Какво трябва да знаеш за опасните трансмазнини

Можем да не се страхуваме чак толкова от консервантите, оцветителите, ГМО... Но от трансмазнините е редно да се притесняваме.

 
 

Можем да не се страхуваме чак толкова от консервантите, оцветителите, ГМО... Но от трансмазнините е редно да се притесняваме: тяхното вредно действие е доказано, ала те продължават да присъстват в храната ни. 

Всъщност присъстват в храненето ни от далечни времена. Поне откакто хората са открили термичната обработка на храната и са започнали да отглеждат домашни животни за прехрана. ХХ в. наистина донесе много нови начини за получаване на трансмазнини, но едновременно с това ни даде и научни изследвания, които ни информират каква е опасността от тези вещества, за да започнем да се борим с тях.

Галерия: Звездите също ядат джънк фуд

Виж всички снимки

Спаси сърцето

Основната опасност на трансмазнините идва от вредата им върху сърдечносъдовата система. Тяхната консумация понижава добрия холестерол и повишава лошия. Това увеличава риска от различни проблеми сърдечносъдови проблеми. Трансмазнините рязко повишават риска от исхемична болест на сърцето. Според учени от Харвард, наблюдавали здравословното състояние на 80 000 жени в продължение на 14 години, повишеното дори само с 2% потребление на трансмазнини удвоява заплахата от поражения върху коронарните съдове.

►►►Какво да ядем, когато нямаме време

Що се отнася до останалите вредни свойства, приписвани на трансмазнините, по това няма пълна яснота. Изследванията дали са канцерогенни дават противоречиви резултати. Специалистите от Американската онкологична асоциация смятат, че връзката между рака и трансмазнините не е доказана. Много изследователи на болестта на Алцхаймер предполагат, че развитието на тази болест може да се провокира от прекомерната употреба на трансмазнини, но това не е категорично установено. Същата неяснота цари и по отношение на безплодието, диабета и пораженията върху черния дроб.

Огънят, млякото и промишлеността

Най-сериозният източник на природни трансмазнини е млечната мазнина, както и месото на преживните животни. В маслото се съдържат до 9% трансизомери, а в обикновеното телешко месо – до 2%. Така е устроен метаболизмът на кравите: бактериите в стомашно-чревния им тракт, които помагат да се храносмели тревата, активно синтезират вредни трансмазнини Те попадат на нашата трапеза чрез сирене, мляко или котлети.

При приготвянето на храна, под действието на температурата, едни химически вещества се превръщат в други. Това подобрява вкуса, цвета, аромата, но за съжаление води и до вредни последствия: при нагряване полезните ненаситени мазнини променят структурата си, което натоварва продукта с вредни трансмазнини.

В основен източник на трансмазнини през ХХ в. се превърна технологията на промишлената хидрогенизация. Става дума за преобразуването на ненаситените мазнини в наситени чрез присъединяване на водород към двойните връзки в състава на мастните киселини. Тази технология позволява да се получи твърда мазнина от достъпната, евтина, но не много удобна за употреба и склонна към окисляване течна мазнина. За съжаление, в резултат на използването на тази технология, заедно с наситените мазнини се образува и съществено количество трансмазнини – понякога те стигат до 60% от получения продукт.

В началото на 90-те в повечето страни по света законодателно са установени норми за съдържанието на трансмазнини в продуктите. Така че днес можем да не се притесняваме чак толкова от маргарина или сладкишите в търговската мрежа. През последните 25 години производителите измислиха много начини да се справят без хидрогенизация на мазнините, пък и самата технология кардинално се промени и практически позволява да не се допуска образуване на трансизомери. Колкото и да е парадоксално, днес, точно както и в началото на ХХ век, основната опасност отново се крие в натуралната, домашна храна – например в пържените в масло картофи.