къщата, та нали си си изработила своето.

Спортът, който убива

Опитът показва, че няма по-голяма заплаха за здравето от усилията да се ограничаваш в храната – това води до нарушение и на физическото, и на психичното здраве, на първо място – до развитие на хранителното поведение с пристъпи на преяждане.

Но, сега въпросът не в това, ами: Ако, за да отслабнеш, е необходимо да тренираш достатъчно, колко е това достатъчно? Девизът на бодирокерите, популярен сред хората, запалени по здравословния начин на живот, е „Нито ден без тренировка“. „Прекъсвания“ са възможни, единствено ако в този ден ти правиш кардио – тичаш, караш колело.

Преди няколко години психолозите заговориха за формирането на ново психологическо разстройство – Синдром на прекалените тренировки. В началото той е открит при младите жени, страдащи от анорексия, булимия и усещащи желание да компенсират всяка приета калория с движение. Този синдром се описва в кръга на другите натрапчиви идеи – натрапчиво миене на ръце, натрапчиво броене на предмети.

Спортът, който убива

Проблемът е в това, че човек, който си мие ръцете по 25 пъти на ден, еднозначно се идентифицира като имащ психологически проблем, а този, който тренира натрапчиво, получава огромно обществено одобрение и подкрепа.

„Де да имах твоята воля“ – коментира потребител във Facebook снимка от фитнес: мокра спортна форма, потна коса, доволно и гордо лице. „Нищо сложно, просто трябва да го поискаш“ – снизходително отговаря героят на деня, или още по-лошо – с гордост разказва как едва не е припаднал в залата и как „колегата“ е пъхнал в устата му карамелен бонбон.

Ето това е признак на прекалената тренировка, разстройство, което, както и другите видове натрапчиви разстройства, в голямо отношение са предопределени генетично.

Организмът на човек, който се натоварва извънредно, се чувства така, както организмът на мъж или жена по време на тежък бракоразводен процес.“

Биологичната теория за развитието на анорексията гласи, че анорексиците са се появили в далечните пещерни времена и появата им е била еволюционно обусловена: те се адаптирали към многодневен глад, оказвайки се способни да задържат и дори да повишат физическата си активност в условия на изтощение, за да поведат отслабналото племе на поход в търсене на храна. Хората със Синдром на натрапчиви тренировки са просто потомци на древните спасители на племената.

Спортът, който убива

Изследванията показват, че прекаленото натоварване в залата е буквално разрушително за здравето, особено при ниска телесна маса. Намалява плътността на костите, мускулите се претоварват и не могат да абсорбират шока от натоварването, костта са покрива с малки пукнатини и е уязвима на травми. Изтощава се сърдечният мускул, развива се аритмия, тахикардия, нарушение на пулса, понижава се имунитетът.

Ние тренираме, за да укрепнем здравето си, а боледуваме все по-често. Повишава се производството на кортизол и адреналин – хормоните на стреса. Организмът на човек, който се натоварва извънредно, се чувства така, както организмът на мъж или жена по време на тежък бракоразводен процес със скандали и сълзи.

Спортът, който убива

Понижава се производството на естроген и тестостерон – женските и мъжките полови хормони. Жената става по-малко женствена, а мъжът – по-малко мъжествен. Истината тук не е в обема на мускулната маса, а в хормоналния профил.

За съжаление, все още не са изучени докрай критериите за „прекалено“ натоварване, но все пак има някаква яснота по въпроса. Ако ти тренираш повече от час на ден, ако имаш по-малко от два дни за почивка в седмицата, ако тренираш 4-5 пъти в седмицата три месеца и повече – вероятността да се опитваш да повредиш организма си и да се превърнеш в жертва на Синдрома на прекалените тренировка е голяма.

Спортът, който убива

Ако необходимостта да прекъснеш или пропуснеш тренировка предизвиква у теб тревога и ти разваля настроението, ако тренираш след като си била болна, без да си се възстановила напълно и без да обръщаш внимание на травмите – ти си в опасност.

Сега много от вас ще се хванат за главата и ще си кажат: „Значи аз съм в опасност!“ Не бързай. Спортът може да бъде прекрасно средство, за да те отвлече от проблемите – и ако си спомниш как си тичала в парка, след като си се разделила с приятеля си, то никакъв синдром не те преследва, ти просто си преживявала раздялата.

Спортът, който убива

Насилието над тялото не е просто съвременен културен код, това е и един вид съвременна магия, ритуал, осигуряващ ни, както ни се струва, спасение от старостта, болестите и смъртта. Но истината е, че прекаленото вторачване в тези ритуали, съпроводени от масово одобрение и поддръжка заради „здравословния начин на живот“, може много бързо да доведе до плашещ резултат. Затова бъди умерена – и в спорта, и в хранителния режим. Слушай тялото си и ако заподозреш, че се превръщаш в жертва на синдрома на прекалените тренировки, вслушай се в съвета на психолозите: намали темпото за продължителен период от време и ще видиш как това ще се отрази благоприятно на психиката ти.


Виж още



Ново в Cosmo