Най-сладкото отмъщение

"Дали да отрежа стърчащите му телесни части и да ги изхвърля...“

На 29 години се превърнах от домакиня и майка на гимназисти в самотна „хиена“.

Когато след 10 години любов и отдаденост бившият ми съпруг ми сервира, че „има друга“, първата ми мисъл беше да си отмъстя.

Дали да й срежа гумите? Или да й опека сладки със слабително? Да наема някой да й обръсне главата, докато спи? Или пък да си отмъстя на бившия? Да отрежа стърчащите му телесни части и да ги хвърля на сметището? Или да струпам цялата му собственост на двора, да я залея с бензин и да й драсна клечката?

Не. Не бих направила нищо такова. Вече бях съсипана по най-грубия възможен начин, когато съпругът ми реши да изпадне в най-клишираната форма на кризата на средната възраст и нямаше да позволя по-нататъшни унижения. Вместо това, щях да направя нещо за себе си – нещо, което отдавна исках, но не бях достатъчно егоистична. Това щеше да бъде моята форма на отмъщение и фактът, че си правех подарък, само подслаждаше ситуацията.

Хубавият живот (с голям бюст) е най-сладкото отмъщение - повярвайте ми!

Откакто родих и кърмих две бебета, моите мили момичета се поспихнаха доста. И без това нямах кой знае какви цици, но след кърменето и след като свалих 10 кила за две седмици от благата вест, че мъжът ми ме зарязва, положението стана наистина трагично.

Аз съм доста едра – почти 1.78 и теглото ми варира между 70 и 75 кг. Имам рамене на плувец, тясна талия и широк ханш. Обаче гърдите ми никога не са били пропорционални на фигурата ми. На 14 години племеничката ми имаше по-големи цици от моите. Никога няма да забравя когато за пръв път я заведох да й купувам сутиен. Попитах я дали иска с подплънки, а тя каза: „Не,за какво са ми?!“ Направо й завидях, защото никога не съм имала опцията за сутиен БЕЗ подплънки.

Ще взема две, моля!

Преди бракът ми да се разпадне, никога не съм могла да си „поправя“ гърдите. Кошмарът на майката. „Ами ако умра от упойката заради тази глупава операция? Децата ми ще растат без майка и ще трябва да обясняват, че майка им е умряла, докато са й уголемявали циците.“ Не, не бих причинила това на децата си. Нито пък ще похарча пари за това.

Но нещо в мен прещрака, когато мъжът ми си призна изневярата и си казах „майната му“. Аз пожертвах младостта си и посветих живота си на един тъпанар. И за какво?

Постъпих егоистично и си уголемих циците.

Дали съжалявам?

Да. Съжалявам, че не свърших тази работа преди 10 години. Не си ги направих огромни и вулгарни, но за пръв път в живота си се чувствам с пропорционално тяло. А дали се радвам, че бившият ми трябваше да си играе с предишната жалка версия, а сега не може да пипне тази прелест, за която ТОЙ плати три бона? Да, много се радвам!

 

Споделено: chirsisexa69@