„Той не търси сериозна връзка...“

„На 17 години съм и много ме мъчат мислите за едно момче, което е 6 години по-голямо от мен. Харесвахме се, очевидно беше, че и той ме харесваше, близо една година само се зарибявахме, виждали сме се на живо, разбира се, но не много често, защото той не живее в моя град, пък и работи.

Цяла година поддържахме контакт било по Skype, или по телефона. През това време сме се виждали някъде около 5-6 пъти... Февруари решихме отново да се видим, но този път той да дойде у нас, тоест ми дойде на гости с преспиване, защото нямаше как да си тръгне - беше пийнал малко и аз не го пуснах да си ходи... Нищо не се случи, въпреки че спахме на едно легло, той не се възползва от мен, колкото и странно да звучи... Целувахме се, но нищо повече... На сутринта се събудих преди него, но се престорих, че все още спя. Усетих как той се надигна и ме гледаше 1-2 минути, след това ме погали по лицето и ме целуна по челото (беше невероятно :)...

Но след тази среща, той започна да се държи странно, промени се, пишеше рядко, при положение, че преди почти цял ден си пишехме. Казвах си, че сигурно има работа и затова не пише вече. Но един ден реших да му кажа какво чувствам към него. Това може би беше най-голямата ми грешка, но ми писна да се надявам. Тогава ми каза, че съм прекалено малка за него и, че в момента на иска сериозни връзки. Но дали наистина това беше причината или просто ме излъга? Когато обичаш или харесваш някого, годините нямат значение, така мисля поне аз. Та въпросът ми е като съм „малка“ и не иска сериозни връзки, защо дойде у нас, защо ми даде толкова знаци, че може нещо да се случи между нас? Защо не ми го каза в началото, защо чака 1 година? Защо чакаше да си призная чувствата и тогава да ми каже истината? Защо като очевидно съм малка за него, той продължаваше да се занимава с мен? Може би заради единия секс, но той ако искаше това, щеше да се възползва от мен. А той дори не ме пипна.“

^{- Дони via e-mail}