„На 27 години съм, скоро ще стана на 28. Когато бях на 24 се запознах с едно момче и всичко беше приказно, докато не се разделихме. Трите години, които прекарахме заедно бяха изпълнени с много празни обещания и накрая дойде моментът, в който реших, че не искам да страдам повече.
Впуснах се в нова връзка със страхотно момче, което обаче... не оцених. За двата месеца, в които бях с него, постоянно го побърквах за глупости и бях ужасяващо взискателна. Държах се точно като бившият към края на отношенията ни.
Непрекъснато сравнявах новия си приятел с бившия и дори му го казвах ! Държах се като идиот! Искам да уточня, че в новата връзка се впуснах ей така, по-скоро, за да не обидя момчето!
Адски глупаво, знам... Всички ми казваха колко е отговорен и златен. Той имаше сериозни намерения към мен, които отхвърлих с лека ръка. От по-малък град до София е и ми каза, че след време ще отидем там. Мисълта да живея в малък град ме потресе! Мислех си, че колкото и близо да е до столицата, все пак средата се променя.
Той си тръгна от мен. Не само, защото не искам да живея с него там, но и заради гадното ми отношение. Искам семейство, искам някой да ме обича истински и ме е страх, че пропуснах шанса си! Побърквам се! Трябва да си търся квартира, трябва отново да съм сама. Уплашена съм! Не искам да остана сама завинаги!
Оцених го чак, когато го изгубих. Той си смени и номера и ми каза, че не иска да ме чува. Няма да ми прости. Чувствам се напълно сама в мръсния и задръстен град. Дали не страдам повече за себе си отколкото за него ? Какво да правя?“, Соня
