„От почти една година се виждам с момче на име Явор. Когато започнахме да излизаме, той беше в труден период, защото беше приключил дълга връзка с момиче, което обожаваше. За мен беше ясно, че няма да се получи кой знае какво, защото виждах как се чувства спрямо нея и спрямо мен.
Мисля си, че и за мен не беше кой знае какво, защото и аз преминавах през труден период. Може би беше просто разнообразие и разсейване и за двама ни. И така лятото излизахме, беше хубаво и изведнъж той спря да ме търси. Септември и октомври бяха ужасни месеци за мен, защото това разсейване и разнообразие беше започнало да се превръща във влюбване. Зодията ми също не ми позволяваше да го потърся първа. Овенът – съвкупност от инат и гордост. Но и това мина, не издържах и го потърсих.
Всичко започна като на бял лист без чернова. Нещата бяха в пъти по-задълбочени от предния път, предполагам защото с времето и двамата взаимно си бяхме помогнали да забравим старите връзки и да започнем на чисто. И сега идва голямото НО. Шестото ми чувство никога не ме е лъгало и усещах, че има нещо. Беше ме страх да не го загубя отново и точно тази причина ме спираше да говоря с него на тема „какво точно правим и какви отношения имаме“.
Не исках да усещам отново тази липса, да чакам негово обаждане, а всъщност да знам, че няма да го получа. За съжаление страховете ми се оправдаха. След Нова година (която посрещнахме заедно и беше най-хубавата ми досега) аз реших да получа отговори на въпросите си, колкото и да ме беше страх. Станах „обвързана“ във Facebook и неговата реакция не беше от най-радостните. Каза ми, че съм го изплашила, че е объркан и не знае какво иска.
За мен това дойде като гръм от небето, по нищо не си личеше, че не иска да сме заедно и просто нямаше как да разбера. Каза ми още, че не иска да ме кара да го чакам и че ще съжалява. Оправданието му беше, че жените са го направили такъв. Съответно, си останахме „приятели“. Мислех си, че и този път ще е като предишния – няма да се чуваме, виждаме... едва ли не да не се познаваме повече. Но уви... Първият месец се чувахме през няколко дни и излязохме точно веднъж. Вторият месец тече сега и през последната една седмица поддържаме такъв контакт, както никога досега: sms-и по 24 часа, обаждания, дори нямам възможността да го потърся първа.
Случи ми се два пъти да не съм му отговорила на sms-а 10-15 минути и той ми звъни да ме пита дали му се сърдя. На няколко пъти ми направи намеци като „когато сме насаме“ или „няма да ти простя“. Аз от своя страна го смъмрих. Вчера излязохме и беше прекрасно. Дори ми купи мартеница, която ми донесе днес след работа вкъщи. Не знам дали съм права, но мисля, че усеща как ме губи и нещата се връщат пак към идеята да не сме просто приятели. Като че ли го виждам в очите му, но сякаш го е страх, защото знае колко ме нарани и не знае как ще отвърна. Сега аз съм обърканата и не знам какво бих направила. Каша а?“*
* Тема на cosmomel във форума
„Той + аз = ?“
„Сякаш го е страх, защото знае колко ме нарани и не знае как ще отвърна. Сега аз съм обърканата и не знам какво бих направила“.
