„Дойде ми редът да споделя това, което ме измъчва, депресира и в същото време ме радва. Разбира се, че става въпрос за мъж. Как иначе? Запознах се с него в сайт за запознанства, в който бях просто за забавление. Когато разглеждах профили попаднах на неговия. Доста ми беше симпатичен, но си помислих, че това момче не би ми обърнало внимание за каквото и да било и не направих нищо. Той няма как да е разбрал, че съм му разглеждала профила, но около месец-два след това ми писа. Бях същисана. Даже бях го позабравила. Зарадвах се, продължихме в Skype и от дума на дума разбрах, че живее в блока отсреща. Наистина беше невероятно, но факт! Той искаше да се видим, аз се дърпах и така си играехме доста време. Една вечер излязохме, срещата не беше нищо особено, въпреки че той след това ми изсипа куп суперлативи. Аз не се хващам на мили думи. 
Мислех си, че тогава в сърцето ми има друг мъж и никой не беше в състояние да го измести. Да бе, да! Въпросното момче, с което излизах ми показа, че иска нещо повече, но аз му споделих, че нещата между нас няма как да се получат. Просто не ме изкефи. Той не е от типа мъже, с които съм била, а е типичното „лошо момче“. Проблемът идва от това, че е преживял много, бил е с много и то по-големи жени. (Не, за да им разваля семействата, а да им бъде любовник.) Но ми каза, че това му е омръзнало и иска нещо сериозно и то с момиче на неговата възраст.
Един ден (след месеци) реших да се поразходя с него. Видяхме се, приказвахме, смяхме се. Изглеждаше ми променен след първата ни среща. А аз останах очарована от него. И се чудех къде ми е бил акълът, когато съм му казала, че нещата няма да се получат. Последваха други срещи, разходки, секс (който беше страхотен). Но той ми е пълна противоположност. Казват, че противоположностите се привличат, но аз от опит зная, че това не е така. Вече не знам дали той иска нещо сериозно, макар че казва, че не е бил с мен само заради секса, а и знам, че той може да си го получи от всяка, която поиска.
Влюбих се като хлапаче. Споделих му, че започвам да изпитвам нещо и той не се уплаши, не се отдръпна, а напротив - вече всеки ден излизаме заедно. Но ми каза нещо, от което много ме заболя, а именно, че не знае дали и как ще продължат нещата и иска да оставим времето да покаже. Да, това е така, но аз искам да знам дали не си губя времето и чувствата. Чувствам се добре, когато сме заедно, но защо не мога да преодолея тази бариера, че сме много различни? Хем имам чувства, хем знам, че може би трябва да спра да го виждам, за да ми мине. Не знам какво да правя, не съм объркана, а се побърках направо. Защо ми действа така това момче? Защо всеки път, когато го погледна в очите краката ми се подкосяват, защо когато ме целуне забравям всичко? Защо позволих да се влюбя? Не знам до колко мога да издържа и затова моля за мнение и съвет.“
- Златина
