„За пръв път от много време“

„По принцип бих оставила нещата дотук, но сега чувствам нещо много по-различно от преди и не искам да се отказвам“.

„И така за пръв път от много време насам съм се захласнала толкова много по момче. И каква е ситуацията... Наскоро подновихме връзка с едно момче, с което се познаваме от 2009-а. До сега не бях гледала на него по този начин, но ето че при нас момичетата винаги идва един момент, в който виждаме нещо в момчето, което познаваме отдавна, и започваме да го гледаме не като приятел, а като нещо повече.



Излязохме един път и си прекарахме страхотно. Може би това, с което ме спечели, е хуморът му. Постоянно си пишехме и дойде моментът да излезем отново, но той отмени срещата заради някакви ангажименти и след това започна все по-рядко да влиза във Facebook или Skype... Пишехме си и sms-и, но и това спря.

Когато го видя онлайн, му пиша и той винаги ми отговаря, но вече се чувствам като някаква нахалница. Той много пъти ми е казвал, че е несериозен и да не очаквам от него да ми се обади. Както и че ако се надявам на него, ще се видим след 100 години, но въпреки това ми става гадно все аз да го търся. По принцип бих оставила нещата дотук, но сега чувствам нещо много по-различно от преди и не искам да се отказвам.

Какво бихте ме посъветвали да направя? Аз си мислех тази седмица да му се обадя някой път и директно да му кажа да излезем, но в такива ситуации съм страшно притеснителна и постоянно мисля какво ще си каже той.

Зная, че темата е банална, но при всеки идва един такъв момент, в който колкото и съвети да е давал на околните накрая не може да си помогне сам...“*
*Тема във форума на Amnesiaa