„С приятеля ми сме от почти четири години заедно. Обичам го! Той е изключително добър човек – честен, мил, готов да помогне, когато си в нужда. При други обстоятелства бих създала семейство с него (говорили сме помежду си за това), но, честно казано, желанието ми дори да живея с него (а аз живея отделно) намалява с всеки изминат ден и ето защо.
Той е мързелив! Неговият апартамент е чист само когато аз се хвана да го изчистя, което ме изморява, защото всяка седмица чистя и неговия, и моя. Докато аз чистя, той играе на компютъра, а ако случайно попита „Искаш ли помощ?“ и аз му дам някаква задача, първо ще ми отговори „Само да свърша с тази игра“, второ – ще си надигне дупето след два часа и трето – няма да го свърши като хората. Съответно, аз или ще свърша работата наново или ще се просна на дивана от умора и ще оставя за другата седмица.
Той не работи и няма желание да работи. Вместо това, по цял ден стои на компютъра. Има си спестявания и дава под наем една къща. Голям е късметлия – постоянно получава наследства, но е очевидно, че нито спестяванията му, нито наследствата му ще траят вечно.
Той има две момиченца от първия си брак, които са ангелчета. Казва, че ги обича, но аз реално не виждам в какво се изразява тази обич. Плаща едни 270 лв. всеки месец и ги вижда два пъти в годината. Не им пише по интернет, не им се обажда, не се интересува как се справят в училище, здрави ли са... Като му намекна да им пише или да им се обади, ми отговаря със „След два месеца нали ще ги видя?!“.
Той дори не се интересува от себе си. Тази зима напълня, и аз също. Казва, че трябва да отслабне и с приказките си остана. Опитах се на няколко пъти да го надигна от стола, но докато се наиграе, денят за разходка е вече минал. Отначало ме обезкуражи, но реших, че няма да се отпусна заради него и тръгнах на фитнес с приятелки.
Въпреки че го описах много черен, ще повторя – той е добър човек. Доколкото знам, заради този негов мързел се е разделил с бившата си жена. Така че проблемът винаги е съществувал, просто ми е трябвало време да го осъзная, а вече даже ме вбесява. Не искам да го оставя, въпреки че заради всичко изброено се караме всеки път, когато се видим (като се замисля, почти всеки ден), аз се изнервям все по-лесно, интимният ни живот също страда сериозно.
Искам да му помогна!“.*
* Тема на altingunes във форума
„Той не е полезен дори на себе си“
„Не искам да го оставя, въпреки че се караме всеки път, когато се видим (като се замисля – почти всеки ден), аз се изнервям все по-лесно, интимният ни живот също страда сериозно...“
